Николай Георгиев: Само чувствителност не е достатъчна да си ясновидец

Николай Георгиев е на 38 години, водещ на предаването „Ясновидци“ по бТВ. Израства в Бургас, където завършва Морското училище, специалност навигатор. Продължава образованието си във великотърновския университет, специалност философия. Работил е в Музикалния театър в града.
Първата му телевизионна изява е в шоуто „Руска рулетка“ по БНТ. Работил е в Ринг ТВ и TV7.

– Има ли ясновидци?

– Има. Сега се убедих в това, вследствие на контакта ми с тези хора. Вследствие на това, че те се справят с неща, с които други хора не могат. Тримата останали на финала, от които ще изберем един победител доказват, че има хора със специални възможности.
Не ме учудва това, че те съществуват. Това, че аз не съм общувал с такива хора преди, не значи че те не съществуват.

– Май нищо не може да те учуди?

– Не се учудвам и не се удивлявам, само се радвам. Някои от тях наистина успяват да забравят за себе си, за мисленето си и достигат до страшни съвпадения.

– Защо хората се интересуват толкова от шоуто „Ясновидци“?

– Хората очакват да чуят, че всичко ще е добре, хората са несигурни. От друга гледна точка самото шоу като реализация, благодарение на Киро Киров – режисьора и Магърдич Халваджиян, е много динамично. А това е много важно, в сравнение с Русия и Англия, където за мен е по-скучно поднесено.

– При участниците в шоуто можем ли да говорим за свърхестествени способности, или това са просто много чувствителни хора, разкрили умения, които всеки един от нас притежава?

– Не бих казал, че само чувствителност е достатъчна. Но да, почти всеки един от нас притежава такива способности, защото това е работа на мозъка. При тези хора мозъкът е по-открит, те получават информацията, която е навсякъде. А информацията е енергия, импулс, които явно достигат по-лесно до тях. Някои, които тепърва започват да се занимават с такъв тип дейност още не могат да се осъзнаят, че го могат. Тоест човек трябва да се научи да канализира тази информация, която трябва да предаде. Защото тя не влиза под формата на изречение – тя е под формата на усещане, и е нужна способността да разчиташ правилно собственото си усещане.
И това не е просто чувствителност. Аз също съм чувствителен, но не мога да пресъздам някаква история, случила се преди време на някакво място, ако нямам способности.

– Участниците преиграват от време на време, докато се опитват да се справят със задачите, които им поставя екипът. Те крещят, коленичат, тресат се.

– Да, тези хора имат способността да улавят невидимото, нормално е в поведението им да има нещо по-различно. Те са много емоционални.

– Често, когато някои участници не се справят с дадената задача, следва дълго оправдаване…

– Никой не е съвършен. Ако те се справяха с всичко, щяха да са богове. Богове няма сред нас. Но явно това поведение ги отпуска, а отстрани изглежда като преиграване. Може би не са много нормални…

– Повлия ли ти контактът с тези хора? На пресконференцията при старта на шоуто продуцентът Магърдич Халваджиян каза, че екипът му е съсипан?

– Да, съсипан, скапан, но аз казах, че не важи за всички. Има физическа умора, донякъде емоционална, защото това са хора, с които трябва да се внимава. Не можем да искаме всичко от тях, защото те не са актьори. И това може би товари донякъде екипа, но ако някой е натоварен в огромна степен, това би трябвало да съм аз.
Аз общувам с тези хора преди, по време и след снимките, и поемам най-голямата част от това натоварване. Може да съм изморен, но съм добре.

– Не са ти повлияли негативно?

– Не. На мен не ми влияят уменията на хората, а хората сами по себе си. Що се касае до техните умения аз вече демонстрирах, че също съм в час и това не е от вчера. Но нямам особени претенции, а и моята работа не е да участвам като състезател в подобен тип шоу, моята работа е да водя. Това, че аз имам интуиция и шесто чувство, това си остава за мен.

– Експериментира ли със себе си да участваш в задачите за ясновидците?

– Случвало се е и съм се справял. Но е свързано е с предстоящи епизоди в шоуто и не мога да ти разкажа.

– Откри ли нещо ново за себе си по време на шоуто?

– Не. Участниците ми казаха, че съм много сложен, трудно им е да влязат в мен. Аз им казах, че може би просто съм твърде прозрачен и те минават през мен (смее се). Не открих нови неща. Бих бил доволен, ако някой, без да го питам, ми разкаже нещо, но нещо важно, а не какво ще правя другата седмица. Да ми разкрият евентуални пътища, по които аз ще вървя по-лесно в живота. Защото животът си върви така или иначе, аз мога да живея по различни начини, но сигурно има два-три пътя, които са най-добри за мен. Ако могат това да ми кажат – да. Но пък тези пътища от друга страна са свързани с някакво поведение, с някаква нагласа общочовешка. Ако аз съм търпелив, смел, толерантен, аз ще поема по един хубав път така или иначе. Но това се знае предварително.

– Каква ти беше нагласата за шоуто, когато се съгласи да си част от него?

– Това е работа. В началото имах притеснения, че това са много по-различни хора, но се оказа, че не е така. Това са нормални хора.. може някои да са ненормални, но в бита си са нормални. И се оказа, че притеснението е било по-скоро от тяхна страна, а не от моя. И оттук дойде трудното, защото аз не искам да ги притеснявам, аз искам да ги оставя да работят. Аз, камерите, екипът ги разсейваме, но постепенно свикнаха. И тези, които остават на финала са наистина способни хора, които се откроиха.

– Никой от участниците обаче не се справи с всички изпитания?

– Да, уменията на хората са различни и за това изпитанията са от различно естество. Един е по-добър в намирането, друг – в разгадаването, трети в разказването на историята. Сумарно се определя кой е добър и кой не. Те не могат да се справят с абсолютно всичко, но добрите се открояват и отчитат от журито.

– Какво ще се случи, според теб, с победителя? Може ли да направи бизнес от своите способности?

– Надявам се да внимава, защото може да влезе в някаква суета. И в бизнеса трябва да внимава, защото това е дарба. И ако навлезе в дълбока комерсиалност, може и да се загуби. Така че трябва да не се превъзнася. Защото той не е роден да бъде лидер, а посредник и да помага с каквото може.
Хората са наивни и доверчиви. Даже мои познати започват да ме засипват с питания към тези хора. Аз ги отклонявам, защото българинът е много самовнушаващ си тип. Той си вярва, че постоянно има проблеми. А реално няма проблеми.

– Ходил ли си на врачка?

– Не. Гледали са ми на кафе да речем, но не е било при специално ходене при някого. И аз мога да гледам на кафе, мога да виждам символи и да ги интерпретирам.

– Вярваш ли в предсказването на бъдещето?

– Трудно бих могъл да повярвам. Може да се предсказват тенденции, нагласи, но конкретни факти много трудно. А и целта на шоуто не е да предсказват бъдещето, което все още не е определено и недоказуемо. Те могат да кажат всичко, но аз не мога да го потвърдя. Те „виждат“ това, което е било, което се знае, че е така – документирано.

– А телепатията, с която Астор, член на журито в шоуто, си обяснява всичко?

– Астор между другото притежава не малко способности. Телепатия има – да. Вчера се убедих в това. Вчера очи в очи с един човек – той ми задава въпроси: какво си мисли, за кое число мисли. Аз уцелих две от три числа, уцелих името на жена, която е сестра на негов познат, даже я описах как изглежда. Това стана след лека подготовка, след като се абстрахираш от всичко е постижимо. Има такъв филм.

– Дълго време не сме те виждали на малкия екран?

– Да, защото животът е много по-широк от телевизионния екран.

– Зрителите свикнаха да се използват едни и същи лица в продължение на години…

– Да, това е една от причините, поради които аз не съм постоянно на екрана.

– Какво правеше в това време?

– Нормални неща – живеех, поработвах, обърнах внимание на себе си, като мисъл.

– Беше се изгубил?

– По-скоро се прибрах към себе си. Защото живота, който живеем, малко ни разпилява, пък аз не обичам да се чувствам разпилян. Обичам да се връщам от време на време, защото ако изгубя центъра, ще започна да се влияя силно от течението, пък аз не обичам да се влияя от течението, а от себе си.

– Как попадна в телевизията?

– Телевизията е нещо, което се случва, ако си готов за нея. Аз отидох да проверя дали съм готов. Започнах с „Руска рулетка“ – беше много приятно, много интересно. Като мина известно време аз започнах да възприемам тези неща за работа, а не да изпадам в самоилюзия и самозаблуда, че това нещо ме прави популярен, да речем.
Но е хубаво, защото гледаш как много хора, работят в добър синхрон. Аз във всичките ми занимания съм бил винаги солист.

– Помага ли ти философията в работата?

– Помага много, тя помага на човека, а той е най-важното нещо – всичко е плод на човешкото усещане за живота.
Философията до голяма степен е философия на езика. Да умееш да разбираш думите правилно и да вадиш нови думи под формата на въпроси, заключения – в това много помага философията. За мен човек трябва да завърши философия и след това, ако иска, да се специфицира. Но като базово образование, никак не е зле човек да се занимава с такъв вид дейност, ако е такъв по натура. Защото философията не е дисциплина, тя е усещане, преживяване, по някакъв начин.

– Суетен ли си?

– Да. Във вътрешния си свят съм много суетен. Ако стана суетен по отношение на визията си ще изпадна в някакви трагедии, че никога няма да изглеждам перфектно. Много малко хора могат да се похвалят с визуално съвършенство. Изводът ми е, че аз съм щастлив човек, защото няма нищо по-скучно от красивите неща и от красивите хора. Винаги нещо е по-интересно, ако е интелигентно и ако в него има емоция.

– Какви са ти плановете след шоуто?

– Нямам планове в телевизията. Искам да поуча – да подготвя докторат. Защото, ако не съм доктор, няма да мога да преподавам…

– Искаш да станеш преподавател?

– Да, много искам.

– По философия?

– Не, чиста философия – няма смисъл. Защото минаваш по един път, нещо ти харесва в един момент и се развиваш около него. Аз не разбирам от всичко и така е по-добре. Насочен съм към обществото, хората, властта, медиите…

– Социалната сфера?

Думата социална ме плаши, вони ми на мизерия.
Хората не общуваме добре. Има само сблъсъци, допири, но няма нормално общуване. Сядаме в едно заведение и говорим не за нас, а какво сме видели, купили, чули и какво правят другите. Ние не общуваме с нашите Аз-ове, а с някакви заместители. И искам именно в това да се насоча.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.