Русия съблазнява Венецуела под носа на Запада

Авторитаризмът на Чавес не пречи на бизнеса с Русия

Президентът на Венецуела Уго Чавес и руският му колега Дмитрий Медведев в президентската резиденция Горки край Москва. Снимка: Ройтерс

Венецуелският президент Уго Чавес пристигна в Москва, където го очакваха важни преговори за военното и енергийното сътрудничество. Защото отскоро пазарът на латиноамериканската държава е отворен за руски петролно-газови концерни – „Газпром“, „Лукойл“, ТНК-БП (руско-британското смесено дружество). Родни компании бързо заемат нишата, овакантена от западни играчи, които се скараха с венецуелския лидер.

На срещата с Дмитрий Медведев Уго Чавес му предаде поздрави от Фидел Кастро. В очите на западните партньори на Москва Лидерите на Куба и Венецуела наистина не са най-обичаните политици, но щом търговските отношения се измерват с милиарди долари, репутацията минава на заден план. Венецуела е повече от перспективен пазар за Русия, тъй като е страна с огромни ресурси, каза Владимир Давидов, директор на Института за Латинска Америка към Руската академия на науките. „Русия вече изнася за Венецуела стоки за над един милиард долара, а не са много държавите, готови да купуват от нас толкова много. Сега основната задача е да разширим търговската номенклатура с граждански стоки. Вече продаваме на Венецуела трактори, камиони КамАЗ и друга машиностроителна продукция, но най-важната област на сътрудничеството естествено е енергетиката”, каза ученият.

За руския бизнес няма да е лесно да работи във Венецуела – това е страна с преходна икономика (при което преходът е в друга посока). „Повечето прогнози обаче сочат, че в дългосрочна перспектива цената на горивата се очертава да е висока, значи венецуелската икономика не е заплашена от крах”, добави Давидов.

Експертът не се страхува от усложнения в контактите със западните страни: „Вашингтон няма добро отношение към режима на Чавес, но, първо, доста е вероятно на власт да дойде Обама и отношенията между САЩ и Венецуела да се затоплят. И второ, Америка не се притеснява да накърнява нашите геополитически интереси дори край границите на Русия, защо да ни е страх тогава да не засегнем интересите й в Латинска Америка?“

А според Алексей Макаркин, заместник-генерален директор на Центъра за политически технологии, конфликтът между Венецуела и Запада всъщност е добре дошъл за Русия. „Венецуела има силен интерес да се сближи с Русия – за нея това е рядък шанс да отслаби международната си изолация“, поясни експертът. Според него това няма да скара сериозно страната със Запада: „САЩ гледат на Чавес горе-долу по същия начин, както Кремъл – на Саакашвили, но „ужилването“ от страна на Москва надали ще е болезнено за западните държави, защото те знаят, че Русия няма намерение да прекалява в подготвяното сближаване. САЩ и Европа възприемат спокойно отношения от този род, може само западните медии за пореден път да захапят Русия, защото подкрепяла авторитарен режим.“

Авторитаризмът на Чавес едва ли наскърбява особено руските политици, но бизнесът е просто задължен да му обърне съответното внимание. Транснационалните компании, които отдавна действат във Венецуела, вече са го изпитали на собствен гръб. Така например, преди година петролните компании „Коноко Филипс“ и „Ексън Мобил“ бяха принудени да се изтеглят от Венецуела, след като Чавес одобри закон за национализация на 60 процента от активите на всички фирми за добив на петрол. Онези, които останаха в страната – „Шеврон“, „Тотал“, „Бритиш петролиъм“ и други – трябваше да се примирят с огромните загуби от тази мярка. Алексей Макаркин впрочем смята, че икономическите рискове за руските компании не са толкова високи. „Уго Чавес, също като Владимир Путин, е силовик, който събра политическа тежест като използва високите цени на петрола, обясни експертът. Докато горивата остават скъпи, икономиката на Венецуела няма да рухне. Политическите рискове за руския бизнес също не са високи – наистина Чавес (както и Путин, отново) се страхува от политическото влияние на големите корпорации, но от това страдат само американските компании. Венецуелският лидер надали би се изплашил сериозно от влиянието на „Газпром.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.