Енологът Мишел Ролан: Българското вино беше добро, стана боклук, сега отново е на ниво

Мишел Ролан. Снимка: Иван Бакалов

Мишел Ролан е 59-годишен енолог, който консултира над 100 изби в повече от 15 държави, а от 3 години е консултант и на българската „Телиш” АД и на новата им изба „Кастра Рубра”* в с. Коларово край Харманли. Избата пусна тази есен на пазара вината „Виа диагоналис” (Via Diagonalis) и „Пендар” (Pendar)**, направени с участието на Мишел Ролан.
Ролан е неотменно в челната десетка на най-влиятелните хора в света на виното в престижната класация на списание “Декантер” (Decanter Power List – виж тук за 2007). По няколко негови вина са влизали в различни години в топ 10 на света. Наемат го изби в Бордо, Калифорния, Чили, Аржентина и др.

– Имате ли някакви спомени и впечатления за българското вино отпреди 20 години? По времето на комунистическата епоха българският износ беше огромен, в сравнение с днешния, и особено за Великобритания?

– Да, имам. Много е просто. Моето обяснение е, че когато за пръв път чухме за българско вино, то беше умерено добро. За сметка на това обаче цената му беше фантастична – ниска! И така умерено добро и на фантастична цена, аз си го спомням на „Винекспо”, някъде през 1987 г., или някъде преди около 20 години. Цялото „Винекспо” говореше: “Трябва да опитате българското вино! Това е най-евтиното вино!” Всеки опитваше. Не беше невероятно вино, но беше добро. А след това какво направихте? Боклук. А боклукът дори и евтин, защото е боклук, пак е скъп и не си заслужава. Това е.

Избата „Кастра Рубра“. Снимка: Иван Бакалов

Сега е вече различно, защото България действа по съвсем различен начин. Прави се отново вино на приемлива цена, но на високо ниво. Добра цена за добро качество. Има реална възможност и за отлични вина, които да се състезават с най-добрите в света.

– Вие сте една от най-важните личности в света на виното и консултирате повече от сто изби по света. Как се справяте?

– Наричат ме “летящ технолог”, защото непрекъснато летя от място на място в много различни страни. Правя това не защото ми се налага, а защото ми харесва. Моят живот се състои в това – да правя вино. И можете да си представите колко много вина съм направил. Харесвам предизвикателствата и хората, които имат страст да правят вино.

– Как започна вашата история с българското вино и каква е ролята ви в избата „Кастра Рубра”?

– Когато преди 4-5 години се срещнах с Жайр (б. а. – Жайр Агопян е собственик на „Телиш” и „Кастра Рубра”), той беше един от тези хора, изпълнени с ентусиазъм и желание да правят вино. След това, когато дойдох в България, първата ми работа беше да отида да видя лозята, които бяха стари и имаха нужда от подобряване. Важно е да се знае, че виното зависи директно от гроздето. Технологът също е важен, но без добро грозде, няма добро вино. Това беше и първата ни стъпка – да подобрим условията в лозята и едва след това вече можехме да мислим за винификацията и техниките, които да използваме. В това отношение според мен избата до момента е една от най-добрите, ако не и най-добрата в България.

Работнички подбират гроздето в избата „Кастра Рубра“. Снимка: Иван Бакалов

Следващата стъпка ще бъдат новите лозя, които започнахме да засаждаме. Благодарение на тях след няколко години ще имаме великолепни условия за създаването не просто на добри, но на отлични български вина. Всъщност това е целта на цялата операция.
Отново искам да кажа, че работата ми е повече любовно увлечение отколкото бизнес. Удоволствие е да работиш с хора, които са отдадени на проектите си, а проектът на Жайр е точно такъв. Той цели най-доброто. Това се и опитваме да направим. Разбира се това не може да стане просто ей така, като на магия. Изисква се много работа – да се разберат климата, лозята, начините на винификация… Виното е творческа програма, която в момента за нас се развива много добре. Засега имаме само една реколта от миналата година и тя беше определено над моите очаквания. Тази година също извадихме късмет заради по-добрите климатични условия и по-доброто грозде, което е предпоставка да направим наистина много хубаво вино.
Искам да направя и още едно уточнение. В България аз съм консултант единствено на „Телиш” (б. р. – Ролан прави уточнението, заради някои спекулации, че той е консултирал и други български вина и изби).

– Каква е точно ролята ви в създаването на вината в „Кастра Рубра”?

– Много проста. Важно е когато имаме определена цел да знаем точно какво трябва да правим, за да я постигнем. Това важи за целия процес от контрола на гроздето и създаването на добър материал за виното, през правилната винификация, съобразена с този материал, до отлежаването му в бъчвите. Когато говорим например за виното „Виа диагоналис”, ние целим по-малка екстракция и повече свежест, тъй като това е вино за по-бърза употреба. Всъщност целта е да създадем по-приятно и по-достъпно вино. Разбира се, че при това положение ще имаме една част от виното, която отлежава в бъчви и друга, която ще отлежава в резервоари. Именно в края на целия този процес ще решим всички заедно, но преди всичко аз, какво ще е крайното съотношение на отделните компоненти в купажа. Моята роля в крайна сметка е да дам всичките необходими насоки за работата на хората в избата, които реално произвеждат виното.

Мишел Ролан. Снимка: Иван Бакалов

– Какъв ще е следващият купаж на „Кастра рубра” и имате ли намерение да правите и бяло вино?

– По отношение на бялото вино, това е въпрос, който в момента обсъждаме с Жайр. Дискутираме по него, защото в България няма традиция при белите вина. Основният въпрос, когато започваме производство на едно вино, е да знаем предварително към какъв пазар се насочваме. Ще ви дам един пример. Ако решим да правим шардоне, това ще бъде добре в рамките на България. Но ако решим да го изнасяме, в крайна сметка то ще се окаже  само едно от милионите шардонета по света. Предмет на нашите обсъждания и занапред ще е какво вино трябва да произведем, за да бъде то едновременно интересно и успешно на пазара. А това не е проста работа. По отношение на купажите на „Кастра рубра”, за момента все още не сме готови с точната формула, но нашият технолог може да ви каже каква ще е неговата база: малко повече мерло, отколкото каберне и сто процента отлежаване в бъчви. Това, което се опитваме сега да направим на базата на много опит, е да разберем какво ще е точното съотношение между различните сортове. На тази основа искаме да направим вино, което ще представлява най-добре местния тероар, тъй като все пак това ще е едно българско вино.

– Какво мислите за нашумелите напоследък биодинамични технологии във винопроизводството? (б. р. – биодинамични означава лозята да се гледат с екологични методи и без никакви средства за растителна защита и др. хербициди и пестициди, а вината да се правят без сулфити, което създава риск да се развалят) Дали е временна мода или нещо със сериозно бъдеще?

– Хубав въпрос. Определено биодинамиката е един добър начин на живот.

Избата „Кастра Рубра“ отвън. Снимка: Иван Бакалов

Когато ме питат дали биодинамичните вина стават по-добри, аз отговарям с “Не”. Всеки трябва да мечтае за биодинамика, но моята работа в крайна сметка е да правя вино. Ако мога да прилагам биодинамични практики без да подлагам на риск лозята си, тогава съм поддръжник на тези практики. Ако става обратното, тогава не съм “биодинамичен”.

– С кое вино се гордеете най-много?

– Вижте, аз съм участвал в създаването на много хубави вина (б. р. – примерно три от четирите най-добри вина в света за 2002 г. бяха негови творения. Той стои зад някои от топ-вината на Бордо – Chateau Ausone, Chateau Pavie, Chateau Le Bon-Pasteur, Chateau Fontenil, Chateau La Couspaude и др., топ-вината на Калифорния – Araujo, Harlan Estate, Screaming Eagle, Bryant Family, Staglin, чилийската Casa Lapostolle, италианската Tenuta dell’Ornellaia, аржентинската Clos de los Siete и др.). Същото е като при големите фамилии. Представете си, че имам 12 деца и ме попитате, кое от тях обичам най-много. Просто няма как да ви отговоря. Ето, мога да кажа например, че най-малкото не е това, което съм искал да стане. Това обаче не променя факта, че него вече го има (смее се).

Древният римски път Via Diagonalis (Виа диагоналис), който свързвал Рим с Константинопол, реставриран от археолози край Харманли. Снимка: Иван Бакалов

– Вие сте роден и израснал с виното във Франция. Имате дълга семейна традиция в правенето на вино. В крайна сметка за вас то съдба ли е или избор?

– Избор.

–––––––––––––
*Избата „Кастра Рубра” е наречена на ранновизантийска крепост (наименованието означава „Червена крепост”), която се намира недалеч. Крепостта „Кастра Рубра”, открита от археолози преди година, е била на пътя Рим – Константинопол, наричан „Виа диагоналис”. На него пък е кръстено едно от вината на избата
В избата са инвестирани 20 млн. лева – една от най-големите инвестиции във винарството в България. Към нея се създават в момента 250 хектара лозя, с подбрани сортове, в което има участие и Мишел Ролан. Създаването на лозята, заедно с избата е и една от причините той да се съгласи да стане консултант.

Виното „Пендар“. Снимка: e-vestnik

** Виното „Пендар” има на етикета си златна монета, намерена при разкопките на крепостта „Кастра Рубра”, на която е кръстена избата. Цената на бутилка в „Метро” е 13 лв. и нещо, в магазина – около 15 лв.
Виното „Виа диагоналис” (Via Diagonalis)
е взело името си от древния път Рим – Константинопол, който минава наблизо. Цената на бутилка в „Метро” е 12 лв. и нещо, а в магазин – около 14 лв.

ВинотоИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.