www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 25 юли 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Анархистът Георги Константинов - от взривения паметник на Сталин, през затвора и бягството във Франция

19 Ноември 2008

 

Снимка:Булфото

Георги Константинов е потомствен анархист. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това се случва на 3 март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянен контрол от страна на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща тук (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България.

Това е накратко историята на 76-годишния Георги Константинов. Но животът му, разказан от самия него, е изпълнен с перипетии, неделима част от най-новата история на България…

С идеите на анархизма първите ми срещи бяха чрез баща ми, който беше анархист. Вуйчо ми също някога е бил анархист, по време на Първата световна война и след нея. Те тогава са били млади хора.
С болшевишката власт се сблъсках след 9 септември 1944 година, когато арестуваха, осъдиха и изпратиха баща ми в концлагер. Той беше задържан във връзка с едно бягство през границата. По това време живеехме в Любимец, Свиленградско и много хора напускаха България нелегално. Някои от тях бяха убити при опитите им да преминат границата било за Турция, било за Гърция. Заради една такава група бегълци баща ми беше арестуван, съден, а след това оправдан от Върховния съд. Но Държавна сигурност търсеше изкупителна жертва заради убийствата, които извършваше на млади хора на границата и въпреки решението на съда, арестуваха баща ми и го изпратиха в концлагер. Мина през едни от най-тежките лагери. Първо беше в една мина Куциян, близо до Перник. След това го преместиха в друга мина – Николаево, Казанлъшко и накрая в Белене, откъдето си излезе. По онова време присъствието на такъв човек в семейството беше напълно достатъчно, за да започнат преследвания и на децата, и на внуците му.

Като ученик. Снимка: личен архив

Мен ме изключиха от гимназията, а семейството ни го интернираха в Панагюрище. Там атмосферата беше още по-ужасна, отколкото в Любимец. Като изключен и от гимназия, и от тогавашната тяхна казионна комсомолска организация, в Панагюрище ме бяха поставили сам на чин. Пред мен имаше свободен чин и на съучениците ми не им разрешаваха да разговарят с мен. Учителите ми говореха само служебно, когато трябваше да ме изпитат. Можехме да общуваме само ученици с обща съдба. Това правило важеше и извън училище. Но ние не бяхме малко. В класа ми в Любимец например бяхме общо 31 деца, от които 16 бяхме изключени. В Панагюрище броят беше по-малък, но имаше достатъчно в цялата гимназия. Оттам също ме изключиха и завърших „Шеста мъжка гимназия” в София. По онова време не беше нужно да имаш особен изяви, за да те изключат. Достатъчно беше да говориш нещо срещу властта. За такива неща не само изключваха, но изпращаха в лагери, съдеха. Както казва покойният Добри Джуров: „Такова беше времето“. Те с това се оправдават. Разбира се, всички тези репресивни мерки се отразяваха по различен начин на различните хора. Едни капитулираха и бяха смазани, а други се съпротивляваха. Аз изглежда бях от втората категория и се опитахме да направим по-сериозна организация, за да водим борба с властта.

Това беше и време, когато Студената война беше в разгара си. Източният и западният блок бяха настръхнали един срещу друг. Пропагандата и на единия, и на другия създаваше атмосфера, сякаш войната е предстояща. С оглед на това, ако започнеше война, ние възнамерявахме като организация да излезем в планината в нелегалност. Само че, както знаете, до война не се стигна. Тогава започнахме да организираме акции като тази с взривяването на статуята на Сталин. По-късно бяхме предадени и осъдени, както често се случва в нашата история. Това, че сега съм жив и разговаряме, се дължи само на обстоятелството, че между взривяването на статуята на Сталин и нашия арест, Сталин умря. Ако не беше умрял, всички щяхме да бъдем осъдени на смърт.

Снимка: авторката

След неговата кончина, в Съветската партия започна процес на десталинизация. Въпреки това апаратът на Държавна сигурност, пък и партийният апарат – на номенклатурата, бяха сталинисти без изключение. Някои започнаха да се пригаждат към новия курс, а други не успяха и бяха елиминирани, пенсионирани и отстранени от ръководни постове. Сталинизмът беше под кожата на тези, с които се сблъскахме в затворите. Те също бяха представители на ДС. Живееха с чувство на мъст и правеха всичко възможно да ни унищожат. Осъдиха ни на по 20 години, което беше най-голямата присъда, след смъртната.

Взирвеният паметник на Сталин

По онова време Сталин беше повече от Бог и една приказка срещу него беше достатъчна, за да унищожи човек. Нашата акция беше протест срещу този начин на упражняване на диктатурата и на обожествяване на хора, които са криминални типове от огромен мащаб и в сравнение с които дребните убийци са нищожни. Как го организирахме? Един от приятелите, с които ни съдиха, беше мобилизиран в казармата. Той успя да изнесе оттам взрив и всичко необходимо за приготвянето на бомби. В парка на свободата, сега Борисовата градина, където днес има барелеф на Борис III, тогава имаше статуя на Сталин с пиедестал от около 2 метра и паметник от бронз с ръст между 4 и 5 метра. Сталин беше стъпил върху пиедестала, сочещ към бъдещето. Нашата бомба беше поставена между двата му крака. Когато се взриви, тя изби краката и събори статуята.

Това стана точно на 3 март 1953 година в 19.30 вечерта. Имаше огромен митинг, може би от около 200 000 души. Тогава митингите се събираха около паметника на Цар Освободител и Народното събрание, но изпълваха цялата улица „Цар Освободител” чак до „Орлов мост”. След като поставихме бомбата, аз се оттеглих, а приятелите ми се качиха на трамвая и заминаха. Останах сред тълпата от митинга и можах да наблюдавам експлозията, събарянето на статуята и това, което последва. Милиционер изтича в телефонна будка, за да съобщи в централата им. След десетина минути по „Толбухин“ (днешната „Левски“) и след това по „Цар Освободител“ започнаха да пристигат дълги черни камиони, натоварени с милиционери и джипове с офицери от Държавна сигурност (ДС). Направиха блокада на парка и понеже имаше доста двойки там, започнаха да ги арестуват и да ги товарят по камионите. Това е, което видях вечерта.

Сталин умря два дена по-късно. На следващия ден за първи път писаха по бюлетини и комюникета, че е получил инсулт. След още един ден съобщиха, че е мъртъв. В деня на смъртта му, минах по обед с трамвая край Борисовата градина и видях, че там, където е паметникът, всичко беше заградено с много висока дъсчена ограда и беше пълно с милиционери и кучета. Очевидно правеха реставрация. На другия ден оградата вече я нямаше, а статуята беше възстановена. Имаше постове от млади хора с автомати да охраняват и да изразяват скръбта си.

Георги Константинов (на горния ред в средата) със съученици от гимназията в Панагюрище. Снимка: личен архив

Понеже по това време не ми разрешаваха да следвам в университета, бях в един курс по клинична лаборатория. Това са средни медицински училища за лаборанти, медицински сестри, акушери, зъботехници, за които не искаха все още някакви бележки и др. подобни. Иначе навсякъде другаде бяха необходими бележки с подписите на петорка, в която участваха представител на кметството или на общинския съвет, представител на партията, на Държавна сигурност, на Отечествения фронт (масова организация, в която членуваха поголовно всички – имаше 5 милиона члена) и представител на комсомола. Тая петорка решаваше кой може и кой не може да следва. От най-големия град до най-малкото село това им беше практиката.

На десетки, ако не стотици хиляди млади хора те не разрешаваха да имат достъп до университета, а тези, които преди това бяха влезнали, ги изключваха с хиляди, когато започнаха чистките. Те искаха да елиминират всякаква конкуренция и да утвърдят свои хора, които или имат техните убеждения, или бяха готови да капитулират и да им служат.

Предателството

След взривяването на паметника стана предателство. Възрастен човек, с когото един от нашите имаше контакт и от когото е очаквал да получи оръжие, е писал доноси за нас. Чел съм ги след промяната, когато дадоха достъп до досиетата. Ние разбрахме, че сме предадени предварително, настъпиха колебания в хората и трябваше да се реши как да се реагира. Имаше предложение да излезем в нелегалност в Балкана, идваше пролетта. Другото предложение беше да се опитаме да преминем границата, което също не беше невъзможно. Но колебанията доведоха до това, че една част от хората минаха в нелегалност и се укриха. Поискаха аз да отида в Горна Джумая, Благоевградско, където съм роден, за да видя какви са възможностите да се мине през Югославската граница (Благоевград е на 15-16 километра от нея).

Отивайки там, бях предаден за втори път. На четвъртия ден ме арестуваха. От документите в досието ми не можах точно да определя кой е извършил второто предателство. Имам предположения за 4 човека, но кой от тях е, не знам. Както и да е, арестуваха ме през нощта в Благоевград, преспах една нощ в техния карцер и на другия ден ме натовариха с трима милиционери, вързан с едно въже. По това време нямаха навсякъде белезници. Докараха ме във Вътрешно министерство в София, което е на „6 септември“ и „Гурко“. Качиха ме на четвъртия етаж и там започна т. нар. следствие.

Седем дена ме държаха прав, без храна, без вода, провеждаха ми денонощни разпити като разпитващите се сменяха. Това беше придружено с побоища, ритници и изтезания. Аз отричах всички обвинения. На седмия ден ме натовариха в една кола и ме изпратиха в следствения отдел на ДС, който тогава се намираше в Софийския централен затвор. Друго тяхно поделение беше на „Лъвов мост”, а това, което имаха на „Развигор“, го създадоха доста по-късно. Имали са, разбира се, места за разпити и мъчения и в други техни обекти в София и околностите.
Т. нар. следствие представлява следното нещо – вечерта към 10.15 – 10.30 идват и ме вдигат за следствие. Разпитите траят през цялата нощ до призори, след което ме връщат в килията, но там през деня не дават нито да се ляга, нито да се спи. Това нещо продължава седмици и месеци. Довеждат те до състояние, при което можеш да спиш прав или седнал. Това е съветска система на разпити. Целта е толкова да се изтощиш, че да признаеш всичко, което искат от теб.

Снимка: личен архив

Делото се наблюдаваше от най-високо място - от тогавашните шефове на ДС Апостол Колчев и Кумбилиев, от министъра на вътрешните работи Георги Цанков и др. От докладите до тях може да се види какви трудности са изпитвали следователите на ДС с хората от нашия процес. Някои се огънаха, разбира се, но за щастие знаеха по-малко.

Следствието приключи за 3 месеца при този режим. В края на втория месец аз направих опит за самоубийство. Със счупени стъкла от прозореца се опитах да си срежа вените, само че вътре в килиите също имаше доносници. Един от тях беше бивш шеф на ДС в Кърджали. Казваше се Златко Янев. Беше осъден на 5 години затвор, но прекарваше времето си в килиите на ДС, представяйки се също за следствен, за да подслушва и да донася за наученото. Когато исках да се самоубия, той направил донос, дойдоха, направиха обиск, намериха стъклата, а него го извлякоха от килията. Поставиха ми белезници отзад на гърба и с тях стоях денонощно. Непрекъснато ме наблюдаваха през шпионката.

Когато ти поставят белезници и стоиш с тях един месец, в рамото се получават страхотни възпаления. Болката беше ужасна, пареща, всичко ми беше изкълчено, а когато ми махаха белезниците (само когато ме пускаха до тоалетната или трябваше да се храня), нямах сили да си вдигна ръцете. След опита за самоубийство прекратиха с мен всякакви следствия, но ми оставиха белезниците и ми казаха, че признавам или не, ще бъда съден възоснова на показанията на другите. В съда се опитахме много неща от изтръгнатите да отхвърлим, но съдът не беше нищо друго, освен филиал на ДС, заедно с прокурора. Те действаха координирано и всеки опит да отречеш дадено признание, свое или на някой от другите подсъдими, с аргументи и доказателства, се прекратяваше от председателя на съда, който искаше да се четат само дадените показания по време на следствието. Това беше процедурата.

Бях подведен под член от Наказателния кодекс (НК), при който нямаше алтернатива. Той предвиждаше само смъртно наказание. Това е параграф 71 от тогавашния НК. При това положение близките ми се разтичаха и предизвикаха психиатрична експертиза. Само че психиатрите също се страхуваха да поставят диагноза, която би ме отървала от смъртното наказание, защото можеха да ги сложат на мое място.

Снимка: авторката

Междувременно, докато траеше следствието, процесът на десталинизация, макар и още неофициално, беше доста напреднал. Братът на майка ми, който беше партиен член, се познаваше с един писател от онова време – Кръстьо Белев, който беше таен агент на руското контраразузнаване. Заедно с него вуйчо ми отива в Съветското посолство. По онова време посланик беше Бодров. Казват му за случая, той докладва в Москва, а в Москва по това време първи секретар беше Хрушчов. Оттам е дошло нареждане по процеса да няма смъртни присъди. Ако не беше тази интервенция, независимо че Сталин беше мъртъв, щяха да ни осъдят на смърт и да ни екзекутират.

Затворите

След като това не стана, дойдоха затворите, в които още от началото ми казаха, че съм се отървал от смъртта, но съм в ръцете им и ще съжалявам, че не са ме екзекутирали. Аз съм един от малкото, които са прекарали повече от половината от годините си затвор (над 10 години общо) в пълна изолация. Лишават те от вестници, списания, книги, разговори. Килията от двете ми страни беше заградена от две празни килии, за да не може с чукане по стената да се свързвам със съседите. На охраната и на надзирателите им беше забранено да разговарят с мен. Чувал съм началникът на затвора в Пазарджик как казва на надзирателите: „Каквото и да прави, както и да ви провокира, дори да ви удари, няма да си отваряте устата. Ще ми докладвате и аз ще се разправям“. И тогава следваха карцери, лишаване от колети, писма, свиждания с близките.

За категорията и разряда, към които принадлежаха затворниците като мен – първа категория и първи разряд, за 3 месеца имахме право на 10 минути свиждане, 4 кг храна, 4 кг плодове, 10 тогавашни лева и едно писмо от 1 страница. Това беше по правилник, а като започнат да те наказват (аз съм имал наказания с години наред), те лишават и от това. Даже накрая, след едно престояване в карцера от 3 месеца, дойдоха и ни прочетоха нова заповед, която гласеше, че сме наказани, „докато се поправим”. Ние бяхме шестима, поставени на този режим – трима анархисти и трима легионери. До този момент бях лежал 3 години, тоест, оставаха ми 17 години до края на присъдата, които трябваше да прекарам в пълна изолация. Целяха моралното ни унищожение. То започва с подписване на декларация, че признаваш грешките и престъпленията си и ще работиш за социализма. По-нататък, стъпало по стъпало се завършва с това да те превърнат в доносник. Това беше последната фаза.
Някои хора при този режим полудяваха. Други умираха, защото нямаше храна. Оставяха ни само на храната на затвора, която беше 300 грама хляб за деня, бобена чорба, в която бобът с лупа да го търсиш и вечерта пак някаква чорба с малко фиде и малко доматена салса. Никаква мазнина нямаше в тези неща. След като изкарах 3 години на такава храна, бях сведен до 49 килограма. Когато влезнах в затвора бях 93. За да отида до тоалетната, съм лазил и съм се опирал по стената. При това положение дали човек ще оцелее зависи много от организма му. Когато килограмите спадат, човек стига до някаква граница, при която, ако е наполовина на килограмите си и не е умрял, храната, такава, каквато е в затвора, дава необходимите 1000 калории, за да съществува един 40-ина килограмов организъм. Някакъв баланс се създава. Други организми, които се нуждаят от повече храна, при такова отслабване угасват от гладна смърт или са нападнати от тежки заболявания. Хората от това умираха - от глад и болести, предизвикани от глада. Нямаше никаква медицинска помощ. Като те заболи зъб, вадиш си го сам.

Влезнах в затвора на ненавършени 20 години и изкарах в него 10 години. В Пазарджишкия затвор бях 5 години. Останалото време бях в Софийския централен затвор (преди присъдата), а след Пазарджишкия - в Белене и в Плевенския затвор.

Излезнах от затвора в края на 1962 година, когато имаше една обща амнистия, продиктувана от Москва. Москва тогава се опитваше да стопли отношенията със западния свят и едно от изискванията на Запада беше най-напред да установи мирно съжителство със собствените си затворници. Хрушчов, който продължаваше да бъде първи секретар на Съветския съюз, нареди на сателитните секретари (по това време в България на власт беше вече Тодор Живков) и дадоха тази амнистия, в резултат на която си излезнаха всички, освен две категории – съдените за шпионаж и за стари деяния.

Студентски години

Излезнах от затвора почти 30 годишен. През 1956 година се проведе т. нар. 20-и конгрес на съветската комунистическа партия, когато за пръв път официално Хрушчов говори за престъпленията на Сталин и обяви десталинизацията, която беше започнала почти веднага след смъртта на Сталин. През 1962 година беше 22-ия конгрес на съветската компартия, в резултат на който извадиха балсамирания труп на Сталин от мавзолея на Ленин (където беше положен) и го погребаха. Най-ярките фигури, свързани със сталинизма, бяха елиминирани от партийния живот, от служби и т. н. След като това се случи в Съветския съюз, автоматично се извърши и във всички сателитни страни, включително и в България. Най-напред махнаха Вълко Червенков, който беше най-ярката сталинска фигура след Георги Димитров, а след това министрите Цанков, Югов и ред други. Чистки се проведоха и в ДС, и в партийните комитети.

Понеже аз бях съден за взривяване на статуята на Сталин, не беше желателно да се разправят пак с мен, защото това можеше да бъде изтълкувано като подкрепа на сталинския курс. Много от тях по това време криеха своя сталинизъм зад маоизма. Мао Дзедун не поиска да разкритикува Сталин и неговите престъпления, а говореше за грешки. Даже направи декларация, че е готов да приеме в Пекин балсамирания труп на Сталин. В тази атмосфера бяха доста по-внимателни, когато пипаха. Тогава намалиха и репресиите. Курсът, който възприеха по отношение на противниците, вече не беше изпращане по лагери, смъртни или дългогодишни присъди затвор, а се опитваха по всички възможни начини да вербуват противниците на режима, а и не само противниците.

Вербуването беше станало масова система и създадоха милиони доносници. Срещу едни са упражнявали натиск и шантаж. На други са обещавали кариера. Трети сами са се предлагали. Понеже имаха 45 години, успяха да вербуват много хора. Виждате и до днес как процедират - вадят този, който им е необходим, за да го компрометират. Останалите ги държат, разсяти навсякъде, в партии, в икономиката, в медиите, в науката, в културата. Изобщо няма сфера, която да не е заета от тази агентура. Сигурно голяма част от вербуваните преди 60 години са покойници, но има вербувани през последните 2-3 десетилетия на режима, които все още са годни да доносничат. Някои от тях заемат ключови позиции в различни власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна. Ако се разкрият напълно досиетата, ще получите картина на целия ужас, който тежи върху днешното поколение и не се знае докога това ще продължи.

След като излязох от затвора, една година работих по строежите. Междувременно, понеже не бях навършил още 30 години, поискаха да ме изпратят в казармата, в трудови войски. Аз знаех каква е обстановката там и предполагах, че предвид миналото ми, щяха да сложат някой фелдфебел (старшина) да ме предизвиква и да ме настъпва по мазолите, докато го сбия, за да ме осъдят наново. За да не стане тази работа, разиграх един етюд, в резултат на който влезнах в психиатрията в Благоевград, откъдето си извадих документ, че съм болен, с диагноза. Този документ беше изпратен във военното окръжие и така ме освободиха от военна служба.

Утре следва: Гонитбата с ДС и бягство във Франция





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Anonymous
    Много неща не са ми ясни. Първо какво значи анархист. Това демократ ли е, или просто антисталинист. За свобода ли се борят анархистите или за слободия. Сега в България анархизъм ли е, или сталинизъм. Мутрите например сталинисти ли са, или анархисти? Кое е за предпочитане, ред и законност, или анархия и безпорядък.
  2. 2) Ганка Генчова
    Невероятна статия, поклон пред Георги Константинов.
  3. 3) чичата
    армагедон
  4. 4) Рем
    До Анонимус В България сега е анархия и поради тази причина много хора смятат, че държавата е абдикирала от функциите си. Аз лично смятам, че държава България няма, има оградена територия с такова име, в която законите са пожелателни, като в нея важи правилото на по-силния и на човека с повече връзки. Във връзка с това дори му се радвам на г-н Константинов, тъй като можеше например да взриви и паметника на Шипка - както знаем за анархистите няма пречки.
  5. 5) Немо
    Анархист останал жив заради връзките на накой си с ком-партията ??!! ?? Да Да ! И един мармот загръща шоколадите със станиол ....
  6. 6) батето
    Страданията на хората заслужават състрадание! Не може (или просто не бива) да се смилат хора заради техните убеждения. НО простотията е безкрайно комплексирана и отмъстителна. Дали са тъпите и непросветени комунистически подлоги до 70 те или случайните хора във властта на СДС,Костов, царя, Доган - няма особенно значение. Добре, че тия основно крадат пари, а не убиват хора! Това което ни чака обаче - Бойко, е това е страшното. Аз се занимавам професионално с анализи и знам какво приказвам. Тълпата след "лидера" не подлежи на анализ, а само на определения от общ характер като неграмотни малоумници, например. Тоси "лидер" ...още

  7. 7) Рапона
    Много добре си спомням статуята на Сталин на входа на Борисовата градина ,точно до езерото Ариана.Като ученици в отделенията ,често ни водеха да почистваме мястото от шума и трева,но статуята беше от гипс,боядисана със златен бронз!
  8. 8) Иво
    Този наистина е нещастник! Паметници тръгнал да ми взривява. Типичен БГ селяндур. Няма значение на кой е паметника. Във всеки случай не той е човека, който ще оценява сталин и ще му взривява паметниците. Малко са му били 10 години, 30 години да му бяха дали ---------- -------- Редактирано от Админ. Спазвайте правилата, ще има забрана
  9. 9) чичата
    г-н г.константинов, ако все още взривявате паметници, бихте ли взривили тези(няколко са)пред ндк, а така също и чучелите на гемето и николапетков в градинката на черната джамия
  10. 10) КОЦЕ-МАЦЕ
    Айде сега да видиме кой тука е селендура - този който се опитва по свой начин да се съпротивлява на тиранията или ИВО-8.Не одобрявам методите на анархистите,но и жестоките хора не са ми никак по вкуса.А такива като ИВО-8,ако ги вкарат в килиите описани от анархиста Костадинов и без бой ще станат доносници,защото ЖЕСТОКИТЕ ХОРА са СТРАХЛИВЦИ.
  11. 11) Мара
    Страхотна статия!
  12. 12) Д-р
    Поклон! Имало и такива смели българи като Г. Константинов!?
  13. 13) Ото
    Колко страдания е изтърпял човека заради съпротивата си срещу тогавашната власт.Добре че е успял да избяга защото щяха да му намерят начин да го довършат.
  14. 14) Пламен
    Май на много хора не им е ясно какво е „анархизъм”. Вярно е е, че понятието "анархия" е изменило първоначалния си смисъл и днес се употребява предимно като означение за хаос и безпорядък в едно управление (не само държавно), но не това е анархизма на Георги Константинов. Пък и в разказа му въобще не става въпрос за анархизъм, освен че идеите на анархизма възприел от баща си и че е анархист. Ако някой се интересува повече за анархизма, най-малко може да провери в Уикипедия какво е това нещо и да разбере, че и Христо Ботев също се е увличал по ...още

  15. 15) Иван
    Да би мирно седяло, не би чудо видяло...
  16. 16) SK
    Всеки знае какво е комунизъм. Това с две думи е братство и равенство, ред и дисциплина. Дали си циганин, дали си негър при комунизъма това е без значение. Хората както пред бога така и при комунизъма са еднакви. Антикомунистите твърдят, че хората са като петте пръста на ръката, не били еднакви, някои дори не са и хора. Ами ако ви притеснява това, че пръстите ви не са еднакви, отрежете ги, но оставете хората да живеят като братя. Сега не ми е ясно от какъв сорт са тези анархисти, които са против комунизъма, братството и равенството между хората. Ако са толкова ...още

  17. 17) # 16
    # 16 да се провери на психиатър
  18. 18) александър
    такива стоически хора в България са единици! който иска да разбере, какво е анархизъм да види в сайта на анархистите a-bg.net. анархизма не хаос, а федеративно организирано общество, без наличието на властови структури, а чрез пряко делегиране на права.
  19. 19) златко
    да би мирно седяло, нали! И "реклонена глава сабя не я сече"... Помислете си, колко справедливост има в това да осъдиш на смърт някого, за събарянето на паметник на жив човек! Не мога да разбера, срам ли нямате, акъл ли, или сърце!?
  20. 20) Познат
    Златко, Златко... душа нямат. Оттам-нататък всички мерзости са им позволени. Поклон чичо Георги, няма да забравя как човешки се отнесе с мен в Париж.
  21. 21) Обикнове читател
    Господин Константинов, уважение и респект, благодаря за статията и очаквам втората част. Настоящ 30 годишен гражданин на България.
  22. 22) Anonymous
    Да събориш паметник на жив или умрял, не е кой знае какво престъпление, но да работиш за свалянето на система което ше доведе до глад и мизерия на милиони, каквото Горбачов направи и този герой, това е страхотно престъпление.
  23. 23) Anonymous
    От изказването на горният, човек може да си направи заключение за привържениците на добрите анархисти или по-точно за враговете на лошият комунизъм.
  24. 24) златко
    отказал съм се от форумните спорове преди доста време. особено пък с хора, които си мислят, че най-добре знаят какво е добро за останалите. разгледайте http://a-bg.net/ и толкоз...
  25. 25) Anonymous
    Горният над # 23 е изтрит. Не трябваше да се изтрива. Той беше като огледало за по-голямата част от форумджиите.
  26. 26) Рейни
    Поклон пред Г-н Константинов! Не мога да изразя с думи нито възхищението си от нечувано смелата му постъпка, нито съчувствието си към мъките и изтезанията, които са му причинили ДС и в лагерите и затворите. Мисля, че Бог го е спасил от тези чудовищни изверги само, за да може днес да разкаже за "онези времена" и ние никога да не ги забравяме. Жалко, че тук виждам хора, които изобщо не разбират за какво става дума. Бъдете жив и здрав г-н Константинов дълги години, разказвайте на хората,нека повече чуят и разберат какво е било това чудо комунизма в Б-я!!!! Нека Бог Ви благослови и повижи!!!! Гордея ...още

  27. 27) Николай Цаневски
    Имало е и такива хора. Хора които са разбирали същността на престъпния режим и са се борели до колкото могат срещу него. Ако е имало повече такива хора, в България и ние можехме да имаме 1956 като в Унгария, 1968 като в Прага и 1981 като в Полша. Но за съжаление българския народ, болен от русофилията си по исторически причини и болен от мекушавост по културни причини, не е правел нищо за да отхвърли наложената следствие на чуждо нашествие власт. Браво на хора като Георги Константинов, позор на палачите им и на подръжниците на БКП и БСП - техните наследници.
  28. 28) Anonymous
    Какви анархисти е имало едно време, да се бори със властта в най-марачните сталинистки години, когато са растрелвали и за дреболии, а камо ли за такива "престъпления срещу човечеството" като да повредиш паметника на сталин. А сега до къде я докарахме? Днешните анархисти не са нищо повече от някакви комунистически мекерета или гаменчета наркомани.
  29. 29) гюро михаля
    тъжна история на един пропилян живот,заради простотията да събориш паметник-егати борбата,егати идеалите! и сега,това да трошиш витрини и да палиш-борба ли е? и сега на мястото на паметника на Сталин,ще сложим паметник на анархиста...,и после някой друг борец за идеали ще го гръмне и ...и. т. н . ...бай,Георги,трябваше просто да имигрираш на 20,а не на 40г.,тази ваша "борба"е безплодна-хиляди млади загубени живота заради збъркана тактика да рушиш! ами ,ако анархизма би победил-разрушена и изпепелена цялата държава до основи...и после,какво?...остава да си сложите една шашка между краката и да се гръмнете..да бъде пълна ПОБЕДАТА! НАУКА, ПРОСВЕЩЕНИЕ И КУЛТУРА - ЩЕ НАПРАВИ ...още

  30. 30) RANIK56
    Дърто -лани баба пръднала сега и замирисало . я стой в парка и хвърляй на гълъбите трохи .
  31. 31) Някой си
    Николай Цаневски прочети за горянското движение. Става въпрос от 1944 до 1956 година се сражават по горите 12 години горяните.
  32. 32) Anonymous
    До номер 31: Да, горяните са единствените оказали някаква съпротива на новия режим, и то въоръжена. За съжаление засега няма сериозни и систематични изследвания, но по оскъдните данни става дума за няколкостотин човека. Като добавим и т.н. легионери, нямаме и хиляда души. Това е цялата съпротива на българския народ. Причината да има толкова малко съпротива я дава едно към едно Павел Судоплатов. В книгата си той прави една кратка ретроспекция на действията на НКВД след ВСВ извън СССР и казва : "в България другарите нямаха проблеми... през 70-те години срещнах едно нашо момче (българин) който беше станал генерал и той ми каза ...още

  33. 33) Anonymous
    32 е коментар от Николай Цаневски до коментар 31 (забравих да се подпиша)
  34. 34) Някой си
    Anonymous 19 Март, 2010 в 2:43 pm 32 е коментар от Николай Цаневски до коментар 31 (забравих да се подпиша) Не случайно коментара е от мене , аз съм нов участник във форума
  35. 35) Някой си
    Някой си 26 Февруари, 2010 в 5:13 pm Това аз съм го писал , подписвам се с ника Някой си
  36. 36) reet
    trqbvalo e da go prata v belene fa6ist
  37. 37) Някой си
    Някой си 26 Февруари, 2010 в 5:13 pm Николай Цаневски прочети за горянското движение. Става въпрос от 1944 до 1956 година се сражават по горите 12 години горяните. Това е от мен , Владислав Стоянов съм , вече така ще се подписвам
  38. 38) Петър Манолов-безсребреник
    Б като Бай Георги Константинов, из „Глаголически азбучник”. Потомствен анархист, виден деец и теоретик на анархизма. Когато историчните държавни оброзувания изпаднат в колапс, т.е. в състояние, при които външни и вътрешни общества рекрутират политическата класа из средите на доносници, малцинствени отпадъци и всевъзможни идеологически угодници, винаги ще се повяват човеци като Георги Константинов за нуждите на New age.
  39. 39) хаджията
    Само анархията е единственият вариянт чрез които може да просъществува едно съвременно общество.
  40. 40) инж. М. Съкъджиян
    Прекланям се пред личности като Георги Константинов. Дано те посеят повече морал в Б-Я и изменят българския манталитет в мислене. Човешкият дух се въздига от такива личности доказали се във времето, а не от плазмодии пишещи и тук понякога. Науката в момента прави своята революция като разглежда хаоса за по-висок ред на нещата за който Акад. И. Пригожин, Б. Манделброт, С. Смейл и Хенън забелязват, че на границата между конфликтите на противоположни сили не се зараждат хаотични структури, както се смяташе по-рано, а спонтанно възниква само организация на ред на по-високо ниво. Структурата на тази нова самоорганизация на ред не ...още

  41. 41) sisimona
    mn interesni
  42. 42) Анархо
    Георги Константинов ли? По-скоро реките ще тръгнат обратно, отколкото човечеството да се раэмине с онова,эа което се е борил и продължава да се бори,тоэи неспокоен човек и до ден днешен.Докато има хора като него живота има смисъл.Да си ни жив и эдрав оше дълги години бате Георги,эащото по- достойно иэживян живот едва ли има!!!
  43. 43) цветето
    Честит рожден ден, Георги! Здраве, щастие и дълголетие!Поклон пред човека и революционера! Приеми един червен карамфил в знак на уважение и преклонение! Цветето 15 май 2011 г.
  44. 44) Анархо
    В стремежа си да оцелее всеки е намерил някакъв начин да се препитава В моя случай най вече и преди всичко това е брането и реализацията на диви боровинки Какво ли не съм преживял в над 40-годишната си практика като берач Като се започне от срещата с хищни животни мине се през преспиване из пущинаци отдалечени на километри от населени места за да се стигне чак до измръзвания по някога Най силно впечатление обаче през всичките тези години на скитосване из горите на планините щеше да ми направи нещо на което според мен малко ...още

  45. 45) Анархо
    В стремежа си да оцелее всеки е намерил някакъв начин да се препитава В моя случай най вече и преди всичко това е брането на боровинки Какво ли не съм преживял в над 40- годишната си практика като берач Като се започне от срещата с хищни животни мине се през спане из пущинаци отдалечени на километри от населени места за да се стигне и до жестоко мръзнене по някога Най силно впечатление обаче през всичките тези години на скитосване из горите на планините щеше да ми направи нещо на което ...още

  46. 46) Читател
    Нищо лошо не е направил Георги Константинов. Доброто е, че сатрапът е пукнал и много хора са си спасили живота.
  47. 47) Владислав
    Наистина невероятна статия. Поклон пред този човек. За съжаление обаче има и друга страна на въпроса. Показва колко е силна системата и как може да смачка всеки един който и се опъли и как понякога борбата може да бъде безсмислена и без изглед за победа. Да не говориме , че нашето възхищение пред този човек няма да върне годините които е пропилял в затвора.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com