Падането на Берлинската стена отвори вратите към Индокитай

Кралят на Камбоджа Нородом Сихамони (вляво) говори с генералния секретар на Виетнамската комунистическа партия Нонг Дък Ман в Ханой. Снимка: Ройтерс

Падането на Берлинската стена през 1989 година имаше дълбоки последствия за бившите азиатски сателити на Съветския съюз в Индокитай – Виетнам, Лаос и Камбоджа. През 1975 година, след военния разгром на САЩ, страните от Индокитай решиха да заложат на комунизма. Първите пукнатини в системата обаче се появиха още в началото на 80-те години на миналия век.

През 1979 година, с военната интервенция на Виетнам, беше сложен край на кървавия ултра-маоистки режим на Пол Пот в Камбоджа. Малкият Лаос, където имаше много малко компании за национализиране, продължи да получава помощ от Запада и още през 1981-ва се отказа от усилията да налага контрол върху цените. Към средата на 80-те години започна да говори за „нов начин на мислене“. През 1986 година Шестият партиен конгрес въведе реформистката политика, известна като „нов път“, с което постави началото на прехода към пазарна икономика. Смяната на курса беше реакция на икономическата криза, в която беше изпаднала страната. Но тя беше повлияна и от икономическите реформи в Китай, и от политиката на „перестройка“ на Михаил Горбачов в тогавашния СССР.

Падането на Берлинската стена ускори икономическите реформи в района на Индокитай и едновременно с това послужи като политически сигнал за комунистическите лидери. „Най-силно влияние върху Виетнам по онова време оказа фактът, че накара хората да престанат да гледат на социализма като непреходна форма на обществени и икономически отношения“, заяви виетнамският историк и член на Националното събрание Зунг Чуонг Куок. Той бил във Франция, когато Берлинската стена падна. „Това разкри изключително големи възможности за виетнамците“, изтъква той.

В икономическата сфера разпадането на съветския блок в Източна Европа през 1989 година помогна да се стабилизира „новият начин на мислене“.“Най-сериозното последствие от падането на Берлинската стена беше, че икономическите реформи във Виетнам получиха стимул за прогрес“, заяви Лезан Зоан, бивш директор на виетнамския Институт за управление на икономиката.

Но на политическо равнище разпадането на съветския блок разпали страховете, че икономическите и социалните реформи, започнали във Виетнам, ще доведат и до сваляне на режима. „Във Виетнам падането на Стената първоначално предизвика отчаяние“, заяви Нгуен Чан Бат, един от първите привърженици на икономическите реформи, а сега директор на консултантската компания „ИнвестКонсулт“. „То изтласка комунистите в ъгъла и ги накара да започнат да мислят на високи обороти и да се съобразяват с всички политически играчи – както във Виетнам, така и в чужбина“.

През 1989 година Виетнам се изтегли от продължилата близо десетилетие война в Камбоджа и започна да се отваря към света с надеждата, че САЩ ще вдигнат икономическото ембарго, което до този момент не позволяваше достъп до финансиране от източници извън съветския блок. За съседна Камбоджа краят на виетнамската окупация създаде възможност травматизираната и дълбоко разделена нация най-сетне да се помири с отвратителното си минало и да сложи край на гражданската война. Парижкият мирен договор от 1991 година очерта пътя на Камбоджа към демократизация и осигури средства от международните донори. В страната бяха изпратени мироподдържащи сили на ООН, които поеха управлението на страната до произвеждането на свободни избори.

Две десетилетия по-късно в прохождащата демокрация в Камбоджа все още доминира една единствена партия, макар и некомунистическа – Камбоджанската народна партия на премиера Хун Сен, бивш кадър на Червените Кхмери. „Истината е, че без присъствието на ООН Камбоджа щеше да се управлява от монолитна властова структура, също като Лаос и Виетнам. Но ООН не може да контролира нито армията, нито онези, които се стремят към все повече власт“, заяви политическият наблюдател Чеа Ванат.

Две десетилетия след падането на Берлинската стена и Виетнам, и Лаос остават под контрола на съответните комунистически партии. Междувременно икономиката и на трите страни, стимулирана от външна помощ и от преки чуждестранни инвестиции, през последните 20 години процъфтява, макар и те да усещат последствията от глобалната финансова криза. През 2008 година брутният вътрешен продукт в Камбоджа и Лаос се увеличи със 7 на сто, а във Виетнам – с 6,2 на сто, главно благодарение на износа за западни държави. През 1988-ма Съветският съюз поглъщаше половината от търговския стокообмен на Виетнам, който носеше на страната по 2 милиарда тогавашни рубли годишно.

Дружбата с разпадналия се съветски блок донесе и някои ползи. Германското правителство например се възползва от приятелските връзки на Ханой с бившата Германска демократична република – страна, на която Виетнам вярваше толкова дълбоко, че й разреши да печата националната парична единица.

Лаос, страна, която хронично страда от липсата на човешки ресурси, все още не може да се оправи от изчезването на стипендиите в страни от комунистическия блок, благодарение на които хиляди лаосци получиха образование в Съветския съюз и в ГДР. „Когато Съветският съюз се разпадна, системата на стипендиите изчезна“, заяви Питър Фодж, директор на преуспяващата фирма износител на дървесина „Бурафа груп“ във Виентян. „Това остави огромна празнина по отношение на образованието, която все още не може да бъде запълнена“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.