Умиращият завод – „Кремиковци“ отвътре +фотогалерия и видео

Кучета в цеха за непрекъснато леене на стомана. Те са навсякъде из комбината, във и извън халетата. Снимка: Иван Бакалов

Колата върви по улиците на металургичния комбинат „Кремиковци” през мъртъв пейзаж. Нито един от 25-те завода, разположени на 24 кв. км. площ, не работи.

Безкрайни редици ръждясали метални конструкции, порутени фасади, странно напомнящи средновековни замъци. Всичко – сред избуяла майска зеленина. Прилича на филм на Тарковски, само че наистина. Подходящ декор и за някой холивудски футуристичен екшън…

Тук-там минават камиони, който возят някакви отпадъци. В момента на заплата в комбината са около 7000 души. Не се вижда нито един от тях. Крият се в сградите, в подземията на цеховете в сумрачни помещения и така, в чакане, минава работният им ден. После виждаме, че от време на време по улиците на комбината излизат самотни работници по двойки, тръгнали неизвестно накъде.

ТЕЦ-ът на „Кремиковци“. Снимка: Иван Бакалов

Кучетата са повече от хората. Те притичват навсякъде, вътре и извън халетата…

“Театър на абсурда! Не бях виждал такова нещо… Холивуд не може да измисли подобен сценарий… „В очакване на Годо”…, не, още по-абсурдно“ – казва синдикът на металургичния комбинат “Кремиковци” Цветан Банков. Той няма предвид пейзажа, обаче…

Разходката ни из комбината започва от неговия кабинет. От 15-ина дни, откак беше спрян газът за комбината, в него не работи нито едно производство. „Гордостта на родната металургия”, както наричаха гиганта по социалистическо време, вече не диша. Неговите N на брой комини не пушат. Питахме колко са комините на „Кремиковци”, не можаха да ни отговорят. „Никой не знае колко са”, повтори няколко пъти шефът на охраната Илия, който ни стана гид из желязната джунгла. Той преди това е бил работник в едно от производствата. С идването на синдика, охраната е сменена, за охранители са назначени работници от комбината, кражбите са намалели.

Пред вратата на шефския кабинет срещаме човек с мургав тен, по-скоро черен. Оказва се индиецът Гош, финансов директор на комбината, единственият останал назначен от собственика Митал. Докато сме вътре, внася на няколко пъти книжа за подпис на синдика Банков. Цветан Банков обяснява мотивите за назначението си: „Съдът лиши индийците да се разпореждат със собствеността, защото чрез различни сделки умишлено са водели “Кремиковци” към фалит. Такова е определението на съда.”

Неволно ставаме свидетели на част от абсурда “синдикати–„Кремиковци”. Някой звъни на Банков и започва напрегнат разговор: „…Ние не им плащаме заплати от ноември, вие искате да им събираме членски внос със задна дата”, възмущава се синдикът на някого. Оказва се представител на КНСБ, който се опитва да накара директора да събира синдикален членски внос от работниците (който е 1% от брутната заплата) и да го превежда по сметките на организацията.

Банков отказва: „Кой знае защо в този комбинат няма въведена счетоводна програма. Счетоводството се прави като преди 400 години по времето на Джан Лука Пачиоли – говори сърдито синдикът на синдикалиста – Трябва да назнача 3-ма души само да ви събират членския внос, а тук от 7000 работници трябва да останат 2000. Няма да стане.” Онзи го заплашва с прокурор, ама Банков май е претръпнал и не се впечатлява…

Научаваме, че преди членският внос се е събирал на ръка – 1% от щатната заплата за КТ ”Подкрепа” и 1% от брутната заплата – за КНСБ.

Тук-там по улиците в пустия комбинат се появяват работници по двойки и изчезват. Снимка: Иван Бакалов

Тук-там по улиците в пустия комбинат се появяват работници по двойки и изчезват. Снимка: Иван БакаловКамионите са рядкост. Те не возят готова продукция, а отпадъци. Снимка: Иван БакаловКомините на комбината вече не пушат. Снимка: Иван БакаловЗахвърлени съоръжения край доменните пещи. Снимка: Иван БакаловВ далечината се виждат трите доменни пещи. Най-вдясно е Първа доменна, възпявана в миналото от поети и журналисти. Снимка: Иван БакаловПейзажът на места странно напомня средновековни замъци. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловНадписът е върху очукан вагон, който е карал чугун от доменните пещи. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловКрай доменните пещи. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловРаботници, излезли от цеховете си, се размотават безцелно. Снимка: Иван БакаловТЕЦ-ът на "Кремиковци". Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловЕдна от батериите на коксохимическото производство. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловКоксохимическите инсталации. С тях се прави кокс за доменните пещи. След спирането им те няма да могат да тръгнат отново. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловТЕЦ-ът на "Кремиковци". Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван Бакалов

Отдавна е известно, че синдикатите държаха в “Кремиковци” хранителни магазини, работнически столове и други обслужващи социални дейности. От година насам и някои фирми за рязане на скрап, свързани с двете синдикални организации, са извадени от комбината. Останал им е само членският внос от 7000 работници – тоест десетки хиляди левове на месец.

Предишният собственик на „Кремиковци” Валентин Захариев дава на синдикалните лидери почивните бази – витошката – на КНСБ, морската в Китен – на „Подкрепа“. Пуска техни фирми в заводите и осигурява спокойствие. Никой не протестира, когато съкращава постепенно 8000 работници. Комбинатът посрещна края на социализма с 16 000 работници. Натрупа огромни дългове. Изсмукваха го фирми доставчици на суровини и фирми дистрибутори на готова продукция. След като стана частен, започнаха съкращения на работници, комбинатът се закрепи донякъде, плащаха заплати, построени са нови цехове, направени са реконструкции. „Кремиковци“ все някак се крепеше, докато стана собственост на индиеца Прамод Митал, а за шеф беше назначен Александър Томов. Той, както и синдикатите, мощно се набъркаха в различни схеми за препродажба на комбината, в момента, когато беше най-закъсал. Синдикатите дори окупираха индийците в сградата, докато не подпишат договор с украинския олигарх и стоманен магнат Константин Жеваго. Това завърши още по-злополучно.
„Никой не излезе беден от “Кремиковци” – Вальо Захариев и Прамод Митал, Сашо Томов”, обяснява Илия, който ни развежда из заводите. Минаваме през портала с бариера, пропуск и здрави охранители и веднага навлизаме сред серпантини от тръбопроводи и железни мастодонти на различните заводи и цехове. Рядко фигура на човек се мярка от някоя от административните сгради.

Най-напред спираме до “Коксохима” – най-замърсяващото производство. Тук от въглища се получава кокс и коксогаз, с които пък се топи рудата в доменните пещи. Сега коксохимическото производство е спряно напълно и не може да тръгне повече – то е непрекъснат процес, който не трябва да спира. Огромните съоръжения са се превърнали в паметник, в основите на който се оказва, че има някакъв живот.

Влизаме в един от страничните входове, следват тъмни мръсни коридори, в дъното се чуват слабо гласове, като от оня свят. Мъждукат неонови лампи. Разбираме, че в края на коридора са помещения, където работниците се преобличат. Малка група от тях сега са се събрали там и така минава работният им ден. В подземието е топло. Вижда се безкраен коридор с редица от съоръжения под т. нар. батерия на „Коксохима”. Сякаш всеки момент ще тръгнат. Но това е невъзможно. Няма връщане назад.

„Ако изстиналите пещи се загреят отново, керамичната облицовка ще се откърти, обяснява Илия и авторитетно заключава: “Всичко има смисъл да се пусне отново. Включително и „Коксохима”. Но допълва, че все пак не е специалист. Според него всичко опира до пари. “Кремиковци” има капацитет да произвежда по 150 000 тона стомана на месец. 10% е чистата печалба от тях . Ако 1 тон струва 600 лева, чистата печалба на месец е 10 милиона”, разсъждава Илия.

Доменната пещ с пулта за управление. Жълта светлина създава илюзия, че се лее метал, но пещта е напълно студена. Снимка: Иван Бакалов

Доменната пещ с пулта за управление. Жълта светлина създава илюзия, че се лее метал, но пещта е напълно студена. Снимка: Иван БакаловЕдна от доменните пещи отвън. Снимка: Иван БакаловТези тежки метални топки се вдигат с електромагнит и се пускат, за да трошат метални слитъци и стопилки от доменната пещ. Снимка: Иван БакаловВагонетка, която вози нагорещена шлака от доменната пещ. Снимка: Иван БакаловКанали, по които е текъл произведеният чугун. Снимка: Иван БакаловНай-новият завод на "Кремиковци", построен през 2005 г. - за непрекъснато леене на стомана - също не работи. Снимка: Иван БакаловСиндикът на "Кремиковци" Цветан Банков (вляво) и финансовият директор, индиецът Гош, който единствен е останал от назначеното от собственика Прамод Митал ръководство. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловРаботничка тегли пари от банкомата на административната сграда, край пластика на тема металурзи, останала от времето на социализма. Снимка: Иван БакаловИнформационно табло с указания как да се регистрираш за безработен и с обяви за работа. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловДоменна пещ отблизо. Снимка: Иван БакаловКучета в цеха за непрекъснато леене на стомана. Те са навсякъде из комбината, във и извън халетата. Снимка: Иван БакаловКоридор с помещения с шкафчета на работниците в коксохимическото производство. Те се събират тук и така минава работният им ден в спрения комбинат. Снимка: Иван БакаловШефът на охраната на комбината Илия ходи с пищов на кръста. Снимка: Иван Бакалов Подземие на коксохимическото производство. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловПулт за управление в доменна пещ. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловРазрязана вагонетка за разтопен метал и шлака. Старите съоръжения ще бъдат претопени. Снимка: Иван БакаловРаботник показва машините, които бълват горещи листове стомана. Но те не работят, жълтата светлина само създава илюзия, че върви разтопен метал. Снимка: Иван БакаловСъоръжения под т. нар. батерии на коксохимическото производство. То няма как да тръгне отново, въпреки че съоръженията сякаш са току-що спрени. Снимка: Иван БакаловРазрязана вагонетка за разтопен метал и шлака. Старите съоръжения ще бъдат претопени. Снимка: Иван БакаловПоточна линия за горещи стоманени листове. Това е най-новият завод на комбината, строен през 2005 г. с немска техника. Той също е спрян. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловКоридор в коксохимическото производство. Снимка: Иван БакаловСиндикът на комбинат "Кремиковци" Цветан Банков. Снимка: Иван БакаловДоменна пещ.Снимка: Иван Бакалов

След това ни откарва с колата до доменните пещи. За тях има повече надежда отново да бъдат запалени. Поне чухме мнения, че не е фатално спирането им и пак могат да тръгнат. Огромни, страшни и грозни съоръжения. Ужасна мръсотия навсякъде вътре. Всичко е напластено със сива пепел. Окаяна техника, обзема те страх, че това нещо е работило с такива пултове за управление.

И още по-страшно ти става, като си помислиш, че някой пак може да го пусне. Все едно доменните пещи са правени най-късно през 50-те и оттогава не са спирали работа, не са ремонтирани. Тук е и т. нар. Първа доменна пещ, възпята от поети и журналисти в годините на социализма. Тя беше реконструирана по времето на кабинета на Симеон и лично той дойде при повторното й пускане. Сега не се различава от другите доменни пещи, изглежда ужасяващо.

Заплахите, че някои непрекъснати производства могат да гръмнат, ако на „Кремиковци” спрат газа, се оказаха синдикален блъф. Никой не потърси отговорност от кресльовците, които всяваха страх у хората.

…Железни стълби нагоре, надолу, настрани, тръби, зеят черни отвори на доменните пещи. На височина десетки метри над земята – малки площадки, висящи безсмислено. Железопътна линия минава покрай кръглите гърла… На изхода стои празен вагон. Мирише на метален прах и нафталин, който бил остатъчен продукт от производството. Тук от рудата първо се получава чугун. От него в т. нар. конвертори се получава стомана.

Тези тежки метални топки се вдигат с електромагнит и се пускат, за да трошат метални слитъци и стопилки от доменната пещ. Снимка: Иван Бакалов

Малко по-късно разглеждаме електропещта и стан 1700 за горещо валцоване, откъдето стоманата излиза на листове. Това е най-новият завод на „Кремиковци“, построен през 2005 г., машините са немски. Халето е пусто, само кучета се разхождат из него. От една странична врата се появява работник. Говорим с него за това, че вместо да се хаби толкова време газ и електроенергия, за да се поддържат съоръженията в работно състояние, милионите, хвърлени на вятъра, можеха да се дадат на хората за заплати. „Който е работил в “Кремиковци” 5 години, всичко може. Нямаше да стоим така и да чакаме… Някои продължават да идват на работа, обикалят с кучетата, събират се и си говорят. Други си вземат болнични. Не може да се стои така без заплати с месеци…“, обяснява леярят.

„Бойко Борисов щял да прави луксозен комплекс тук. Как го виждате? Може ли на мястото на тези железа да се построят сгради за живеене? 25 бяха основните заводи. Оттук до караулката, колкото има отгоре, толкова етажи има и под земята с инфраструктура, тунели”, обяснява работник, който не иска да се представи.
Подмятаме, че “Кремиковци” може да изкарва пари като филмов декор. „Жан Клод ван Дам вече снима тук филма “Универсален войник ІІІ”, отговаря Илия. Сега казаха, че искат да снимат “Конан ІІІ”, 80 млн. долара бил бюджетът на филма”, пояснява той компетентно.

На изхода на комбината едър мъжага показно надзърта в багажника на колата. “Кражбите намаляха. Останаха крадци кокошкари, които задигат някое и друго кило кабели, мед… Пазим с наши работници. Продукция няма как да се открадне, защото трябва да минат през портала. През жп линията също не може – няма как да закачат цял вагон да измъкнат. Справяме се, уверява водачът ни Илия. Поне 200 души охрана трябват само за софийския имот на “Кремиковци”. А комбинатът има подразделения и в страната – в Брацигово (за тенджери и тигани), в Марикостино…”

На излизане от комбината минаваме покрай спряла в дясното платно кола с надпис “Жандармерия”. Охраната е тук след многократни настоявания на синдика Банков пред министъра на вътрешните работи.

Пред портала, през който някога на ден са минавали по 16 000 работници, нарядко се мяркат хора. Желязната джунгла остава зад гърба ни.

Синдикът на „Кремиковци“ Цветан Банков (вляво) и финансовият директор, индиецът Гош, който единствен е останал от назначеното от собственика Прамод Митал ръководство. Снимка: Иван Бакалов

Съдбата на “Кремиковци” ще стане ясна до месец

Металургичният комбинат може да бъде оздравен и запазен или съдът да го обяви в несъстоятелност и да се пристъпи към осребряване на вземанията на кредиторите чрез разпродажба на  имуществото. Единствено облигационерите, които имат голям процент в събранието на кредиторите, могат да внесат реалистичен план за оздравяване на “Кремиковци”, който съдът и събранието на кредиторите да приемат, твърди синдикът Цветан Банков.

Ако се пристъпи към несъстоятелност и осребряване на кредиторите в условия на силна икономическа и финансова криза, разпродажбата ще бъде на безценица. Оборудването е морално и физически остаряло и няма как да се получи добра цена за него при продажбата на отделни машини и съоръжения. Желаещите облигационери и кредитори, включително държавните „Булгаргаз“, НЕК и БДЖ биха могли да си капитализират вземанията и да получат определен брой акции за тях. След излизането от кризата тези акции ще струват значително повече, отколкото кредиторите могат да вземат при ликвидация и евентуално осребряване на вземанията сега, обясни Банков.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.