Как Шейтана чете Корана

Иво Инджев

Дори и когато иска да ни каже „ нещо мило” Доган се опитва да ни съобщи за своята историческа значимост, за което очаква да сме му благодарни. За пореден път, сега и в рамките на предизборната кампания, той изтъква своята важност по познатия ни „скромен начин”: „Ако съм искал да сбъркам само веднъж – съзнателно да сбъркам, България щеше да има друга съдба”, казал той пред свои избиратели в Хасково.

В това изречение се съдържат две послания: Доган е непогрешим и контролира „грешките си”, убеден е, че поне несъзнателно не е сгрешил никога. А пък съзнателно- хич! Той, свръхчовекът, греши само ако поиска! Но понеже не иска, никога не бърка. Как ли му казват на това психиатрите? Аз бих поставил диагнозата „ позволена, режисирана от друг мания за величие”.

Основното му послание обаче е в претенцията, че ако си пожелае, може да катурне мира като подучи своите хора да драснат клечката на етническото съжителство. Но понеже е добър, мъдър, миролюбив, отговорен, патриот (най-вече, пак ни поучава да бъдем патриоти в изказването си в Хасково) и изобщо е един чудесен вожд – не го е направил (но ако не слушаме, някой ден…).

Дали изобщо му стига до съзнанието какво говори? Той иска да каже, че като не посяга към кибрита, правейки най – нормалното нещо на света, ни пази от размирици и кръвопролития. За което трябва да му се поклоним и да търпим всичките му безобразия с обръчите от фирми, сараите, корупцията на неговата тайфа, надменния му личен бойкот на парламента (а иначе в същото изявление се хвали, как ДПС обучили 25 000 млади политици – чуден пример им дава!).

Това е все едно някой специалист от АЕЦ „Козлодуй” да ни шантажира с достъпа си до потенциалната ядрена бомба, какъвто е повереният му реактор и срещу обещанието да не ни взривява (от него да мине) да си поиска държавата да му слугува! Ако го направи, ще бъде обявен за особено опасен терорист. Но за Доган – може…

Аналогията може да бъде продължена до безкрай – служител с достъп до забранената зона с питейната вода за столицата може да си поиска същото с претенцията, че не ни е отровил. Лекарите – че не са резнали със скалпела малко встрани, или че не са предизвикали някоя пандемия – а биха могли. А военните – че не са ни подгонили по концлагери под дулата на автоматите. Нали си имат автомати, защо да не ги употребят. Ама не са – браво!

Доган си има етнически мир – поверен му е на „отговорно пазене” и той си го пази (слава на Аллах), защото му осигурява власт, пари и сладък (среднощен) живот и безнаказаност. Но периодично ни шантажира да не му придиряме много, за да не взриви етническата бомба (може и да може, знае ли човек?!).

Както каза наскоро в едно интервю Николай Слатински, бившият съветник по въпросите на националната сигурност на президента Първанов, държавният глава бил убеден във важността на Доган, без който едва ли не никой не можел да управлява (заради гарантирания му успех на всякакви избори именно чрез употребата на етническия вот – макар и относителна малка част от всички избиратели, контролираните от ДПС гласоподаватели имат непропорционално голямо представителство във властта заради своето единство).

В тази президентска мотивация няма и грам загриженост за някакви си етнически отношения (каквито лично той беше готов да пали, когато Партията го беше изпратила като свой емисар в Кърджали преди 15 години да отстоява като виден деец на ОКЗНИ червените позиции като в „Сталинград”, противопоставяйки българи и турци).

Човек обаче се чуди кой е кокошката и кой яйцето? Доган ли крепи Първанов, или обратното? Май става дума за „един ясен симбиоз”, както са изрази през 2007 г. в парламента от трибуната (по отношение на организираната престъпност) Сергей Дмитриевич Станишев.

Самозабравилият се Доган разиграва етническата карта за втори път от началото на кампанията за тези избори (след като още при старта й нахакано каза на всички несъгласни с него да си вървят, където искат, но той щял да си седи тук – нещо като „голямата екскурзия”, но с обратен знак), но я размахва така, сякаш ни прави услуга: не съм я разиграл, а бих могъл, внимавайте в картинката, ни казва той!

И още нещо смайващо по свето нахалство добавя в Хасково този самодоволен политик: силовите методи в политиката били изчерпали своите възможности. И това го казва, вменявайки другиму собственото си поведение, мандатоносителят на това управление, което не се спря пред нищо в силовото налагане на своите цели въпреки възраженията на опозиция, граждани (и тук-там медии). И за мажоритарния „елемент” във вота (изцяло в полза на ДПС – дори Станишев го призна), и за двойно вдигнатата бариера за коалиции с цел да бъдат препънати сините врагове и за какво ли още не.

Ей така шейтана чете Корана! Дали правоверните ще го проумеят все някога?

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог

Книгата на Иво Инджев Мълчанието е злото ще бъде представена днес, 27 май, сряда, от 18 ч. в  Градската градина, на мястото на мавзолея (откъм БНБ).

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.