Ирина Бокова – шеф на ЮНЕСКО. Да се гордеем или да се срамуваме?

Тя е комунистическа номенклатура, дъщеря на мракобес от времето на Живков, с какви пари има апартамент в Париж, това е срам за България… С такива коментари посрещнаха част от читателите новината, че Ирина Бокова е избрана за генерален секретар на ЮНЕСКО – организацията на ООН за образование, наука и култура. Тя бе издигната по стандартния ред като кандидат за поста от предишното правителство и избрана като компромисна фигура, след като няколко други кандидати се отказаха.

Кандидатка от България, страна член на ЕС, но и бивша комунистическа страна, която Третия свят ще приеме по-добре от представител на някоя западна демокрация. Съперникът й за поста от Египет се беше проявил с антисемитски изказвания и щеше да бъде скандал, ако бяха избрали него. Така че Бокова малко с късмет, а не с достойнства и авторитет на дипломат оглави ЮНЕСКО.

Но да се срамуваме или да се гордеем? Ирина Бокова е дъщеря на бившия главен редактор на “Работническо дело”, една от най-мрачните фигури в печата по времето на комунизма. Брат й Филип Боков, както и самата тя, е от новата номенклатура на БСП, избуяла след 10 ноември. Осъдително ли е това? Крушата не пада по-далеч от дървото, пишат по форумите. Трябва ли дъщерята да отговаря за баща си? Или за брат си, или племенника си – крадец на коли?
Така или иначе фактът, че българка заема престижен международен пост е положителен. Дори на някой да не му харесва, това е добре за България. Може да се съжалява, че у нас има и по-достойни, но това е демокрацията – законно избраното правителство издига свой представител за кандидат за този пост.

Сега е ред на следващото правителство, то издигна за свой кандидат за еврокомисар друга жена, която още пази в тайна, но всички знаят името й – Румяна Желева, сегашният външен министър. Тя не е дъщеря на някой си, но дали може да се похвали с качества? Тепърва ще я видим как ще представлява България.

Има досега една българка, която сама си е изградила авторитета пред Европа и света – Меглена Кунева. И по някаква странна логика и предишното правителство, и сегашното я отхвърляха в плановете си като представител на България за в бъдеще. Нея пък я клеймят като комунистическа снаха – на бивш функционер от времето на Живков.

Така че у нас партизанщината винаги взима връх. Няма безспорна фигура, няма някой неоплют. У нас няма авторитети, най-малко ценят способностите.

И така с псувни, полека-лека България се интегрира с Европа…

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.