В десетката: Бербатов е страхотен, ама не е Стоичков
Бербатов, наричан от някои и “Барбуков” си тръгнал от националния отбор. Мнозина отбелязват: а сега кой ще вкарва срещу Малта. Да ама навремето Малта не ни интересуваше. Навремето обръщахме Германия от 0:2.
Бербатов е страхотен футболист, ама не е Стоичков. Не е играл на полуфинал на световно, не е печелил Шампионска лига, нито Златната топка. Не се е замесвал в расистки скандали, не е бил бременни жени на журналисти, не се е отричал от семейството си и страната си, не е вкарвал 4 гола на Левски, не го знаят в Малайзия, не си е измислил собствена версия на английския език, не е бъркал с два пръста в контакта. Бербатов не е Стоичков. Не е шампион.
Бербатов е добър футболист, ама вкарва само на Малта. Изглежда възпитан, цивилизован и няма шанс да бъде нито толкова обичан, нито толкова мразен колкото Ицо. Стоичков е сбъднатата национална мечта. Всички гледат да му се смеят, ама той е свръх-талантливият, свръх-арогантният селянин, който е успял да счупи на всички главите от бой.
Стоичков отиде в Испания и стана Испанец. И спря да се обажда на родителите си. Оплю де когото можеше. Спечели всичко, което можеше. Счупи краката на осемнайсетгодишен американец. И изобщо от нищо не му пука. Ицо е сбъднатата ни балканска мечта. Бербатов нямаше от какво да бяга. Той е възпитан и поевропейчен. Няма за какво да го плюеш, ама на много хора им е чужд.
На Бербатов животът беше лесен. Той е от 21 век. Умира от мързел и страда от екзистенциална депресия. Така не се вкарват голове на Германия. Стоичков псува, рита и не мисли. Бербатов иска да разбере смисъла на живота, Стоичков иска да победи и после да скача върху корема на победените.
Бербо вкара повече голове от Стоичков, но никога няма да бъде легенда. Защото, както би казал Ицата цитирайки Хайтов: уан ис ту уонт, ънадър ис ту кен, а търд енд ъ форт ис ту ду. Бербо кен, ама не уонт и съответно рядко ду. И така, Стоичков направи чудеса. Бербо – не. И все пак: Бон шанс, Бербо, ти си по-симпатичното лице на България.
Виж още текстове в блога на Nicodile