За злото и по-злото

Едвин Сугарев

Винаги ли злото е зло? Не – в политиката често злото е добро, особено ако има по-зло от него. Кое в българската политика е по-зло от злото? Това да загубиш позиции и да се простиш с властовите си ресурси. За тяхното опазване важи с пълна сила старото порочно правило, според което целта оправдава средствата. И ей ви го в действие:

“В един момент осъзнаха една много дълбока истина – ако ДПС е зло, започнаха да мислят – ела зло, че без теб още по-зло.”

Тъй каза Ахмед Доган, след като мълча повече от шест месеца – вероятно вдълбочен в близане на рани и голяма жалост, че се е оказал – нещо направо неприлично за него – вън от властта.

Щом изобщо се появи и каза нещо – значи раните са зараснали. Значи и още нещо – има светлина в опозиционния тунел. Това казване говори за ново самочувствие – и разбира се, за нови апетити. Очевидно властващите и в частност Бойко Борисов са проумели някоя нова истина относно управлението, след като вече не придирят да го напъждат от политическата сцена, както придиряха предизборно.

През тези шест месеца, в които Доган бе господар на мълчанието си, много неща се случиха, особено на партньорите му от левицата, но на него нищо не му се случи. Ни на него, ни на подопечната му орда. Е – хванаха го с едни тлъсти консултантски хонорари – но те са просто дребни трохички от огромния пай на погълнатата държавна баница. Все пак Доган благоразумно изчезна от публичната сцена, докато отвсякъде трякаха изважданите от гардеробите скелети.

Сега изглежда нещата са се попроменили. Някой нещо е загрял. Какво? Ами ето какво: “Всеки осъзнава, че без ДПС не става, страната не може да се управлява.” Казано пак със същата категорична наглост, с която мандатоносителят Доган обясняваше кой раздава “порционите” в тази страна.

И накрая – самият връх на сладоледа – една наистина покъртителна автохарактеристика на преуспяващото и изпреварило времето си ДПС:

“Имаме нужда всякога повече от последните 20 години да бъдем единни, защото сме силни така. Защо не ни обичат, питате вие – един много дълбок морален въпрос и политически въпрос. Кой обича тези, които успяват много? Кой обича тези, които изпреварват времето? Аз се радвам, че не ни обичат, защото това е оценка за това, което сме направили. Ние винаги сме с отворени обятия. Убеден съм, че без нас България трудно може да се управлява. Защото сме в самия темел на сигурността. Това е нашият залог за нашата увереност – да влезем в Европа със самочувствие като равноправни граждани”.

Кое ли му дава основание да се чувства тъй сигурен, да демонстрира тъй убедено своята увереност, че и това управление – въпреки нахакания си стил и големите думи за борба с корупцията, за осъждане на отговорните за безобразията на тройната коалиция и прочее – в крайна сметка ще му клекне – и ще попадне в неговите “отворени обятия”?

Може би тайните совалки между Делян Пеевски, висши държавни чиновници и собствениците на Корпоративна търговска банка са дали траен резултат – след като се оказа, че близката до Сокола банка държи 48% от финансовите активи на държавните предприятия?

Или просто в ГЕРБ вече си правят сметка откъде да компенсират разбягването на своя електорат за неумолимо приближаващите президентски избори?

Кой знае. Но едно е сигурно: проговарянето на Доган не е случаен акт. Знаково е – точно както са знакови много редките му появявания в пленарната зала на НС. Рязката смяна на комуникационния код при основния политически брокер в България означава почти сигурна смяна на стратегията и политическия курс.

Логиката на неговия слалом потвърждава тази перспектива. Защото от началото на прехода Доган слаломира по пистата на властта с широки, стратегически прицелени, систематични завои между лявото и дясното.

Зави наляво, когато започна да раздава “депесарски шутове” – и свали правителството на Филип Димитров, за да дойде с неговия мандат правителството на мафията.

Зави надясно, за да се окаже стратегически партньор на Симеон Втори и да настани свои хора на най-дащните позиции край държавната трапеза.

Зави пак наляво, за да отдаде мандата си, душата си и апетитите си на курдисаната от Първанов тройна коалиция.

Сега е време за нов завой – този път надясно. Ще подаде ръка на Бойко Борисов за президентските избори – и тази ръка най-вероятно ще бъде поета. Да, “Атака” сигурно е по-верен и по-малко вероломен партньор, само дето я е хванала електоралната анемия, а Доган тази анемия просто не го лови, каквито и лупинги да прави.

Тъй че съвсем валидна е перспективата за изненадващ ход на парламентарните избори – както беше изненадващ онзи завой наляво, който катурна Петър Стоянов и постави на президентския пост кремълския труженик, известен напоследък като Гоце. Сега Доган може да си позволи лукса да завие надясно – и в перспектива да се окаже в добре познатата си роля на “балансьор” за правителството на малцинството. После…

После четете историята.

Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.