България – гнусна страна в Европа. Ние, българите, сме радиоактивни и заразни

Здравни съвети от вестник „Труд“.

Б. р. – Следващите редове са скандални, писани от човек, който не е писател или журналист, а с инженерно образование. Възмущението му от деградацията на нравите у нас минава границата, но е полезно да се прочете, защото обществото някак безмълвно се примирява с диктата на безкултурието и простотията, и има нужда от някой отрезвяващ вик.

Това което съм написал не е антибългарско, а е анти-простотията.

1. Ние, българите, си избирахме всички правителства след ноември 1989 г.

Тези правителства не са били избрани от германци, американци, руснаци, румънци, цигани или турци. За тези правителства сме гласували или не – ние българите.
Все пак циганите и турците не представляват критична маса гласове. Вижте статистиката.
Това, че циганите са в голямата си част такива, каквито ги описваме, е така, за съжаление. Но те не са откраднали толкова пари, колкото нашите братя – български участници и съучастници в политическият живот. Често им се приписват повече грехове (според официалните власти се наричат роми, но това не променя фактите).

„24 часа“ за обвиненията в присвояване срещу по-голямата сестра на висша чиновничка.

За турците ми е много мъчно, честно казано. Няма по прецакан електорат от собствената си етническа партия. Тази партия с мутренско-феодални способи винаги е прецаквала хората си.

За комунистите няма да говоря – скучно, предъвквано и ясно. Комунизмът е опасна теория , която дава прости отговори на сложни въпроси и от там започват бедите.

2. Ние, българите, си мълчахме и преди 10-ти ноември 1989 г.

За голямо нещастие опитите за българско дисидентство бяха безплодни. Или не така мощни, че да се чуе в сърцата и душите.
Ние, поколението на нашите майки и бащи, дядовци и баби, трябваше да бъдем дисиденти. Ние мълчахме. За това няма прошка. Няма прошка за моите роднини , че са мълчали, няма прошка и за мен.
През 1989 г. бях на 21 годишна възраст. В моето семейство се пускаше тихо Би Би Си – Лондон, радио “Свободна Европа”, “Дойче веле” и т. н.
Тихо се разказваха наистина много смешни вицове срещу властта.
Тихо се подигравахме на тираджиите, които слушаха сръбско.
Мълчаливо бяхме против смяната на имената на турците.
Тихо и радостно споделяхме идеята за Перестройката – но само в разговори по между си.
Всъщност – се съгласявахме и продължаваме да се съгласяваме с всичко, което мразехме и обичахме – но тихо.

3. Така дойде и чалгата – шумно и брутално

А ние се съгласяваме и с нея сега – тихо.

Разкрива „Седмичен Труд“.

Чалгата не е музика. Тя е вид култура. Тя винаги е съществувала при нас. Чалгата обедини простащината от най-различен тип – псувня, порно, евтин секс, вулгарно облекло, циганьорщина, селяния, гюбек, мазнене пред по-височайши, призив към криминални действия, отричане на ученето и познанията и т. н.
И ние, българите, сме съгласни с това. Ние, българите, си купуваме билети за чалга концерти, ние си купуваме дивидита с чалга.
Факт е, че чалга изпълнителите и звукозаписните чалга компании са най-богати. Те са богати от нашите пари. Ние сме им ги дали. Те не са ги откраднали. Те не са ги приватизирали.
Ние, българите, и нашите роднини, сме дали и даваме пари на тези хора.

„24 часа“ предлага алтернативни решения за увеличаване на бюста.

Ние, българите, си купуваме, ако не чалга издания, то си купуваме чалга изглеждащи вестници.
Ние, българите, гледаме, ако не чалга предавания и телевизии, то чалга изглеждащи предавания.
Ние, българите, подкрепяме прашките на жените. Ние, българските родители, купуваме на момиченцата от 1 клас нагоре детски прашки, за да изглеждат и те като мама или кака. Ние, българите, сме срещу педофилията, но една сериозна част от нашите български деца момичета изглеждат като чалга курви. Да, децата, изглеждащи като чалга курви, са наш продукт. Те не са продукт на американците, циганите или евреите. Те са нашите български деца по наш образ и подобие.

„Стандарт“.

Чалгата е един сборен и много точен образ кои сме и от какво се интересуваме. Ако във вашето семейство не се слуша чалга, ако вашата дъщеря или син не слушат чалга – няма да се социализират.
Но каква е ползата да се социализират с чалгаджиичетата от българските семейства? Какво ще донесе този социален контакт?
Нима моите деца ще успеят да заинтригуват някое детенце с пънк като “Секс Пистълс” или “Клаш”? Да чуе рока на “Цепелин” и “Ху”. Да се изкефи на Франк Заппа. Да се поинтересува от стила на обличане на Одри Хетбърн или Вивиан Уестууд. А може би ще гледат заедно нещо на Кончаловски и ще се плашат от “Психо” или “Птиците” на Хичкок?
Те няма да прочетат заедно Атанас Далчев или Алеко Константинов.
Не това няма да стане – не защото са малки , не защото това е старо, а защото ние, българите, открихме, че е по-добре да няма класова разлика и сега нямаме класа.

4. Ние, българите, окрадохме помията от демокрацията, капитализма и социализма

Да. Факт. Взехме всичко най-лошо.
От Съветският съюз задигнахме тъпотата на мужика, някоя друга пиянска песничка, но забравихме да вземем Булгаков, Пушкин и менделеевата таблица. Или по-точно, добре че тя, менделеевата таблица, виси в училище, ама по задължение. Ами Менделеев или Циолковски – тях ги забравихме. Обичаме да се подиграваме на руските пияни курви и се взираме в тях за да изкопираме нещо курвенско. Но не се взираме в руският балет или Чайковски. Рекета и олигарсите ги усвоихме.

„Стандарт“ представя книгата „Сексът и кралете“.

От останалите бивши соц страни – нито им копирахме Хавел, “Солидарност” или Унгарските събития.
Даже кола не можахме да построим. “Булгар-Рено” – да , ама за малко и то неуспешно.
От американците гепихме яко вискито и цигарки “Марлборо”. Яко, мен. Фак офф, мен.
Пропуснахме цялата американска култура + технически напредък.
Но пък – пошлостта на бруталната реклама, Биг Брадър и всякаква друга тъпотевица – яко се налапахме.
Научихме се да си говорим на „Ти”и забравихме да говорим на „Вие” – било по американско. Английският език има друга конструкция и е много ясно кога се говори учтиво.

От западноевропейците грабнахме прийома на политическото нищо говорене.

“Мерцедес”, “Ауди” и всички други атрибути бяха взети, но с дребната подробност, че тези които ги карат там са изкарали тези пари не по криминален начин. И там има престъпета дето връткат далаверки, ама… фактът, че имаш “Мерцедес” в Германия, не ти дава правото да минаваш на червено. Тук фактът, че имаш “Цедес” (“Мерцедес” по чалгаджииски) ти дава правото да минаваш предимно на червено.

„24 часа“.

Да, това го правим ние, българите – вие и вашите съседи на долния или горния етаж. Ако вие не го правите, но си мълчите като възпитан човек, вие го подкрепяте.
Да, вие, българинът, който чете тези редове, е пряк участник в свинщината, наречена българска територия, българско политическо пространство и култура (ако въобще съществува тази дума).
От демокрацията взехме само нечленоразделните крясъци, като пропуснахме спора и дискусията.

5. Ние, българите, сме един провален проект на нашите пра-пра-родители

Ние сме и безкултурни. Няма да имаме нобелов лауреат. Няма да има Оскар. Не, няма да има и други признания от света. И за това съм виновен аз и всички, които четат тези редове и са отраснали в България, без значение, на пол, раса, националност, религия и т. н.

„Мегановина“ от „24 часа“.

Вие и аз сме отровени, радиоактивни, раково-болни и заразни  в следствие от българското и средата в която сме отрасли.
Вече сме направили твърде много компромиси и със собственото си възпитание, чест и естетика, т. е. станали сме българи.
Не може да не сте чували твърдения от рода на: “Ама на чужденците много им харесва чалгата. Джон как се кефи.” А вие какво взехте или получихте от културата на Джон или Ханс? Нищо.
Ние българите сме крадци на чужда слава:
Джон Атанасов – бащата на компютъра е българин? Генетично да, баща му е българин, майка му ирландка. На практика – не. Този изключителен човек е роден в САЩ и там е развил и усъвършенствал идеята на Лайбниц за изчислителна машина.
Джон Атанасов не е завършил Седмо училище в София, не е учил вечерно в техникума “Попов” и не е завършил МЕИ в София. И не е попаднал в завод в Правец, където създава компютъра. НЕ. Той е продукт на американската образователна система и бизнес икономическа ситуация.
Тук България няма нищо общо.
Борис Христов и Райна Кабаиванска – те от сцената на българската опера ли станаха такива? Благодарение на българският „оперен мениджмънт”, който успешно лансира българските оперни певци по света?
Да не би Виенската опера, Ковънтгардън и Метрополитен да треперят, че директорът на софийската опера проф. Карталов може да им откаже гастрол?
Или фирмите като “Майкрософт” и IBM да чакат с нетърпение края на абитуриентските балове, за да поканят българските технически гении?

Отново „Стандарт“, този път за българите в чужбина.

В мига, в който абитуриентчетата изтрезнеят след бясното абитуриентско чалга парти?
Абитуриентските балове – по-добре без коментар. Все пак ще кажа: вие, ние, българите, купуваме облекло за хиляди левове. Ние плащаме кувертите за тези балове. За един бал, ако не вложиш в него поне 3-4 хиляди лева – ами ти не си родител. За какво се дават тези кинти – детето е завършило задължителното образование? Е, и какво от това? Какво следва?
За да видим дъщеря ни по цици и прашки на някое кабрио или жива ебън между абитуриетни върху кола. Справка – Ютюб и ВиБокс7.
Става въпрос за българските абитуриенти, възпитани в българското семейство, чрез българската образователна система, в духа на източното православие и с благословията на Българската православна църква. Българското бъдеще на нацията. (Думата нация е неуместна в случая).

Моля все пак да прочетете какво са писали Константин Иречек и Феликс Каниц за България и нравите на българите.

(Следва – Българинът е безпринципен педераст. БГ-гюбек за цял свят – лайф, от мола)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.