В десетката: Сървър на покрива или 451 по Фаренхайт

МВР съобщи за последния си успех. Затварянето на сайта chitanka.info.

Цитирам съобщението от пресцентъра на МВР (съгласно закона, то не подлежи на авторски права):

Успешната операция по пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта “chitanka.info”, е проведена от спецполицаите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП, под прякото наблюдение на СРП.
Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени – Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България. При предприетите действия на покрив на обществена сграда в София антимафиотите открили сървъра, на който е поддържан интернет сайтът. Сървърът бил поставен в специална кутия и по този начин достъпът до него бил затруднен. Разследващите установили, че “виртуалната библиотека”, от която се теглели пиратските литературни произведения, е укрита в помещение на печатница в София В хода на претърсванията са иззети сървъри и компютърни системи с пиратското съдържание.
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите, чрез нелегалния сайт, който е действал повече от две години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.

Хем смешно, хем тъжно.

Смешно, защото такива сървъри се инсталират от сам човек в свободното му време за два часа, и се наглеждат (ако си съвестен) за 15 минути на ден. Не съм се интересувал кой точно поддържа chitanka.info, но ако са били шестчленна престъпна група, ми е чудно какво са правили петимата от нея по 24 часа на ден, а шестият по 23 часа и 45 минути.

Едно е сигурно – надали са сканирали и качвали книги. Първо, 600 книги на месец от 6 души значат по 100 книги на месец, или 4 книги на работен ден. Почва да става ясно какво са правели шестимата, но не по 24, а поне по 100-150 часа на ден… Естествено, че се подигравам. Тези, които качват книги в Читанката, са много повече. Аз съм един от тях – качил съм в нея всичките си разкази и преводи. Много мои познати писатели и преводачи също са качили своите творби. Така че чакаме ГДБОП да дойде да ни арестува. Няма да е по закона, но какво ли от това, което те вършат, е? Да сте ги видели да арестуват примерно наркодилъра на училището, в което ходи детето ви? Не, естествено. Никой лобист не плаща за това.

(Още не съм забравил как затвориха сайта за книги на слепите. С аргумента, че ако администраторът му (също сляп) толкова добре знае какво пише в закона, те ще го арестуват, пък той нека си търси правата в съда…)

Че били открили сървъра на покрив на обществена сграда, и че той бил поставен в специална кутия, също не ми се вярва, на фона на останалите лъжи. Всеки, който различава компютър от компот, знае какво ще се случи на сървър, който е на покрив, при първата буря или дори дъжд. (Всъщност, не съм сигурен дори дали са открили сървъра – преди месец качвах на него едно мое разказче, и ако съдя по IP адреса, не беше в България. Чудя се дали всъщност изобщо са конфискували нещо, което да има нещо общо с Читанката – и ако не, кой ли е пострадалият. И кои са организираната шестчленна престъпна група със строгата йерархия. Горките хора. Има да доказват, че не са камили… И най-вече има да обясняват откъде са се издържали. Защото, доколкото си спомням, Читанката беше безплатна, не показваше реклами, и т.н. Това се казва престъпник – да прави пари даже от такова нещо.)

Впечатли ме и идеята за нанесените на българската книгоиздателска дейност щети за милиони левове. Като се има предвид, че средната цена на една книга е петнайсетина лева, и от тях печалбата е три-четири лева, загуби от два милиона (минимумът за “милионИ”) означават продадени петстотин до седемстотин хиляди книги по-малко за тези две години. Доколкото ми е известно, това е далеч под общия брой на всички продадени книги в България за периода, от всички издателства общо. Това означава, че оборотът на книгоиздателствата след затварянето на сайта ще се утрои, печалбата им също, и т.н. Да си призная, не го вярвам.

А за нанесените щети на българската култура дори не ми се говори. Ако твърденията са верни, то чрез Читанката българите са прочитали годишно по няколкостотин хиляди книги повече. Старателно се опитвам да си представя как това ощетява българската култура, но не успявам. Особено пък в днешните времена, когато да си купиш книга е едва ли не капитална инвестиция, а да накараш някой, особено Интернет поколението, да чете книги е олимпийско постижение. Да унищожиш това, което го е постигнало, означава да реализираш “451 по Фаренхайт” на Рей Бредбъри на живо. Тук, в България.

Дотук смешното. Оттук нататък обаче е тъжното.

Тъжното е, че си имаме служба на МВР, която се занимава на практика единствено с обслужване на лобистки интереси. И че за обслужването им е готова да прекрачи закона. Защото Законът за авторските права гласи:

Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.

Тъжното е, че си имаме “праводържатели”, които не се свенят да премахват каквото сметнат за конкуренция чрез купуване на служби в МВР, които да нарушат закона от тяхно име. (Категорично твърдя, че става дума не за защита на нечии права, а за мачкане на “конкуренция”. Неведнъж съм виждал по форумите на Читанката горчиви изказвания как някой праводържател е поискал нещо под негови права да бъде свалено, и колко гадно е, че се налага да го свалят. Тоест, в Читанката се спазва принципът при поискване защитените от авторски права произведения да се свалят, и праводържателите са можели просто да поискат нещата им да бъдат свалени. Просто някой “мениджър” е решил, че след като той е измекяр, готов на всичко за пари, значи всички останали са такива, и му конкурират работата. Или се е досетил, че неговата съществуваща или подготвяна “Интернет услуга” по продажба на книги ще е смешна на фона на удобството и свободата на Читанката, и е бутнал една пачка “неудобният пример” да бъде измилиционерстван от Нета.)

А най-тъжното е, че ние изказваме възмущение по форуми, след което млъкваме и забравяме. Номерът минава. Съюзът на безскрупулната алчност и на платената милиционерщина вписва поредната победа. И правим поредната крачка към 2018.

Аз обаче нямам намерение да млъкна. Още по-малко пък да забравя. Днешната акция на ГДБОП е посегателство не срещу Интернет пиратството, или нарушаването на права. Тя е посегателство срещу грамотността и културата на българите, и срещу правата ни на хора в държава със закони. (Погледнете пак цитата от закона по-горе.) Ако това положение продължава, това да остана в България ще е висша степен на безотговорност пред децата ми, родителите ми и приятелите ми. Защото какво бъдеще очаква страна, в която подобни посегателства биват търпяни и толерирани?

И тъй като все пак не искам да емигрирам толкова лесно, смятам да се преборя тези посегателства да получат това, което заслужават. Към момента положението е просто и ясно до трудна за вярване степен. А именно: ГДБОП или бъдеще за България – изберете сами. Моят избор е бъдеще за България.

Смятам да поставя към всички български политици и управници избирателски ултиматум: да изберат и те бъдещето за България, и да вземат мерки ГДБОП най-сетне да започне да се занимава с организираната престъпност, а не да й изпълнява поръчките. (Защото който се бори срещу културата на българите може да се нарече издателска къща, асоциация “Българска книга”, Съюз на преводачите в България или както иска още, но за мен той е просто организирана престъпна група.)

(И още нещо. Когато затваряха сайта на слепите, се видя ясно – противопоставянето е не между писатели и преводачи от едната страна, и читатели от другата, а между писатели, преводачи и читатели от едната страна, и търговци на авторски права от другата. Повече от половината добри български писатели-фантасти, и доста преводачи са ми лични приятели, и днес чух почти всички – нямаше нито един, който да не е възмутен от затварянето на сайта, дори ако току-що беше научил от мен, че съществува, и какво представлява. Много от доводите против, които цитирам тук, чух от тях. Това, че се защитават правата на творците, е мръсна и нагла лъжа. Не й вярвайте, и винаги, когато чуете някой да я казва, го прекъсвайте и я опровергавайте категорично. Защитава се единствено лакомията на прекупвачите на права. Читатели, не се хващайте на тази въдица – огромното мнозинство от писателите и преводачите сме с вас. Най-малкото защото и ние сме читатели.)

Ако ли пък отрекат бъдещето на България в името на интересите на борците срещу културата, то аз ще им го напомня предизборно. Много пъти. С всичката сила на словото си. Редно е да получат на изборите резултата, който заслужават.

Ако заедно надигнем глас, ако успеем да бъдем чути по медиите, и ако сме готови да не забравим и да не простим това предателство, имаме шансове. Ако не – един ден децата ни ще ни благославят, ако сме емигрирали навреме, или ще ни кълнат, ако не сме успели. А думата “България” ще е известна и пословична в другите държави. Познайте с какво.

Дали ще дойде подобна “2018″ решаваме ние. Днес. С действията си.

Виж още текстове в блога на Григор Гачев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.