Пак ли мирни преговори? Я подай дистанционното

За равнодушието на израелците към мирния процес

в. Ню Йорк таймс

Неотдавна бях тук на вечеря у едно очарователно израелско семейство, току-що завърнало се от Умбрия с различни италиански деликатеси. Открих, че вниманието на гостите е приковано не от новия кръг мирни преговори под посредничеството на САЩ, а от кулминацията на шоуто „Роди се звезда“.

Всички напуснахме масата, за да видим как 18-годишната Даяна Голби – руска имигрантка, родена в Москва под името Диана Голбанова – изпълнява победната си песен в израелската версия на „Американ айдъл“. Подгласникът й – сефарадски майор от армия на име Идан Амеди погледна към небесата и благодари на бога за второто си място.

Като стана дума за бог, той ми се видя приятно отсъстващ в Тел Авив – светски и чувствен град, лишен от лудостта, съпътстваща фанатичната привързаност към вяра и идентичност. Той е като топъл пясък в сравнение с коравия камък на Ерусалим. Безалкохолните барове са отговорът на ерусалимския ревностен юдаизъм. Не се съмнявам, че Тел Авив за отрицателно време би постигнал мир с Рамала – друг град с кафенета и магазинчета.

Разумът обаче е рядък и придирчив посетител в Светите земи. Ирационалността властва над съперничещите си национални движения на евреи и палестинци, всяко със свои символи и бедствия. Трудно е човек да не повдигне рамене, както правят сега повечето израелци при този най-пресен опит на САЩ да решат нерешимото.
„Мирни преговори! Новите серии! Все едно гледам „Роки“! И очакват да им обръщам внимание?“, пита авторката на кулинарни статии Шери Ански.

Горещото лято е към края си. Децата тръгват на училище. Икономиката е в доста добро състояние. Насилието вече е достатъчно рядко, че да се усеща като лека неприятност. Бариери отделят израелците от Западния бряг и ивицата Газа. Плажовете са си красиви, политиците са си корумпирани. Всъщност, на кого му е притрябвала политиката?

„Това общество беше много, много политизирано, но вече не е. Израел претърпя дълбока промяна. Хората нямат доверие на политиците, не вярват особено в мира, а дошлите неотдавна един милион души от бившия Съветски съюз не донесоха демократични ценности. Демокрацията е отслабнала“, каза израелският историк Том Сегев.

Сегашното израелско правителство определено е деформиран демократичен продукт. По-скоро бих гледал „Роди се звезда“, отколкото машинациите му. Когато премиерът Бенямин Нетаняху се върна от церемониите в Белия дом по откриването на новите мирни преговори собственият му външен министър отхвърли „международната индустрия на мира“.

Мирът не е „постижим в следващата година или в следващото поколение“, заяви десният Авигдор Либерман.
Въпрос: Какво е това правителство, в което премиерът и външният министър са на различни планети, в което има широк спектър хора – от светската Партия на труда до десните религиозни партии и което говори за мир до една година, а същевременно заявява, че мирът ще е невъзможен още няколко поколения?

Отговор: Цинично правителство, което би предпочело да избегне драматични решения и ръководи едно лишено от илюзии общество, където хората – като в останалите страни с интернет – са заети да се уединяват в онлайн светове, където националната политика няма особено значение.

Може би подобна лишена от идеализъм цинична и претръпнала култура не е лош фон на преговорите между Нетаняху и палестинския президент Махмуд Абас, които бяха възобновени в египетския курорт Шарм ел Шейх с държавния секретар Хилари Клинтън и специалния пратеник за Близкия изток Джордж Мичъл. Ако на всички им е до гуша от индустрията на мира, може би тя може да бъде извадена от обращение.

Нетаняху, подобно на Ицхак Рабин и Ариел Шарон, се е отказал от идеята за Велик Израел и признава, че е неизбежно да има палестинска държава. „Трябва да се запитам какво трябва да се направи за тези милион и половина палестинци, които живеят в Юдея и Самария. Трябва ли да станат израелски граждани? Това не е моето гледище. Трябва ли да ги възприемаме като граждани втора ръка? Не смятам така. Ако решението е те да имат държава, тогава въпросът е как да се постигне споразумение с тази държава, за да се гарантира сигурността на Израел“, каза той.

Запазват се библейските препратки на стария член на Ликуд – Юдея и Самария вместо Западния бряг – но той е прегърнал идеята за две държави, защото е осъзнал алтернативата – повече араби отколкото евреи в една-единствена държава. В замяна на промяната в позицията си Нетаняху иска, и то предварително, палестинците да признаят Израел като еврейска държава. Което палестинците няма да направят сега, защото, освен всичко друго, такова признание би обезсмислило въпроса с бежанците. И още нещо – надвисналия проблем за евентуалното продължаване на мораториума над строежа на еврейски селища на палестинска територия.

След 18 месеца мъки Мичъл вярва, че Нетаняху ще положи нужните усилия. Показаха ми протокол от среща с палестински официални лица тази година, на която Мичъл казва: „Бенямин Нетаняху ще мисли за наследството си. Опитът ми в Северна Ирландия ми вдъхва силна вяра в това. Иън Пейсли блокираше приемането на споразумение в продължение на десетилетия. Той мразеше католиците и в изказване в парламента нарече папата антихрист. На 82-годишна възраст започна да мисли за наследството си, промени кардинално позицията си и бе ключов играч при постигането на споразумение в Северна Ирландия.“

На което главният палестински преговарящ Саеб Еракат скорострелно отвръща: „Е, да се надяваме, че Нетаняху ще стигне до този извод преди да е навършил 82 години!“ Трудно е да се устои на цинизма на Еракат. Мирът е труднопостижим, когато политиците са мъртви. Нетаняху е само на 60 години. Така че отпусни се, пей възхвала на примирията – и подай дистанционното.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.