Слово за „Яйцето“
Кратък живот имат някои думи. Всъщност, не думите. Това, което влагаме в тях. Някои чезнат бавно, докато се превърнат в мъгляв неясен спомен. Други горят ярко. За кратко. Заслепяват те. Но като отвориш примижали очи, вече са изчезнали в мрачината. Едва ли „Яйцето“ говори нещо на двадесетгодишните. На родените след 1989-а. Най-много някаква асоциация да направят тези, които учат в Университета. И то асоциация ароматична. Или по-скоро – миризлива. Мирис на манджа, която се излива на талази от входа откъм двора. „Яйцето“ – сиреч университетският стол. Непретенциозен. За преподаватели и служители, но в него са добре дошли и студентите. Думата…