Ден: 01.05.2017

(С)помен за 1 май

Иво Инджев

Определяният като Ден на труда 1 май може да е бил международен, социалистически по своята идеология и работнически по подразбиране в тази връзка (т.е. някак си не е ден на селянина, на мнозинството от българите по произход- а ден на селянина няма). Може да е бил какво ли не в разните интерпретации, включително беше и спасителен пояс за потъващата социдея, употребен в зората на българската демокрация за сплотяване на посткомунистическите редици. Илюстрация на това потъване и опитите да бъде реанимирано столетното наследство с изкуствено първомайско дишане е фактът, че БСП празнува и днес деня на своя печат, т.е. на удавника…

Може ли българинът да работи като японец, с тия работодатели? Първомайски откровения

Плакат, който се разпространява за Първи май из интернет.

Днес много често чуваме приказки, че българинът не работи, нo иска да получава много пари. Тоест освен мързелив, той е и алчен и ако не успее да си намери мечтаната високоплатена работа в някоя чужда фирма, заминава в зад граница, вместо да остане и кротко да се труди за пет-шестотин лева за някой местен бизнесмен. Това прибавя към греховете народни и липсата на патриотизъм и чувство за дълг към родината. Чуват се гласове – да се забрани гласуването на българите зад граница и да се затворят границите за младите специалисти… Разбира се, най-сигурно е да се построи един концлагер, няма…

Големи яйца

Румен Белчев

Седмицата на големите и шарени яйца отмина, но повдигна много въпроси – например – за какво може да се използва едно яйце? Ще кажете – за пържене и за варене. Би могло да се замери и неприятен индивид с него. Или да се продупчи с игла и изпие сурово през дупчицата. „МОНИТОР” не се вълнува от тези баналности – той ни препоръчва „Яйца с двойна употреба”. Първата употреба няма нищо общо с гастрономията – „яйцето е най-безпрепятственият материал за черна магия” – твърди изданието. Тъй като не разбираме много добре какво е безпрепятствен материал, минаваме направо на втората препоръчвана употреба…

Защо са опасни едноличните водачи

Дезмънд Сиуърд го показва чрез Наполеон и Хитлер

„Избягнахме съдбата на един човек, живял преди 130 години”, радва се Адолф Хитлер, след като войниците му оцеляват през зимата на 1941 г. Човекът е Наполеон. Припомня Дезмънд Сиуърд в „Наполеон и Хитлер. Сравнителна биография” (изд. „Унискорп”). Първото, което извиква поставянето на двете имена едно до друго е „руската” им участ. Но любопитното е, че и двамата тръгват към Москва заради Англия, всеки от тях нахлува в Русия с далеч по-многобройни сили, по-добро въоръжение и по-опитен командирски състав от противника. Но Русия не е всичко. „Те изникват от нищото, за да станат…