Непразнично за „празника“
В късния следобед на този ден бях в писателското кафене на „Ангел Кънчев“ 5. Беше стряскащо празно наоколо, а тук обикновено не можеше човек да намери свободен стол. Нещо витаеше във въздуха, на три пъти излизах и питах трима мастити тогава писатели, които бяха много близки до властта, вярно ли е, че нещо май става в държавата. И тримата ми отговаряха отрицателно, но по начин, който ми подсказваше, че тук има нещо. И в 18 часа вече знаехме от радиото – бай Тошо паднал… Минути преди това ние влязохме в ресторанта, който бе в подземието на същата сграда. И там…