Мазохизъм в (без)действие
Казвам си вчера: защо пак да напомням за 3 ноември във връзка с годишнината от демонстрацията в София през 1989 г.? Все ще се намери някой да възкреси паметта за това събитие, защо (пак) да съм аз, обикновеният участник. Паметта е лениво нещо. Ако не я ръчкаш, забравя. Отхвърля ненужната информация. Щом не я употребяваш, значи си заслужава изтриването. Така е устроен човешкият мозък. И човешкият “колективен разум”. Стомахът само мели актуална храна, за да поддържа мозъка. Ден след ден и ден за ден. Съботният 3 ноември се изтърколи за мен в напразно очакване. Не долових ентусиазъм да бъде припомнено…