Живот и смърт на „трудния артист”. За Иван Ласкин, Чочо и другите…
В „Театър, любов моя!” Валери Петров пише една, много важна реплика, една от най-генералните като значение, диагноза, присъда в българския театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: „Колеги ми докладваха, че ви се носи име на „трудна” актриса!” „Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху една рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, „опак” характер. Характер – необясним, плашещо-отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия. „Трудният” артист не се поддава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации. Чужди са…