За последната година поне 10 пъти агенции на недвижими имоти обявяваха, че цените са стигнали дъното. А цените продължаваха да копаят надолу. Първото шумно обявяване, че цените са стигнали дъното е от март миналата година – съобщи го управителят на “Явлена”, една от най-големите агенции за имоти.

В следващите 5-6 месеца последваха още 4-5 такива декларации, че цените са стигнали дъното - на представители на различни агенции. През август експерти обявиха пред медиите, че в следващите 4-5 месеца спадът в цените ще бъде забавен и тогава ще стигне дъното. Това беше срамно признание, че до момента декларациите, дето дъното е стигнато, са фалшиви. Последно в края на годината още няколко експерти от агенции прогнозираха дъното през декември, януари…

Но дъното още не е стигнато. Сегашните нови изявления на експерти няма как някой да им повярва. На каква база цените на имотите ще тръгнат нагоре? Банките са прибрали за една година над 100 000 жилища от хора, които не могат да си ги изплащат. Засега банките се ослушват и искат да им вземат цена като отпреди година. Но рано или късно ще проумеят, че това е невъзможно и ще тръгнат да ги продават. В САЩ банките продаваха и още продават имоти на загуба. И тук ще дойде този момент.

В България има стотици хиляди жилища, които стоят празни, а още толкова са недовършени в строеж. Това ли ще помогне да се вдигнат цените?

Докато наши експерти прогнозират, че цените ще растат, чужди твърдят, че те ще падат още няколко години. Водещата американска агенция за икономически анализ RGE Monitor обяви миналата година, че Източна Европа е най-засегната от кризата и замразеното кредитиране и общият спад на цените ще достигне 20 до 30 процента през следващите 4-5 години. (Впрочем, в столицата на Литва – Рига – средните цени на квадрат жилище са паднали от 1600 евро през 2007 г. на 570 евро през май 2009 г.)

България беше 2-3 години в челото на класациите за ръст на цените на имотите. Не на база реални пазарни механизми, а на чиста истерия, медийни манипулации как скачали цените, и лакомия на инвеститори, и строители, които печелеха по 200% от имот. Сега този балон се спука. Цените ще слязат на себестойност и дори под нея. Това означава 300-350 евро на квадрат. Впрочем, на морето вече има такива оферти – за апартаменти, които по-рано са предлагани за 1200-1500 евро на квадрат. Тези, които са се нагушили досега, ще повръщат. Както по курортите средното намаление на цените е около 50%, така ще стане и в големите градове. Въпрос на време.

Банките се стискат, не дават кредити, искат високи лихви, жилища има – завършени и незавършени, инвеститори с дългове към банки има също. Но… няма много купувачи. Хората останаха без работа, намалени заплати…

И някакви тарикати, които до вчера се печелили по 200% от имот, сега пак лъжат за увеличение на цените… Ех, мечти…

В момента много от лайф-стайл списанията в България - и мъжки, и женски - изпитват затруднения. Много от тях вероятно ще спрат да излизат. Някои са съкратили редактори, журналисти, намалили са заплати.
Някои подобни списания стоят зле на пазара от самото начало, поради лош маркетинг и недостиг на квалифицирани хора за подобен род издания. Но издателите компенсират собствените си грешки с безпардонно отношение към редактори, фотографи и др.
Кризата се отразява на медиите в България по различен начин. Има издатели, които от години издържат губещи вестници или списания. Има и издатели, които при сегашното намаление на рекламата и продажбите започват да правят икономии от …заплатите на журналистите, но очакват от тях да вършат повече работа и ги подлъгват с обещания.
По-долу главният редактор на едно от мъжките лайф-стайл списания у нас FHM - Георги Неделчев - обяснява защо напуска изданието. FHM e глобална марка, международно списание, подобно на “Плейбой”. Заглавието му е съкратено от For Him Magazine - англ. - “Списание за него”. Излиза за пръв път във Великобритания през 1985 г. В момента се издава в 23 страни. У нас излиза от няколко години, без особен успех, защото издателите не са направили от самото начало добър маркетинг, мениджмънт на изданието и не са проучили възможностите за творчески екип.

Бедата е, че пазарът в България е малък. Тясно е за толкова много мъжки лайф-стайл списания. Аудиторията е най-много за 3, но избира между 10-ина, които си приличат, а от тях има поне 5 основни, международни марки. Компетентните хора, които могат да правят такива списания са малко, а издатели с големи амбиции има повече. Освен “Плейбой” и “Максим” (които са конкуренти в цял свят, а у нас са на един и същ издател), на пазара на български се продават Max, FHM, а сега предстои да излезе и “Пентхаус” - за втори път, след като вече веднъж излизаше на български преди години. Много западни издателства продават с лекота правата за списанията си у нас, стига в тази криза някой да сключи договор и да им плаща лицензионните права за марката, които за страна като България варират от 100-ина хиляди долара годишно да тройно повече - в зависимост от изданието.
Докато по света много от тези лайф-стайл списания имат собствен стил и традиции, в България много от тях си приличат и си подражават едно на друго. В много случаи подобни издания са някаква схема за превъртане на пари от издатели и рекламни агенции, в други - непресметнати амбиции на хора с претенции да бъдат издатели.
Главният редактор в оставка на сп. FHM Георги Неделчев е журналист, работил е във в. “24 часа” като шеф на отдел, като зам.-главен редактор на сп. “Тема”, като главен редактор на сп. “Плейбой” 4 години (след което издаде книга “Моят живот в “Плейбой”), като зам.-главен редактор на в. “Монитор” и др.

Въпросите около напускането на сп. FHM (и техните отговори) в сайта на Георги Неделчев:

- Защо чак сега решаваш да напуснеш, след като издателите ти дължат пари от септември насам?

- Може би защото съм вярвал на обещания. Но да кажем, че не съм дотам наивен. По-скоро смятах, че е необходима поне година, за да се види коренната разлика в FHM преди и сега, под мое ръководство. С всеки следващ брой пазарната позиция и продажбите на списанието се подобряваха. За мен беше важно това да стане очевиден за всички факт. Впрочем, издателите не са крили своето удовлетворение от работата ми. Всеки месец получавах и уверения, че рекламният мениджмънт (откъдето всяко издание очаква основните ...]]> http://e-vestnik.bg/8346/oshte-za-mizeriyata-na-pechata-ili-zashto-zhoro-nedelchev-napuska-sp-fhm/feed/ http://e-vestnik.bg/8349/tsitat-v-desetkata-boyko-borisov-ne-e-feminist/ http://e-vestnik.bg/8349/tsitat-v-desetkata-boyko-borisov-ne-e-feminist/#comments Mon, 08 Feb 2010 23:35:17 +0000 e-vestnik.bg Мнения & Ко Днес http://e-vestnik.bg/8349/tsitat-v-desetkata-boyko-borisov-ne-e-feminist/

Общо взето, това е моето отношение към „неочаквано феминистките“ позиции на българския премиер (статията в Ню Йорк таймс “Бойко Борисов - неочакваният феминист” от Дан Билефски - б.р.). От гледна точка на един незапознат с българската действителност анализатор, Бойко Борисов наистина изглежда приятно прогресивен: силно ангажиран с промотирането на женското крило на ГЕРБ, голям брой жени в партийните листи, доста жени на ключови политически позиции (парламентарен председател, министри, евро-комисари, кмет на София). Крайно време е, дет се вика.

В същото време, обаче, ако Дан Билефски познаваше българските обществени нагласи, щеше да обърне внимание, че в голяма степен издигането на жени в българската политика е управлявано от същия този балкански мачизъм, който Борисов би трябвало да опровергава.

Борисов многократно е споменавал, че работи по-добре с жени, защото са по-дисциплинирани и неподкупни от мъжете. Това е едно от онзи тип изказвания, които на пръв поглед изглеждат като комплимент, но на втори прочит се оказват някак хмммм биологично-детерминистки. Жените са дисциплинирани и неподкупни, защото по природа са по-плахи и неуверени и се страхуват да поемат рискове. Което пък, от друга страна, ги прави идеални работяги, перфектните изпълнители, особено когато са поставени под закрилата на силен и добронамерен мъж-водач. Е*ем ти и равноправието.

Преди да сте ме обвинили, че си измислям или украсявам идеите на Генерала, ще ви помоля да си спомните историята за набитото гадже на дъщеря му и коментарите относно критиките срещу Желева („на жена такива работи не се правят„). Феминист е човек, който вярва, че мъжете и жените са равнопоставени. Бойко Борисов вярва, че жените имат нужда от покровителство и (мъжка) закрила. Бойко Борисов не е феминист.

За да не звуча прекалено анти-Бойко (който, между другото, ми е супер любопитен като герой, защото наистина ми се струва, че поне спрямо жените, политическата му интуиция го води в правилната посока), искам да обърна внимание на изказването на заместник кмета на София, цитиран от Дан Билефски:

„Големият проблем е, че жените са по-податливи на настроения и вземане на решения, основани на интуицията, а не на фактите. По време на криза една жена може много бързо да се преобрази от политик в човешко същество, а това може да се окаже лошо.“

Това изказване първоначално ме вбеси, но после някак ме развесели, защото Герджиковата наглост е наистина хумористична. Искам да си представя как съпругата и дъщерите му прочитат въпросния цитат и с изненада научават, че мъжът в дома им всъщност не е човешко същество.

Ако бях на мястото на г-жа Фандъкова, бих го уволнила веднага. Ей така, без много емоции. Защото в случая и без да имам особено развита интуиция, фактите са еднозначни: господин Герджиков не мисли трезво. Представете си как би реагирал по време на криза?!

Виж още текстове в блога openlyfeminist

“Колкото до Шотландеца” е новият роман на Росица Ташева (ИК Колибри). Тя е автор на нашумелите хумористични книги „За дипломатите и хората” и„Домашен апокалипсис”. В неин превод от френски са излезли към 50 заглавия на автори като Балзак, Мопасан, Флобер, Селин, Албер Коен, Сан Антонио, Милан Кундера.

Заедно с Шотландеца по страниците на книгата шестват журналистът филолог и българофоб Бени и магистър-фармацевтката Соня, която рисува върху копринени шалчета, Стефан Социалния със Запорожеца и доктор Пешева със стиснатия си съпруг. Както и: 1 академик и 1 професор, 1 летяща котка и 1 плаващо куче, 1 тийнейджърка и 1студентка. Както и: премиери, мандатоносители, родолюбци, терминатори и всякаква друга фауна. Както и: 1 тайнствена китайска мисъл и1 не по-малко тайнствена картинка на делфин. Цялата тази амалгама е описана с присъщото за авторката елегантно чувство за хумор, познато на читателя от първите й две книги.

Колкото до Шотландеца, трябва да се знае следното

Викаха му Шотландеца, защото дядо му бил от Габрово. Дядо му на Шотландеца само бил от Габрово и всъщност почти целия си живот прекарал в Княжево. Там още с пристигането си парирал всякакви недобронамерени опити да бъде наречен Габровеца и без колебание и душевна борба се присъединил към благородния клан на Шон Конъри, за когото по онова време още никой не бил чувал. Толкова за дядото, който предал прякора на сина си, а той го хързулнал на своя син.

Шотландеца беше художник малко или повече над четирийсетте, носеше дълга до кръста коса, широкопръстието му бе пословично, но въпреки това си харесваше прякора, както харесваше и себе си. Шотландеца обичаше да казва, че когато се погледне сутрин в огледалото, с удовлетворение установява колко е хубав.

Казваше го години преди в нашумялата си автобиография Андрей Кончаловски неволно и поради незнание да си припише думите му още от първия ред.Дългата коса Шотландеца си пусна след казармата, заявявайки, че ще я подстриже, когато настъпи демокрацията. С това заявление той пък неволно се сроди с Фидел Кастро и брадата му и това беше неволност поради пропуск – революционната биография на Фидел Кастро някак я бе проспал.

Когато настъпи демокрацията, Шотландеца отказа да я признае и направи второ изявление в смисъл, че това не е никаква демокрация и по отношение на подстригването ще чака истинската.

Шотландеца живееше в Лозенец, където родителите му, лека им пръст, бяха купили апартамент, а дядовата си къща в Княжево даваше под наем, за да има пари за пиене. Апартаментът в Лозенец беше закупен в ония години, когато Лозенец не беше днешният Лозенец. Шотландеца не помнеше времето когато, срещу дома му наулица „Кръстьо Сарафов“, някогашна Дъбова, нямаше блокове, ами един бостан с дини и ред вишневи дървета, но фактът си остава – имаше и бостан, и вишни.

Бостанът принадлежеше на дядото на Шотландеца и никой никога не разбра защо княжевският габровец си бе купил бостан в Лозенец. То и не беше важно, тъй като след Девети му го отчуждиха, за да построят онези блокове. А вишните бяха на една рускиня, която някогашните местни деца си спомнят като олицетворение на собственическата злоба.

Къщата в Княжево пък беше на два етажа и преди да я даде под наем, Шотландеца обичаше да си скрива по някоя бутилка зад саксиите по витата стълба и сам да се изумява, щом открие бутилка точно когато му се допие. Ще рече, че прекарваше живота си в състояние на изумление. Но това, уви, беше един сравнително кратък период.

Шотландеца беше от художниците, които отдавна не рисуват. По стените на  апартамента му в Лозенец висяха картини от последния му, постмодернистки период, който беше изтекъл преди около двайсет години. Освен че не рисуваше, ...]]> http://e-vestnik.bg/8348/zapoznayte-se-s-shotlandetsa-ot-knyazhevo/feed/ http://e-vestnik.bg/8347/s-nevidimi-samoleti-i-obogaten-uran-nakade-otiva-iran/ http://e-vestnik.bg/8347/s-nevidimi-samoleti-i-obogaten-uran-nakade-otiva-iran/#comments Mon, 08 Feb 2010 22:40:47 +0000 e-vestnik.bg Свят http://e-vestnik.bg/8347/s-nevidimi-samoleti-i-obogaten-uran-nakade-otiva-iran/

В Иран беше извършено успешно изпитание на невидим за радарите самолет, съобщи за Ройтерс висш офицер от Военновъздушните сили. Прототипът на самолета, наречен “Риба меч”, покрил всички поставени изисквания за избягване на засичане от радар. В момента се прави оценка на данните от изпитателния полет и самолетът ще бъде пуснат в производство след допълнителни тестове, уточни източникът.

На 6 февруари Иран започна официално производство на две нови ракети, три дни след като изстреля ракета носител на спътник. Според иранския военачалник Хешматол Касири в страната вече е разработен зенитно-ракетен комплекс, който по характеристики “не само не отстъпва, но дори превъзхожда” руската система за противовъздушна отбрана С300″.

Комплексът в най-скоро време ще постъпи на въоръжение в националната армия, уточни Касири. През 2007 г. Техеран и Москва сключиха договор за продажбата на С-300 на Иран, но доставките все още не са започнали, добави Касири. Евентуалната продажба на ЗРК С-300, които могат да защитават ядрените обекти на Иран от въздушни удари, е деликатен въпрос в отношенията на Русия със САЩ и Израел, които настояват Москва да не изпълни сделката.

Междувременно Техеран планира да построи 10 нови мощности за обогатяване на уран през новата иранска година, която започва на 21 март. Това е заявил вицепрезидентът на Иран и ръководител на Иранската организация за атомна енергия (ИОАЕ) Али Акбар Салехи по иранската арабскоезична телевизия Ал Алам. Такива планове Техеран обяви още през ноември 2009 г., но тогава не уточни в какъв срок ще се реализира програмата.

Тогава иранското ръководство подчерта, че мощностите на новите инсталации няма да бъдат по-малки от капацитета на ядрения комплекс в Натанз. Досега е избрано местоположението на пет обекта, чието строителство трябваше да започне през декември или януари. Освен това президентът Махмуд Ахмадинеджад постави задача производството на ядрено гориво в Иран да достигне 250-300 т годишно.

Президентът поръча на ИОАЕ да започне обогатяването на уран до ниво 20%. По думите на Салехи тази дейност ще започне в Натанз всеки момент. Салехи намекна, че процесът на обогатяване на уран може да бъде прекратен, ако Иран получи от чужбина уран, обогатен до 20%. Неотдавна Техеран изрази готовност да изпрати част от запасите си от нискообогатен уран в чужбина за по-нататъшно обогатяване.

По думите на Салехи Иран е търсил 20-процентов уран за медицинския си реактор в Техеран от чужбина, но липсата на споразумение със световните ядрени сили е принудила страната да започне самостоятелно обогатяване, посочва ДПА. “Ние все още сме готови да сключим сделка за обмен. Когато има споразумение и когато получим горивото от чужбина, ние ще спрем процеса на обогатяване”, каза Салехи. Решението на Иран да обогатява уран самостоятелно засили напрежението в спора му със Запада, въпреки че Ахмадинеджад също заяви, че все още вижда възможност за преговори по предложението на МААЕ.

По БТА

Познат като Бягащото острие, южноафриканецът с два ампутирани крака е притежател на световните рекорди на 100, 200 и 400 метра за инвалиди. През 2008 година Оскар Писториъс спечели дело срещу Международната федерация по атлетика (ИААФ), която не му позволяваше да се състезава наравно с останалите атлети, тъй като изкуствените крака му давали нечестно предимство. Днес Писториъс се надява да участва не само на Параолимпийските, но и на Олимпийските игри през 2012 година. Ето и част от изповедта му пред „Обзървър”:

Краката ми били ампутирани под коляното още докато съм бил бебе. Родил съм се без пищяли и на двата крака, увреждането било вродено. Никога не съм се смятал за сакат. Като дете се състезавах наравно с другите момчета, когато играехме ръгби или водна топка. В началното училище съучениците ми често си правеха шеги с мен и аз предпочитах да си крия краката. Когато се събудех сутрин, първата ми работа бе да ги потърся! Мен обаче ми харесваше – положението ми никога нямаше да се промени, така че по-добре бе да го приема с чувство за хумор.

Оскар Писториъс се надява да участва на олимпийските игри в Лондон след две години.
Снимка: донтмис.фр

За първи път участвах на Параолимпийски игри през 2004 година, макар да ми се искаше това да се случи по-рано. Спортът ме кара да давам най-доброто от себе си, тъй като най-важното е да се спечели на всяка цена. Аз обаче мога да спечеля и да съм разочарован, но мога да съм пети и да съм щастлив. Важно е как се чувствам. В началото параолимпийският спорт ми се виждаше доста странен. У мен бе насаден стереотипът, че това второразредна версия на истинските състезания. Колко съм грешал! Конкуренцията е невероятна.

По телевизията изкуствените ми крака изглеждат като извадени от фантастичен филм, но в истинския живот не е така. Те са дървени, с вплетени въглеродни влакна. Много са неудобни. Това, което ги прави феноменални, е блясъкът им. Когато тичаш върху такива протезни остриета, ти нямаш пети, върху които да балансираш. Когато завиваш, изнасяш дясната си ръка встрани, а лявата слагаш зад гърба – и това трябва да стане доста бързо. Не можеш да губиш време, за да нагодиш тялото си.

Протезите са много важни за хора с два ампутирани крайника като мен. Получаваме предимство при завоите – моите изкуствени крака са еднакви и не съм небалансиран, както тези с една протеза. Недостатъкът е, че без пети не можем да направим нужния рязък старт. Единствената част от тялото си, която не харесвам, са ръцете. По тях има много белези, останали от карането на мотор, докато бях дете. Не помня колко пъти съм чупил кости по тях. Иска ми се да мога да взема части от кожата си на други места, за да ги закрия и да изглеждат по-добре.

Децата са единствените, които реагират искрено към хората с недъзи. Родителите винаги им казват: „Не зяпай”, но вината, че не са образовани по тази тема, е тяхна. Ако бяха, щяха да разберат, че не е кой знае какво.

По в. Обзървър

Голяма част от българите не искат хора, свързани с Държавна сигурност (ДС), да участват във властта. Това се посочва в изследване на НЦИОМ относно интереса на обществото към отварянето на досиетата.

Данните от проучването бяха представени от Веселин Стойнев по време на кръгла маса “Правото да знаем и разкриване архивите на ДС”. Проучването е правено през 2008 г. и 2009 г. и данните са показали, че 60 процента от хората не приемат участието във властта на лица, свързани с ДС, а 40 на сто от анкетираните смятат, че информациите за агентурното минало на граждани с публични позиции трябва да бъде огласен.

Трайна липса на обществен итерес към архивите на ДС посочват данните от проучването. Близо 2/3 от хората не се интересуват от досиетата. Най-консервативни към ДС са избирателите на БСП, а най-заинтересовани са поддръжниците на ДСБ. Не се интересуват категорично от досиетата най-младите до 29 г. и най-възрастните над 59 г.

Повече от 3000 души са посетили читалнята на комисията от създаването й през 2007 г. За периода 2007 г. - 2009 г. над 7500 души са подали заявление за достъп до документи от архива на бившата ДС. Проверени са 86 576 граждани, като е установена принадлежност на 2 616 от тях. това съобщи председателят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност към ДС Евтим Костадинов.

Членът на комисията за разкриване на досиетата Екатерина Бончева каза, че по време на работата си комисията е трябвало да се пребори с няколко пропагандни тези - за напълно унищожената документация на ДС, за заплахата за националната сигурност и твърдението, че членове на БКП не са вербувани за сътрудници и за щатни служители. Бончева посочи, че при работа с определени досиета са намирали прикрепени към тях картончета с указание при справка тя да се връща чиста или без резултат. По думите й такива бележки са поставяни между 1995 г. и 1998 г.

Секретарят на комисията Румен Борисов посочи, че е положително влизането в библиотеката на комисията на млади специалисти по история. Журналистите започнаха по-сериозно и задълбочено разследване на проблема, каза Борисов и допълни, че медиите и хората са решили, че е време да се прави анализ на изминалия период.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу иска да поднови процедурата за разрешаване на два вида генномодифицирани организми (ГМО) в Европейския съюз, и то веднага след встъпването в длъжност на новия му екип, съобщи Франс прес. Според източник от ЕК, пожелал анонимност, един от приоритетите ще бъде разрешаването на царевицата MON 810 и картофите Amflora. Европейски представител потвърди, че Барозу иска да действа бързо, за да се отърве от този проблем, който създаваше затруднения през първия му мандат.

Първото заседание на ЕК в новия й състав е насрочено за 17 февруари, но “дневният ред все още се изготвя”, уточни говорителката на комисията Пия Аренкилде Хансен. Американската компания Mоnsanto иска да бъде подновено разрешението за отглеждане на царевицата MON 810 - единственият ГМО, допуснат засега в ЕС - докато BASF се бори за своите генно-модифицирани картофи.

Замесени са огромни финансови интереси, отбелязва Франс прес. Ако бъде разрешено отглеждането на картофите Amflora, BASF очаква печалба между 30 и 40 милиона евро годишно. “Барозу разсъждава само с пазарни понятия и предвид търговските отношения”, подчерта европейският представител. Според него председателят на ЕК разчита само на мнението на учените, че тези ГМО не представляват опасност за здравето, но не го е грижа за възможните последици за околната среда в дългосрочен план. Досегашният европейски комисар за околната среда Ставрос Димас беше открит противник на отглеждането на ГМО и неговото оттегляне улеснява задачата на Барозу, посочва Франс прес. На поста го заменя Янез Поточник от Словения , чиято позиция по въпроса засега не е известна.

Барозу обаче ще трябва да се съобразява с позицията на няколко страни от ЕС. Шест държави, сред които Франция и Германия, са забранили отглеждането на царевица MON 810, а единадесет членки настояват да имат право да забраняват всякакви ГМО. Миналата година 22 страни гласуваха против предложението на Барозу да бъдат премахнати забраните за ГМО, а европейските правителства и сега се противопоставят на разрешаването им заради огромната съпротива на общественото мнение в техните страни. В България правителството на ГЕРБ опитва да прокара промени в закона за генно-модифицираните организми, като ги мотивира с изисквания на ЕС, което предизвика острата реакция на обществото и на част от парламентарните политически сили.

По БТА

Балканите остават най-голямата заплаха за стабилността в Европа през 2010 г., смята директорът на Националното разузнаване на САЩ Денис Блеър. Той отправи предупреждение до комисията за разузнаване в Сената, посочвайки Босна и Косово като потенциални огнища в района. В доклада му за годишната преценка на заплахите, направена от американската разузнавателна общност, той подчертава: “Събитията на Балканите отново ще наложат главните предизвикателства за стабилността в Европа през 2010 г. Продължаващото етническо напрежение в Босна и въпросът за сръбското малцинство в Косово, особено в Северно Косово, остават източници на напрежение, за които е необходим дипломатически и в областта на сигурността ангажимент от страна на Запада.

Смятам, че САЩ и Европа имат значително влияние върху Западните Балкани. Естеството на техния ангажимент, включително способността на Вашингон, Брюксел и ключовите страни-членки на ЕС да работят заедно и да представляват общ фронт, значително ще влияе върху бъдещия курс на региона”. Блеър казва, че “остава загрижен” за бъдещата стабилност на Босна, макар да добавя, че “нито общо насилие, нито официално разпадане на държавата не изглеждат неизбежни”. Той обаче предупреждава, че в политическия процес доминират “етнически базирани агенти”, което осуетява реформите поради “споровете между трите главни етнически групи”.

Блеър продължава: “Страните не успяха да се договорят за юридическите предизвикателства, които им бяха предложени съвместно от ЕС и САЩ в края на 2009 г., като подкопаха усилията за укрепване на централната власт, за да може страната да бъде приета в НАТО и в ЕС”. “Все по-голямото междуетническо напрежение” вероятно ще се засили около изборите, които трябва да се състоят тази есен”, казва той. Във връзка с Косово Блеър подчертава, че Прищина ще остане зависима от икономическата подкрепа и от помощта в областта на сигурността от страна на международната общност “през следващите години”. В доклада му пише: “По-голямата част от сръбското население все още гледа към Белград и е против интеграцията в косовските институции, макар да изглежда, че това бавно се променя в южната част на Косово. Влиянието на косовското правителство в северната част на страната, където мнозинството от населението са сърби, е много слабо.

Присъствието на НАТО, макар намалено, все още е необходимо, за да бъде предотвратено насилие, а помощта на НАТО за новите косовски сили за сигурност е ключова за ефективността на силите и за демократичното развитие”. Блеър добавя, че макар сръбските лидери да настояват за членство в ЕС, “Белград не проявява признаци, че приема независимостта на Косово”.  “Изглежда, че Белград чака мнението на Международния съд в Хага за законността на прищинската декларация за независимост, което се очаква към средата на годината, преди да реши как да развие претенциите си към Косово”, подчертава Блеър. “Сърбия често се обръща към Москва за политическа и икономическа подкрепа”.

По БТА

Оттук-оттам приятели и колеги ме подпитват – защо пишеш в тоя жълт вестник “Галерия”. Или пък казват, че нещо бил ченгесарски, пишели много за ДАНС и т. н.
Май трябва да обясня. Изглежда мнозина не забелязват или се правят, че не забелязват какво става с медиите в България.

Такова тотално навеждане на частни медии пред правителството и конкретно пред Бойко Борисов, не е имало в 20-годишния период след 10 ноември 1989 г. И по времето на Костов, когато много вестници сами се поставиха в негова услуга, подлъгани от някакви обещания и заплахи, такова чудо не е било.
Сегашното състояние на вестниците може да се изучава в университета, защото има някои нови пропагандни елементи, каквито не са се появявали и по времето на социализма.

Най-напред – най-тиражният всекидневник “Телеграф” всеки ден тръби като рупор за успехите на Бойко Борисов и злепоставя критиците на правителството. Като някакъв стенвестник от ранния комунизъм “Телеграф” ден след ден слага портрета на Бойко Борисов до главата на вестника, придружен с някакво жизнеутвърждаващо заглавие или бойково послание. Например:

Дилян Пеевски. Снимка: Булфото

–    “Борисов към банките – Свалете лихвите”
–    “Кабинетът със 157 управленски цели – Падат осигуровките за работниците”
–    “Поредна мина на Станишев – 300 млн. за неплатени отпуски”
–    “Борисов нареди ревизия: 1000% печалба от ланския сняг”
–    “Борисов: Първанов е виновен за бакиите”
–    “Бойко иска арести за доклада на ДАНС”
… и т. н., и т. н. Физиономията на Борисов е до тези заглавия, понякога една и съща снимка в два поредни дни, завъртян наляво или надясно. Сякаш това не е жълт вестник, с характерната снимка на разголена хубавица на трета страница, а някаква политическа дипляна.

По абсолютно идентичен начин пропагандата повтарят вестниците “Монитор” и “Експрес”, които са на същия издател – Дилян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Впрочем, с вестник “Експрес” има промяна. Около нова година някой се сети, че това е жълт вестник и не може всеки ден (буквално) да излиза с портрет на Борисов на първа страница до главата на вестника и с пропагандно заглавие. (После дойде и лошата новина – Любомир Павлов, известен като Любо Пъпката, който продал вестника на Ирена Кръстева и сина й, май нещо ги е изработил, защото изведнъж се появил човек, който предявил собственост върху марката. Така те смениха името му и “Експрес” стана “Засада” – жълт спортен вестник).

Една седмица от в. “Телеграф”. Снимка: e-vestnik

Такава пропагандна полюция не е имало във вестниците и по времето на Тодор Живков. Като че ли се ражда някакъв нов култ, с нови агитационни похвати.
И този нов качествен етап в развитието на частните медии у нас е постигнат  от издателите Кръстева-Пеевски. Синът е депутат от ДПС, майката, поради непоносимост на Борисов към нея, се скри в чужбина временно. И Пеевски денем е опозиция на правителството в парламента, вечер ходи в редакцията на трите си всекидневника и като същински журналист и цензор, редактира текстове и сваля материали от 3 вестника едновременно (и дори от 5-6 – заедно със седмичниците и др.) – всичко в подкрепа на премиера Борисов. Пеевски избира дори снимки-портрети на този или онзи политик. За това свидетелстват напуснали или уволнени от издателската група журналисти (виж тук например).
Тази активна подкрепа на правителството идва веднага след като преди изборите всички тези вестници водеха яростна ...]]> http://e-vestnik.bg/8341/mizeriyata-na-vestnitsite-ili-zashto-pisha-v-galeriya/feed/ http://e-vestnik.bg/8340/da-kazhem-bay-bay-na-bayganyovshtinata/ http://e-vestnik.bg/8340/da-kazhem-bay-bay-na-bayganyovshtinata/#comments Sun, 07 Feb 2010 22:45:03 +0000 e-vestnik.bg Мнения & Ко Днес http://e-vestnik.bg/8340/da-kazhem-bay-bay-na-bayganyovshtinata/

Изключително ниско ниво на усвояване на средствата по оперативни програми – едва 1,3% от всички разполагаеми от Европейския съюз средства. Рискът от неусвояване на голяма част от предоставената от Европейския комисия предприсъединителна помощ остава. Това се констатира в Годишния доклад за усвояването на средствата от ЕС за 2009 г. Авторите на доклада посочват, че България е единствената страна-членка на ЕС с върнати на два пъти Оценки за съответствие и все още без нито една одобрена Оценка за съответствие. Годишният доклад отразява ситуацията към 31 декември 2009 г. (БГНЕС)

Данните са изнесени днес от Светлин Танчев, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Според него, в тях няма нищо изненадващо.

Така е. Всички сме престанали да се изненадваме. В усвояването не ни бива, както в присвояването, биха казали, ако можеха да си признаят специфичните умения, родните чиновници.

Всъщност точно фактът, че в това няма нищо изненадващо е най – печален. Щеше да бъде много приятно, да бяхме изненадали света (и себе си дори) с обратното, но явно ще продължаваме да очакваме чудото да се случи.

И защо не? С Кристалина Георгиева се случи. От провала на Румяна Желева, която ни направи единствена страна членка с върнат поради непригодност кандидат за еврокомисар, се изненадаха само онези, които смятаха Бойко Борисов и Цецка Цачева за непогрешими. След което най-после “изненадахме” европейците приятно, макар самите ние да знаехме, че има способни и подготвени българи, които могат да ни представят достойно. Остана си без отговор въпросът защо това се оказа тайна само за онзи, от когото зависеше да вземе правилното решение от самото начало.

Ето още няколко приятни изненади, които можем да си пожелаем:

- Премиерът би могъл да си намери съюзници, които да не принуждават европейски самолети да се приземяват на резервни писти, за да бъде разследвано от полицията скандалното им поведение в небето над Европа.

- Медиите биха могли да започнат да го критикуват. Може и плахо. Ще бъде изненадващо полезно за самия него и за подопечната му демокрация.

- Гражданското общество, приспано още от великия хипнотизатор Сакскобургготски в далечната 2001 г. с обещания да бъде сразена “конфронтацията”, може и най-изненадващо да се събуди, ако види, че и медиите проявяват нещо като смелост.

- При наличието на посочените по-горе предпоставки може изненадващо да нараснат съпротивителните сили на обществото срещу корупцията и престъпността, което пък е предпоставка за преодоляване на негативния образ на България пред същата тази Европа, чиито субсидии отблъскваме с рекорден за ЕС успех.

Най–трудно е да изненадаме себе си. Трябва да кажем “бай, бай” на Байганьовщината, която качва и крепи себеподобни в управлението на всички нива. Боя се обаче, че тя се превръща от спонтанно явление, в канализирана, целенасочена стратегия за печелене на популярност.

Как да си обясним иначе факта, че интелигентен и учен човек, като политолога Иван Кръстев слиза от собственото си ниво, за да се опита да оприличи чалгата в българската политика на… джаз.

Тъкмо джазът е антитеза на чалгата (спомнете си опитите на Слави Трифонов да говори пред публиката на джаз концерт, посрещнат с мощно освиркване в София). Пред виенския “Ди Пресе” Иван Кръстев формулира метафората за Борисов, хвалейки го като виртуоз в политическата импровизация, баш като джазмен. Хвърли мнозина в джаза с твърдението, че “останалите” политици в България се правели на “сенатори”.

От което става ясно, че да се правиш на сенатор у нас е порочно, докато да говориш в едно телевизионно шоу (както г-н почитаемия премиер) колко много (предполагаемо) жени и девойки си “повозил” на рамката на велосипед без рамка - това е “джазово”, така ли? Не, не е. Това е чалга. Не казвам, че не ...]]> http://e-vestnik.bg/8340/da-kazhem-bay-bay-na-bayganyovshtinata/feed/ http://e-vestnik.bg/8339/mark-boudan-veche-nyama-novini-a-samo-propaganda-zaredena-s-nasilie/ http://e-vestnik.bg/8339/mark-boudan-veche-nyama-novini-a-samo-propaganda-zaredena-s-nasilie/#comments Sun, 07 Feb 2010 22:40:26 +0000 e-vestnik.bg Мнения & Ко Днес http://e-vestnik.bg/8339/mark-boudan-veche-nyama-novini-a-samo-propaganda-zaredena-s-nasilie/

Марк Боудън преподава журналистика в университета “Лойола”, Чикаго. Репортажите му за битката за Могадишу, Black Hawk Down, са основата, върху която е изграден едноименният филм на режисьора Ридли Скот.

- Господин Боудън, вие се занимавате с много сложна разследваща журналистика. Понякога сте на път цели месеци, отчасти дори години, за да напишете една история. Направи ли медийната криза по-трудно практикуването на този вид журналистика?

- Не, поради успеха на книгите си аз съм в една много щастлива ситуация. Търсенето на работите ми все още е огромно. За щастие в Америка все още има няколко вестници и списания, които са готови да дават пари за сериозна, задълбочена журналистика. Но аз принадлежа към един много елитен клуб.

- Значи в САЩ има само още малцина журналисти, които могат да работят по същия начин като вас?

- Тъкмо се връщам от едно пътуване с вицепрезидента Джо Байдън. По-рано при едно такова пътуване заедно с него би имало цял корпус от репортери. Този път бяхме трима – аз, един репортер от Ню Йорк таймс и още един от Вашингтон пост. Имаше време, в което всеки важен вестник и повечето големи списания занимаваха цял щаб репортери, които практикуваха сериозна, задълбочена журналистика. Но те стават все по-малко.

- Основният аргумент във вашата статия в „Атлантик” е, че упадъкът на сериозната журналистика води до едно политически безнадеждно поляризирано медийно пространство. Дали това е отражение на факта, че американската общественост и без това е силно поляризирана или тя е така разцепена поради поляризацията на медиите?

- Според мен и двете неща се подсилват взаимно, но все пак аз отдавам голяма част от вината за общественото разцепление на упадъка на разследващата журналистика. Вместо обективни репортажи ние получаваме и от двете страни единствено полемики. По телевизията, в основното медийно време, по принцип вече няма новини в истинския смисъл на думата. Онова, което бива представяно като новини, всъщност е само пропаганда. Според мен това е един много сериозен проблем. В гнева, с който тази пропаганда бива поднасяна, има много силна тенденция към насилие.

- Смятате ли, че медийната криза и свързаната с нея поляризация на обществото е направила невъзможен какъвто и да е консенсус в САЩ?

- Независимата журналистика винаги играе много важна посредническа роля между отделните части на обществото. Една критична маса от независими публикации е нещо много съществено за цивилизования и интелигентен обществен дискурс. Без една жива, сериозна журналистика, вероятността за разбирателство на политическото ниво става много ниска.

- Значи за Барак Обама, с неговото послание за консенсус, е особено трудно в сегашното медийно обкръжение.

- Със сигурност. Един талантлив политик като него може, разбира се, да се издигне до известна степен над глупостта, която ни се предлага по кабелната телевизия. Но това е трудна борба, преди всичко защото политическите му противници правят всичко възможно, за да играят по свирката на тези медии.

- Как се стигна до там, че по всички предаватели се излъчва пропаганда?

- В текста си в “Атлантик” аз описвам тези механизми въз основа на един конкретен пример: една консервативна организация за пропаганда успя да изрови видеоклип, отнасящ се до върховната съдийка Соня Сотомайор, и да го представи по случай въвеждането й в служба по всички канали, а не само по консервативните като Фокс. Изглежда така, сякаш в този клип Сотомайор казва нещо, което потвърждава консервативните конспиративни теории: тя казва, че от съдийския подиум може и да се управлява. Разбира се, клипът целенасочено беше откъснат от какъвто и да е контекст. В речта, от която е взет клипа, Сотомайор описва много предпазливо съществуващите юридически механизми, без обаче да ги подкрепя. Всеки, който си даде труда да ...]]> http://e-vestnik.bg/8339/mark-boudan-veche-nyama-novini-a-samo-propaganda-zaredena-s-nasilie/feed/ http://e-vestnik.bg/8337/zashto-germaniya-se-pritiska-v-mecheshkata-pregradka-na-rusiya/ http://e-vestnik.bg/8337/zashto-germaniya-se-pritiska-v-mecheshkata-pregradka-na-rusiya/#comments Sun, 07 Feb 2010 22:35:41 +0000 e-vestnik.bg Мнения & Ко Днес http://e-vestnik.bg/8337/zashto-germaniya-se-pritiska-v-mecheshkata-pregradka-na-rusiya/

Докато Европа разисква как да се отнася с вечно неспокойната Русия на източния си фланг, една държава - Германия - продължава да укрепва връзките си на изток. Не всички съседи на Германия са доволни от германското партньорство с големия мечок, който неведнъж е застрашавал доставките на газ за премръзналия континент. За Германия обаче, която смята себе си за посредник, който тегли Русия на запад и разширява търговията с нея, това е съвсем естествена стъпка. “Политиката ни има за цел един ден да доведе Русия в Европа, към която тя принадлежи по дух и култура”, заяви говорителят на Германската социалдемократическа партия по външнополитическите въпроси Герт Вайскирхен. “Русия желае и се нуждае от партньорства. Каква държава е тя? Ресурсно ориентирана петролна държава. Тя обаче се нуждае от промяна. Ако сте част от политическия елит в Москва, кой ще е ваш партньор? Индия? Китай? - Забравете”, добави той.

При управлението на Ангела Меркел Германия преживява истински бум на търговски и енергийни сделки и посещения. Проектът за тръбопровода “Северен поток” между Германия и Русия, например, предизвика недоумение в Европа и Вашингтон, където на него погледнаха като на двустранна сделка, която оставя Европейския съюз извън играта. Изборите през есента на миналата година обаче доведоха до пауза в партньорството. Провалилата се сделка за “Опел”, която щеше да осигури милиард долара за модернизиране на руската автомобилна промишленост, сделката за корабостроителницата в Северна Германия, за която настояваха г-жа Меркел и руският лидер Владимир Путин, и това, че Германия отново се обърна към Лисабонския договор на ЕС и трансатлантическите връзки - всичко това забави активните дипломатически взаимоотношения с Москва.

Берлин преразглежда и елементи от своята Остполитик, тоест източната си политика. “Никой в Берлин не е говорил за Русия от 9 ноември насам (когато бе чествана годишнината от падането на Берлинската стена)”, казва Александър Рар от германския Съвет за международни отношения. “Някои големи сделки не бяха доведени докрай. Честно казано аз съм учуден”, добави той. И все пак, основните елементи от руския проект на Германия се запазват, отбелязват анализатори. През миналото десетилетие Германия - превръщайки се в “нормална” държава, грижеща се за собствените си интереси - изгради взаимно доверие с Москва, каквото нямат други страни от ЕС. Това доверие не се базира единствено на енергийната зависимост на Германия и на германския износ за руския пазар, а и на дълбоко разбирателство, което изглежда стои над историята и конфликтите, и продължи да се засилва дори по време на т.нар. “малка Студена война” в края на управлението на Джордж Буш.

За мнозина представители на берлинския елит Германия е предопределена да реформира изостаналата руска петролна държава, да модернизира промишлеността й и да вкара възродена Русия в Европа. Ключов принцип на германската политика, е че Русия страда от “ваймарския комплекс” - тя е горда, но слаба - и се нуждае от съюзник, който няма да избяга през прозореца, когато Русия покаже яките си мечешки мускули - в Грузия или някъде другаде.

Юбер Ведрин, външен министър на Франция от 1997 до 2002 г., казва, че стратегическите цели на Берлин в Москва “не будят безпокойство и са съвместими с общата европейска политика”, при условие, че се преодолеят разногласията между стари членки на ЕС като Франция и Италия и между по-новите членки като Полша и балтийските държави. Той обаче се съмнява дали Русия наистина иска да отговаря на европейските норми. “Не мисля, че Русия изобщо иска да влезе в Европа, казва Ведрин. Русия иска могъществото й отново да бъде признато и да използва това, което й е останало от способността да създава неприятности… Тя не желае да става част от сложна система, ...]]> http://e-vestnik.bg/8337/zashto-germaniya-se-pritiska-v-mecheshkata-pregradka-na-rusiya/feed/ http://e-vestnik.bg/8334/spasyavaneto-na-gartsiya-e-v-ratsete-na-samite-gartsi/ http://e-vestnik.bg/8334/spasyavaneto-na-gartsiya-e-v-ratsete-na-samite-gartsi/#comments Sun, 07 Feb 2010 22:30:59 +0000 e-vestnik.bg Свят http://e-vestnik.bg/8334/spasyavaneto-na-gartsiya-e-v-ratsete-na-samite-gartsi/

Интересът на анализаторите сега е съсредоточен върху въпроса доколко Гърция в близко време ще осигури стриктно прилагане на правителствената програма за стабилизиране на икономиката и безпрепятствено финансиране от международните пазари ще зависи и решаването на нейните проблеми.

Франция и Германия побързаха да внесат яснота, че решението на проблемите на Гърция е в ръцете на самите гърци и е обвързано с прилагането на програмата за оздравяване на нейната икономика. Показателен за климата, който цари на пазарите по отношение на Гърция, е изявлението на анализатор от УниКредит, който твърди, че “в крайна сметка пазарите не се интересуват от това какво ще каже Европейската комисия или какво ще каже Съветът по икономическите и валутни въпроси на ЕС ЕКОФИН до няколко дни”.

“За пазарите ще е много по-важно как ще върви продажбата на десетгодишните олигации, пуснати от гръцката държава, какво ще направят рейтинговите агенции”, казва К. Пурпс, изтъквайки, че “е всеизвестно, че е нереалистично гръцкият бюджетен дефицит да бъде намален от 13 на сто на 3 на сто за три години”. “Въпросът е колко близо ще стигне Гърция до тази идеална цел”, смята същият анализатор.

“Това ще е един дълъг процес и един труден път”, смята Р. Джаг от БНП Парибас, отбелязвайки, че “на всеки три месеца ще бъдат давани оценки за постигането на целите, включени в програмата на гръцкото правителство за стабилизиране на икономиката, което означава, че на всеки три месеца Гъция ще бъде изправена пред риск за икономиката си”.

“Одобряването на програмата на гръцкото правителство за стабилизиране на икономиката от страна на Европейската комисия не бе голяма изненада, тъй като председателят й Жозе Мануел Барозу бе подсказал, че тя ще бъде одобрена”, подчертава Ч. Търнър от ИенДЖИ. Той смята, че “най-големият въпрос сега е дали гръцкото правителство ще приложи тази програма без силна съпротива вътре в страната”.

“Не мисля, че някое от тези решения е изненада”, заяви С. Малони от “Номура”, имайки предвид програмата за стабилизиране на гръцката икономика. Интересно ще бъде да се види какво ще каже Европейската централна банка. При тази нервност трудно е да се повярва, че някой иска да размъти още повече водите. Достатъчно е гръцките власти да покажат, че са готови да следват правилата”.

“Още от края на миналата седмица е известно, че Комисията ще одобри плана за оздравяване на гръцката икономика, който звучи доста драконовски с предвидените в него рестрикции, замразяване на заплати и увеличаване на данъци. Лесно е за тези, които са го изготвили да постигнат одобрението му на теория, но е по-трудно да го приложат на практика…”, преценява П.Франк от “Сосиете женерал”.

Франция не е разтревожена от способността на Гърция да покрие заемните си задължения, заяви френски високопоставен представител, пожелал анонимност, докато в същото време германският финансов министър даде да се разбере, че Гърция не може да не коригира грешките си от миналото. “Дори и в тясно сътрудничество с Германия и Франция, Гърция ще трябва да поправи тези грешки и за това не бива да има заблуждаващи сигнали. Заявеното от гръцкото правителство намерение, че иска да изпълни изискванията на ЕС е добър знак, че Гърция знае за тази своя отговорност”, каза финансовият министър на Германия.

Чуждестранният печат също реагира с обширни публикации на одобрения от Комисията гръцки план за оздравяване на икономиката. Сайтовете на БиБиСи публикаваха изявления на бившия член на ръководството на Европейската централна банка Отмар Исинг, който твърди, че “всеки знак, че Гърция може да получи помощ от ЕС, ще подкопае усилията за реформи в гръцката икономика”. Германският банкер признава, че “тези реформи ще дойдат с кръв и сълзи”, но е убеден, че без тях Гърция няма да преодолее трудностите, пред които е изправена”.

“Файненшъл таймс” твърди, че ...]]> http://e-vestnik.bg/8334/spasyavaneto-na-gartsiya-e-v-ratsete-na-samite-gartsi/feed/ http://e-vestnik.bg/8335/sasht-prenebregvat-razedinena-evropa/ http://e-vestnik.bg/8335/sasht-prenebregvat-razedinena-evropa/#comments Sun, 07 Feb 2010 22:25:51 +0000 e-vestnik.bg Свят http://e-vestnik.bg/8335/sasht-prenebregvat-razedinena-evropa/ Джуди Демпси

Решението на американския президент Барак Обама да пропусне срещата на върха ЕС-САЩ през май в Мадрид нанесе болезнен удар по егото на Европа. Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро и председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, бяха ядосани и смутени. Те възприеха неучастието на Обама като подигравка. Това може да е сигнал за започваща промяна в трансатлантическите отношения, смятат анализатори и дипломати. Докато САЩ напредват с преразглеждането на ролята си в ерата след Студената война, вярвайки, че е крайно време Европа да се заеме със собствената си сигурност, Европа се чуди какво да прави. Тя въздиша по миналите времена, когато разчиташе на американската защита, но иска да се освободи и да се превърне в глобален играч.

Тази двойственост бе уловена от американския държавен секретар Хилари Родам Клинтън, която беше в Париж миналата седмица, където изнесе лекция във Военната академия. Тя се опита да убеди аудиторията, че Обама не обръща гръб на Европа. Американските военни, каза Клинтън, ще останат в Европа. Съединените щати не отслабиха ангажимента си към Източна Европа като изоставиха плановете за разполагане там на елементи от спорната система за противоракетна отбрана. “Реалността е, че няма много Европи, има само една Европа. И това е Европа, която има Съединените щати за свой партньор”, заяви Клинтън.

Но както самото правителство знае, съществуват много Европи, въпреки че Европейският съюз трябва да говори с един глас по въпроси като Афганистан, световната финансова криза, Китай и разпространението на ядрено оръжие. “Лидерите от ЕС заявяват, че искат по-силна Европа, но те са задължени на националните си правителства”, каза Ник Уитни, експерт по обраната в Европейския съвет по външни отношения в Париж и бивш високопоставен функционер в ЕС. Безкрайните разправии в Европейския съюз дразнят САЩ. Но като дипломат номер едно на Америка госпожа Клинтън не провокира сблъсък. Това, което тя очевидно даде да се разбере е, че САЩ се нуждаят от по-силна Европа. “Това е решаващо за нашата сигурност и просперитет. Ние имаме нужда от европейско лидерство през 21 век”, каза тя. Но Съединените щати не могат да разчитат на нито една от трите големи страни в ЕС, която да поеме лидерството, отбеляза Уитни.

Британският премиер Гордън Браун го очаква предизборна кампания. Освен това, той проявява слаб интерес към Европа. Френският президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел подкрепиха САЩ в търсенето на по-строги санкции срещу Иран. Освен това, нито един лидер не показа голям интерес към продължаване на европейската интеграция, която е решаваща за по-голямото единство на съюза в политиката за сигурност и отбрана. Десноцентристкото коалиционно правителство на Меркел прекара много от времето след изборите миналия септември във вътрешнополитически препирни, а тя самата сега проявява малък интерес към външна политика или дори към пътуване в чужбина. “Не е ясно кой говори от името на Европа”, каза Стивън Фланаган, експерт по отбраната в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. “Голямата надежда, че назначаването на Катрин Аштън”, новият външен министър на ЕС “ще доведе до съгласуваност, не се оправда”, отбеляза той.

Тази липса на лидерство попречи на ЕС да постигне споразумение за доктрина по сигурността, която да формулира интересите на съюза, но и да преформулира трансатлантическите отношения. Когато висши европейски дипломати се срещнаха преди две години, за да осъвременят Стратегията за сигурност на ЕС от 2003 г., - документ, който фокусира върху използването на мека, невоенна сила, но игнорира ролята на САЩ и НАТО, - те не успяха да достигнат до консенсус. Германия, главният съюзник на Русия в Европейския съюз, блокира дискусиите за Русия, която нахлу в Грузия през август 2008 година. Великобритания по принцип не бе заинтересувана Европа да ...]]> http://e-vestnik.bg/8335/sasht-prenebregvat-razedinena-evropa/feed/