e-vestnik.bg

Въпросите, на които “Проклет да е Цеко” Минев не пожела да отговори

Wed, 16 May 2012 22:59:45 +0000

Премиерът Борисов и шефът на Първа инвестиционна банка Цеко Минев в Банско, 19 февруари 2012 г. Цеко е и председател на Федерацията по ски, и банката му седи зад фирмата собственик на курорта Банско и ски пистите и съоръженията на Витоша. Снимка: Булфото

Б. р. - Асен Генов описва в блога си как е завършил опитът му за интервю с Цеко Минев - шеф на Първа инвестиционна банка и на Федерацията по ски. Генов му е задал писмено въпроси, които журналистите не му задават. Банкерът, стана известен с това, че фирмата, зад която стои, спря лифтовете на Витоша тази зима, и заради него се правят поправки в Закона за горите, които да улеснят инвестициите в ски курортите у нас.

След 2-3 седмично чакане моята “връзка” в ПИБ, един от пиарите на Цеко Минев, ми се обади и ми каза: “Г-н Генов, за съжаление, няма да мога да Ви съдействам за интервю с г-н Минев. Ако желаете, може след месец пак да опитаме. Може и с други въпроси…”

Това беше същността на любезния отказ, на още по-любезната покана от моя страна, Скиор номер едно на Републиката да отговори на няколко въпроса, които аз и мои приятели, сред които Тома Белев, формулирахме.

Тъй като обаждането на пиара на Цеко Минев може да се разтълкува с много по-кратки думички, примерно: “Разкарай се, кой си ти, че ще смущаваш Негово Банкерско Скиорчество”, реших да публикувам въпросите, които вероятно няма нито един журналист, акредитиран да отразява разточителните олигархично-правителствени вакханалии по ски курортите, няма да му ги зададе.

Това са питанките, на които Цеко Минев не пожела да отговори дори писмено:

Г-н Минев, какво е Вашето мнение - на какво законово основание спряха тази зима лифтовете на Витоша, тъй като ограничаенията в закона от март 2011 са същите, като при стария?

Защо, според Вас, не работеше лифт “Заека”, свързан и, ако не греша, е собственост на МФВС?
Ако станете министър на спорта за 1 година, какво бихте направили?

Г-н Минев, в медиите се спекулира че вие сте реалният собственик на фирмите Юлен и Витоша ски. Каква е истината - имате ли участие в тяхната собственост?

Г-н Минев, в медиите излезе информация, че Федерацията по ски е сключвала договори с фирми управлявани от членове на управителният съвет на федерацията или техни близки. Каква е истината - има ли действително такива договори?

Г-н Минев, вестник “7 дни спорт” публикува Ваше мнение, че Тома Белев е престъпник. Това наистина ли е Ваше мнение и в какви престъпления смятате, че е извършил?

Г-н Минев, Федерацията по ски организира няколко пъти инициативата “научи се да караш ски”. Кой помогна финансово за тази инициатива и колко деца до момента е обхванала тя?

Кога ще имаме световни и олимпийски шампиони в алпийските ски?

Има ли у нас условия за провеждане на зимна олимпиада и къде?

Г-н Минев, кое, според Вас, може да върне българите по ски-курортите в България, тъй като много от нашите сънародници предпочитат да карат ски в чужбина, на по-евтини места, при получават по-качествена услуга?

И последният ми въпрос е по-скоро стратегически и хипотетичен. Как виждате бъдещето на ски спорта и туризма в България в условията на климатични промени и очаквания годините да стават все по-сухи, топли и непредвидими?

От блога на Асен Генов

Краят на синята коалиция и бремето на премълчаното

Wed, 16 May 2012 22:19:29 +0000

Едвин Сугарев

Днес следобед Синята коалиция приключи. Не земния си път, а своята агония. Защото агоналното състояние съпътстваше изцяло политическото й битие, трудно изтърпяно от симпатизантите на участващите в нея партии.

Трудно, защото гузността на премълчаването е трудно търпима. То е бреме, което тъй нареченият политически елит може и да не усеща, но което със сигурност тегне на всички, които се опитват не просто да следват, а да се доверяват. Нямаше как да бъде нормално обяснено защо, по дяволите – след като Иван Костов разцепи СДС, обяви го за мъртво и се опита да прехвърли всички свои грехове на партията, която го номинира за министър-председател, същата трябваше да преглътне мълчаливо това унижение – и да приеме функциите на гарант за неговото политическо оцеляване – след като беше станало безпощадно ясно, че проектът ДСБ се проваля с гръм и трясък.

Дори това можеше да се преглътне, но не мълчаливо. Дори това можеше да се приеме, но не в съпровод от лъжи. За да получи привилегията си на оцеляваща, ДСБ трябваше да каже поне едно: да, проектът ни се провали, сбъркахме. Връщаме се като блудни синове, простете ни.

Да – проектът се провали – а заедно с него се провали и СДС. Дясното не може да възкръсне под ново име. Десните трябваше да знаят, че ако този номер с прекръстването за една нощ минава пред левите избиратели, пред десните няма как да мине. И отговорността за пропуснатите шансове, които България получи през 1997 г. – с абсолютното мнозинство в парламента, с десен президент и стабилни позиции в съдебната власт – тази отговорност просто няма как да бъде разтоварена.

Десните избиратели настояваха за отговор защо стана така – и не го получиха. Вместо отговор получиха ментарджийски трикове с вричане на едни стари муцуни за това, че ще бъдат вече гражданска партия.

Не стана. Старите муцуни изгониха всички граждански мислещи люде от въпросната партия – като тези от клуб “Диалог” например. По-лошо – прогониха гражданския дух – десния дух, дето уж се беше вселил в ДСБ.

Помните ли го това? Е – ще ви го припомня – казано от Иван Костов по адрес на СДС:

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Има обаче един малък, много неприятен въпрос: къде е политическият дух сега?

Не е при СДС. И при Костов не е. Колкото и да го дирим из новото тяло, няма го. Защото политическият дух не е ловкостта или поврътливостта, с които оцеляваш на политическата сцена. Политическият дух е хоризонтът, който си поставяш; потенциалът, който можеш да мобилизираш, за да постигнеш този хоризонт; моралният кредит, който позволява на хората да ти вярват. Всичко това е изгубено – вместо тях досега имахме брак по сметка, чиято скромничка цел е една: да се влезе в следващия парламент.

Не затова беше създаден СДС. СДС беше създаден, за да промени България. Да я превърне в нормална и достойна за живеене страна.

Тази цел бе загърбена. Има много грешки и грехове в историята на СДС – но само едно е непростимо – и това е загърбването на тази цел. Обменянето й срещу жалки сребърници. Премълчаването на тази странна търговия пред хората, които са ти поверили своите надежди – и са ти дали своето доверие.

Това премълчаване уби СДС. Гузността, липсата на искреност. Хитруването, пробутването на фалшиви версии за разни съвсем реални безобразия. Хората искаха да знаят защо СДС ...

Изчерпва ли се китайският модел?

Wed, 16 May 2012 22:17:44 +0000

в. Ню Йорк таймс

Рисунка: доминиканюз

След световната икономическа криза от 2008 година китайският модел изглеждаше печеливш, но сега неговите политически и икономически недостатъци все повече излизат наяве.

След като икономиките на западните държави се спукаха през 2008 година, китайските ръководители започнаха да се хвалят с превъзходството на своята страна. Не само в Китай, но и навсякъде на Запад се говореше за предимствата на т. нар. китайски модел - неясно дефинирано съчетание от авторитарна политика и държавен капитализъм - и се твърдеше, че той ще бъде “пътеводната светлина” през този век.

Сега обаче с неотдавнашните политически трусове и при все повечето влиятелни гласове, които искат връщане към по-либералната икономическа политика, изглежда, че усещането за триумф е било, в най-добрия случай, преждевременно и може би дълбоко погрешно. Китайските ръководители трябва да се справят с редица несигурни ситуации - от извършваната веднъж на едно десетилетие смяна на върха, която бе помрачена тази година от унищожителен политически скандал, до забавянето на растежа на една икономика, в която имащите повече от солидни позиции държавни компании и техните политически покровители спъват пазарните сили и частната инициатива.

“Много икономически проблеми, пред които сме изправени, всъщност са прикрити политически проблеми, като същността на икономиката, същността на системата за собственост в страната и групите със “запазени” интереси”, обобщава Чжан Мин - политолог от университета Женмин в Пекин. “Проблемите са толкова сериозни, че трябва да бъдат решени сега и това не търпи отлагане”, предупреждава той.

В четвъртък Китай публикува данни, които показват, че неговата икономика продължава да отслабва. Мнозина икономисти призовават правителството да разхлаби контрола върху финансовата система, да подкрепи кредитирането на частния бизнес и да обуздае държавните компании, да позволи по-гъвкав курс на юана и на лихвите и да подобри системата за социално осигуряване.

Такива промени могат да ограничат ролята на държавата, да намалят корупцията и да насърчат конкуренцията. Тяхното изпълнение обаче ще изисква титанична борба за власт. Шефовете на държавните конгломерати, генералите от армията, членовете на Политбюро, местните управници и синчетата на лидерите на Китайската комунистическа партия (ККП) нямат кой знае какъв стимул да променят облика на една система, която пълни техните джобове.

Друга важна страна на китайския модел е нарастващият апарат на силите за сигурност. Неговата жестока тактика при осигуряването на социалната стабилност бе поставена под въпрос от самозапалването на над 30 недоволни тибетци и дипломатическата криза между Китай и Съединените щати, предизвикана от тежкото положение на преследвания от властите китайски дисидент Чън Гуанчън. Добре документиран бунт миналата зима срещу корумпирани представители на местните власти в южното китайско село Укан разпали дебат за това как трябва да се реагира на протестите: с меч или с диалог.

Скандалът с Бо Силай, който до неотдавна бе член на елитното Политбюро на ККП, обаче смири най-много хората, които хвалеха преди добре смазаната машина на китайската политическа система и нейното привидно единство.

Преди харизматичният Бо да загуби своя пост на партиен ръководител в Чунцин, други лидери вече започваха да гледат на него като на политически бунтар, към когото изпитваха все по-малка толерантност. След като пристигна в най-големия полис в света, той започна енергична кампания срещу престъпността наред с възраждане на социалната политика от времето на Мао Цзедун с цел да получи поддръжката на народа и да спечели политическа подкрепа от “новата левица”, или твърдолинейните социалисти, за кандидатурата си за Постоянния комитет на Политбюро, който трябва да обнови състава си тази година.

Бо се отклони рязко от традиционния път нагоре в политическата йерархия в Китай, който от времето на Дън Сяопин минава през задкулисни покровителства и тайни преговори между партийния елит. Проблемът сега е, че властта на същия този елит намалява с всяко изминало поколение - ...

Новите Медичи, Рокфелер и Гугенхайм са азиатски милиардери

Wed, 16 May 2012 22:14:03 +0000

Асошиейтед прес

Милиардерът Буди Тек представя художествен проект. Снимка: личен сайт

През последните две години Ван Вей и съпругът й Лю Ицян са похарчили, както се съобщава, 317 милиона долара за своето хоби. Сега те имат нужда от място, където да изложат колекцията си. Решението е частен музей за изкуство, за който Ван се надява, че ще придаде малко класа на нафуканите новобогаташи в Китай.

Ван и инвеститорът милиардер Лю са част от ново поколение заможни азиатци, което е по-известно с пръскането на пари за екстравагантни играчки като частни самолети, огромни яхти и суперколи. Някои пък правят колекции от произведения на изкуството и сега имат амбицията да покажат изтънчения си усет пред по-широка публика.

Тази тенденция е най-явна в Китай, където предприемачи, забогатели от процъфтяващата икономика на страната, пилеят пари за изкуство, като превърнаха миналата година Китай в най-големия пазар за изящно изкуство в света за втора поредна година.

Ван и съпругът й, които са най-известните колекционери на произведения на изкуството в Китай, са похарчили почти 2 милиарда юана (317 милиона долара) за изкуство през последните две години, съобщи държавният в. “Чайна дейли”, като цитира Ван. Тя отказа да потвърди сумата и каза: “Не обичам да говоря за това колко съм похарчила.”

Предвижда се създаденият от Ван музей “Лон” с площ 10 000 квадратни метра да отвори врати в Шанхай в края на октомври, като дейността му ще струва 10 милиона юана (1,6 милиона долара) на година. Ван каза, че освен да й осигури пространство, където да изложи своята колекция от китайско революционно и съвременно изкуство, той също така ще й помогне да образова в културно отношение своите сънародници новобогаташи.

“Богатите домакини имат пари, но не знаят за какво да ги харчат освен за пазаруване. Искам да ги науча на повече вкус”, заяви тя.

За тази цел един музей не е достатъчен за Ван. Тя планира втори в Шанхай, който ще започне да се строи през август и ще отвори врати през октомври 2013 г.

Подготвят се и други. Индонезийско-китайският селскостопански магнат Буди Тек предвижда да открие догодина в Шанхай “Де Музеум”, който да представя азиатско и западно съвременно изкуство, след като откри първия си музей през 2008 г. в индонезийската столица Джакарта.

Музеят на Тек ще бъде разположен в стар хангар на другия бряг на реката срещу комплекса “Уърлд експо” в шанхайския квартал “Пудон” на земя, която правителството му предоставя на преференциална цена. Тек ще покрие разходите за ремонт на сградата и за построяване на допълнителни крила, както и за годишната дейност на обекта. Той не иска да каже колко пари възнамерява да похарчи, но заяви, че “разноските за дейността ще бъдат значителни, купуването на творби ще струва скъпо”.

Според публикации за изкуство колекционерът Гуан И планира музей в покрайнините на Пекин. Хора от бранша казват, че заможни колекционери планират музеи из цял Китай. Устойчивостта е важен въпрос за кандидат-собствениците на музеи, които трябва да имат дълбоки джобове, за да покриват разходите, каза директорът на годишния хонконгски панаир на изкуствата “Арт ХК” Магнъс Ренфрю.

“За строежа и ремонта са нужни много милиони долари и това е още преди да се заемеш с изкуството и с набирането на персонал и преди текущите разходи. Тази работа не е за малодушни хора”, каза Ренфрю.

Растящият интерес към филантропията е една от причините за оживлението в областта на частните музеи. Бързият растеж създава хиляди нови милионери в Азия всяка година. Според “Мерил Линч” и “Капжемини” техният брой се е увеличил на 3,3 милиона през 2011 г., задминавайки Европа за първи път. Според публикувана от “Хурун” класация на китайските богаташи първите 100 филантропи в Китай са дарили 1,6 милиарда долара ...

Нерушимата италианско-руска дружба

Wed, 16 May 2012 22:10:41 +0000

в. Очидентале

Путин и Берлускони през август 2009 г. Снимка: АФП/БТА

На 7 май Владимир Путин отново влезе в Кремъл като президент на Руската федерация. На церемонията по встъпването му в длъжност на първия ред беше бившият италиански премиер Силвио Берлускони. Това веднага породи някои неуместни шеги. Комикът Кроца например заяви: “Докато партията на Берлускони Народ на свободата отива на майната си, то Берлускони отива при Путин”. Така комикът си поигра на думи - италианската дума за “майна” по звучене е близка до името на Путин - визирайки провала на Народ на свободата на частичните местни избори в Италия на 6 и 7 май.

Но все пак беше добре, че Силвио Берлускони все още го има, защото в противен случай Италия нямаше да бъде представена в Кремъл в този ден, донякъде заради понякога бурната, но нерушима връзка между Рим и Москва. Една връзка на любов и омраза в общи линии, но както самият Силвио Берлускони заяви веднъж: “Любовта винаги надделява над омразата и завистта”. Освен личното приятелство между Силвио и Владимир, не бива да забравяме, че именно Берлускони беше домакинът на историческото споразумение от Пратика ди Маре, на което се основават днешните отношения между Русия и НАТО.

Понякога отношенията между Италия и Русия все пак бяха изложени на рискове, както в случая с нахлуването на италиански войски в СССР (докато обратното никога да не се случи). Но между двете страни винаги е имало една неудържима сила на взаимно привличане. Нека да си спомним за италианския комунистически лидер Палмиро Толияти. Къде предпочиташе да отива той, когато напускаше красивата италианска държава? Естествено, в СССР. Той дори взе съветско гражданство и изрази своето безмерно задоволство от този факт.

“За мен е повод за особена гордост, че се отказах от италианското си гражданство, защото като италианец се чувствах само като един жалък свирач на мандолина и нищо повече, а като съветски гражданин чувствам, че ще струвам десет пъти повече от най-добрия италиански гражданин”, каза той. И наистина Толияти определено с прояви като “най-добрия гражданин”.

На следващия ден след 8 септември 1943 г. коя беше първата страна, която Италия на премиера Пиетро Бадолио побърза да признае? Естествено, СССР. Думите на тогавашния министър-председател към лидера на болшевиките, отпечатани на една историческа телеграма, заслужават да бъдат припомнени отново.

“В момента, в който нашите две страни решиха да си разменят официални представители, аз бих искал най-вече да заявя пред Вас, маршал Сталин, че цялата италианска нация е повече от убедена, че сега е настъпила възможността да подновим италиано-съветските отношения на базата на конструктивното и приятелско сътрудничество. Те бяха прекъснати от режима, срещу който ние днес се сражаваме заедно. Знам, че изразявам чувствата на целия италиански народ, като изпращам на Вас, маршал Сталин, и на великия болшевишки народ моите най-признателни и искрени поздрави.”

Но да се върнем отново към Толияти. През 50-те години той беше човекът, в когото Кремъл се вслушваше доста. Достатъчно е да се сетим за това как той удължи живота на бившия реформистки унгарски лидер Имре Наги. Бедният Наги след репресията на унгарската революция от 1956 г. приветствана от нашите комунистически лидери, някои от които са все още живи и при навлизането на съветските военни в Унгария викаха: “Ето идват нашите” и твърдяха, че “навлизането на Червената армия в Будапеща е спасило мира в света” беше заловен и депортиран в Румъния.

След един процес фарс той беше осъден на смърт и трябваше да бъде обесен в първите дни на май на 1958 г. Тогава Толияти, “най-добрият измежду телефонистите”, се обади обезпокоен на шефовете си в Москва. За да спаси Наги ли? Нищо подобно! За да им каже:

“Препоръчвам ви, другари, ...

Евро 2012 - рисковете на бойкота

Wed, 16 May 2012 22:08:08 +0000

Асошиейтед прес

Етична дилема поставя западните лидери в затруднено положение: да бойкотират или не срещите от Европейското футболно първенство, домакин на което е Украйна, заради предполагаемото малтретиране на хвърлената в затвора опозиционна лидерка Юлия Тимошенко?

Когато Тимошенко обяви гладна стачка миналия месец, след като каза, че е била бита от служители на затвора, няколко европейски лидери обещаха да бойкотират Украйна по време на Евро 2012 в знак на протест и дори германската канцлерка Ангела Меркел заплаши да се присъедини към бойкота.

Мнозина обаче предупреждават, че изолирането на Украйна може по-скоро да навреди, отколкото да донесе полза.

Лидери, спортни деятели и дори някои правозащитници твърдят, че използването на най-престижното спортно събитие в Европа, за да бъде наказана Украйна, едва ли ще доведе до освобождаването на Тимошенко. От друга страна това може да отчужди Украйна още повече от Запада, да деморализира народа й и да създаде смущаващ спортен прецедент.

А дали страните, бойкотиращи Украйна, която е домакин на турнира заедно с Полша, ще са готови да действат твърдо срещу икономическия гигант Русия, когато тя стане домакин на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. и на Световната купа през 2018 г.? Все пак и в Русия има политически затворници и опетнено досие за човешките права.

САЩ застанаха начело на бойкота на около 50 страни срещу Олимпиадата в Москва през 1980 г. заради инвазията на Съветския съюз в Афганистан - според всеобщото мнение това бе фиаско, което не повлия въобще на конфликта.

Не е учудващо, че Владимир Путин, който отново зае президентския пост тази седмица, каза, че случаят Тимошенко и Евро 2012 не трябва да се смесват.

“Не трябва при никакви обстоятелства да се смесват политиката, бизнеса и други сфери от този вид със спорта”, каза Путин миналата седмица.

Водещият полски анализатор Марчин Заборовски твърди, че приказките за бойкот на Украйна отварят по-големия въпрос дали международните спортни събития трябва да са само за демократични държави.

“Ако направите това, тогава премахвате важен елемент от международните отношения”, каза Заборовски, който е директор на Полския институт за международни въпроси. Той заяви, че големи спортни събития, включително футболни срещи между политически врагове като Турция и Армения, САЩ и Иран, са помогнали за успокояване на напрежението, давайки на политици, спортисти и фенове възможност да си взаимодействат на неполитическа сцена.

Спортът може да е също начин за повдигане на духа на хора, живеещи при репресивни режими. По време на Студената война, например, участието в олимпийските игри и други международни състезания повиши духа и гордостта на източноевропейците, като им предостави сцена, на която техните спортисти да се проявят.

Трябва ли радостта на обикновените украинци, които се борят с бедност и корупция, да бъде помрачена заради политически противоречия?

Тези въпроси предизвикват голям дебат в Полша, западната съседка на Украйна. Първенството се открива на 8 юни във Варшава със среща между Полша и Гърция и приключва на 1 юли, като в този период има мачове в четири полски и четири украински града.

Основният опозиционен лидер в Полша Ярослав Качински, който е председател на дясната партия Закон и справедливост, подкрепи призивите на някои западноевропейци за бойкот на Украйна. По думите му затварянето на Тимошенко е ясен опит на президента Виктор Янукович и неговите съюзници да елиминират опозиционния лидер от обществения живот.

“Подобна ситуация не може да бъде толерирана” от ЕС, каза Качински.

Макар премиерът Доналд Туск и президентът Бронислав Коморовски да критикуват начина, по който Украйна се отнася към Тимошенко, те са твърдо против бойкот.

Варшава, разбира се, едва ли може да действа срещу колегата си домакин в първенството, смятано за възможност за двете бивши комунистически страни да се докажат като ефективни и съвременни. Неуспех за Украйна ще означава неуспех и за Полша.

Позицията на ...

“Комерсант”: НАТО се отбранява от кризата

Wed, 16 May 2012 22:01:28 +0000

в. Комерсант

На срещата си на върха в Чикаго на 20 и 21 май, НАТО ще обяви началото на мащабна реформа във въоръжените сили на алианса. Инициативата носи многообещаващото име “умна отбрана” (smart defence). Всъщност решението е наложително: кризата пооряза военните бюджети на страните от НАТО, тъй че без спешни мерки няма начин потенциалът на блока да бъде запазен.

Занапред ще се налага членките му да съгласуват помежду си разходите за отбрана, да се отказват от някои видове войски и въоръжения в полза на тясната специализация и да поддържат по-плътно сътрудничество в дейността си. Скептиците са убедени, че реформата е обречена на провал. Без нея обаче може “да се провали” самата НАТО.

Като пример за влиянието на кризата върху въоръжените сили на държавите от НАТО често се посочва само една цифра. Тя бе огласена от министъра на отбраната на САЩ Лион Панета в слово на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари: в близките 10 години Пентагонът се кани да спести 487 милиарда долара. Съответно годишните икономии ще възлизат почти на 70 процента от военния бюджет на Руската федерация (71,9 милиарда долара за 2011 г.) Икономисват и европейците - заради кризата бяха орязани разходите за отбрана в почти 20 европейски страни от алианса. Ръководството на пакта бе принудено да търси нови решения тъкмо от негативното въздействие на кризата върху отбранителната способност на НАТО.

Кризата впрочем не е единствена причина за реформата. Военната операция в Либия открои множество слаби страни на блока. На първо място доказа, че без активното участие на САЩ алиансът е боеспособен само условно. Стана ясно, че участниците в международната коалиция, командвана от Франция и Великобритания, не притежават много от нещата, каквито имат американците - от самолети цистерни за дозареждане на изтребители във въздуха до безпилотни разузнавателни апарати и високотехнологични средства за насочване към целта. Понякога не им достигаха дори боеприпаси.

В крайна сметка американците им дадоха рамо и за едното, и за другото, но поставиха въпроса ребром: кризата си е криза, но европейците трябва да участват по-активно в укрепването на потенциала на алианса.

Стартирането на пакета от реформи под общото наименование “умна отбрана” ще бъде обявено официално на срещата в Чикаго. “Независимо от финансовите трудности трябва да останем достатъчно силни, за да се справим с бъдещите предизвикателства в сферата на сигурността. Вече постигнахме напредък от времето на предишната ни среща на върха в Лисабон, но остава още много работа.

В Чикаго ще направим следващата стъпка, като одобрим комплекс от ангажименти и мерки в рамките на новия подход, който наричаме “умна защита”, заяви през април генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен след среща в Брюксел на министрите на отбраната от алианса. Ръководителите на отбранителните ведомства на страните от пакта бяха одобрили инициативата още през февруари.

“Умната отбрана” ще се организира през периода до 2020 г. Блокът е изправен пред три ключови промени. Ще се наложи членките му да съгласуват разходите за националната отбрана с НАТО, да се откажат от някои видове войски и въоръжения в полза на тясната специализация и далеч по-плътно, отколкото днес, да развиват взаимното си сътрудничество в разузнаването, логистиката и обучението, както и в други приоритетни за алианса сфери от военното взаимодействие.

“Дори големите държави схващат, че е невъзможно да поддържат пълен комплект от сили и средства, какво остава за малките”, обясни събеседник на “Комерсант” от главната квартира на НАТО. По думите му изборът на специализация ще зависи от традиционно силните страни на съответната държава. “В чешките въоръжени сили например има много експерти по химическа, биологическа и радиационна защита и Чехия ще може да развива съответните умения. Обаче няма да харчи средства за обучение на летците си - ще ...

Сп. “Форин афеърс”: България е мафия-държава

Wed, 16 May 2012 14:59:46 +0000

Страната е причислена към онези, в които управлява организираната престъпност

Анализът в сп. “Форин Афеърс”, който причислява България към страните, в които упарвлява организирана престъпност - Черна Гора, Украйна, Гвинея, Мианмар и др.

Статията в авторитетното американско списание Foreign Affairs беше открита за българската публика от портала euinside.eu. Тя беше подмината от българските медии, дори от критичните към властта, въпреки несъмнено стряскащите заключения в нея. На България е отредено “почетно” място сред мафиотските държави като Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела.

Единствената европейска държава управлявана от премиер, който е бивш наркотрафикант, ето една истина, която българските конвенционални медии не могат да си позволят да проинесат. Някои от страх, други поради икономическа принуда, трети защото са част от пропагандната машина на престъпността, която е на власт.

Положението е особено драматично, защото зад академичния тон на автора, който може да си позволи да нарича нещата с истинските им имена, има и реална политика. А нейните интереси са хора като Бойко Борисов да бъдат на власт. “Кучи син, но наш кучи син” - е казал Рузвелт за диктатора Сомоса баща. Ето защо преди година посланик Уорлик дойде лично в парламента да брани “кучия син” от шокиращите данни за него в американските дипломатически доклади, впрочем обилно цитирани от Мойзес Наим.

Показателно е и мълчанието на опозицията, която в друг контекст би използвала максимално подадената и топка. Тя обаче си трае, защото мафиотите, които управляваха при Тройната коалиция също са важни експонати в българския музей на организираната престъпност, изплувал от грамите.

Така или иначе, духът е пуснат от бутилката. Реалността, че в България се симулира демокрация, а всъщност става дума за мафиотска държава, управлявана от престъпник, с престъпна опозиция, не може да бъде крита вечно. Знак за това е все по-сериозното осмиване на властта с вицове, карикатури и съвременни изразни средства, съпоставимо единствено с периода на късния зрял социализъм на Тодор Живков, от когото се вдъхновява сегашния премиер. А едва ли има по-добър пример за мафиотска държава от България в края на 80-те, с каналите за дрога и оръжия на Държавна сигурност.

Биволъ преведе и представя на своята публика цялата статия от Foreign Affairs, списание, в което са взимали думата 11 американски външни министри, и което без съмнение играе важна роля за разбирането на световните процеси от сегашни и бъдещи политици в САЩ и по света. (Въведението на на “Биволъ”)

Мафиотските държави

Мозес Наим, Foreign Affairs, 91-3, Май-Юни 2012

Световната икономическа криза се превърна в истинска благодат за транснационалните престъпници. Благодарение на слабата икономика богатите престъпни организации могат да придобиват финансово затънали и потенциално ценни компании на ниски цени. Фискалната дисциплина принуждава всички правителства да орязват бюджетите на правоохранителните служби и съдебните системи. Милиони хора са понесли сериозни удари и това ги е подтикнало към по-лесното да нарушават закона. Голям брой безработни експерти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, правото и логистиката са допринесли с опита и таланта си за развитието на световните картели. Междувременно филантропите по целия свят са „ограничили” благотворителността си, създавайки фондове за финансово подпомагане на изкуствата, образованието, медицинската грижа и други сфери, които престъпниците с удоволствие подпомагат в замяна на достъп до политиката, социална легитимност и подкрепа. Международните престъпници едва ли могат да пожелаят по-благоприятна бизнес среда. Техните дейности се извършват с присъща свобода и имат стабилна финансова основа, което означава, че те се радват до голяма степен на ликвидност- една не лоша позиция, в която можеш да бъдеш по време на финансова криза.

Но насърчените врагове и намаляващите източници не са единствените проблеми, с които ...

От 20 години насам политици стават ялови чиновници

Tue, 15 May 2012 22:08:47 +0000

Колаж: Владимир Дойчинов-Ладо

Ялови са. Всичките ни момчета и момичета, които се “занимават” с политика са безплодни, безидейни, инертни и в резултат на това, вредни. Аз не виждам никаква алтернатива. За мен избор няма.

Като се замисли човек кой влезе в политиката след 10.11.89 г. ще види, че на очи се набива един много интересен типаж. В политиката влязоха и се задържаха чиновниците. Човекът-апаратчик, за който работния ден е от 9.00 ч. до 17.30 ч., той разбира се отива в 9.30ч., и си тръгва към 17.00ч. В обедната почивка Марчето, колежката може и да го ощастливи с някоя бърза ласка.

В петък задължително се тръгва по-раншко, щото се ходи на вилата (разбирай на село). За този човек, печеленето на пари е като отиде на 1-во и 15-то число при Гинчето, касиерката и тя чинно отворя касата, за да му даде аванса и заплатата. Ето, така според тези хора се правят кинти. Някой отваря един шкаф, взима нещо и ти го дава в ръцете. Ти просто си стоиш и те сами идват при теб.

За най-голямо мое съжаление тези хора никога не са печелили като са използвали ума си, уменията си, дарбата си. За тях е важно единствено да си на правилното място откъдето минават паричните потоци и трябва просто да си поискаш едни 10%, които бързо започнаха да им малеят, после процентите станаха повече и по-големи.

Затова и икономиката ни е като бавно изстиващ труп. Обезкръвена, ограбена, разсипана, убита. Защото в България под икономика разбират не да произвеждаш, да изнасяш и да търгуваш свободно, а се прави “икономика”, като се въртят едни и същи пари от данъци, такси, рекет и комисиони. Ми те парите свършиха вече, бе мили момчета и момичета. Въпрос на време е да се хванем за палците. Само това, че сме във валутен борд ни спасява от хиперинфлация.

И сега пак да се върнем на нашия типаж: Вечер той се прибира у дома и благоверната Руска го емва от вратата, още несъбул си обувките го изяжда с парцалите за каквото й е удбно да се сети и го прави на сандър, докато не се нацупи и не си легне обидена на целия свят. Е, питам аз, как този човек, който не може да оправи жена си, ще оправи мен, теб, селото, града, държавата? Сигурно “по един чудесен и необясним начин”, както е казал Улиям Окам.

Сега коментираме същите тия типажи, вече поостарели, посивели, позабогатели от комисионни и консултантски услуги (както писа един коментатор в този форум). Нрава и обичаите им не са мръднали ни на йота. За мен няма алтернатива. Всички са едно и също вредно и опасно нещо с различни лица, крякащи от различни камбанарии. Кухи и жалки. Смешници.

Европейската Нощ на литературата дойде и у нас

Tue, 15 May 2012 22:03:44 +0000

Актьорът Ицко Финци с „Животът е другаде” на Кундера в ръка. Снимка: авторката

Тази година за първи път и София се присъедини към провежданата за 6-и път в Европа Нощ на литературата. Столицата е само един от 24-те европейски града – Прага, Берлин, Дъблин, Будапеща, Букурещ, Виена, Мадрид и други, които вземат участие в събитието, провеждащо се едновременно във всички тях на 15 май вечерта.

Организирано е от Чешкия културен център, под егидата на EUNIC България (European Union National Institutes for Culture), с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България и с участието на Полския, Унгарския, Френския институт и театър Алма Алтер. Много творби на съвременни автори са представени под различни форми и на атрактивни места из европейските градове, както и в София.

Някои от видните български артисти, журналисти и писатели представят съвременните европейски автори и техните творби, преведени на български език. В края на вечерта в Чешкия културен институт се проведе и афтър-парти с много оригинална чешка бира, а също и с томбола с награди.

Целта е да се затвърди диалогът между народите в европейската културна общност чрез универсалното средство за комуникация – литературата. Според организаторите тя е всемирно разпространена форма на общуване между единичните гласове на авторите и различните култури, които споделят сходни читателски практики. Литературата е средство за взаимно разбиране, за междукултурен диалог и обмен, начин да се прескочат комуникационните бариери.

Самото събитие бе организирано по чудесен начин и се надявам занапред да има все повече така добре протичащи културни мероприятия. Нощта на литературата започна точно в 18:00 часа едновременно във всички културни центрове – Чешкия, Полския, Унгарския, Френския и театъра Алма Алтер с четене на откъси от романи или разкази.

Журналистът и преводач Георги Ангелов чете откъси от „Малкия Никола”. Снимка: авторката

Във Френския институт журналистът Георги Ангелов представи част от поредицата от 6 книги „Малкият Никола” на писателя Рьоне Госини и художника Жан-Жак Семпе, в която се разказват случки от живота на малкото момче, написани с изключително чувство за хумор. Поредицата е дело на издателство „Колибри”, които имаха солидно присъствие през цялата Нощ на литературата.

Добрата организация пролича в регламента на провеждането – четенето продължава 15 минути, на случайни пасажи от книгата, като след изтичането на определеното време се дава възможност на публиката да обиколи и останалите културни центрове. Във всяко „гнездо” на събитието се слага печат на гърба на предварително раздадени брошури.

В края на вечерта всеки, събрал и петте печата, има възможност да участва в томбола с награди – книги по избор, както и оригинална чешка бира. Също така, ако на някого му хареса прочетеното, може да закупи книгите на всички участващи автори на преференциални цени пред залите. „Малкият Никола” ми се стори доста увлекателно и леко четиво, което успя да разсмее присъстващите.

Регламентът на представяне е доста добре замислен, защото кратките извадки, които се представят, не отегчават присъстващите, а само подклаждат интереса им. В края на четенето те могат или да продължат към останалите „гнезда” на събитието, или да останат и да слушат още откъси. Присъстващите не бяха много, но за сметка на това пък слушаха с голям интерес представянето – повечето бяха хора на средна възраст, но не липсваха и младежи.

Залата на Чешкия културен център се оказа доста по-атрактивна за любителите на четенето – в нея имаше арт инсталации и мини-изложба, които бяха заинтригували повече артистични млади хора, а също и медиите. Актьорът Ицко Финци представи откъси от книгата на Милан Кундера „Животът е другаде”, също на издателство „Колибри”.

На ...

“Пътят на сълзите” води Хорхе Букай за трети път в България

Tue, 15 May 2012 22:02:58 +0000

Хорхе Букай при пристигането в България. Снимка: личен архив

Хорхе Букай отново ще пристигне в страната ни на 27 май съобщиха издателите от „Хермес”. Той ще бъде специален гост на официалното откриване на пролетния панаир на книгата в НДК от 29 май до 3 юни 2012 г.

По време на престоя си в България Хорхе Букай ще представи и най-новата си книга – бестселъра „Пътят на сълзите“. Ето какво сподели Букай на тръгване от страната ни миналата година: Тъгата и песимизмът на българите ме карат да се чувствам нужен тук. Ето защо смятам през 2012 година да дойда отново в България и да представя „Пътят на сълзите“. Според Букай тази книга ще помогне на много хора да преодолеят тъгата и песимизма.

За първи път световноизвестен чуждестранен писател посещава България три поредни години. Според Хорхе Букай, „Пътят на сълзите“ е една от най-специалните му книги и той лично държи да я представи пред българските си читатели, за да помогне на много хора да преодолеят тъгата и песимизма и да се справят със страданието. Освен с читателите си в София, тази година Хорхе Букай ще се срещне и с почитателите си във Варна.

Автор на повече от 20 книги, преведени на над 30 езика, Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Особено популярен е авторът в страни като Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, а в последните години името му нашумя и в Eвропа: Испания, Германия, Русия и други европейски държави. Правата за книгите му са купени и в Китай.

От четири години и България се нарежда сред страните, оценили подобаващо творбите на Хорхе Букай. Още с първата си книга – „Нека ти разкажа“, авторът успя да спечели много почитатели. Тя стана любимата книга на хиляди българи.

Втората книга на Хорхе Букай – „Приказки за размисъл“, подобно на „Нека ти разкажа“, се нареди сред най-продаваните книги в България и затвърди мястото на Букай като знаково име сред читателската аудитория. „Приказки за размисъл“ е сборник от истории, които изследват отделни страни на човешката природа. Тези истории вдъхновиха и известната българска художничка Антония Дочева за картините от великолепната изложба „Искам“.

В края на 2009 г. излезе и третата книга на аржентинския автор – „Писма до Клаудия“ – поредната вълшебна история, която ни повежда на приказно пътешествие към дебрите на собствената ни душа.

По време на гостуването си през юни 2010 г. Хорхе Букай официално представи и романа си „Да се обичаме с отворени очи“, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. Същата година ИК „Хермес“ пусна на пазара и бестселъра „Трите въпроса“.

През май 2011 г. излезе продължението на „Нека ти разкажа“ – „Разказвай с мен“. Седмица след излизането й Хорхе Букай пристигна отново в България. През януари 2012 г. излезе и бестселърът „От самоуважението до егоизма“ Вълнуващи се оказаха срещите с читателите в София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, по време на които се събраха рекорден брой посетители. Само в София желаещите да видят и чуят на живо Букай бяха над 1200 човека.

Кой е Хорхе Букай

Никой не може да направи за теб това, което ти сам
трябва да направиш.

Хорхе Букай

Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че „сами са изградили себе си“. Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества.

Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“. Букай разказва, че когато се дипломирал като ...

Путин отблъсква протегнатата ръка на Обама

Tue, 15 May 2012 21:58:00 +0000

в. Вашингтон пост

Путин срещу Обама. Колаж: рийдингийгъл

Става ясно, че президентът Обама гледа на Владимир Путин като на основен външнополитически партньор през втория си мандат. Проблемът е, че Путин отказва да играе ролята си.

Лаконичното съобщение на Белия дом от сряда, че шефът на Кремъл няма да участва в срещата на върха на Г-8 в Кемп Дейвид тази седмица прикри грубия отказ. Обама бе нагласил форума така, че да пасне на Путин, като го премести от Чикаго, за да го разграничи ясно от срещата на върха на НАТО.

По-рано този месец Обама изпрати съветника си по националната сигурност Том Донилън в Москва да връчи на Путин нещо, което руско официално лице описа като “многостраничен подробен документ, чието основно послание е, че Обама е готов да си сътрудничи с Путин”.

В отговор Путин заяви, че му се налага да пропусне Кемп Дейвид, за да сформира ново правителство, въпреки че сега той е президент, а не премиер. Някои руски анализатори отхвърлиха това обяснение и допуснаха, че Путин е бил обиден от меката критика на Държавния департамент срещу побоя над демонстранти по време на встъпването му в длъжност миналата седмица. Други предположиха, че той е изправен пред сериозни задкулисни борби за власт.

При всяко положение Путин изглежда в най-добрия случай равнодушен към главната причина Обама да му обръща толкова голямо внимание - амбицията му да сключи повратно споразумение за ядрените оръжия през 2013 г. То би отишло далеч отвъд новия договор СТАРТ от 2010 г. и целта му би била радикално и дългосрочно съкращаване на арсеналите на САЩ и Русия. Това би било постижението на Обама за бъдните поколения по най-важния за него външнополитически въпрос и оправдание със задна дата за Нобеловата му награда за мир.

Путин обаче не изглежда особено заинтересован. Указ в седем точки за отношенията със САЩ, който той издаде миналата седмица, споменава “по-нататъшното съкращаване на стратегическите нападателни оръжия” на шесто място и посочва, че това е възможно “само в контекста на съобразяването с всички фактори, които се отразяват на глобалната стратегическа стабилност”. Това визира противоракетната отбрана - в седма точка се повтаря настояването на Москва да получи “твърди гаранции” относно системите на САЩ за защита от балистични ракети.

Съсредоточаването на Обама върху ядрено споразумение предизвика огромен поврат в отношението му към Путин, когото в продължение на три години отбягваше с надеждата да насърчи предполагаемо по-реформистки настроения Дмитрий Медведев. Макар и да изчака няколко дни преди да се обади, Обама все пак поздрави Путин за победата му на избори, които според международните наблюдатели не са били нито свободни, нито честни. Той превърна в приоритет за тази пролет премахването в Конгреса на поправката Джаксън-Ваник от 1974 г., която ограничава търговията на САЩ с Русия.

В тази стратегия прави впечатление пренебрегването на най-големия външнополитически урок от първия мандат на Обама. Арабската пролет показа, че ангажирането с автократични лидери не е разумно, ако хватката им над властта отслабва. В момент, когато хиляди опозиционни демонстранти са по улиците на Москва и влизат в сблъсъци със силите му за сигурност, Путин прилича немалко на Хосни Мубарак или Башар Асад от преди три години, когато Обама ги ухажваше - засега държи контрола, но моделът му на управление е повреден, а страната му започва да се обръща против него.

Малко залагане би било уместно, особено при Путиновото отхвърляне на президентска покана. Затова и най-твърдоглавият елемент от политиката на администрацията е продължаващото й упорито противопоставяне на изготвения от демократи “закон Магнитски”, чиято цел е да върнат човешките права в центъра на руско-американските отношения.

Сергей Магнитски, на когото е кръстен законът, беше руски адвокат, който разкри схема за присвояване на 230 милиона долара ...

Да излезем на разходка - новият протест в Русия

Tue, 15 May 2012 21:57:15 +0000

Мария Цветкова
Ройтерс

“Контролната разходка” в Москва. Снимка: ридус

В деня, когато Владимир Путин се върна на президентския пост в Русия, полицията се втурна из Москва, като прочистваше улиците от протестиращи, разгонваше минувачи и задържаше хора само заради това, че носят бели лентички, символ на опозицията.

Оттогава от страх от нови репресии активистите захвърлят плакатите си, като променят тактиката, така че да заобиколят забраната за непозволени митинги и да избегнат арестите.

Сега неколкостотин млади хора от няколко дена организират движение, което наричат “народна разходка”, като се движат от едно място на друго из руската столица.

Протестиращите, които са предимно младежи от средната класа, вземат пример от глобалното движение “Окупирай” и опъват йогистки килимчета, пеят руски народни песни и четат откъси от конституцията в столичните паркове и градинки, като оставят полицията да се чуди как да реагира.

“Стратегията ни е много проста: само се разхождаме”, каза 35-годишният блогър, изобличител на корупцията и опозиционен лидер Алексей Навални, преди да бъде задържан от полицията във вторник сутринта.

Протестиращите, които общуват чрез Туитър, се събират и придвижват няколко пъти след пристигането на полицията. Хората идват и си отиват, като поддържат своя брой на няколкостотин.

Понякога симпатизанти им носят чай или кафе. Понякога те общо си осигуряват храна и напитки. Даже си почистват, за да не позволят на полицията да използва нуждата от почистване като оправдание да ги разпръсне, както се случи веднъж миналата седмица.

“Ние ще живеем тук, така че трябва да се борим за промяна заради бъдещето на нашите деца”, каза 35-годишният активист Александър Шербаков, който се занимава с търговия.

Миналия понеделник репортер на Ройтерс чу полицейски началник да нарежда да бъде арестуван всеки, който носи бяла лентичка, но полицията рядко повдига обвинения и повечето задържани бяха освободени, след което отново се присъединиха към протеста.

До четвъртък вечерта полицията до голяма степен се беше изтеглила, оставяйки неколкостотин души в парк на няколко пресечки от Кремъл. Протестът си печели необичайното название “Окупирай Абай” по името на казахски поет, чиято статуя се намира в парка.

След като опозиционните лидери Навални и Сергей Удалцов бяха арестувани в сряда и пратени зад решетките за 15 дни за неподчинение на полицията, към каузата се присъедини звездата Ксения Собчак.

Руският еквивалент на Парис Хилтън стана поддръжничка на новото движение и се обяви срещу Путин, който през 90-те години на 20 век работеше за покойния й баща, тогава кмет на Санкт Петербург.

“Когато мирно се разхождаш из града и си мълчиш . . . полицейските сили за борба с безредиците не би трябвало да те спират, да те сграбчват за ръцете и да те отвеждат. Главната ни задача е да покажем, че няма да се разотидем”, каза пред тълпата 30-годишната Собчак.

ПУТИН МЪЛЧИ

59-годишният Путин не обърна внимание на протестите, които бяха организирани при встъпването му в длъжност миналия понеделник. Това бяха поредните демонстрации, откакто през декември избухна гневът заради твърдения за изборни измами. Един митинг прерасна в насилие по-предната неделя.

Путин не прави никакви публични изказвания за протестите, но говорителят му Дмитрий Песков беше цитиран да казва, че полицията е действала твърде меко.

“Би било погрешно да се преувеличава размера и значението на тези протести”, заяви Песков за седмичното сп. “Афиша”. “Подобни лагери завършват само по един начин”, добави той, отправяйки скрита заплаха.

При първото си пътуване извън Москва като президент Путин се отправи към танков завод, за да се срещне с малка група предварително подбрани работници. Това беше връщане към режисираните посещения на Путин, при които Кремъл изтъкваше подкрепата на промишлени центрове.

Опозицията осмива подобни прояви, представяйки Путин в сатирични анекдоти като откъснат от реалността авторитарен лидер.

Сатирата е един от отдушниците за руснаците, разгневни от това, че Путин удължава 12-годишното си господство ...

Новият стил на Франсоа Оланд

Tue, 15 May 2012 21:56:29 +0000

Франс прес

Президентът Франсоа Оланд и Валери Трирвильор на церемонията по встъпване в длъжност. Снимка: АФП/БТА

През няколкото дни на преход във властта, Франсоа Оланд, който бе избран на 6 май за президент на Франция, успя да наложи нов стил и да заеме място в центъра на европейската политика, но бе подложен на много силен натиск от германския канцлер Ангела Меркел.

Той се разхожда по улиците на Париж, бъбри си с широка усмивка на лицето с минувачите, посещава изложба, участва във възпоменателни прояви: току-що избран, Оланд показва своето желание да не променя нищо в своето поведение на “нормален” човек.

Новият френски президент социалист иска преди всичко успешно начало на своя мандат. Неговият предшественик, Никола Саркози, остана през петте години на поста заложник на своя имидж - “президент на богатите”, който си създаде точно след като бе избран. Саркози отпразнува своята победа с влиятелни шефове на компании, след което “разпусна” на яхтата на своя приятел - милиардера Венсан Болоре.

“Силата на символите има значение в този период, в който аз не мога да действам, но (вече) съм избран от французите… Не поисках да променям своя ритъм на живот, своите отношения с французите”, обясни Оланд. Неговата бивша приятелка Сеголен Роаял освен това предупреди, че децата му няма да присъстват утре в Елисейския дворец на церемонията по встъпването в длъжност на техния баща. В контраст с 2007 г., когато събраното специално за случая семейство на Саркози “направи сензация” на червения килим.

В петък Франсоа Оланд се завърна в изборния си бастион Корез, в Централна Франция, където започна своята кампания през март миналата година, за да подаде оставка като президент на този малък провинциален департамент - нов повод, за да “се покаже сред масите”. Този преход завърши във вторник с предаването на властта от Никола Саркози. След това Франсоа Оланд ще назначи своя премиер и съставът на правителството би трябвало да бъде известен в сряда вечерта.

За момента избраният президент не бърза да обявява новите лица в управлението, въпреки че един от неговите приближени - председателят на парламентарната група на социалистите Жан-Марк Еро (във вторник Оланд го посочи за премиер - б.р.) - е смятан за фаворит за министър-председател на кабинет, който ще трябва да включва равен брой мъже и жени, както и едно запазено място за съюзниците еколози.

В непосредствен план предстоят парламентарните избори на 10 и 17 юни, когато левицата се надява да спечели мнозинство, както сочат и проучванията на общественото мнение, за да може Оланд да приложи своята програма.

Още на първото заседание на новото правителство се очаква да бъдат приети няколко обещани символни мерки, като намаляването с 30 процента на възнагражденията на президента и министрите. От Оланд обаче се очаква да започне да действа много бързо за икономиката, докато ситуацията на пазара на труда би трябвало да продължи да се влошава през идните месеци, с очаквани съкращения в няколко сектора и прогнозиран максимален икономически растеж от 0,5 процента тази година.

И това трябва да бъде съвместено с ангажимент за връщане през 2013 г. на бюджетния дефицит под тавана от 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) - цел, потвърдена днес въпреки мрачните прогнози на Европейската комисия в Брюксел. Изправен пред всичко това, новият френски президент разчита също на промяна в настроенията в Европа, където той успя да постави икономическия растеж, засенчван досега от дълговата криза, в центъра на дебата.

Избирането на Франсоа Оланд бе възприето като лъч на надежда в страните, прилагащи мерки за строги икономии, и особено в Гърция, която е жертва на политически хаос. Най-тежкото обаче тепърва предстои, да бъде убедена Германия да добави раздел за растежа в европейския бюджетен пакт, на който ...

Касапинът от Сребреница: жесток, арогантен и високомерен

Tue, 15 May 2012 21:55:27 +0000

ДПА

Ратко Младич се ръкува с военни в Сребреница през 1995 г. Снимка от телевизионния екран

Ратко Младич, известен като Касапина от Сребреница, се опита да излъчва същото арогантно превъзходство в съдебната зала на ООН в Хага както правеше на бойното поле като командир на армията на босненските сърби.

Процесът за военни престъпления срещу Ратко Младич, обвинен в брутални убийства на хиляди невъоръжени мюсюлмани - мъже и момчета, в босненския град Сребреница, трябва да започне в сряда. По време на босненската война от 1992-95 г. Младич обичаше да показва своята сила пред камерите, било вдигайки тежести или ходейки наперено сред ужасени мюсюлмански затворници малко преди неговите войски да ги убият.

Американският дипломат Кристофър Хил описа Младич като жесток, арогантен и надменен. Той си спомня как по време на преговорите през 1995 г. в опит да бъде вдигната обсадата на Сараево, генералът закла прасе с явното намерение да покаже своята жестокост.

Сега, независимо че е болен и крехък, 69-годишният Младич сякаш не разбира, че вече не е плашещата фигура, каквато бе някога.

Той е роден в Босна, тогава югославска република с мюсюлманско, сръбско и хърватско население. След като тихо служи в югославската армия, която в продължение на десетилетия проповядваше “братство и единство”, неговата омраза към съгражданите му от несръбски произход излезе наяве през деветдесетте години.

Не се биех срещу мюсюлманина и неговата вяра, той може да се моли на каквото си иска, но не в моята къща и на сръбска земя, каза той на следователите, когато бе арестуван през май 2011 г. след 16 години бягство.

Ратко Младич се появи в публичното пространство през 1991 г. като регионален армейски командир в отцепилата се Хърватия. Година по-късно бе повишен в командир на босненската сръбска армия.

Бързата, безмилостна кампания срещу тогава много по-слабите мюсюлмански и хърватски сили, която вървеше ръка за ръка с тероризирането на несръбските цивилни, го направиха веднага звезда сред сръбските националисти.

В своя апогей армията на Република Сръбска контролираше почти три четвърти от Босна с войници, полиция и полувоенни сили, убивайки, плячкосвайки и опожарявайки големи територии.

Младич нареди също обсадата на Сараево от 1992 г. до 1996 г. Неговите войници непреклонно обстрелваха улиците от околните планини, убивайки над 11 000 души.

Лична трагедия го засегна през 1994 г., когато 23-годишната му дъщеря извърши самоубийство в Белград. Имаше спекулации, че информациите за зверствата на баща й са я подтикнали към този акт.

В края на войната, през юли 1995 г. той влезе след танковете си в мюсюлманската защитена зона Сребреница. Знаейки, че е сниман, той се перчеше наоколо и раздаваше заповеди. Младич заповяда жените и децата да бъдат отделени от момчетата и мъжете. Той увери жените, че мъжете ще бъдат третирани добре. След това ги качи на автобуси и ги откара на мюсюлманска територия. В следващите четири дни обаче мъжете и момчетата, почти 8000 души, бяха екзекутирани. Малко от тях успяха да избягат. След убийствата Младич получи прякора Касапина от Сребреница.

Трибуналът на ООН за бивша Югославия го обвини същата година в геноцид и други военни престъпления. След като живя свободно в Белград под закрилата на Слободан Милошевич, Младич потъна в неизвестност няколко години след свалянето на сръбския лидер през 2000 г. Но дори след смяната на властта в Белград, той остава на свобода до 26 май 2011 г. със съдействието на властите.

Макар да спечели похвали за предаването на Младич, Сърбия оттогава не е казала нищо, за да обясни как той се е укривал от правосъдието толкова дълго. Подготвяйки се да отговаря на обвиненията в геноцид, убийства и други военни престъпления, Младич показа презрение към съда и своите жертви.

Искам моите врагове, а те са много, да паднат мъртви защото ...