археология

Заловеното от ДАНС златно съкровище може да се окаже по-старо от 5000 години + фотогалерия

За какво „високотехнологична цивилизация“ бълнува Божидар Димитров?

Директорът на НИМ Божидар Димитров, министърът на културата Петър Стоянович и шефът на ДАНС Владимир Писанчев пред витрина с изпровизираната експозиция. Снимка: БТА

15 000 детайли и поне три златни огърлици представлява заловеното при акцията на ДАНС съкровище, показано вчера в Националния исторически музей. Министърът на културата Петър Стоянович и шефът на ДАНС Владимир Писанчев показаха праисторически предмети на пресконференция, но не съобщиха много подробности. Директорът на музея Божидар Димитров каза, че златните предмети датират от около 3000 г. пр. Хр., тоест отпреди около 5000 години (виж по-долу историческите епохи). Предметите са били изкопани от иманяри преди няколко години, но са заловени при съвместната акция преди няколко седмици. Това означава, че притежателите им дълго време са…

Златното съкровище край Свещари – фотогалерия

Златните предмети, открити от археолози край село Свещари в т. нар.
Златните предмети, открити от археолози край село Свещари в т. нар. „Омуртагова могила“ в резервата Сборяново. По думите на ръководителя на археологическия екип проф. Диана Герговаоткритите златни накити и апликация към конска сбруя са уникални и датират от от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр. По думите на проф. Гергова става дума за ритуално погребване на голяма находка от златни предмети. Снимка: Impact Press Group
Златните предмети, открити от археолози край село Свещари в т. нар. Златните предмети, открити от археолози край село Свещари в т. нар. Снимка: Impact Press GroupПроф. Герова показва предметите пред медиите. Снимка: Impact Press GroupПроф. Герова показва предметите пред медиите. Снимка: Impact Press GroupСнимка: Impact Press GroupСнимка: Impact Press GroupСнимка: Impact Press GroupСнимка: Impact Press GroupСнимка: Impact Press GroupСнимка: Impact Press GroupСнимка: Impact Press Group
Проф. Диана Гергова пред могилата, където са открити златните накити. Снимка: Impact Press Group
Проф. Диана Гергова пред могилата, където са открити златните накити. Снимка: Impact Press Group
Проф. Диана Гергова пред могилата, където са открити златните накити. Снимка: Impact Press GroupНакитите в пръстта, където са открити. Impact Press GroupНакитите в пръстта, където са открити. Impact Press GroupНакитите в пръстта, където са открити. Impact Press GroupЗлатно украшение, за пръв път докоснато от човешка ръка след 2300 години. Impact Press GroupImpact Press GroupНакитите в пръстта, където са открити. Impact Press GroupПроф. Диана Гергова край мястото в могилата, където са открити златните накити. Снимка: Impact Press Group

3 копия на средновековен пръстен връчени за помощ на археолозите

„Пръстенът на Лютица“ е точно копие на открит при разкопки в в крепостта пръстен. Снимки: Булфото

Копия на автентичен пръстен – „Пръстенът на Лютица” – намерен при разкопки в едноименната крепост край Ивайловград, бяха връчени край крепостните стени на трима души, помогнали за опазване на културно-историческото наследство в България. Годишните награди, наречени „Калоянов кръг”, се връчват за пръв път. Учредени са от сдружение „Културни проекти” и община Ивайловград, заедно с Археологическия институт с музей на БАН и Националния исторически музей. Първите наградени са Златил Хаджиев, Радка Тончева и Илиан Попов. Златил Хаджиев е местен земеделец, който от самото начало на разкопките при крепостта „Лютица” приютява безвъзмездно археологическата експедиция две години поред, осигурява помощ при работата на…

На вниманието на Вежди бей и бай Бойко – как са решавали за археологията в София навремето

Магдалина Станчева, главен археолог на София през 60-те и 70-те години. Снимка: Таня Киркова, e-vestnik

Из разказа на Магдалина Станчева, главен археолог на София през 60-те и 70-те години. … – Тогава работех в Музея на София и като чух, че нещо ще се строи в центъра, веднага отидох да видя какво става… Знаех, че това е никога незасягано сърце на града. През всички времена. Там минава булевард “Дондуков” – широка улица, която се влива чак при църквата “Св. Неделя” в центъра. Булевардите все още не бяха разкопавани. Отивам на мястото, където щеше да бъде подлезът и гледам – построена барака, насреща ми млад началник. Казвам му: “Добър ден, казвам се така и така… Аз…

Вежди бей и сборът на глупците

Сбор на глупците – с такова впечатление остава човек, като чете стенограмата от заседанието на Министерския съвет през седмицата, на което археолозите и БАН бяха обвинени за забавянето на магистралите. Най-напред министърката на строителството Лиляна Павлова обяснява, че археолози саботират строителството. Имало „проблем“ при магистралите „Хемус“ и „Струма“. Той се състои в това, че на трасето имало антично селище, античен некропол и др. и те трябва първо да се проучат. „Дали сме им пет милиона само за 2011 г. за какви ли не обекти, но те за всеки обект искат и още в дълбините, в недрата да влязат сигурно, не…

Любен Дилов: Под водата забравяш всичко. На иронична дистанция съм от политиката

Любен Дилов след гмуркане. Снимка: авторката

На кея на пристанището в Созопол на обед е горещо, асфалтът е нагрят. Две деца, момче и момиче, които помагат през лятото в Центъра за техническо гмуркане, чакат група водолази да се върнат от тренировка в морето. Те доближават с лодката. Сред групата водолази е и Любен Дилов–син. В първия момент това занимание, на което се е отдал от известно време насам, изглежда като екстравагантност. Но гмуркането може, освен удоволствие, да има други цели. Журналистът и доскорошен депутат членува във водолазна фондация, която която всяка година организира изследователски експедиции в помощ на Центъра за подводна археология. Под водата има повече…

В десетката: Какво всъщност става в центъра на столицата?

Останки от някогашния амфитеатър на Сердика, край бул. „Дондуков“. Той е третият в Европа след Колизеума в Рим, но общината под ръководството на кмета Софиянски не направи нищо да го разкрие. Върху част от него е построен хотел „Арена ди Сердика“ (за който се говори, че е на самия Софиянски). Снимки: e-vestnik

Уважаеми господин Рашидов, Уважаема госпожо Фандъкова, Уважаеми арх. Диков, В центъра на София се извършват мащабни строителни работи, засягащи развитието на града за десетилетия напред.Информацията за тях е оскъдна и противоречива. Ту се говори за подземен гараж пред ЦУМ, ту се говори, че няма да го има. Ту се говори за цялостно разкритие на старините в обсега на строящата се метростанция и експонирането им на място, ту става дума за изнасянето им – и обществото си спомня печални примери. Ту се говори за цялостно подземно пешеходно пространство на нивото на старините, обхващащо Ларгото и бул. „Мария Луиза” пред ЦУМ, ту…

Арх. Константин Пеев: В центъра се пресичат двете главни улици на древна Сердика + фотогалерия

Разкопките край кръстовището между ЦУМ и „Булбанк“. Снимки: e-vestnik

Архитект Константин Пеев, един от малкото архитекти, които работят по древни артефакти, използвани в съвременното строителство, разказва пред агенция „Фокус“ за най-интересните паметници на културата, експонирани на територията на София, част от древната крепост Сердика. – Г-н Пеев, кои са най-интересни антични паметници на културата, върху които сте работили на територията на София? – Много от столичани знаят, че в центъра на София се намират останките на антична Сердика – това е античната сердикийска крепост, която е наименувана по името на тракийското племе серди. След като тази част от територията на Балканския полуостров е завладяна от Римската империя, тук…

И в Македония разграбват археологическото наследство

Мозайка от Стоби. Снимка: вечер

Македония е изправена пред разграбване на археологическите й обекти и властите изразяват съжаление, че трафикантите често пъти са с една крачка пред полицията, за да изнесат плячката си към чужбина. „Престъпниците винаги имат една крачка преднина. Те следват нашите действия и знаят точно кога трябва да тръгнат“, обяснява за АФП отговорен представител на полицията, отговарящ за тези престъпления, пожелал анонимност. Такъв беше случаят например в Исар Марвинчи, близо до град Валданово, в Южна Македония, където лоша изненада очакваше археолозите. Само за тази година учените откриха с изумление на това важно място за погребения от античността, че над хиляда гроба са…

Загадката на Теракотената армия + видео

Снимка: Ройтерс

През 1974 г. селяни, които копаят кладенец близо до днешния китайски град Сиан, изваждат от пръстта глинени фигури и проправят път към едно от най-великите археологически открития на всички времена. Теракотената армия е абсолютна сензация – около 8000 фигури на воини и коне в естествена големина са заровени през 210 г. пр.Хр. като „призрачна армия”, която да брани гробницата на Първия император. За нея не споменава в нито един исторически източник и веднага след като е заровена, тя е забравена под земята за цели 2000 години. Първият император Цин Шъ Хуан Ди, владетел на Цин, обединил Китай и построил…

ЮНЕСКО ще отреже Несебър. А София да забрави мераците си

В този изглед от Стария град Несебър няма нищо старо. Къщите са нови, в стар стил 19 век. Първите етажи се използват за магазини, а горните се дават под наем на курортисти.Снимка: Оля Желева

На среща в Севиля ЮНЕСКО изключи от списъка на световното културно наследство Дрезден и му отне статута на защитена зона, придобита през 2004 г. И всичко това заради продължаващото строителство на новия мост Waldschlosschenbruke, който трябва да бъде готов през 2011 година. Това не развълнува всички онези, които на местно и държавно равнище отговарят за съхраняването на стария Несебър. Той вече е в “Червената книга на паметниците, намиращи се в опасност”. Дрезден също бе в тази книга. Строителството там е безконтролно и е въпрос на време градът да отпадне от списъка на световното културно наследство. В същото време у…

Безценните антики на Васил Божков – ще ги национализира ли новият закон? + фотогалерия

Снимка: Булфото
Сребърен ритон с позлата, IV в. пр. Хр. Подобни експонати има в Панагюрското и Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.

Според груби оценки колекцията от антики на бизнесмена Васил Божков надхвърля 120 милиона евро, писа в последния си брой най-тиражният вестник „Уикенд“. Дали колекцията му струва толкова е спорно, но тя наистина е потресаваща. По много причини. Може би читателят трябва първо да разгледа снимките (на които се вижда само малка част от притежаваните от Божков антики) и тогава да продължи да чете, за да разбере за какво става дума. Божков притежава уникални експонати, като златен венец на тракийски владетел, какъвто археологът Георги Китов не можа да открие през цялата си кариера. Притежава предмети, каквито има в Панагюрското и Рогозенското…

Подземията на „Света София” разкриват тайните си

В подземията се редуват осветени участъци с такива, в които цари пълен мрак и всяка следваща крачка може да се окаже последна. Снимки: Стефан Галибов

„Абе, какво си се вторачил в тия къртичини под „Света София”? Какво ще стане от тях? Какво ще може да се покаже?”, си спомня архитект Васил Китов скептицизма на колегите си, когато се захванал с проекта за отваряне на пространствата на различните археологически пластове под основите на древния храм. Базиликата „Света София” е от малкото днешни сгради, които могат да се похвалят, че са преживели цялата история на българската държава и дори повече. Многократно разрушаван и построяван наново, християнският храм пази спомените си като отражение на всичко, което  щеше да преживее човек, ако беше възможно да съществува непрекъснато в продължение…

Магдалина Станчева: Невероятно е, че съм успяла да спася нещо от старините на София

Искали да разрушат Ротондата “Свети Георги”, за да минава кортежа на правителствените чайки за приемите в хотел “Балкан”

Снимки: авторката

Наричаха ст.н.с. Магдалина Станчева главния археолог на София. Беше естествено – тя спасява старините на древния град от разрушаване в тоталитарните години, когато искат да бутнат ротондата зад хотел “Балкан”(сега “Шератон”), за да има място за моторите от кортежа на правителствените чайки… Спасява църквата “Света Петка Самарджийска” (в подлеза до „Шератън” и Булбанк), части от крепостната стена и кулите в подлеза между Министерски съвет и Президентството… “Не, няма такава длъжност. Бях уредник в Музея на София, завеждах Археологическия отдел, казва Станчева. Просто за нея било естествено, древните паметници не да се разрушават, а да се спасяват… И с това си…

Доц. д-р Димитър Павлов: Трябва да има частни музеи

Доц. д-р Димитър Павлов. Снимка: авторът

Доц. д-р Димитър Павлов е директор на Националния музей на МВР. Тук той коментира проекто-закона за културно-историческото наследство, който предизвика много спорове, заради хипотезата да се узаконят ли частните колекции или не. Интервюто е взето при откриване на изложба с конфискувани антики в Харманли тази седмица. – Г-н Павлов, на практика в България има няколко големи частни колекции с антики – говорим за Васил Божков, Димитър Иванов и др. Те съществуват. Трябва ли да се конфискуват? Трябва ли да останат техни? – Ето големия проблем, свързан с подобни колекции, който така раздвоява общественото мнение, не само това на специалистите, при…