Енчо Господинов

В търсене на Американската мечта: сър Пол, сър Мик и другите в пустинята на Калифорния

Продължение – виж „В търсене на Американската мечта – Ода на радостта; Боб Дилън и рок динозаврите“

Плакат на фестивала.

Тълпите още си пробиваха път към местата си след обилното ядене и пиене през антракта, когато от сцената долетяха първите рифове от китарите на Кийт Ричардс и Рони Ууд. Секунди по-късно се появи и сър Мик Джагър с познатата му подтичваща походка. В графитено-черен панталон с червени лампази (като генерал на сцената, да се знае кой командва), той започна с искрящ, кристално чист глас първите ноти от „Start Ме Up“, последвана от „Wild Horses“ и „Midnight Rambler“. 75 000 души рипнаха в…

В търсене на Американската мечта – журналистика в криза и архитектурното отмъщение на нюйоркчани

Продължение – виж „В търсене на Американската мечта – „Нюзеум”, между Пулицър и Марк Твен”

Вашингтон скуер: оптимизъм и музика. Снимка: Енчо Господинов

Тежки времена настъпиха за журналистиката като професия, включително и за американската. От 20-30 години насам, откакто я следя сравнително редовно, не съм виждал толкова грешки, плагиатствания, вътрешни скандали и извинения от издатели и редактори. Дори сериозни издания като „Ню Йорк Таймс“ и сп. „Ролинг Стоун“не бяха отминати от професионални сътресения. На 13 ноември, след победата на Тръмп, се наложи издателят на Ню Йорк Таймс Артър Сулцбъргър Младши да се обърне с писмо към читателите, в което ги уверява, че ще следват най-високите стандарти на…

В търсене на Американската мечта – „Нюзеум”, между Пулицър и Марк Твен

От Вашингтон и уроците на журналистиката до Ню Йорк след 9/11

Фасадaта на Нюзеума с текста на Първата поправка към Американска конституция. Снимки: Ал Ретиг, Енчо Господинов

(Продължение, виж В търсене на американската мечта) Свободата на словото не е лиценз да бъдеш глупак „Инструментите може да останат вътре в пациента по време на операцията“ (заглавие от в. „Дейли Ориндж”, Сиракюз, 21. 01. 2003) „Жената на редактора – под наем на двама заподозрени, твърди ФБР“ (заглавие от в „Чикаго Трибюн“, 15.10.2001) „Обезглавяването може да предизвика стрес у децата“ (заглавие от „The Lompoc Record“, Калифорния, 26.07.1995) „Мъж застрелян в гръб, главата my намерена на улицата“ (в.“Деили Глоуб“, Уъртингтън, Минесота, 8.12.1984) „Слънчевата система се очаква отново да бъде…

В търсене на Американската мечта

От Сан Франциско и Лос Анджелис до Ню Йорк, Вашингтон и горите на Вирджиния, от Боб Дилън, Пол Макартни и "Ролинг Стоунс" на живо в Калифорния, до храма на Томас Джеферсън в Монтичело: с ухо до сърцето на една вибрираща страна,  изживяваща метаморфоза пред очите на целия свят, който се пита какво точно става... [inspic=52190,left,540]

Редакторе, къде си?

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

40-годишнината на Факултета по журналистика и масова комуникация и смъртта на легендарния редактор на „Вашингтон пост“ Бенджамин Брадли ни карат да се питаме къде изчезва една професия, следите от която у нас все по-трудно се откриват… Естествено, заглавието леко подвежда: редактори у нас все още дал господ, и главни, и не толкова, и талантливи, и не чак дотам. Но дори и един бегъл поглед върху сегашното състояние на българската журналистика кара много хора да се питат какво всъщност става във „втората най-древна професия в света“, както често ни казваше нашият любим професор Дафин Тодоров, когато още бяхме студенти и искахме…

Уроците на папа Франциск за българските попове

вярващ скептик Или за някои деликатни разлики между духовните пастири на католицизма и православието

Пловдивският митрополит Николай с часовник „Ролекс“ за 20 000 долара. След като се вдигна шум за скъпите му коли и часовници, дядо Николай шумно обяви за продан „Ролекса“ с благотворителна цел. Снимка: podtepeto.com

След десетилетие на широк спектър от скандали – от финансови далавери до сексуални насилия над деца –  милиард и двеста милиона католици по света изглежда най-сетне имат духовен пастир във Ватикана, който сериозно се е заел да разчисти терена на вярата. За по-малко от година, откакто е на власт, аржентинецът Хорхе Марио Берголио, почти неизвестен доскоро йезуитски прелат, е на път да промени драматично функционирането на католическата машина и да засрами както много от предшествениците си на Светия престол, така и маса други духовни лидери от…

Швейцария на Балканите или как да излезем от кризата

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Отворено писмо до редактора на е-вестник г-н Иван Бакалов от Енчо Господинов, бивш обитател на кантон Женева Уважаеми г-н редакторе, Пиша Ви това писмо в историческия за милата ни татковина момент, когато г-н президентът трябва да реши  кого да натовари със задачата да състави новото българско правителство, което да ни изведе към нови, по-светли хоризонти. Предварително се извинявам, че писмото ми излезе малко по-дълго отколкото очаквах, но с оглед на историческата важност на ситуацията, моля да му отделите нужното внимание и място във Вашия уважаван е-вестник. След като го публикувате, моля да го предадете на швейцарския посланик в София, или…

Арогантност по време на холера

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Ако днес нещо шокира чужденците в България, а и много от самите българи, то е невероятната арогантност във всички сфери на живота, довело до безпрецедентно отчуждаване между институции и все по-смаляващия се беззащитен гражданин. Три оставки и едно социологическо проучване в последните месеци предизвикват интересни размишления: тези на бившия шеф на швейцарската банка Ю Би Ес (UBS) Освалд Грюбел, на швейцарската национална банка Филип Хилдебранд, и на шефа на Софийския общински съвет Андрей Иванов. Първият, макар и безспорен професионалист, напусна дни след като се оказа, че един млад ганаец, работещ я Ю Би Ес в Лондон, беше завлякъл банката…

Журналистика по време на холера

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Надушвам как много колеги няма да се съгласят с написаното по-долу, как ще ме ругаят наум или по форумите, но има моменти в живота на пишещите братя и сестри, когато те засърбяват не само ръцете, но и мозъка. И ти се ще извикаш като Боримечката, но не за да сплашиш турските заптиета, а поне себе си, ако можеш. Миналата седмица се връщах от някакво служебно пътуване, и както понякога става, едно от малкото останали удоволствия от мизерията по самолетите днес, е да пиеш чаша вино в облаците със съботния брой на „Financial Times“. В секцията „House and Home“ има една…

Швейцария на Балканите или Балкани в Алпите – 2

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Продължава от вчера. Виж тук Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите) Междувременно историята с пан Черни, чешкият художник и неговата творба, както и референдумът в Швейцария, ако не друго би трябвало да ни накарат да се замислим вън от контекста на тези две събития. И, както казваше мъдрият Радичков, може би колкото повече мислим, толкова по ще се замисляме… За това как ни виждат другите, как се държим по широкия свят и какво правим, за да ни разбират, уважават, а може би и обичат. Можем ли да изтрием стари клишета и да изваем нов облик на България и българите,…

Писмо от Женева: Референдумът за гарваните (и Швейцария на Балканите) – 1

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Плакати на швейцарската Народна партия, представящи българи и румънци като черни гарвани, разкъсващи Швейцария. Снимка: Ройтерс

Преди точно 18 години, един мой бивш началник, скандинавец, реши да ми направи добро. Понеже трябваше да отида на нова работа, той ми написа препоръчително писмо, в което дословно се казваше: „Препоръчвам настоятелно Е. Г. за работа в неговата област като много добър професионалист, въпреки че е българин.“ Подпис:… Години наред разказвах този епизод на моите деца и на приятели, а те се смееха… не можеха да повярват. Но аз още пазя това препоръчително писмо. Някъде към 7 часа сутринта в понеделник женевското радио Уърлд Рейдио Суитцерланд излъчи интервю с българския посланик в Берн. Репортерката Катрин, моя позната, го…

Един ден на Томас, един ден на света…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

През септември в Женева е прекрасно. Слънцето грее меко и приятно, Монблан наднича зад езерото, надянал вечно бялата си шапка, яхти на местни банкери, на забогатели представители на руския пролетариат и на арабски петролни трудещи се се клатят лениво от лекия бриз. От крайезерните кафенета мирише на хубаво кафе и пресни кифли, градският транспорт е точен като швейцарски часовник през всички сезони и само тук-там на някоя спирка се качва мургав румънски ром с акордеон, от чийто клавиши излизат нежни карпатски звуци, напомнящи на равнодушните женевци, че „и ний сме дали нещо на света“. Гордите Балкани не се дават…

Чувам вечер как в бахчата доматите растат

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Сигурно вече съм споменавал, любезни читатели, че в моя чергарски живот досега съм сменил 20 къщи/апартаменти в различни държави. Докато бях журналист се смениха 6 главни редактори на в. „Поглед“ от 1975 до 1991 г. После, като преминах на работа в Международния червен кръст (МЧК), от 1991 досега се смениха 6 генерални секретари и 4 президента. Всичко това води до интересен опит и много главоболия. Търсенето на дом (къща или апартамент) в Женева е интересно преживяване.Тук има една митична институция наречена „Режи“ и само и единствено чрез нея, ако си наемател, можеш да намериш покрив над главата си. Различните райони…

Писмо от Женева: Когато швейцарските банки кихнат…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Пейзаж от Женева. Снимка: Крис публична галерия

И така, мили читатели, дойде време пак да хвана перото. Този път от Женева. След 8 години в Ню Йорк се преместих на нова работа в старата ми организация. В Женева е щаб-квартирата на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, най-голямата международна хуманитарна организация, където работя с малки прекъсвания повече от 20 години. Да се преместиш от Ню Йорк в Женева е като да отидеш от София в Каспичан. Надявам се, че това сравнение ще се схване като комплимент за последния… Да те сравнят с Женева е гордост за всеки град. Може би без Лозана, защото Женева и…

От серж. Бойчев до Били Джоел

И от радиоапарата “Марек” до клуб “Тера Блус”...

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, дойде ред да напиша последното си писмо от Ню Йорк. През 12-те месеца на 2007 ви изпратих 14 писма. И ако не беше редакторът на е-вестник със своята тактична настойчивост, както и вашите (в повечето случаи) окуражаващи думи, едва ли щях да се захвана с това дело. Макар че навремето си изкарвах хляба с писане на репортажи в “стария” “Поглед” от прашните кръстопътища на историята. През тези месеци ви писах за живота на различни хора тук, много от които срещах всеки ден – служебно или случайно, писах за литература, журналистика, ООН, за Стайнбек и Йовков, за…