Енчо Господинов

Звезди в елхите, вятър в главите

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, пак е Коледа, пак сме в необузданата вакханалия на пазаруването и на искрените намерения тази година най-сетне да изпратим картичките до роднини, приятели и приятелки навреме. Вече е ставало дума, че няма нищо по-красиво, изтощително и разоряващо от Ню Йорк в дните преди Коледа. Манхатън блести залят от светлини, леденият вятър бръсне от Ийст ривър към Хъдзън и пронизва костите така, както десетките (в повечето случаи ненужни) неща, които бясно купуваме, пронизват портфейлите ни. Ако искате да се спасите от тази предпразнична епидемия, мушнете се в “Ойстър бар” на Гранд Сентръл в сърцето на Манхатън…

Добрите хора от Америка

Ралф от Лонг Айлънд, Бъд от Вирджиния и дядо Йосиф от Подуене - непретенциозни размисли преди Деня на благодарността

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Това писмо, мили читатели, не бях сигурен дали да го изпращам. Писах го, когато стана ясно, че след няколко месеца вече по-рядко ще виждам тези хора, които до голяма степен за мен олицетворяват Америка. Хора, които са сякаш излезли от разказите и романите на Стайнбек и Хемнингуей, на Колдуел и Доктороу. И, тъй като наближава един много специален американски празник, Денят на благодарността, реших все пак да го пратя на редактора на e-vestnik… Ралф Райт е учил в 5 университета в САЩ и има дипломи по бизнес администрация и богословие. Президент е на фирма, която се занимава с всякакви…

Бронксвил – нещо като Драгалевци…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, дойде ред да ви напиша едно писмо за ню-йоркската Бояна, или Драгалевци, както решите. Селото се казва Бронксвил, има 6543 жители според последното преброяване от 2000 г., и е на 15 мили (24 км) северно от Манхатън, по течението на река Бронкс. Живях там със семейството си 7 години и това беше един от най-особените периоди в моя живот (досега)… Както знаете животът на журналиста и дипломата е чергарска история. Той минава предимно в пълнене и разопаковане на куфари или кашони на всеки 3-4 години (аз се застоях повечко в Ню Йорк) и е свързан както…

9/11- десет часа, които разтърсиха света

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Шест години от този кошмарен ден – 11 септември 2001, вторник. Малко преди 9 сутринта Стефан, тогава на 17 години, вече беше в училището си на 25-та улица. С Антония пристигнахме от къщата ни в Уестчестър на Гранд Сентръл в сърцето на Манхатън – тя тръгна към университета си, аз към моя офис на 42-ра улица и Второ авеню. Още не знаех, че няма да имам вест от децата си близо десет часа в този ден, който промени света – вероятно за много десетилетия напред. Щом излязохме от влака, Антония получи съобщение от неин състудент, че нещо става в долната…

ООН: Малкият Вавилон – 2

или Осмото чудо на Света

В предишното писмо, мили читатели, повечето от които сега се разхлаждате на плажа с чаша бяло вино или джин с тоник и резенче лимон, ви разказах за част от онова, което се вижда от външната страна на ООН. Сега ще ви въведа вътре, сред личностите на ООН, като гледам да не ви занимавам с неща, които знаете от другите вестници. Първо, ако чуете дипломат които ви се оплаква от работата в ООН като монотонна и скучна, не му вярвайте. (Ако не му харесва, да иде на работа в Прищина. Аз съм работил и там, та знам). Няма по-интересно място в…

ООН: Малкият Вавилон

Или Осмото чудо на Света

Пристигнах в Ню Йорк на 5 Септември 1999 след 7-годишно “хуманитарно дипломатствуване” в Централна и Източна Европа. Седем дълги години там ръководех хуманитарната дейност на Международната федерация на Червения Кръст: войни, етнически конфликти, бежански лагери, преговори с правителствата на 15 държави от Естония на север до Македония на юг. Офисът ми беше в Будапеща, централата – в Женева, повечето работа в Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватска и други части на очарователните и пълни с исторически кавги Балкани. Част от сърцето ми беше в България, както и досега. Последните 6 месеца от тези седем славни години прекарах в Белград и Прищина,…

Mid-Summer Day или камъчета за мозайка

И така, мили читатели, навръх Еньовден, 24 юни, реших да ви напиша няколко реда от Вавилон, известен още като Ню Йорк. Докато София, Пловдив и Русе изгарят от жегата, тук температурите приласкават жителите на града в Сентръл Парк с чаша бяло вино или ледена бира. Този ден винаги ми напомня за ония години (1960-1965) в Добруджа, когато лятната ваканция беше три месеца, от които два и половина трябваше да работим (всички деца) на дългите добруджански ниви (наричани “блокове”). Обикновено беряхме череши или кайсии в (социалистическата) овощна градина, яздехме предния десен кон от два чифта коне теглещи жетварка “Даринг” или косачка…

Йовков от Салинас и Стайнбек от Жеравна

Мили читатели, пиша тези редове и виждам пред себе си България (или поне правителството й) как се готви да посрещне президента Буш на 11 Юни. Хубаво би било това посещение да промени към по-добро всекидневния живот на онези българи, които все още не са убедени, че вървим към „светли бъднини”. Хубаво би било също да се обърне по-малко внимание на салтанатите и повече на реалните резултати от една такава (сама по себе си) интересна визита. Ако е до салтанатите, от тях файда няма, и които не вярва, да прочете незабравимия фейлетон на Алеко „Ех, че гуляй му дръпнахме…” Нейсе, както…

Рисунки по пясъка

Някои наричат журналистиката “литература на бърза ръка”, други я сравняват с най-древната професия в света, трети, като покойния наш професор Дафин Тодоров (когото споменах в миналото писмо), пишеха за нея като за “Петата велика сила”. Вероятно най-близко до истината е Джеймс Рестън, който оприличаваше журналистиката с рисунки по пясъка на морския бряг: тъкмо нарисуваш нещо, дойде вълната и го отмие… И почваш отново. До следващата вълна. Рестън (също като Андрю Карнеги) дошъл от Шотландия като скромен спортен журналист, за да стане най-прочутото перо на “Ню Йорк Таймс” през 70-те до началото на 90-те години, особено по въпросите на международната политика.…

Приказка за американската журналистика и малките хора

Пак е пролет в Ню Йорк, драги читателю, пак грее слънце, пак ухае на люляк Люлякът всъщност е малко по на север от Манхатън, в Уестчестър, тъй като в Ню Йорк преобладава бетонът. Но като махнем чисто лиричните отклонения, нюйоркчани се радват, че най-сетне дългата зима свърши.Това, което не подозират нюйоркчани е, че наближава светлата (за нас) дата 24 Май. Това пък, което вие не подозирате е, че ще ви разкажа за американската журналистика, в контекста на “Върви народе възродени…” Седмица преди да напиша тези редове, Колумбийският университет в Ню Йорк раздаде поредните годишни награди “Пулицър” за журналистика, литература и…

Слаб-дебел или за шкембе чорбата на брега на Ийст ривър

И така, драги читатели, дойде ред да разкажа една типично американска история, свързана с яденето. И проблемите, идващи от него. Пак е пролет, пак е Великден. И, както писах в първото си писмо (след Коледа), американците извършиха поредната кулинарна вакханалия. Не знам дали тази страст към яденето тук е свързана по някакъв (психологически) начин с глада по време на първите заселници от „Мейфлауър“, които умирали като мухи от глад и студ в тогавашна Нова Англия. Оттогава датира и най-американският от всички американски празници, Денят на Благодарността (по традиция всеки последен четвъртък на Ноември). В знак на благодарност към индианците, че…

Да живееш във Вавилон

Гледам улицата, на която живея в Ню Йорк, гледам хората, спокойни, не бързат, усмихват се и си общуват с един финес, който не може да се види така ясно през седмицата. От понеделник до петък се работи яко и обноските са малко по-различни. Но днес е неделя, кучи студ, сменят се дъжд и сняг, откъм Ийст ривър духа студен вятър, които те пронизва едновременно в мозъка и костите. Това обаче не пречи на моите съседи да гледат оптимистично на деня: едни отиват на църква, други на джогинг по крайбрежния булевард на Ийст ривър, трети отпиват от огромни чаши кафе в…

Голямата ябълка – Нова година и след това…

Премии, намаления и американски герои…

Първи уикенд след Нова година. Ню Йорк постепенно се успокоява от близо двумесечната тирания на Коледни и новогодишни празници. Тирания може би не е най-любезната дума да се дефинира този тъй мил период от годината, но комерсиализацията на празниците, ордите от туристи в Манхатан, отчайващият трафик и десетки други съпътстващи празниците дандании дискретно насърчават нормалния човек да поглежда скришом към календара и да види кога най-сетне ще свърши всичко това.Събота е, денят е като пролетен, 20 градуса по Целзий, девойките излязоха по улиците по шорти и поемат дълбоко чист въздух през широко отворените си деколтета. Местните метеоролози се надпреварват да…