филм

Как Филиповци стана Мексико във филм с Лиъм Нийсън и Моника Белучи

Жоро Барона позира с автограф от Лиъм Нийсън. Снимки: от личната страница във Фейсбук на Ирина Асиова-Диамант

    Била съм в Мексико 5 пъти, но никога не бях ходила във Филиповци. И когато мъжът ми (продуцентът Моше Диамант, ако още не сте разбрали) каза, че ще снима част от филма с Лиъм Нийсън и Моника Белучи в…. циганската махала, щото нашите братя роми много приличали на…мексиканци, викам е т’ва не е за изпускане. Кога друг път ще стъпя във Филиповци. Не знам дали помните онази култова лента на Вим Вендерс “Париж, щата Тексас”. Е, аз влязох във “Филиповци, щата Тексас”. Филм във филма! Това е магията на голямото кино! Да превърнеш ромския квартал на София в…

Как превърнаха ген. Луков в невинна жертва на терористи-комунисти

Тока от колан с емблемата на Съюза на младежките национални легиони. На Съюза на българските национални легиони пречупеният кръст е заменен със светкавица.

Отново Луков марш и вълнения около него… Провежда се редовно от 2003 г. Защо от тогава? Просто антикомунистите не са се сетили по-рано. Закъснели и безидейни, стигнали са до това шоу с факли чак 14 години след падането на комунизма. Отдават почит на провъзгласен от тях мъченик, генерал патриот, убит от „комунисти терористи“. Според тяхната версия. Шествието им събира всички неонацита, скинхедс, крайни националисти, дори идват гости от чужбина. По модел на шествията в нацистка Германия, с факли, младежи с качулки, пълна символика. А умерените националисти дискретно подкрепят. Това, че Луков е убит от комунисти, след падането на комунизма…

Ива Ваня – българката, която стана звезда в Германия

Ива Ваня в първите си години като актриса в Берлин.

Днес е забравена. Единствената книга за нея, която може да бъде открита в библиотеката, е “Ива Ваня или Сладоледената фея”, от журналистката Юлиана Вегенер. Авторката определя книгата си като “кинороман”. „Когато гледах филми с нейно участие и разлиствах филмовите издания с Ива Ваня през епохата на нямото кино в Германия, а и по-късно – през 30-те години, когато тя неочаквано пропява в тонфилмите и започва нова кариера на певица, просто не можех да повярвам, че тази суверенна, обаятелна и екзотично красива немска актриса на екрана е българка, дошла в Берлин от София, едва 17-годишна, съвсем сама, с единствените дрехи…

За новогодишното пиене – извод от от стар руски филм…

Киноплакат от 1976 г. за пълнометражния вариант на филма.

Ръми тих новогодишен дъждец… Топло е, но няма органиизирани празненства и концерти на площадите. Е, започват индивидуалните празнични акции и улични напивания. Последните дни на годината предизвикват тръпка с някои непредвидени случки. Минеш през приятел да оставиш нещо, той извади бутилка, да покаже какво е купил за Нова година, и откарате до вечерта. За тия дни се отнася приказката: „Преди два часа излезе за пет минути до съседите“. През 70-те Елдар Рязанов създаде един емблематичен филм „Ирония на съдбата или честита баня“, добре приет в Източна Европа, защото изразяваше особеностите на соца. Героят се напи с другари в баня…

Свободата, Санчо, не се дава от властта. Сам си я извоюваш

Монитор има графична концепция да слага портрета на премиера вляво от главата на вестника. Снимка: e-vestnik

Много хора се вълнуват – защо сме на 111-о място по свобода на словото? По въпроса разсъждават и колеги в медиите, и читатели и писатели из социалните мрежи, на които им е ясна журналистиката и я обясняват с лекота. Една регулаторка на медийната свобода, Бетина Жотева, каза преди време, че не разбирала как България е до Гана и Того по свобода на словото. Защо там ни била подредила организацията Репортери без граници? Какви били критериите? Гана, обаче, е на 32-о място, а Того на 71-о по медийна свобода в класацията за 2020 г. Далеч пред България. Жалката шефка на СЕМ.…

Как Френсис Форд Копола дойде да снима в България

Френсис Форд Копола дава пресконференция в двореца в Балчик, ноември 2005 г. Снимка: Деяна Данаилова

Прочутият режисьор на превърналите се в класика филми „Кръстникът” и „Апокалипсис сега” през 2005 година моли с писмо министъра на културата Стефан Данаилов да му разреши да снима в двореца в Балчик. Към този момент Копола не е снимал филми като режисьор от почти 10 години. Последният му филм като режисьор е „Ударът” (The Rainmaker, премиера 1997 г.) с Мат Деймън, Джон Войт, Мики Рурк и Дани Де Вито, съавтор-сценарист му е Джон Гришъм. За годините след снимките на този филм Копола е бил само изпълнителен продуцент на десетина нискобюджетни и телевизионни филми, сред които някои от жанра хорър,…

In Memoriam Енио Мориконе

https://www.youtube.com/watch?v=h1PfrmCGFnk   В дома си в Рим на 91-годишна възраст почина Енио Мориконе, прочутият италиански композитор на филмова музика. Писал е музика за филми на прочути режисьори като Оливър Стоун („Обратен завой“ 1997), Бернардо Бертолучи („20 век“, 1976), Куентин Тарантино („Омразната осморка“ 2015), Джузепе Торнаторе („Най-добрата оферта“ 2013, „Ново кино Парадизо“ 1988 и още няколко негови филма), Педро Алмодовар, Терънс Малик, Пиер Паоло Пазолини, Марио Моничели и, разбира се на Серджо Леоне, кралят на спагети уестърна. Мориконе е написал музиката към 570 филма. Станал е известен главно с музиката си към 30 уестърна, които са малка част от творчеството му.…

Какво се научава от немските сериали?

Кадър от немския криминален сериал Der Pass . Снимка: от тв продукцията

Наблюдения върху немското кино: Всяка вечер гледам по един или два немски филма с цел обогатяване на езика. Научих много. 1. С думата „шайзе“ (от нем. – лайно в буквален превод – бел. ред.) можеш да изразиш всичко – от възхита до пълно отчаяние. 2. В полицията работят предимно жени на възраст от 20 до 60 години. Всяка свободна минута уплътняват с бира и секс. Понякога имат деца, за да им пречат на секса. Тези жени са винаги умни и оставят мъжете да им вършат работата. Ако мъжете откажат – наказват ги. 3. Мъжете в немските филми мрат да…

Кофти ли е новият филм на Тарантино и кои филми не стават за гледане на компютър и телевизор?

Леонардо Ди Каприо и Брад Пит в „Имало едно време в Холивуд“.

Започват да валят коментари и рецензии за „Имало едно време в Холивуд“, къде обективни, къде маниерни, възторжени или хейтърски. Покрай отзивите някои разказват и сюжета на филма (виж тук за историческите събития, върху които се основава сценарият). Самият Тарантино моли да не се разказва сюжетът от тези, които вече са гледали филма. Наистина, разкритият сюжет за този филм разваля впечатлението като се гледа. Тарантино снима по един филм на около 3 години. От последният му филм „Омразната осморка” минаха 4 години. Новият му филм напълно си заслужава чакането. Но който не е оценил досега Тарантино, най-добре да иде да си…

Не горюй – Георгий Данелия In memoriam

https://www.youtube.com/watch?v=M6KxVntypo4 На 88 години в Москва почина режисьорът Георгий Данелия, автор на няколко култови филма през втората половина на XX век. Най-популярният сред тях е „Не тъгувай“ (рус. – „Не горюй“), 1969 г. Данелия е грузинец по произход, завършил първо архитектура, после режисура в Москва и започнал работа в „Мосфилм“. През 1964 г. снима първият си игрален филм „Аз крача из Москва“ („Я шагаю по Москве“), с който добива популярност. Данелия е майстор на комедията, заснел забележителни филми като „Мимино“ („Мимино“, 1977), „Есенен маратон“ („Осенний марафон“, 1979), „Кин-дза-дза!“ (1986).

Пет избрани филма от София Филм Фест

Кадър от „Зелената книга“.

„Правете кино, а не война“ е мотото на 23-ия Международен София Филм Фест, който започна миналата седмица и ще продължи до 28 март. Тази година фестивалната програма представя над 150 игрални и документални филма, които включват холивудски продукции, късометражни филми, европейско кино, независими проекти от цял свят, както и десет нови български игрални филма. По-долу ви предлагаме пет заглавия от различни жанрове, които си заслужава да бъдат гледани по време на фестивала. „Зелената книга“ (виж тук) САЩ Режисьор – Питър Фарели Филмът на режисьора Питър Фарели разказва истинската история на едно приятелство, което преодолява границите на расизма и класовото разделение…

Сценаристът на Бунюел, Жан-Клод Кариер, измамен от Димитър Митовски и Димитър Гочев

86-годишният Жан-Клод Кариер е френски сценарист и писател. Сценарист е на филмите на Луи Мал “Вива Мария!” и “Крадецът”, на “Валмон” на Милош Форман и др.. В продължение на 19 г. работи с Луис Бунюел до смъртта му и е сценарист на филмите му “Млечният път”, “Дневна красавица”, “Дискретният чар на буржоазията”, “Този неясен обект на желанието”. Снимка: IMDb

В писмо до министъра на културата Боил Банов, което бе изпратено и до сайта „Гласове“, световноизвестният френски сценарист и писател Жан-Клод Кариер разказва за „мошеническата операция“, на която е станал жертва, на Димитър Митовски и Димитър Гочев (продуценти на филма „Мисия Лондон“ и др.). Тяхната компания „Камера ООД“ е продуцент на филма „Досието Петров“, чиито сценаристи са Жан Клод Кариер и Георги Балабанов, който е и режисьор на филма. „Никога не съм бил жертва на подобна комбинация“, „очевидно за тях въпросът е приключил, след като са прибрали европейските пари“, пише Жан-Клод Кариер, който години наред не успява да получи, заедно…

In memoriam Милош Форман –

да си припомним сцени от филмите му

Милош Форман на фестивала в Кан. Снимка: сайт на фестивала

Режисьорът на прочутите „Полет над куквиче гнездо“, „Коса“ и „Амадеус“, почина на 86 години. Милош Форман, който от Чехословакия е емигрирал в САЩ, остава в историята като един от най-големите кинорежисьори от края на XX и началото на XXI век. (По-надолу виж сцени от най-прочутите му 3 филма). Той е роден през 1932 г. в Чеслав, Чехословакия, майка му е чехкиня, баща му е евреин. Родителите му загиват в концлагери по време на Втората световна война. Кариерата на Форман започва в края на 50-те години на миналия век в Чехословакия. През 60-те години той снима там 3 игрални филма.…

„Възвишение” – прехвален провал. Осрахте романа, ибах ва

Снимка: от реклама на филма „Възвишение“

След масираната реклама и първи възторжени отзиви за филма „Възвишение” по романа на Милен Русков, във Фейсбук заваляха мнения на разочаровани критици. Ето някои от тях: Простреляна възможност. Някои актьори са като в мюзикъл на Хачо Бояджиев Аve Ivanova Гледах много, много слаб филм. Нямаше да е болка за умирачка, ако беше просто поредният български филм. Но той е по забележителен роман. Роман, който можеше да пренесе в адекватна стилистика единствено Сашо Морфов. Който е гледал „Хъшове”, знае за какво говоря. Друг филм по тази книга никога няма да се направи. Затова ме е яд. Простреляна възможност. Ужасна драматургия…