геноцид

Вотът за арменския геноцид засегна честта на Турция

Франс прес

В Турция мнозинството, както и опозицията, се вдигнаха на крак срещу проектозакон, криминализиращ отричането на арменския геноцид, гласуван в понеделник вечерта от френските сенатори. Тази реакция свидетелства за общо чувство за засегната национална чест. Турският министър на правосъдието Садуллах Ергин, който пръв реагира на този вот, засвидетелства това възмущение, като изтъкна „пълната липса на уважение към Турция“. Той обяви текста на френския закон за „недействителен и несъществуващ“. Премиерът на ислямоконсервативното правителство Реджеп Тайип Ердоган се очаква да се произнесе по въпроса днес по време на седмичното си изказване пред деуптатите от своята партия. След първото гласуване на текста…

Между „реалполитик“ и правосъдието

През Студената война правилата при дезертиране бяха съвсем ясни. Онези високопоставени фигури, които преминаваха на другата страна, можеха да очакват от новите си домакини жилище, доход и съдебна неприкосновеност за всякакви минали престъпления. Тези стари правила обаче са вече неприложими в ерата на асиметричната война, хуманитарните интервенции и Международния съд. Британският външен министър Уилям Хейг вчера заяви, че пристигналият в сряда през нощта на летище Фарнбъро либийски външен министър Муса Куса няма да получи имунитет. Това решение е разбираемо. Ръцете на Куса са изцапани с кръв. Той е дълбоко замесен в спонсорирането от Либия на тероризма по света и програмата…

Международният наказателен съд все пак действа

Всеки път, когато светът научи за поредното безчинство, извършено в някоя безпросветна зона на война, се разнася възглас, че това не трябва никога да се повтори. Такава бе реакцията след геноцида в Руанда; след етническото прочистване, масовите убийства и изнасилвания в бивша Югославия; след ужасяващите зверства в Сиера Леоне и Конго и след нападенията срещу мирни жители в суданската провинция Дарфур. Затова и създаването преди осем години на Международния наказателен съд (МНС) в Хага, който, в отсъствието на други желаещи, има готовност да арестува и съди най-лошите извършители на такива престъпления, бе за поддръжниците му стъпка в правилната посока. И…

Взривоопасните протоколи Армения – Турция

Время новостей

Древната крепост Ани на границата между Армения и Турция. Снимка: самбо – фликр

Едва-що започнало (включително със съдействието на Москва), подобряването на арменско-турските отношения прерасна в шумен скандал. Повод бе 95-ата годишнина от събитие, станало трагична страница в историята на Първата световна война. Събитие, официално смятано в Армения, Русия и много други държави за геноцид на арменците в Османската империя. Започнало е на 24 април 1915 г. В самата Армения и в арменските общности извън пределите й датата бе отбелязана този път с особено силно чувство. С многохилядни демонстрации бе даден отговор на Турция, която продължава да отрича историческия факт и същевременно поставя на Армения неприемливи условия за нормализиране на отношенията.…

Сърбия прави крачка към изкуплението

в. Гардиън

Славенка Дракулич. Снимка: се2009

В нощта на вторник срещу сряда парламентът на Сърбия прие с незначително мнозинство резолюция за Сребреница. Това беше краят на една дълга и трудна борба, продължила 15 години. В текста се посочва: „Парламентът на Сърбия остро осъжда престъплението, извършено срещу босненското мюсюлманско население на Сребреница през юли 1995 г.“. Макар и скромно, тя поднася и официално извинение на семействата на жертвите за това, че „не беше направено всичко възможно да се предотврати трагедията“. Нека си припомним какво се случи в Сребреница: преди почти 15 години, на 13 юли 1995 г., армията на Република Сръбска, заедно с югославски военни…

Шантажът на Ердоган и експулсирането на арменците

Ханде Кюлпан

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е подложен на критики след заплахата, която отправи в интервю по БиБиСи, че ще експулсира арменците с нередовен статут, живеещи в Турция. В изказване, което шокира както в чужбина, така и в неговата страна, разпаленият премиер заяви във вторник, че ще планира подобно експулсиране, ако парламентите по света продължават да гласуват резолюции за „геноцида“ над арменци, извършен от турци по време на Първата световна война. Гласуванията в този дух през последните седмици в САЩ и в Швеция вредят на „искрените чувства“, които ни свързват с нелегално живеещите в Турция арменци, заяви той. „Има…

За сиуксите и арменците

Юсуф Канлъ

Представете си, че турският парламент се събере и прокара решение, препоръчващо на президента Абдуллах Гюл да направи изявление по повод 5 ноември 1862 г., когато военен съд в Минесота „осъдил“ набързо на смърт чрез обесване 303 сиукси сантии, на които им било отказано правото да се защитават, нямали адвокати или свидетели, с което да осъди бруталния американски геноцид над народа на сиуксите. Или ако турският парламент реши датата 26 декември 1862 г., деня, в който Ейбрахам Линкълн наредил обесването на 38 сиукси сантии, да бъде отбелязвана като „Ден на най-жестоката бруталност на човек към човека“? С малко труд…

Турция се съпротивлява отчаяно за арменския геноцид

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.

Масовите убийства и депортирането на арменци между 1915 и 1917 година в Османската империя, предизвикват смъртта на 1,5 милиона души, според арменците, и между 250 и 500 хиляди, според Турция, която отхвърля понятието „геноцид“, признато от Париж, Отава и Европейския парламент. Сблъсъците на арменците с турците са започнали в края на деветнайсти век, предизвиквайки смъртта на 200 хиляди души между 1984 и 1909 година, според арменски източници, пише Франс прес. През октомври 1914 година Османската империя влиза в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. На 24 април 1915 година са арестувани хиляди арменци, заподозрени в национализъм и…

Нагорни Карабах проваля помирението на Турция и Армения

Зрители на историческия футболен мач Армения – Турция през септември 2008 г. Снимка:армнюз

Опитът на Турция и Армения да погребат едновековната враждебност и да отворят границата помежду си е застрашен от провал заради бремето на неразрешен териториален спор, който никоя от страните не може да пренебрегне. Само около три месеца след като протоколите бяха подписани с подкрепата на Съединените щати, Европейския съюз и Русия, Ереван и Анкара започнаха да се обвиняват взаимно, че се опитват да пренапишат текстовете. Споразумението би осигурило огромни икономически изгоди на бедната и заобиколена от суша Армения. Турция пък ще спечели нов блясък за надеждността си като потенциален член на ЕС и ще подсили влиянието си в Южен Кавказ,…

Армения – потомците на жертвите на геноцида не приемат помирението

Зрители на историческия футболен мач Армения – Турция през септември 2008 г. Снимка:армнюз

Историческата перспектива за мир с дългогодишния враг Турция предизвика яростна съпротива сред силните арменски националисти, която може да попречи на президента Серж Саркисян и да парализира целия процес. Със споразуменията, подписани миналия месец, християнска Армения и мюсюлманска Турция се съгласиха да установят дипломатически отношения и да отворят отново границата, преодолявайки век на враждебност, кореняща се в масовото избиване на арменци от османските турци през Втората световна война. Мирът ще донесе големи икономически облаги на бедната, заобиколена само от суша Армения, а пък Турция ще подобри чрез решаването на граничния спор препоръките си като потенциален член на ЕС и надеждна страна…

Армения и Турция отварят границата след 100 години

Руският президент Дмитрий Медведев (вдясно) в музея на загиналите през 1915 година арменци в Ереван. Снимка: Ройтерс

Армения е на път да постигне големи икономически печалби от отварянето на границата с Турция, докато Анкара ще може да се похвали с дипломатически триумф. Това ще стане, ако двете съседки удържат на обещанието си да възстановят дипломатическите си отношения след сто години вражда. Споразумението, обявено в понеделник, може да доведе до преподреждане на интересите в Южен Кавказ – от векове сцена на съперничество между великите сили за стратегическия кръстопът между Изтока и Запада и енергийните ресурси на Каспийско море. Рисковете обаче са реални и могат да възпрепятстват проекта. Националистите в Армения са ядосани от затоплянето на отношенията след почти…

Турско-арменската дружба обърква плановете на Русия за Южен Кавказ

Мъж стои върху турското знаме на церемония по случай годишнината от масовите убийства на арменци от Отоманската империя в Ереван. Снимка: Ройтерс

Новината за подписването на „пътната карта“ за нормализиране на арменско-турските отношения беше посрещната в Русия доста доброжелателно. Но ако си припомним значението на този англоезичен дипломатически термин, а именно карта на кавказките пътища, ще има над какво да се замислим. През есента на миналата година арменският президент Серж Саркисян и азербайджанския му колега Илхам Алиев подписаха в резиденцията на Дмитрий Медведев специална Декларация за Нагорни Карабах. Оттогава Русия се опитва да си върне изгубения през последните години статут на главен „патрон“ на уреждането на нагорнокарабахския конфликт и имидж на миротворец. Това е особено важно на фона на неблагоприятното впечатление, което…

„Геноцидът“ засенчва посещението на Обама в Анкара

Турци протестират пред американското посолство в Анкара срещу резолюция на американския конгрес за признаване на геноцида над арменците през 1915 година. Снимка: Ройтерс

„Години наред американският президент Барак Обама не предъвкваше думите си и наричаше „геноцид“ клането на арменците преди 90 години. Подобно на него постъпваха държавният секретар Хилари Клинтън и вицепрезидентът Джо Байдън“, писа Глен Кеслер от в. „Вашингтон пост“. В статията си Кеслер се позоваваше на писмата, които системно са подписвали тримата, искайки от тогавашния президент Буш да признае „за геноцид масовото клане на арменците“. Мнението им беше, че подобно признаване би могло да се определи като „велика и неоспорима глава от американската дипломатическа история“. По време на предизборната си кампания Барак Обама повтаряше, че като президент ще признае геноцида над…

Обама пред дилема за арменския геноцид

Барак Обама говори на среща в кметството на Коста Меса, Калифорния. Снимка: Ройтерс

Турция стана толкова важна за целите на САЩ в Ирак, Афганистан и Близкия изток, че Барак Обама я включи в първата си презокеанска обиколка като президент. Но отношенията между страните може да бъдат изложени на риск, освен ако Обама не склони да наруши обещание, дадено по време на предизборната си кампания. Обама обеща да използва думата „геноцид“ за убийствата на арменци от османските турци преди близо век. Подобно решение ще вбеси Турция, която може да затрудни военните операции на САЩ в региона, като им откаже сътрудничество. Това не е просто объркан исторически дебат, който Обама може да избегне. Това ще…

В Турция разкриват премълчавани факти за геноцида над арменците

Книгата на Мурат Бардакчъ, посрещната с мълчание в Турция

За Турция числото трябва да е прозвучало като бомба. Според документ, укриван дълго време, който е принадлежал на вътрешното министерство на Османската империя, 972 хил. турски арменци са изчезнали от официалната статистика на населението между 1915 и 1916 г. В Турция каквато и да е дискусия за случилото се с арменците може да доведе до буря от гневни изблици. Въпреки това след публикуването на една книга през януари, числото и османските източници остават фактически неспоменати. Вестниците почти не писаха за тях. Телевизионните предавания не са ги обсъждали. “Нищо”, казва Мурат Бардакчъ, авторът на книгата. Мълчанието означава само едно, казва той:…