художник

Бистра Винарова, забравената дама на експресионизма

Художничката е съпруга на Симеон Радев. За нея Казандзакис казва: „Българската ръка, създала чудеса“

Портрет на Симеон Радев от съпругата му Бистра Винарова.

Наричат я „забравената дама на експресионизма“. Съпругът й, историкът, публицист и дипломат Симеон Радев е широко известен и до днес за повечето хора основно с труда си „Строители на съвременна България“. Малко се знае обаче за нея – Бистра Винарова, ползвала се с възхищението и уважението на съвременниците си. Получила блестящо образование в Европа, в градове като Дрезден, Мюнхен и Виена, Винарова е следовник на течението на експресионизма и има силен артистичен досег с немските му представители. Познава се с художници като Огюст Роден, Пикасо, Матис. Най-интензивният период от творческия й път са 20-те и 30-те години на миналия век,…

Александър Добринов – от салоните в Европа до изселването в Луковит

Вляво: Картка историяу на политическия живот в България. Вдясно: Карикатура на Димитър Благоев и Христо Кабакчиев в „Българан“.

„Преди няколко месеца обекта излиза от затвора. От излизането му от затвора до последния момент той не показа с нищо да се е приобщил към новата народна власт, а напротив поддържа старите си връзки с реакционни семейства и жадно поглъща чутите зловредни слухове, като същевременно ги и разпространява. Постоянно слуша радио Лондон и Нюйорк, като се възхищава от „смелоста” им да плюят разни нелепости по отношение на народното ни правителство”. Правописът в цитата е запазен. Той е от донос срещу Александър Добринов, част от досието му в ДС. Добринов е арестуван по-малко от два месеца след 9 септември, той…

Ксероксите при соца, „Люти чушки” и как беше реабилитиран Радой Ралин

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и…

Кристо Явашев: Никой не се интересува от моите работи в България. Защо трябва да ходя в България?

Аз съм също така чех, казва художникът в интервю на Кристиан Аманпур за Си Ен Ен. Тя го нарича марксист

Кристо Явашев в студиото на Си Ен Ен. Снимка: от екрана

Това интервю е взето лятото и излъчено по Си Ен Ен, след откриването на проекта на Христо Явашев „Мастаба” в Хайд парк в Лондон. За българския печат то остана незабелязано. Някои негови оценки за родината му може би щяха да предизвикат спорове и коментари в медиите, ако се беше случило примерно с френски художник емигрант. Тук бяха премълчани, може би едновременно от незаинтересованост и толерантност към особения му характер и космополитната му личност. Интервюто е интересно с това, че разкрива възгледите на един от големите световни художници от края XX век и началото на XXI век и любопитни истории за…

Кольо Манев, рошавият чирпанлия от Париж

Никола Манев. Снимка: от сайта на художника

Кольо Манев имаше същата къдрава и рошава прическа и като млад, само не беше побеляла. Идваше си от Париж всяко лято, родителите му живееха в махалата, на ул. „Мургаш“. Манев си идваше с някакво „френско гадже”, руса, с дънки (тогава едни дънки правеха впечатление), която май беше холандка. Ние ученици в началното училище го гледахме с благоговение. Тогава беше обичайно хората да се чудят как така някой живее в Париж, пък си идва свободно. Има обяснение, някои неща се научават по съседски… Баща му арх. Манев е пратен да учи в Париж преди войната от родителите си учители от Чирпан.…

Светлин – светлият път към Бога

Светлин Русев в ателието си. Снимка: Иван Кулеков

Чухме се на 24-ти май. Попитах го какво подготвя за 14 юни – рождения му ден. Замислил съм нещо, рече. Обикновено отбелязваше рождения си ден с изложба. Колко ще продължи – попитах – ден или?… Днес разбрах, че ще продължи вечно. Понякога пътувахме заедно – до Плевен, до Рупите, до Кюстендил…. На един завой се разминахме за секунди със смъртта. Пошегувахме се със заглавията на утрешните вестници: “Отиде си големият български художник…” Заедно разчиствахме мазето на къщата му в Плевен и попаднахме на едни от първите му ученически рисунки. От тях художникът беше тръгнал по безкрайния път към себе…

Едно историческо пиянство на англичаните и …българският опит

Гравюрите „Улицата на бирата“ и „Улицата на джина“ на Уилям Хогарт., 1751 г.

Художникът Уилиям Хогарт е оставил забележителни гравюри от един исторически период във Великобритания, известен като „Джин лудост”. Тогава пияни хора са се търкаляли навсякъде по лондонските улици, а в града имало повече от 15 000 питиепродавници, където се е разливал джин, произведен от нискокачествен алкохол. Пиянството се превърнало в такъв проблем, че след няколко десетилетия парламентът приел специални закони да го ограничи. В този период на лондончанин се падало средно по литър на седмица – такива количества се продавали. Джинът превзел Великобритания в края на XVII век. Престижният концентрат по това време е френско бренди, дестилат от вино, с аромат,…

С „тъпата България” Кристо се показа като истински (прост) българин

Кристо Явашев. Снимка: от екрана на бТВ

През годините много хора ги смущаваше фактът, че Кристо не иска да говори на български с българи. Не че го е забравил. И сега в интервю казва, че 15 години на Запад не е знаел чужд език, нямал време да учи. Но, нищо, има си човекът особености, негова работа, странности на творец. В интервюто си за „Цайт” обаче разказва как решил, че няма да се върне в „тъпата България”. Тук вече няма оправдание за тази особеност. Много българи са напуснали България, някои от тях прогонени или избягали, за да се спасят, а не тръгнали по своя воля. Със задочни присъди.…

Излезе вестник на невъзпитаните карикатуристи. Това ли е българският „Шарли Ебдо”?

Новото издание „Прас прес” ще се продава и в „Lafka” :)

Чавдар Георгиев, Чавдар Николов и Христо Комарницки – невъзпитаните карикатуристи с първия брой на новото издание „Прас прес“. Снимка: Иван Бакалов

От днес на пазара е първи брой на „Прас прес” – вестникът на невъзпитаните карикатуристи. Това са Чавдар Николов, Христо Комарницки и Чавдар Георгиев. Те са издатели и редактори на вестника, с помощта и на журналиста Иван Бакалов. Да пуснеш нов вестник във време, когато един след друг спират вестници, фалират или се мъчат в последни издихания, е смела стъпка. Още повече, че вестникът на невъзпитаните няма мощен издател и спонсори, а само ентусиазирани дребни спомоществователи. Идеята е смела и малко луда. Но това е вик на последните…

Никифор и соцреализъм

Художника, Писателя и Нина. Time lapse*

Никифор – Художника, към края на живота си. Илюстрация: e-vestnik

Никифор, Художника, имаше рибарска лодка в Созопол, държеше я на пристанището, при лодките на рибарите. Казваше се „Нина”. Изписано фино с тъмносиня боя на белия корпус на лодката. Никифор живееше в София, но всъщност беше някъде от Габрово. По цяло лято изкарваше в Созопол. Можеше да се види често на пристанището да чопли нещо по лодката, с една типична моряшка фланелка. Или с приятели по кръчмите. При добро време често отплуваше с лодката някъде на юг, с компания или без, но не за риба, а на пътешествие. Нисък, широкоплещест, дълга коса, която от…

Градските пейзажи на арх. Белин Моллов – фотогалерия

Арх. Белин Моллов -Софийски пейзаж, акварел.

Изложба пейзажи откри в Дома на архитектите на ул. „Кракра“ арх. Белин Моллов. В съвременните изложбени зали вече рядко могат да се срещнат реалистични акварели градски пейзажи като неговите. Арх. Моллов е специалист по в областта на устройственото планиране и градското развитие. Тази година навърши 70 години. Роден е в Русе, завършва архитектура в София, специалност градоустройство. След 1971 г. е работил 20 години в КНИПИ “Софпроект”- Дирекция „Генерален план на София“. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Бил е директор на “Софпроект”- Генплан от 1986 до 1990г.

Арх. Белин Моллов - Хисар капия, акварел.
Арх. Белин Моллов – Хисар капия, акварел.
Арх. Белин Моллов - Хисар капия, акварел. Арх. Белин Моллов -Софийски пейзаж, акварел.Арх. Белин Моллов -пейзаж, акварел.Арх. Белин Моллов -Двореца, София, акварел. Арх. Белин Моллов -Плаковският манастир Св. Илия, акварел.Арх. Белин Моллов -Орлов мост, акварел.Арх. Белин Моллов -Пейзаж от Копривщица.

След 1990…

Да колекционираш вино и Пикасо едновременно

Колекция с бутилки „Шато Мутон – Ротшилд“ от различни реколти, с рисунки на известни художници. Снимка: „Шато Мутон – Ротшилд“

Празна запазена бутилка „Шато Мутон – Ротшилд 1973” върви като антикварна вещ на цени 20-30 евро. Причината е, че на етикета има рисунка от Пикасо, който умира в същата година. Годината е знаменателна за прочутата изба „Шато Мутон – Ротшилд”. От тази година държавната комисия след дълго умуване прекатегоризира вината на избата и ги слага в най-високата категория вина на Франция. Затова за тази знаменита реколта собственикът на избата барон Филип де Ротшилд поръчва рисунка за етикета на Пабло Пикасо. Художникът дава подходяща рисунка и умира през април същата година. Всъщност рисунката с неговия етикет е само една от цяла…

Mane* – откъс от книгата „Един ден на Бойко Методиевич”

Илюстрация Чавдар Николов.

В 7 ч. сутринта, както винаги, слънчевите лъчи проникнаха между дебелите завеси на мръсните прозорци. Прислугата бе малобройна и все не оставаше време за измиването на стъклата, пък и не беше важно. В стаята бе тихо. До Бойко Методиевич лежеше застаряваща красавица, бивша фризьорка, чиято хубост беше повехнала. Тя все още спеше като похъркваше със звуци, които човек може да оприличи на мъркащо коте. Той си помисли: колко е сладка, от толкова време съм с нея, роди ми дете, и така прилежно се прикрива, защото за нея и малкия знаят малцина много доверени хора. При толкова много медии и при…

Симеончо ли е „българското дете, ядящо плъх“ на Салвадор Дали?

Салвадор Дали. Фройд в полиморфна перверзия, или българското дете, ядящо плъх. 1939 г.

Б. р. – Напоследък отново в социалните мрежи се разпространява една картина на Салвадор Дали и се водят спорове има ли „български сюжет“ в нея, дали изобразеното дете не е тогавашният български престолонаследник Симеон, чиито снимки по онова време са печатани върху марки и пликове. В своя статия от март 2004 г. във в. „Култура“ литературоведът Светлозар Игов обоснова тезата, че това е образът на Симеон Сакскобургготски. Тук пускаме отново статията му и малко снимки на детето Симеон от онова време за да може всеки да сравни. Заглавието е на редакцията. „Българското дете” на Салвадор Дали” е статия от Жоржета…