история

Как да ги настигнем швейцарците?

По повод кончината на големия швейцарски актьор Бруно Ганц: Почивай в мир, Маестро! Ти беше един от многото примери, че малка (по територия) Швейцария е създала много повече от „часовника с кукувичката“ (всъщност изобретен от германски майстор), от банките, шоколада, сирената Грюйер, Ементал и много други, Червения Кръст, Международното хуманитарно право, швейцарското джобно ножче, най-прецизната фина механика, най-развитата железопътна мрежа и т. н…. Швейцарците дадоха на света дори прочутия стрелец Вилхелм Тел, изваян с думи от немския поет Ф. Шилер… Стрелецът не е бил голям симпатизант на Хабсбургската империя, ако трябва да се изразим дипломатично… Но Приносът на Швейцария в…

Папакочев – „Целият софийски хайлайф е заставал пред неговата фотокамера“

Историята на известния фотограф, разказана от сина му Георги

Георги Папакочев (вляво) и баща му Петър Папакочев. Снимки: личен архив, автопортрет на фотографа 1934 г.

Георги Папакочев е 69-годишен. Син е на прочутия в миналото фотограф Петър Папакочев. Завършил е английска гимназия в София и „Международни отношения“ във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС), и второ висше – журналистика. Работил е като редактор в списание „Патриот“, след това в БНР. Един от създателите на предаването „12 + 3“. От 1993 година е нещатен журналист в радио „Свободна Европа“ в София, а от 1995 година – в Прага. През 1991 г. е един от основателите на специалността „Художествена фотография“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където преподава „фотожурналистика“. – След успешна кариера като столичен фотограф, баща ви е…

Александър Добринов – от салоните в Европа до изселването в Луковит

Вляво: Картка историяу на политическия живот в България. Вдясно: Карикатура на Димитър Благоев и Христо Кабакчиев в „Българан“.

„Преди няколко месеца обекта излиза от затвора. От излизането му от затвора до последния момент той не показа с нищо да се е приобщил към новата народна власт, а напротив поддържа старите си връзки с реакционни семейства и жадно поглъща чутите зловредни слухове, като същевременно ги и разпространява. Постоянно слуша радио Лондон и Нюйорк, като се възхищава от „смелоста” им да плюят разни нелепости по отношение на народното ни правителство”. Правописът в цитата е запазен. Той е от донос срещу Александър Добринов, част от досието му в ДС. Добринов е арестуван по-малко от два месеца след 9 септември, той…

Необичайната съдба на Мария-Луиза – как една италианска принцеса става любимка на българите

Княгиня Мария Луиза с корона.

Коя е всъщност Мария-Луиза, първата съпруга на цар Фердинанд? На първо място, италианска принцеса. Дъщеря на Пармския херцог Роберто I Бурбон-Пармски, кръщелница и любимка на папата. Представителка на династията на Бурбоните, основана от третия син на испанския крал. Мария-Луиза всъщност се казва… Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма. В семейството има 11 деца, а след повторния си брак баща й има още 12 деца. Пармският херцог е последният суверен на Парма и Пиаченца. Той е детрониран, тъй като Сардинското кралство анексира малките италиански държави и обединява територията…

„От мой приятел разбрах…“ Не трийте доносите на Коритаров, те са исторически факти

Георги Коритаров. Снимка „Булфото“

Журналистът Георги Коритаров беше осветен като агент на ДС през 2006. От разсекретените документи тогава стана ясно, че Коритаров е бил сътрудник на Шесто управление на ДС с псевдоним Алберт. Това беше оповестено от тогавашния вътрешен министър Румен Петков, който отговори на искане да се разкрият връзките на няколко души с тайните служби от времето на комунизма. Това се случи преди приемането на Закона за досиетата. Случаят стана една от причините да бъде приет този закон, тъй като се появиха естествени възражения, че не може досиетата да се отварят избирателно. Но това не отмени факта, че Коритаров е сътрудничил на…

Как България удължи Първата световна с 2 години – несъстоялото се българско покаяние

Войници и офицери от 34-ти пехотен Троянски полк, с трофеи от пленено британско въоръжение – Дойран, лятото на 1917 г. Снимка: Изгубената България

Кръглите годишнини от големите събития винаги са повод не само за припомнянето им, а за размисли и изводи от преживените преди време големи сътресения. Изводи и поуки – обаче не за нас, а за големите виновници – Великите сили. Те да се поучат, нали? А ние? Големите, общоевропейските поуки от Голямата Война отдавна са направени. Няма да ги повтаряме. А няма ли такива, предизвикани от специфично българското участие в касапницата? Като че ли 99% от писанията у нас са все за героичните наши защитници на Н-ския връх или стоицизма на обоселите ни войници от Н-ския полк на Солунския фронт.…

„От цяла София само г-жа Каравелова бе единственият мъж“… За мъките на хората, които „бодат в очите”

Екатерина Каравелова 1878 г.

Екатерина Каравелова е една от жените в българската история, чиято обществена роля е позната, но трябва да бъде припомняна, защото като че ли колективната памет не е отдала дължимото на тази забележителна жена. Силата на характера й се проявява като съпруга на един от най-самоотвержените ни политици Петко Каравелов, когото неизменно подкрепя до смъртта му след 29 години брак. Двамата са в центъра на политическия живот в повратни моменти като Съединението, детронирането на княз Александър Батенберг, Стамболовия режим и др. Екатерина е майка на три дъщери и общественичка с блестящи образование и ерудиция, публицист, доброволец по време на националните катастрофи.…

Братята и сестрата на Левски, и наследниците на рода Кунчеви

Родословно дърво на рода на Васил Левски. Единстевинет наслед0ници на рода са от сестрата на Левски Яна.

  В българската история познаваме няколко „големи стари фамилии“ – Каравелови, Ботеви, Вазови, Каблешкови и др. Но някак си веднага проличава липсата на един род – Кунчеви. Васил Левски всъщност произхожда от два прочути карловски рода – Караивановия и Кунчевия. Известно е, че в Карлово има два рода Кунчеви, които нямат кръвна връзка помежду си. Левски произхожда от попския род Кунчеви. Родителите на Апостола – Иван Кунчев и Гина Караиванова, пренасят своите добродетели върху децата си. Бащата е описван като уважаван и справедлив човек с авторитет, често търсен от своите съграждани за разрешаване на различни спорове. Любопитното е, че Иван…

Багряна неразбрана и до днес – животът й след 9 септември

Елисавета Багряна. Снимка: архив на БАН

(Продължение – виж „Животът на Багряна след 9 септември. Защо остава неразбрана и до днес?”) През 1975 г. излизат книгите „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“ на Блага Димитрова и Йордан Василев, които са забележително изследване върху живота на поетесата, както и на нейните съвременници от периода преди 1944 г. Книгите предизвикват като реакция масирана идеологическа кампания. Наистина, тази кампания не е срещу самата Багряна, но тя е срещу една същностно-битийна част от живота й – действителността на младостта й. Тази офанзива на критици представители на режима е всъщност срещу съвременници и близки на Багряна, които самата…

Ксероксите при соца, „Люти чушки” и как беше реабилитиран Радой Ралин

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и…

Животът на Багряна след 9 септември. Защо остава неразбрана и до днес?

Елисавета Багряна на посещение в с. Недялковско, 1981 г. Снимка: архив на БАН

За живота на една от най-големите български поетеси през този период могат да се зададат повече въпроси, отколкото отговори. Ценим ли достатъчно Багряна като литературна личност и имаме ли обективен поглед върху миналото – нейното, но и това на обществото ни? Защо и досега някои следват клишето, че тя е виновна за смъртта на Вапцаров? Въпреки че изследователи вече са доказали ролята й на несполучила защитница. Животът на Багряна се е развил в сложен, характерен с видими и невидими процеси социално-политически контекст. Всяко от общо шестте десетилетия от живота на поетесата след 9 септември заслужава не просто обстоен анализ, а…

Колко паметници на културата можем да понесем

Защо две момичета загинаха под руини в центъра на София? Кога ще са следващите?

Срутилата се къща на ул. „Алабин“ в София, която погреба две момичета. Снимка: БГНЕС

Не стихват дискусиите в медиите за сградите паметници на културата, а тези дни се коментира тъжната новина, че няма виновни за смъртта на две млади момичета, загинали под руините на къща паметник на културата в центъра на София. Моя лична история ми отвори очите какъв парадокс, създаден от закони и чиновници, са рушащите се сгради, повече или по-малко ценни паметници на културата. Преди двайсетина години имах имот в центъра на малкото градче Бяла на брега на Янтра. Ходех редовно да си плащам данъците. В имота имаше къща от края на 19 век или началото на 20-и. Каменна маза, четири стайчета…

Двата мита за 10 ноември – дворцов преврат и отгледана опозиция

Карикатура от Георги Чаушов – изритването на Тодор Живков, първата срещу властта след 10 ноември.

В края на 1989 г. в ГДР имаше граждански вълнения, всекидневни демонстрации дни наред, тамошният Тодор Живков – Ерих Хонекер падна и демонстрациите продължиха докато падна и Стената. В Полша съпротивата срещу властта беше организирана години по-рано. И т. н. в страните от Източна Европа имаше съпротива, известни личности дисиденти в затвора, граждански вълнения. Само в България смяната настъпи от централните новини на телевизията, от които стана ясно, че Тодор Живков е свален на пленум. Свободата дойде спусната отгоре… Не започнаха спонтанни демонстрации, всичко тръгна тихо и спокойно, „борбата с комунистите” започна, след като те отстъпиха. Често наричат 10 ноември…

След 10 ноември 1989 г. Живков се бори да остане президент – разказано от Пенчо Кубадински

Пенчо Кубадински по време на интервюто, април 1994 г. Снимка: Иван Бакалов

Кубадински театрално вдигна дясната си ръка, направи пауза и каза:“Ей тая ръка свали Тодор Живков“. Седяхме на една дълга ниска масичка, в срещуположните й краища, в селската къща на жена му в село Тополница край Асеновград. До момента бяхме разговаряли вече часове. Досмеша ме. „Не се смей“, каза той и започва да разказва. Заседанието на политбюро ден преди пленума на 10 ноември 1989 г. „Те, Младенов, Атанасов, Джуров, се бяха наговорили вече”, махна с ръка Кубадински. Но за оставката на Живков трябвало мнозинство. Присъствали 8 души и силите се разделяли точно по равно. Нужен бил един глас повече. След…