писател

Гьоте, Гьотеее, знам те аз… В търсене на общата култура някога и сега

Имало и книги и учебници по обща култура. Дали помагат?

Има стар виц, как нашенец застанал пред статуя на Шилер някъде в Германия и казва: „Гьоте, Гьотеее, знам те аз – „Малка нощна музика“… Та-та-та-таам (тананика първите тактове на пета симфония от Бетовен). Какво е вчера и какво е днес да имаш обща култура? Да си слушал и „Металика“, и Верди? Да ги разпознаеш като ги чуеш от радиото. Също да разпознаеш и годишните времена на Вивалди, силно експлоатираната токата и фуга в ре минор на Бах, гласа на Франк Синатра, нещо от мюзикъли като „Коса“, „Исус Христос Суперстар“. Може да си почитател едновременно и на второстепенната група „Юрая…

Невеста Нена

Елин Пелин. Снимка: Агенция „Архиви“

  Рано една есенна утрин из село се разнесе пронизителен женски писък. Из улиците тичаше като замаяна Нена, невестата на Кольо Загорчето, боса, гологлава, с разскубана коса. Лицето и ръцете й бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата, течеше на широки браздулици по бледния образ и капеше по кирливата пазуха. Нена тичаше, ревеше с всичка сила, с глас, задавен от сълзи, грозен, и викаше към всеки срещнат: — Хорааа, пребиха ме. Моя мъж ме преби. Здравето ми взема, господ душата му да вземе! Хората се отбиваха плахо от пътя, гледаха я учудено и я окайваха. Нена мина край…

„Бодегита”, Хавана, Маркес и другите

Барманът Бисмарк приготвя мохито. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение – виж „Хавана като дом на марката „Хемингуей“)   Хавана може да се похвали с поне 3-4 заведения, титулувани като световни. „Флоридита” е получил 5 диамантени звезди като топ бар на света, във времето на комунистическа Куба (1992 г.). Заведенията в хотел „Национал” са напластили история със световни личности. Колко заведения има в София, които да се похвалят със звезди и прочути хора като „Флоридита”? Само един архитектурен кич – гранд хотел „София” до Централна поща – където настаняват по договор с Киноцентъра чуждите звезди на снимки у нас, е посъбрал малко автографи от тях. Но нищо повече,…

Хавана като дом на марката „Хемингуей”

Бронзов бюст на Хемингуей и 12 вида дайкири посрещат туриста в бар „Флоридита“. Снимка: Иван Бакалов

(Продължение. Виж първите части на пътепис от Куба тук).   “My mojito in La Bodeguita, my daiquirí in El Floridita” – „Моето мохито в „Бодегита“ и моето дайкири във „Флоридита“. Това са думи на Ърнест Хемингуей, един от най-известните жители на Хавана през XX век. Някои оспорват автентичността им, поради съперничество между двете кръчми. Но няма съмнение, че той е пил и двата вида коктейли, в двете кръчми. Покрай писателската му слава „Бодегита дел медио“ и „Ла Флоридита“ са може би най-прочутите кръчми в града. За „Флоридита“ е сигурно, че Хемингуей е бил постоянен посетител, за „Бодегита“ – не…

Януари – месец на Йордан Радичков в Пловдив

Йордан Радичков. Снимка: Издателство НИКЕ

Филми, изложби, театрална постановки, лекции и нова книга отбелязват завършването на работата по 12 тома събрани съчинения на неподражаемия Йордан Радичков. Серия събития и непоказвани досега оригинални илюстрации на автора ще обогатят културната програма на Пловдив през целия месец януари. През 2023 година „в най-българския от всички месеци“ – януари, Пловдив ще стане домакин на представянето на финалния 12-и том от събраните съчинения на Йордан Радичков. Несравним виртуоз, магьосник на словото, драматург и сценарист, авторът е завещал на читателите си многообразно творчество от къси разкази, новели, романи, пътеписи, детски книги, пиеси и филмови сценарии, събрани в 12 тома творчество. Януари…

Да е благословен „език наш насущний“. Да го погалим

На снимката: Когато езикът на писателите, моя милост, вляво и нобелистът Орхан Памук, е български и турски, но пишат със сърцето си, тогава докосването помежду им в Париж ражда усмивката. Снимка: личен архив

  Посвещавам на всички мои верни читатели, които на 24 май ме поздравиха. Заради тях изтръгнах този текст от душата си.   В най-красивия ден на българското племе, разпръснато по белия свят, аз бях в арменската църква на квартала. Когато отец Тирай започна своята молитва, пред очите ми изникна картината. Картината на моя живот. Нощ. Плач на… икони. Пред погледа ми на петгодишно дете ставаше нещо ужасно. Нещо, което малкото ми сърце не можеше да проумее. А и не искаше да проумее. Горяха икони. Горяха светци. Баба Пънтя, нашата съседка баба Панайотя (какво красиво и достолепно име, нали), бе…

100 години Радой Ралин – как беше забранена „Люти чушки“ и как писателят беше реабилитиран

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. Инкриминирана е, изтеглена от книжарниците още преди да се продаде целия тираж. Вероятно са продадени 6-7 хил. броя. Днес първото издание е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя…

Трудната задача да изкараш пари от писане в интернет

Парите от реклама в интернет са слаби приходи за авторите. Илюстрация: Ада Дерана Биз

В епохата преди интернет коментари и мнения се публикуваха във вестници. Пращаш своя статия или читателско писмо и чакаш редакцията да го одобри и публикува. Редакциите на вестниците бяха като филтър, който допуска само качествени текстове. Разбира се, също така и цензурираха някои теми и мнения, но в случая по-важно е, че допускаха само определено качество. С появата на блогове и социални мрежи в интернет излизат и се разпространяват всякакви текстове. Няма граници за публикуване. Фейсбук, примерно, ограничава и цензурира само текстове и автори, които нарушават разтегливите му правила. Всеки стана журналист и писател. В епохата на вестниците се…

Белязаната Фани Мутафова

Фани Попова-Мутафова през 30-те години на миналия век. Снимка: архив

Фани Попова-Мутафова била фина, дребна жена с красива осанка. Обичала бижута, казват. И някой дори я набедил, че имала пръстен-подарък от Хитлер. Това, разбира се, било невярно. Пръстенът нито бил подарък от фюрера, нито бил с рубин – бил с фалшив камък. Изфабрикувана история, за да циментира обвиненията във фашизъм срещу нея след 9 септември… Години по-късно разбрах какъв ужас е преживяла, започвайки се от страданията от астма по време на престоя в затвора след 1944 г. В един декемврийски ден, група жени там ги обливат със студен душ. Как писателката, тогава просто една изплашена жена, се опитва да…

Длъжностите на писателите и журналистите

Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане „благороден“ просяк и да живее по-лесно от „неблагородните“ просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и полезни, и честни, и сити. А нашата публика? – Не грижете се за тая публика. За тая публика между ахтоподът и шопските…

Ганчо Савов: В затвора намирахме начин да се осведомяваме за всичко, дори от западни медии

Ганчо Савов в последните години от живота си. Снимка: личен архив

През април 2021 се спомина тихият дисидент Ганчо Савов. Славист, писател, преводач и публицист, и ключов български дисидент, не толкова прочут. Савов е роден през 1930 г. През 1974 г. е осъден на 18 години затвор по обвинение в шпионаж, след като се противопоставя на сътрудничество с Държавна сигурност. От 1974 до 1985 г. е политзатворник, излежал по-голямата част от 18-годишна присъда. За него навремето се застъпват безуспешно Аmnesty Intertnational и ПЕН-центърът на Словения. След излизането от затвора до падането на режима на Живков е в изолация, препитава се като обикновен работник, но публикува в печата под псевдоними. От 1997…

Новогодишните програми като безкрайна бездарна халтура

Коментарите за телевизионните програми на Нова година издават някакво примирение и безсилие. Сякаш има необратим упадък – телевизиите са неспособни да направят нещо празнично и привлекателно да те задържи да гледаш. Излишно е да се коментира с подробности коя от трите големи телевизии какво е направила. Всъщност частните телевизии какво да ги критикуваш. Тяхна си е отговорността колко зрители ще задържат, към коя аудитория се обръщат. Но бюджетът на БНТ е от джоба на всички българи. И как разбират празнична програма там? В българските телевизии празникът е кошмар, изведен на нова висота телевизионен делник. Най-напред имат проблем с таргет групата…

Проф. Алберт Бенбасат: Смъртта на една стара книга е в голяма степен равносилна на човешката

Проф. Алберт Бенбасат. Снимка: Обаче.бг

  Проф. Алберт Бенбасат е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски”, литературен историк, критик, публицист, редактор и издател. Автор е на 13 книги. В разгара на пандемията се появи сборникът му с разкази „Изгубени вещи”, събрал историите на излезли от употреба предмети на фона на променящия се свят.   – „Изгубени вещи” е книга за променящия се пейзаж на софийския център – с изчезващата поетика на пространството, с изчезващите колоритни копелета от „Патриарха”, с осиротелите вещи, трупове на книги и липсващи врабчета. Как изхвърлените в кофите за боклук вещи на отлетелите граждани…

In memoriam. Миряна Башева: Аз нямах илюзии

Миряна Башева. Снимка: в. Сега

Поетесата Миряна Башева почина на 73 години в съня си, съобщи в. „Сега“, където тя работи дълги години и още сътрудничеше. Башева е автор на някои емблематични стихотворения, които са образец за културата на градската интелигенция в края на XX век и началото на новия век. Някои от нейните стихове са познати от десетки естрадни песни, за които много слушатели не са и знаели, че са по нейни стихове. За читателите на в. „Сега“ тя беше остроумен автор и създател на сатиричната страница „После“, която със своя сарказъм стана една от емблемите на вестника още от появата му през октомври…

За някои нарушения на днешната политкоретност в „До Чикаго и назад“

Алеко Константинов

В Щатите автор като Алеко Константинов щеше да предизвика нечуван скандал с пътеписа си „До Чикаго и назад“ отпреди повече от век. Там филми и книги все повече стават неудобни заради тоталната политкоректност. Описанията на Константинов са толкова наивни и неподправени нарушения на днешните политкоректни стандарти, че надминават и свободата в изразяването от онова време. Алеко, описвайки афроамериканците в Америка прави сравнения, които днес звучат кощунствено. А са направени най-чистосърдечно и безпристрастно. И дават точна представа за расовия проблем в Щатите към онзи момент. Със същия поглед Алеко описва и българите, и бай Ганьо Сомов с дисагите на изложението…