писател

Багряна неразбрана и до днес – животът й след 9 септември

Елисавета Багряна. Снимка: архив на БАН

  (Продължение – виж „Животът на Багряна след 9 септември. Защо остава неразбрана и до днес?”) През 1975 г. излизат книгите „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“ на Блага Димитрова и Йордан Василев, които са забележително изследване върху живота на поетесата, както и на нейните съвременници от периода преди 1944 г. Книгите предизвикват като реакция масирана идеологическа кампания. Наистина, тази кампания не е срещу самата Багряна, но тя е срещу една същностно-битийна част от живота й – действителността на младостта й. Тази офанзива на критици представители на режима е всъщност срещу съвременници и близки на Багряна, които…

Ксероксите при соца, „Лютите чушки” и как беше реабилитиран Радой Ралин

Ксерокопието на „Люти чушки“ с автографи на Димовски и Ралин. Снимка: e-vestnik

„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост. Впрочем, може да се намери в интернет понякога за 30-40 лв., но не е сигурно дали не става дума за фототипното издание от 1990 г., което върви за 20 лв. Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г. Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и…

Животът на Багряна след 9 септември. Защо остава неразбрана и до днес?

Елисавета Багряна на посещение в с. Недялковско, 1981 г. Снимка: архив на БАН

За живота на една от най-големите български поетеси през този период могат да се зададат повече въпроси, отколкото отговори. Ценим ли достатъчно Багряна като литературна личност и имаме ли обективен поглед върху миналото – нейното, но и това на обществото ни? Защо и досега някои следват клишето, че тя е виновна за смъртта на Вапцаров? Въпреки че изследователи вече са доказали ролята й на несполучила защитница. Животът на Багряна се е развил в сложен, характерен с видими и невидими процеси социално-политически контекст. Всяко от общо шестте десетилетия от живота на поетесата след 9 септември заслужава не просто обстоен анализ, а…

Фейсбук или как читателите станаха писатели, но не съвсем

Фейсбук от форма на комуникация се превръща в обсебване и графомания. Снимка: ДПА

Американският писател футурист Алвин Тофлър обяснява масовата култура като вече отиваща си – явление, което предстои да прерасне в една масова индивидуализация. За Тофлър основна характеристика на потреблението спира да е масовостта, а индивидуалният избор и потребление – включително на културни продукти. Според тази концепция масовата култура е етап и същевременно преход към една култура на “фрагментаризация” – на вкусовете, на избора на литература, начин на живот и др. Фейсбук предлага и двете – масови и индивидуални концепции и прочити. Ако двете визии – за масовата култура и за фрагментаризацията не могат да бъдат напълно отнесени към реалната ситуация…

Сценаристът на Бунюел, Жан-Клод Кариер, измамен от Димитър Митовски и Димитър Гочев

86-годишният Жан-Клод Кариер е френски сценарист и писател. Сценарист е на филмите на Луи Мал “Вива Мария!” и “Крадецът”, на “Валмон” на Милош Форман и др.. В продължение на 19 г. работи с Луис Бунюел до смъртта му и е сценарист на филмите му “Млечният път”, “Дневна красавица”, “Дискретният чар на буржоазията”, “Този неясен обект на желанието”. Снимка: IMDb

В писмо до министъра на културата Боил Банов, което бе изпратено и до сайта „Гласове“, световноизвестният френски сценарист и писател Жан-Клод Кариер разказва за „мошеническата операция“, на която е станал жертва, на Димитър Митовски и Димитър Гочев (продуценти на филма „Мисия Лондон“ и др.). Тяхната компания „Камера ООД“ е продуцент на филма „Досието Петров“, чиито сценаристи са Жан Клод Кариер и Георги Балабанов, който е и режисьор на филма. „Никога не съм бил жертва на подобна комбинация“, „очевидно за тях въпросът е приключил, след като са прибрали европейските пари“, пише Жан-Клод Кариер, който години наред не успява да получи, заедно…

Досието на Юлия Кръстева 2. – Възобновен диалог и малоценна информация

Досието на Юлия Кръстева, агент „Сабина“. Снимка: Булфото

Продължение – виж „Досието на Юлия Кръстева 1. – Службите са я вербували, но тя ги е будалкала“ Бел. ред. – В следващите редове са извадки от досието на Юлия Кръстева, с псевдоним „Сабина” в документите на Първо главно на ДС. Тя изпадна в сложно положение, защото отрича категорично и заплашва със съд всеки, който публикува твърдения, че е сътрудничила на службите. Публикуването на досието предизвика спорове сред силно чувствителните на тема ДС. Някои защитават Кръстева, изтъкват факта, че в досието няма писани от нея информации, а от офицери, които са разговаряли с нея и тя им е предавала…

Досието на Юлия Кръстева 1. – Службите са я вербували, но тя ги е будалкала

Досието на Юлия Кръстева, агент „Сабина“. Снимка: Булфото

Коя е всъщност Юлия Кръстева, европейската и световна интелектуалка с български произход, около чието име, и по-скоро – около чийто псевдоним „Сабина“ се заформи скандал след оповестяване от Комисията за досиетата за принадлежност към Държавна сигурност? Юлия Кръстева е френско-българска изследователка – лингвист, семиотик, философ, психоаналитик, чието име и включено сред 100-те мислители на XX век класация на сп. „Форин Полиси“, редом с Умберто Еко, Орхан Памук, Вацлав Хавел. Заминава да учи в Париж през 1966 г. за едногодишна специализация, като решава да остане там. Преди заминаването си споделя на българските власти, че няма намерение да остава във френската…

Мая Дългъчева: Детето не е малко човешко същество, то е просто различен вид човек

Възрастните нямат фантазия, споделят деца пред писателката, която живее в Германия

Мая Дългъчева. Снимка: личен архив

Мая Дългъчева е българска писателка, която понастоящем живее в Германия. Авторка е на поезия за деца и възрастни, пише детски приказки, текстове на песни, куклени спектакли, гатанки. Нейни творби присъстват в множество поетични антологии у нас и в чужбина, сборници за предучилищна и начална възраст; стиховете й са превеждани на няколко езика. – Какво трябва да съдържа един истински стих или песен за деца? – Разговарях напоследък с германци – родители, педагози, включително с една авторка на детски книги. Питах ги точно това „Кое е нещото, което прави…

„Рафаел” – бестселър и още нещо

Романът „Рафаел“ от Леа Коен на издателство „Ентусиаст“.

Разгърнах страниците на „Рафаел” като читател, който не разполага с никаква предварителна информация за романа. Когато го прочетох на един дъх, всъщност на два (прекъсването беше принудително поради работен ангажимент), знаех, че държа в ръцете си бестселър. Като прагматичен човек и писателка, който обича да се учи от колегите, реших да проверя коя е рецептата за това. Порових се тук-там и установих, че в романа на Леа Коен наистина са вплетени вълшебните съставки, които карат читателите да се влюбват в книгите. Първото попадение на романа „Рафаел” е самият Рафаел Арие – обаятелен бонвиван, чийто живот е обгърнат от благоуханието на…

„Възвишение” – прехвален провал. Осрахте романа, ибах ва

Снимка: от реклама на филма „Възвишение“

След масираната реклама и първи възторжени отзиви за филма „Възвишение” по романа на Милен Русков, във Фейсбук заваляха мнения на разочаровани критици. Ето някои от тях: Простреляна възможност. Някои актьори са като в мюзикъл на Хачо Бояджиев Аve Ivanova Гледах много, много слаб филм. Нямаше да е болка за умирачка, ако беше просто поредният български филм. Но той е по забележителен роман. Роман, който можеше да пренесе в адекватна стилистика единствено Сашо Морфов. Който е гледал „Хъшове”, знае за какво говоря. Друг филм по тази книга никога няма да се направи. Затова ме е яд. Простреляна възможност. Ужасна драматургия…

Между „Кой не скача е червен“ и антисемитизма – четиво за редактори по повод статията в сайта „Култура.бг“

Ложа "Кармел" за антисемитска публикация

Анжел Вагенщайн. Снимка: от биографичния филм за него

Бел. ред. – Откровено антисемитската статия на Димитър Камбуров в сайта „Култура.бг“ (да не се бърка с вестник „Култура“), насочена срещу писателя Анжел Вагенщайн, предизвика много коментари. По-долу е позицията на ложа „Кармел“, която съдържа познавателна информация за границите на антисемитизма, която може да бъде полезна и за други редактори на сайтове. Озлоблението, с което Камбуров пише срещу Вагенщайн не се дължи на еврейския му произход, а основно на това, че е „червен“. И тъй като е червен, обяснението за неговото широко признание, включително с филм от американска режисьорка, се дължи според автора на някаква еврейска конспирация. Същото расистко…

Спомен за писатели – Валери Петров, Коста Павлов и кучешки истории

[inspic=47962,left,270]Георги Янев е български писател, критик и литературен историк. Уредник в къща-музей „Гео Милев“ в Стара Загора, той е сред най-задълбочените изследователи на Гео Милев и литературната ни история. Посрещал е през годините на соца в музея множество български писатели на литературни вечери и срещи с читатели. Беше любезен да разкаже случки и детайли за българските писатели и за културния живот у нас. „Ако нямах чувство за хумор, нямаше да мога да разкажа за тях…“, подчертава пред потенциалния читател.

Георги Янев: Няма разлика от преди – писателите са секта до секта, които не се понасят

Автоцензурата погуби таланти; Манипулация е, че Гео Милев е комунист

Георги Янев. Снимка: личен архив

Георги Янев е български писател, критик и литературен историк. Уредник в къща-музей „Гео Милев“ в Стара Загора години наред преди пенсионирането си, той е сред най-задълбочените изследователи на Гео Милев. В продължение на десетилетия участва в българския литературен живот при социализма и след това, и е изследовател на литературната история от началото на миналия век. С изключително чувство за хумор, но и критичност, Янев споделя множество спомени и наблюдения за българските писатели, явления от културния и обществен живот у нас. Янев се спира на редица теми – от Константин…

Велики пиячи – детективът Марлоу и неговият баща Реймънд Чандлър

Реймънд Чандлър (вляво) и неговият герой Филип Марлоу, пресъздаден от Хъмфри Богарт. Снимки: Сайт на писателя

Детективът Филип Марлоу, литературният герой на писателя Реймънд Чандлър, е идеалът за пияч. На всеки няколко страници от романите на Чандлър, Филип Марлоу поглъща по някое питие и върви непобедим през фабулата. За разлика от него Реймънд Чандлър е бил непохватен пияч, напивал се безпаметно, страдал от махмурлук и правил опити за самоубийство. Чандлър става писател на 44 години. До тогава е работил като служител на петролна компания. През 1932 г. поради Голямата депресия остава без работа и започва да пише криминални детективски разкази. Публикува ги за пръв път в списание „Блек Маск”. По онова време няма интернет и се…

Олег Ковачев от „Рицар без броня“: Само понякога на село виждам истински хора, но те си отиват

Край Апостол Карамитев всички се смълчаваха от уважение. Валери Петров беше най-особеният. Това беше валерипетровски филм…

Олег Ковачев днес и в ролята си във филма „Рицар без броня“, 1966 г. Снимки: личен архив

Олег Ковачев, днес на 61 години, добива популярност в ролята на малкия Ваньо Стамов от емблематичния филм „Рицар без броня“ от 1966 г., режисьор Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров (в Уикипедия за филма). За съжаление днес филмът е достъпен само с едно лошо направено копие в YouTube и няма как да го оцени съвременната публика. Паметен филм, от съкровищницата на българското кино, с онази сплав от смешно, тъга и доброта, каквато само Валери Петров може да забърка. По това време Олег…