Писмо от Ню Йорк

Пушенето от Ню Йорк до София

Пушенето е вредно. Пушенето състарява. Пушенето убива. Сигурно затова в България всички пушат. Ама всички. Може да срещнеш пушачи на възраст от 6 до 86 години. И се пуши навсякъде. Преди влизането на страната в Евросъюза, в кабинетите си, лекарите оставяха цигарата само докато си слагаха слушалките. В частните зъболекарски кабинети миризмата на тютюн беше по силна от тази на арсеник. Учители пушеха с учениците си. Пушеше се в двора на детските градини. Майки пушат в кафенетата до количките на рожбите си и до сега. Да не говорим че в България се пуши не само никотин, а и всичко което…

Хелоуин в Ню Йорк

Паднало дърво на 7-а улица в Ийст сайд в Манхатън. Снимки: АП/ЕПА/БТА

Днес няма да има парад за хелоуин в града, където това събитие се точи поне 5 часа и е с участието на повече от 70 хиляди маскирани, музика, писъци и смях. Хелоуин днес е реален в Ню Йорк. С всеки изминат ден съобщенията за последиците от урагана Санди в Ню Йорк стават все по-мрачни. 22 загинали, засега, и щети в милиарди – никой все още не знае колко точно милиарда. Това е само за града, без да броим щата и щатите Ню Джърси и Кънектикът. Бурята не е стихнала и днес вилнее в Пенсилвания. Така, че окончателната сметка още е…

От Манхатън, в сърцето на урагана (+фотогалерия)

Посред потопа „Старбъкс” предлага доставка на кафе по домовете

В окото на бурята – нощта на понеделник срещу вторник (29-30 октомври 2012 г.) в Манхатън, 14-а улица. Снимка: от екрана, от репортаж на тв-репортера на Си Ен Ен Андерсън Купър

Някой от нещата, идващи с урагана Санди, се случват за първи път за мен, а и за Ню Йорк. Тишината, нещо толкова странно за град който живее в един постоянен шумов фон, тишината, идваща със спирането на работа почти навсякъде, със спирането на градският транспорт, на метрото и автобусите, на влаковете до Лонг Айлънд, до Кънектикът и до Джърси и затварянето на мостове и тунели от вчера, 7 pm – тази тишина е странна и стряскаща. На практика оставиха действащ само Линкълн тунел с възможност и той да бъде затворен днес…

Алкохол, кино и хазарт срещу кризата

Мадлен Чолакова

От София глобалната финансова криза сигурно изглежда ефимерна. Дали защото напоследък в България е модно да не се обича Америка, но желание за разбиране какво точно става с парите на света май няма. Пък и нали е по важно не на нас да ни е добре, а на тях да им е зле. Нали бяха много добре, е така им се пада. Но какво всъщност се случва и как живеят сега американците? Как изглежда всичко това в ежедневието на града, който от почти година, едва ли не всеки ден се разтриса от фалити, корупционни скандали, изтичане на средства и дори…

Америка гласува… за целия свят

Преди месец кацнах в Ню Йорк след трудно лято в родината и незабавно се потопих в изборната истерия на Америка.

Когато тук се развихри борбата кой да наеме за следващите 4 години имота на “Пенсилвания авеню” във Вашингтон, известен като Белия дом, на „Уол стрийт“ настъпи небивала криза, започнала от пазара с имоти. В моя живот последната подобна възбуда около политическо събитие и в подобни икономически обстоятелства, беше назначението на Горбачов през 1985 г. и последвалите го събития, които промениха света завинаги. Сигурно ви е любопитно как изглежда Ню Йорк в тези предизборни дни и часове? Ето как. По улиците…

Един ден на Томас, един ден на света…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

През септември в Женева е прекрасно. Слънцето грее меко и приятно, Монблан наднича зад езерото, надянал вечно бялата си шапка, яхти на местни банкери, на забогатели представители на руския пролетариат и на арабски петролни трудещи се се клатят лениво от лекия бриз. От крайезерните кафенета мирише на хубаво кафе и пресни кифли, градският транспорт е точен като швейцарски часовник през всички сезони и само тук-там на някоя спирка се качва мургав румънски ром с акордеон, от чийто клавиши излизат нежни карпатски звуци, напомнящи на равнодушните женевци, че „и ний сме дали нещо на света“. Гордите Балкани не се дават…

Шекспир в парка – със звезди под звездите

Ако ви кажа, че мразя Ню Йорк през лятото, надали ще ми повярвате. Или ще си кажете, че съм нахална. Но си е чистата истина. Ню Йорк прилича на тенджера под налягане от юни до септември, с редки изключения, които всички чакат като спасение. Спасение от влагата, която прави горещината непоносима. Иначе живакът не скача много повече, отколкото в София по същото време, но когато мине 33 градуса по Целзий, да си по улиците на град, обграден от вода, е истинско изпитание. Дрехите ти залепват за тялото и на всеки три преки хлътваш някъде, само за да поседиш под хладните…

За книгите

Според сина ми аз съм от последното поколение, четящо книга на хартиен носител. Изказа това мнение кихащ от книжния прах, докато подреждах семейните книги, събирани от поне две поколения. Стана ми тъжно. Опитах се да вкарам цялото си налично въображение в представата как лежа в леглото с някакъв изумителен, лек като перушиннка „комп” – вече има подобни, съдържащ всичко, което искам да чета или препрочета, който увеличава шрифта и сам разгръща страниците, а индексът за информация е всезнаещия Google…. Около празника на книгите, аз така го разбирам 24 май, все по често се замислям, какво става с четенето в…

Катедралата и самотата в мегаполиса

Предложението на редактора на е-вестник да пиша писма от Ню Йорк ми дойде като гръм от ясно небе. Аз, както вече сте разбрали от предишното писмо, съм актриса. При това руса. Писма прописах когато започнах да се мотая по света и защото има Интернет. А когато разбрах, че трябва да продължа започнатото от такъв майстор като Енчо Господинов, че и да се мъдря до писател като Милена Фучеджиева, бях почти готова да се откажа да участвам в увеличаването на броя на пишман писачите. Но предизвикателствата са моя начин на живот. Непрекъснато се изненадвам какви ги върша. Изненадана бях и че…

Омразните празници

Тук замириса на Коледа преди повече от месец. Прехвърча сняг, а отнякъде започват да звучат коледни мелодии. На ъгъла разпъват стойки за елхи. И надуват огромен Дядо Коледа. Пред „Линкълн сентър“ традиционното запалиха елхата. Полека лека по прозорците замигват шарени лампички. Всеки дом, витрините на всеки магазин, сградите на големите компании и дори държавните учреждения се обвиват в борови клонки и бляскави играчки.

Сентръл парк. Снимки: авторката

Огромни, красиво накичени коледни елхи светят из целия град. На върха на най-голямата, пред „Рокфелер сентър“, блести 80 каратова диамантена звезда. Пред катедралата подрънква звънецът на Армията на спасението. Ухае на празнични покупки и ястия. На желание…

Добрите хора от Америка

Ралф от Лонг Айлънд, Бъд от Вирджиния и дядо Йосиф от Подуене - непретенциозни размисли преди Деня на благодарността

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Това писмо, мили читатели, не бях сигурен дали да го изпращам. Писах го, когато стана ясно, че след няколко месеца вече по-рядко ще виждам тези хора, които до голяма степен за мен олицетворяват Америка. Хора, които са сякаш излезли от разказите и романите на Стайнбек и Хемнингуей, на Колдуел и Доктороу. И, тъй като наближава един много специален американски празник, Денят на благодарността, реших все пак да го пратя на редактора на e-vestnik… Ралф Райт е учил в 5 университета в САЩ и има дипломи по бизнес администрация и богословие. Президент е на фирма, която се занимава с всякакви…

Бронксвил – нещо като Драгалевци…

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, дойде ред да ви напиша едно писмо за ню-йоркската Бояна, или Драгалевци, както решите. Селото се казва Бронксвил, има 6543 жители според последното преброяване от 2000 г., и е на 15 мили (24 км) северно от Манхатън, по течението на река Бронкс. Живях там със семейството си 7 години и това беше един от най-особените периоди в моя живот (досега)… Както знаете животът на журналиста и дипломата е чергарска история. Той минава предимно в пълнене и разопаковане на куфари или кашони на всеки 3-4 години (аз се застоях повечко в Ню Йорк) и е свързан както…

9/11- десет часа, които разтърсиха света

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Шест години от този кошмарен ден – 11 септември 2001, вторник. Малко преди 9 сутринта Стефан, тогава на 17 години, вече беше в училището си на 25-та улица. С Антония пристигнахме от къщата ни в Уестчестър на Гранд Сентръл в сърцето на Манхатън – тя тръгна към университета си, аз към моя офис на 42-ра улица и Второ авеню. Още не знаех, че няма да имам вест от децата си близо десет часа в този ден, който промени света – вероятно за много десетилетия напред. Щом излязохме от влака, Антония получи съобщение от неин състудент, че нещо става в долната…

ООН: Малкият Вавилон – 2

или Осмото чудо на Света

В предишното писмо, мили читатели, повечето от които сега се разхлаждате на плажа с чаша бяло вино или джин с тоник и резенче лимон, ви разказах за част от онова, което се вижда от външната страна на ООН. Сега ще ви въведа вътре, сред личностите на ООН, като гледам да не ви занимавам с неща, които знаете от другите вестници. Първо, ако чуете дипломат които ви се оплаква от работата в ООН като монотонна и скучна, не му вярвайте. (Ако не му харесва, да иде на работа в Прищина. Аз съм работил и там, та знам). Няма по-интересно място в…

ООН: Малкият Вавилон

Или Осмото чудо на Света

Пристигнах в Ню Йорк на 5 Септември 1999 след 7-годишно “хуманитарно дипломатствуване” в Централна и Източна Европа. Седем дълги години там ръководех хуманитарната дейност на Международната федерация на Червения Кръст: войни, етнически конфликти, бежански лагери, преговори с правителствата на 15 държави от Естония на север до Македония на юг. Офисът ми беше в Будапеща, централата – в Женева, повечето работа в Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватска и други части на очарователните и пълни с исторически кавги Балкани. Част от сърцето ми беше в България, както и досега. Последните 6 месеца от тези седем славни години прекарах в Белград и Прищина,…