птици

5 малки щъркелчета в едно гнездо

- рекорд в Симеоновград

Двойка щъркели отглеждат 5 малки, което е рядкост. При щъркелите се излюпват обикновено 2-3 малки. Гнездото им се намира на електрически стълб в Симеоновград. Тази двойка щъркели гнездят там от години, но досега не са имали 5 малки. Случай с отгледани 5 щъркелчета е имало преди 2 години в село Мрамор, тополовградско. Кадрите са заснети от Иван Атанасов, Сакар нюз.

РИОСВ – Варна: „Те такова животно нема!” Гърмете патки на воля!

Отрязана глава на лебед край Шабленското езеро, 22 февруари т. г. Някой от ловците е решил да опита лебед и е отрязал дългата шия да не пречи в багажа. Снимки: Иван Бакалов

„Е те такова животно нема” – казал старшината, като му показали жираф. Лафовете за старшината при социализма не са изгубили своята актуалност. Днес, дори да покажеш на някой държавен служител в очите нещо, за което той е отговорен, той пак ще отрича като старшина, че то не съществува. Точно такова усещане предизвиква официално писмо до e-vestnik от Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна. Преди месец в e-vestnik пуснахме репортаж от Шабленското езеро, в който със снимки показахме, че то е обект на атаки от ловци, че навсякъде около езерото са осеяни патрони, има убити патици (виж тук).…

Чичопей – символ на София

[inspic=43848,left,330]Малката птичка, наричана от орнитолозите "Голям синигер", а в народния език чичопей, беше избрана с онлайн гласуване за символ на София. От 28 януари до 15 март 8600 души гласуваха за нея измежду 12 вида птици. Победи големият синигер с 24 % от гласовете, на второ място остана гугутката с 20 %, а на трето – домашното врабче с 16 % от гласувалите. Конкурсът е организиран от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), по проект  "Вижте летящото богатство на България", финансиран от Фондация „Америка за България”.

Да похапнеш лебед и патка от изчезващ вид

Отрязана глава на лебед край Шабленското езеро, 22 февруари т. г. Някой от ловците е решил да опита лебед и е отрязал дългата шия да не пречи в багажа. Снимки: Иван Бакалов

Казват, че езерото край Шабла е защитено убежище за изчезващи видове прелетни птици и разни видове патици. Голяма грешка. Всъщност то е място за отстрел, където ловците намират удобно събрани накуп големи количества пернати от различни видове. Сутрин патките се вдигат на ята и небето почернява. Ловците стрелят нагоре и винаги улучват. Няма много такива места по света… Гърмят и ядат всичко – и белочела гъска, и червеногуша гъска (извезващ вид от Световната червена книга), и лебеди дори. На пътека до тръстиките видях отрязана глава на лебед. Някой гръмнал птицата вероятно заедно с другите гъски, после й отрязал главата с…

Треската за „зелена енергия“ заплашва биоразнообразието в Румъния и България

Франс прес

Ветрогенераторите край Калиакра загрозяват естествения пейзаж – където високият бряг се среща с морето. Но това е малката беда. Те са точно на пътя на прелетните птици и в местообитанието на няколко редки пернати видове. Снимки: Иван Бакалов

Багери копаят коритото на планинска река в защитена зона от европейската мрежа Натура 2000. В Румъния и в други страни от Балканите ентусиазмът за изграждане на водноелектрически микроцентрали заплашва реки, които са съкровищници на биоразнообразие. „Мащабите, които придоби изграждането на водноелектрически микроцентрали, специално на планински реки в защитени зони, представлява голяма заплаха за екологичната цялост на тези райони и нарушава националните и европейски закони“, заявиха наскоро 69 организации за защита на околната среда в писмо до румънския министър на околната среда и горите Ласло Борбей. До момента 297 проекта, предвиждащи изграждане на 536 микроцентрали, вече са получили разрешение…

Д-р Петър Янков: Една вятърна перка убива десетки птици годишно, но фирмите крият

Във Великобритания със защита на птиците се занимават милиони хора, в България - десетки, казва ученият

Д-р Петър Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците. Снимка: авторката

Д-р Петър Янков е председател на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Завършил е Биологическия факултет на „Софийския университет”, специалност „Екология”. Защитил е дисертация по „Птиците на София”. Работил е 12 години в БАН до 1988 година, когато става един от основателите на БДЗП и работи за него до днес. Два мандата (колкото е максимумът) е бил представител за Източна Европа в управителния орган на Световната организация за защита на птиците Bird life international. – Колко вида птици има в България? – Броят на  видовете птици, които се срещат в една държава, е нещо много условно. България, колкото и…

Да пуснеш птица от клетка в природата

Свободен полет. Снимка: Таня Киркова

Да държиш в ръцете си птица и да усещаш сърцето й как тупка в шепите ти… Да отвориш ръце и направо да я хвърлиш към небето край близката гора. Това усетиха щастливците, които участваха в пускането на свобода на 10 керкенеза, 4 качулати и 3 ушати сови, и един бухал. Птиците бяха лекувани или излюпени в единствения Център за спасение на диви животни в Стара Загора от сдружението „Зелени Балкани”.Пътуваме по пътя Бояна-Златни мостове. Зад нас се движи колата на Центъра, в която в мукавени кашони се возят птиците. Преди 5 години пуснахме 3 бухала – 1 излекуван и 2…

Кой ще опази брега край Тюленово от хората? – фотогалерия

Скалистият бряг край с. Тюленово е едно от най-красивите места по българското Черноморие и естествено обиталище на редки и изчезващи видове птици. Местността обаче с превръща все повече във вилна зона.

Пещерите в скалите са естествено обиталище на птиците. Но местната община разпродава земята и вили се строят по брега извън селото. Скоро няма да остане място, необитавано от хора и обиталищата на птиците ще бъдат ликвидирани. Снимка: Иван Бакалов
Пещерите в скалите са естествено обиталище на птиците. Но местната община разпродава земята и вили се строят по брега извън селото. Скоро няма да остане място, необитавано от хора и обиталищата на птиците ще бъдат ликвидирани. Снимка: Иван Бакалов
Пещерите в скалите са естествено обиталище на птиците. Но местната община разпродава земята и вили се строят по брега извън селото. Скоро няма да остане място, необитавано от хора и обиталищата на птиците ще бъдат ликвидирани. Снимка: Иван БакаловКорморани. Снимка: Иван БакаловБрегът край с. Тюленово е неповторим със своите природни образувания по цялата крайбрежие. Снимка: Иван БакаловСкалите-островчета край с. Тюленово са естествените обиталища на кормораните и др. птици. Снимка: Иван БакаловЕдин от многото минерални извори,  пръснати край Тюленово, които туристите използват за баня. През август пред тях се редят на опашка. Снимка: Иван БакаловСкали в южния край на Тюленово. Снимка: Иван БакаловКорморани. Снимка: Иван БакаловБрегът край с. Тюленово погледнат от северната страна. Вижда се как вилите настъпват извън селото. Снимка: Иван БакаловДелфин и малко делфинче край брега на Тюленово. Снимка: Иван БакаловДелфин край брега. Снимка: Иван БакаловГнезда на корморани в скалите. Снимка: Иван БакаловРядка растителност в скалите край Тюленово. Снимка: Иван БакаловРядка растителност в скалите край Тюленово. Снимка: Иван БакаловКорморани. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловПещера в скалите. Снимка: Иван БакаловПещера. Снимка: Иван Бакалов

Извън територията на селото една след друга никнат вили. Продадени са земи извън регулацията на селото и се очаква строителството да се разшири на север и на юг. През лятото все по-големи групи туристи разпъват палатки навсякъде край скалистия бряг и паркират колите си до обиталищата на птиците. Брегът губи характера си на дива природа и ще престане да бъде обиталище за фауната. В миналото тук е имало и…

Ветрогенератори-убийци

Ветрогенераторите край Калиакра загрозяват естествения пейзаж – където високият бряг се среща с морето. Но това е малката беда. Те са точно на пътя на прелетните птици и в местообитанието на няколко редки пернати видове. Снимки: Иван Бакалов

Колко е красиво на Калиакра! Обширни степи, отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу, разбиващи се вълни и вятър – вятър, който е толкова силен, че дори не ти дава възможност да мислиш. Само гледаш морето, небето, скалите и… ветрогенераторите. Всъщност колко красиво беше на Калиакра! Класическите сергии и ресторантът с червен надпис „Кока кола“ в скалите не дразнят толкова погледа, колкото огромните бели перки, монтирани почти край ръба на скалите. Дори нелепият соц-обелиск, посветен на легендата за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете…

Щъркелите в Белозем помагат при любовни мъки

Снимки: Валентина Петрова

Белоземци не могат да си оправят жените, та за това има толкова щъркели в селото, които да носят бебета. Така шеговито в Белозем- европейското селище на белия щъркел, обясняват стълпотворението на птиците през лятото в селото. Белозем е в пловдивско, на около два часа път от София. В 10 часа горещината в селото започва постепенно да изпива силите. Неделя е, повечето жители излизат от църквите – едните от католическата, другите от православната. Населението в селото е смесено – близо 1000 католици и 4000 православни. За Белозем не важи описанието за типично българско село – тихо, сиво, празно. „Ние сме на…

Спешно отделение за диви пациенти

Спасителният център на „Зелени балкани” приема повече от 600 диви животни годишно

Доктор Сашка Витанова промива раната на пациента – царски орел с ампутирано крило. Снимка: авторката

Операционната маса е дезинфекцирана и почистена до блясък, когато на нея ляга поредният пациент. Доктор Сашка Витанова и помощникът Ричард подготвят физиологичен разтвор, спринцовки, тампони. Ричард държи здраво болния – в противен случай хищните му нокти и острият клюн могат да се окажат опасни. Пациентът е царски орел, приет преди време в единствения в България Спасителен център за диви животни, разположен в покрайнините на Стара Загора. Когато орелът постъпва в болницата, в тялото му откриват 12 сачми – някой е упражнявал мерника си върху защитената от закона птица. Част от меките тъкани на крилото липсват до кост, а останалите са…

Мария от остров Айла + фотогалерия

Бих се върнала в България, ако се промени начинът, по който се прави наука, казва биоложката от университета в Глазгоу

Мария Богданова по време на работа на остров Айла. Снимка:Личен архив

„Повечето хора ни мислят за малко шантави”, казва Мария Богданова, която прекарва по няколко месеца в годината в наблюдение на птиците на шотландския остров Айла. Мария е биолог по образование и от седем години учи и работи в Шотландия, в университета в Глазгоу. През пролетта и лятото тя нарамва телескопите и тежката екипировка и по цял ден върви по следите на редките птици на остров Айла, който е известен и като Меката на шотландското малцово уиски. Мария си идва в България само за по-няколко седмици годишно и макар че страната й липсва, засега не мисли да се връща – „Докато…