терор

Русия: Все по-жестоки репресии, заражда се въоръжена съпротива

Бойци от легиона „Свобода на Русия“. Снимка: видеокадър

В четвъртък срещу 60-годишна руска гражданка беше издадена двугодишна ефективна присъда за изразяване на „политическа омраза“. Осъдената Ирина Цибанева оставила бележка на гроба на родителите на руския президент Владимир Путин, в която пише: „Родители на маниак, вземете го със себе си. Той причинява толкова много болка и проблеми. Целият свят се моли за смъртта му. Смърт за Путин. Отгледахте изрод и убиец“, цитира текста Асошиейтед прес. Неотдавна бащата на руска ученичка, нарисувала антивоенна картина, също получи 2 години затвор, след като го заловиха в Беларус, откъдето се готвел да избяга. Откакто изпрати руски войски в Украйна през февруари 2022 г.,…

Терористичен акт окървави Санкт Петербург при посещението на Путин

След взрива в метрото на Санкт Петербург. Снимка: вк

Седем души са загинали на място при днешния взрив в метрото на Санкт Петербург, един е починал в линейка, а двама – в приемните отделения на болници, съобщи пред журналисти министърката на здравеопазването на Русия Вероника Скворцова, цитирана от ТАСС. По официална информация пострадалите са 47. „Тридесет и девет души са хоспитализирани, двама от които са починали в приемното отделение, а шест от пострадалите са в тежко състояние. Състоянието на останалите е средно тежко“, каза Скворцова. Пресслужбата на градската администрация в Санкт Петербург съобщи впоследствие, че в болница са настанени 43 пострадали при взрива, предаде ТАСС. Сред тях е едно…

Защо пламна Тунис

Правда.ру

Бунтовете в Тунис. Снимка: АП/БТА

В Тунис продължават кървавите сблъсъци, в които загинаха над 50 души. Те започнаха на 17 декември, когато продавач на зеленчук се застреля, след като му забраниха да търгува без лиценз, и предизвика вълна от подобни самоубийства. Местни хора твърдят, че за търговски лиценз искат страховити суми. Хиляди възмутени от произвола на властите излязоха на улиците. Първо пламна столичното предградие Етадамен. Младежи замеряха с камъни пазителите на реда, палеха полицейски коли, разграбваха магазини, громяха правителствени учреждения. Опитите за силова намеса остават засега без резултат. Бунтарите пренебрегват наложения комендантски час и продължават протеста. Техни вождове станаха популярните рапъри Хамад бен Амор…

Тан Шве – зловещият господар на Мианма

в. Фигаро

Генералисимус Тан Шве. Снимка: топнюз

Много властен и много потаен, зловещият господар на Мианма за пореден път не разкрива какви са намеренията му. Какво ще направи след изборите в неделя генералисимус Тан Шве, човекът, който пороби 50-те милиона жители на Мианма и ги обрече на тотална бедност? Убеден, че е единственият, който може да съхрани единството на страната, и загрижен да запази привилегиите си, Тан Шве, човекът, който е номер едно на хунтата в Мианма, ще предаде щафетата на Тан Шве, президента, казва Сое Аун, говорителка на коалицията от опозиционни организации, които са в изгнание в Тайланд. Но генералът, за когото се твърди,…

Червени кхмери – палачите проговарят в документален филм

Асошиейтед прес

Режисьорът Тет Самбат разговаря с червения кхмер Нуон Чеа. Снимка: личен архив

От повече от три десетилетия селата в Камбоджа са дом на тихи убийци: бивши командири на Червените кхмери, които прерязали гърлата на стотици, дори хиляди хора, и хвърляли телата на жертвите си в плитки гробове. Режисьорът Тет Самбат прекарал 10 години в търсене из провинцията, опитвайки се да намери онези, които са извършвали масови убийства, за да могат – заедно с идеологическия лидер на геноцидния режим, Нуон Чеа – да разкрият истината за едни от най-мрачните събития през миналия век. Техните истории са разказани в първия по рода си документален филм „Врагове на народа“, който се разпространява в…

Безмълвното покаяние на един палач от Червените кхмери

Червеният кхмер Дойк в съдебната зала. Снимка: от тв екрана

Методичният и усърден палач на радикалното комунистическо движение на Пол Пот „Дойк“ бе осъден днес на 30 години затвор. Той е единственият Червен кхмер, признал се за виновен в процес, който разкри ужасяващата му двойнственост. Обвинението беше поискало 40 години затвор в трибунала под егидата на ООН. Дойк е на 67 години и се очаква да прекара остатъка от живота си в затвора, освен ако не се вземе друго решение. Личността на Каинг Гуек Еав по прякор Дойк никога не е била еднозначно приета. Когато френският му адвокат Франсоа Ру описваше искреното покаяние на човек, който иска „да се върне…

Кой засекрети документите за Катин?

Мемориалният комплекс в Катин. Снимка: руниверс

Години наред Русия уверяваше, че решението за засекретяване на документите от следствието за Катин е взето от специална комисия. Именно тя огласи: „Не сме ние“. В Московския градски съд се състоя поредното – вече пето – заседание по делото за засекретяването в края на 2004 г. на решението да бъде прекратено продължилото 14 години следствие за Катин. Ищецът, организацията „Мемориал“, се стреми това решение да бъде признато за противозаконно и Междуведомствената комисия да снеме грифа за секретност. Всичко сочеше, че подобно на всичките досегашни и вчерашното заседание няма да внесе нова конкретика – представителите на Междуведомствената комисия не се явиха…

Година след убийството на Наталия Естемирова диктаторът Кадиров е още по-могъщ

Президентът на Чечения Рамзан Кадиров. Снимка: от тв екрана

Точно преди година Наталия Естемирова, руската журналистка и активистка от правозащитната организация „Мемориал“, беше отвлечена и убита в Чечения. Нейното надупчено от куршумите тяло беше захвърлено в гора в Ингушетия. Седмиците преди смъртта й, Естемирова водеше разследвания по няколко случая на мъчения и на извънсъдебни екзекуции, извършени от Кадировците – силите на Рамзан Кадиров, чеченския диктатор, който беше лично назначен на президентския пост на Чечения от Владимир Путин и днес все още е подкрепян от него. Естемирова беше привикана от Кадиров и заплашена. Тя беше заплашена и от членове на антуража му, но отказа да прекрати разследванията си и беше…

Има ли кой да спаси Киргизстан?

Пол Куин-Джъдж*

След бунтовете в Киргизстан. Снимка: етудей

Голяма криза обхваща Централна Азия, но по-голямата част от света и повечето правителства предпочитат да не мислят за това. Киргизстан загуби контрол върху значителна част от страната. Първоначално насилието отне живота на стотици хора и по последни изчисления създаде над 400 000 бежанци от население от пет милиона. Спокойствието, което дойде в региона, е временна умора от боя. Новото преходно правителство на Киргизстан изглежда все по-неспособно да вземе каквито и да е мерки, за  да възстанови домовете, поминъка, разрушената инфраструктура и доверието. То въобще не може да наложи ред. Въпреки това световните лидери гледат другаде. Вашингтон е обсебен…

30 години от края на Червените касапи. Режимът, който унищожи Камбоджа

Картина от художника Ван Нат, изобразяваща мъчения в затвора. Снимка: Музей за режима на Червените кхмери в Пном Пен

На 7 януари 1979 г. виетнамската армия завзема камбоджанската столица Пном Пен, като с този акт се прекъсва управлението на терористичния режим на Червените кхмери. За 4 години този режим от азиатски комунисти изби 1,7 млн. души – около четвърт от населението на страната. Оживелите жертви днес разказват за ужасите на онова време пред Манфред Рист, журналист от „Нойе цюрхер цайтунг”. Когато преди 30 години виетнамските войски нахлуват в столицата на Камбоджа, откриват един напълно опустошен град. Пном Пен, който през 1975-а, годината на падането му в ръцете на Червените кхмери, наброява 1 милион жители, три години по-късно е обезлюден.…

Руски историци ще хвърлят светлина върху диктатора Сталин

Руски историци ще публикуват 100 тома, свързани с управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин. Те трябва да помогнат за реална оценка на престъпленията на съветската система. Снимка: basik.ru

В сряда руски историци обявиха началото на проект, чиято цел е да хвърли допълнителна светлина върху управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин и да помогне на руснаците да се примирят с една от най-мрачните страници в тяхната история. Амбициозната идея на проекта е през следващите три години да публикува 100 тома от руски и чужди историци. Първите пет вече бяха издадени миналата седмица. „Все още няма юридическа оценка за сталиновия терор и за престъпленията на съветската система“, твърди един от участниците в проекта, историкът Никита Петров. „Досега ние не си направихме труда да оценим това кръвопролитие и неговите последици.“ Руснаците…