Тодор Живков

33 години власт на Тодор Живков – феномен в човешката история*

Официалният портрет на Тодор Живков, който беше поставян навсякъде из България в продължение на повече от 10 години до 1989 г. Официалните портрети на вожда са променяни само 3 пъти за всичките 33 години на неговото управление.

Преди 19 години, на 10 ноември 1989 г., беше свален от власт човек, който управлява държавата еднолично и непрекъснато 33 години подред. Тази продължителна власт не може да се сравни с нищо в съвременния свят, освен с властта на Ким Ир Сен в Северна Корея (премиер и партиен лидер от 1948-1949 до 1994 г.) и властта на Фидел Кастро в Куба (премиер от 1959, партиен лидер от 1965 до 2006-2008 г.). Живков се хвали в края на 80-те в едно изказване – “Аз съм доайен сред първите и генерални секретари на компартиите в социалистическите страни в Европа”. И допълва –…

И без Живков живуркаме по живковски

Иво Инджев

Странно нещо е животът и смъртта на вицовете. Като онзи за гражданина който всеки ден си купувал „Работническо дело”, поглеждал първа страница и ядосано го хвърлял веднага. На въпроса какво търси, отвърнал, „един некролог”, след което бил репликиран, че некролозите са на последна страница, но отвърнал с контрареплика: „Онзи, който чакам, ще се появи на първа.” Днес този виц, един от кандидатите за „златната решетка” по онова време, е толкова умрял, колкото и обектът на съдържащия се в него присмех. А некрологът се появи. В общия кюп с други подобни припомняния на отредената за целта страница на най-тиражните вестници. „…

Призракът на Тодор Живков броди в софийска кръчма

Реликви от соца пази семейното заведение „Тато” в столичния квартал "Надежда"

Работници от близките сервизи обядват в заведението. Снимки: Валентина Петрова

Ако духът на Тодор Живков си търсеше дом в София, вероятно щеше да избере квартал „Надежда” и да се засели за постоянно в малката кръчма на бившата улица „Комунист”. На пръв поглед заведението не привлича с нищо особено – синя ламаринена постройка в двора на къща, няколко маси на открито, черна дъска, на която с тебешир е написано менюто за деня. Необикновено изглежда само името на кръчмата: „Тато”. То обаче не е избрано случайно. С отварянето на вратата времето се връща с десетилетия назад и миналото оживява. Образът на бившия генерален секретар на партията намига от десетки портрети с различна…

Как се роди „Римска баня“ – разказ на участници в събитията

Съставът на новата постановка на „Римска баня“ от 2006 г. През 1974 г. пиесата виси на косъм и едвам вижда бял свят. Снимка: Архив на Сатиричния театър

През зимата на 1974 г. в Сатиричния театър се подготвя нова пиеса от начинаещ драматург – Станислав Стратиев. Пиесата е „Римска баня“, станала по-късно една от най-успешните в българския театър. Тогава обаче над пиесата надвисват облаци… Звездите на театъра не участват, с изключение на Никола Анастасов. Пиесата трудно е минала през Репертоарната комисия, много хора й предричат мрачно бъдеще… Татяна Лолова: Това бе постановка на Нейчо Попов, той е човекът, който накара Станислав да повярва, че е драматург, и то великолепен… Спомням си, то ще да е било художествен съвет на пиесата… Става тъмно, винаги когато на сцената става тъмно,…

Милионите на Живков и харчовете на децата му Владко и Жени

С 15 години закъснение ревизор разкри как се е облагодетелствала върхушката при комунизма

С 15 години закъснение се разбра, че дългогодишният комунистически лидер и държавен глава на България (1956-1989 г.) Тодор Живков, е станал милионер от хонорари за издаването на своите речи и доклади, по време, когато средната заплата у нас е била 200 лв. По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите близо 30 издания на “Майн кампф” (“Моята борба”). Разликата е, че Хитлер е написал една книга, която станала библия на нацистите. Докато Живков е събирал в томове всичките си речи и доклади, някои от които писани от други хора. Те са издавани на загуба и за…

Истории с Генко Лудия

Миналия март, малко след като откри изложба със свои платна в Градската галерия в столицата, на 83 години почина Генко Генков, известен още като Генко Лудия. За няколко дни след смъртта му почти всички картини бяха изкупени. Преди това откупките не бяха много. Като че ли Генко олицетворява образа на художник от по-миналия век, който мизерства приживе, а след смъртта му неговите картини достигат високи цени. Дали ще стане така, времето ще покаже. Но и преди да умре, пейзажи на Генко са достигали петцифрени суми. Всеки голям колекционер у нас има най-малко по няколко негови пейзажа, а някои имат купища.…