вестници

Папи и памперси

Румен Белчев

Тъй като всичко вече ни е наред, убийствата са достатъчни, за да запълнят криминалните страници, мачовете за Шампионската лига – спортните, на останалите могат спокойно да се наместят истинските новини и коментарите към тях. Посещението на папата беше добре дошло за запълване на първа, втора и светските страници – „СТАНДАРТ” например се добра до изключителна новина – „Понтификът не обича домати, не яде паста и пие само вода”! Светият отец спазвал диета, не ядял зеленчуци със семена, не уважавал алкохола и си носел минерална вода от къщи – в смисъл – от Ватикана. „ТРУД” гнусливо се дистанцира от гастрономичните разследвания,…

Почивката свърши!

Румен Белчев

Имаше хубав стар виц – водят новопостъпил грешник из преизподнята. Разгледал казаните и другите ужасии и накрая стигнал до езеро, пълно с онова миризливо нещо, с което пиарите на партиите замерват вентилаторите, а сред него – група грешни души. Тук май е най-добре, решил нещастникът, цопнал в миризливото, извадил цигара, но пристигнал дежурният дявол и изкомандвал: – Почивката свърши! Потапяй се! Е, десетината почивни дни свършиха, време е отново да си се потопим в милото родно миризливо нещо, наречено еврокампания. Първото, което ни попада пред очите, е зам-председателят на Народното събрание, г-н Марешки – който според сайта „Факти” е изревал:…

Сто и единадесето място

Румен Белчев

„111-ото място не е вярно!” – коментира „24 ЧАСА” класирането ни в световната ранглиста по свобода на медиите. Коментарът е задигнат от фейсбук страницата на университетски преподавател, но това не омаловажава твърдението – че „Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна”. Абсурдна е, разбира се – нашите медии са най-свободни в света! Като се започне от свободата на изразяване – отваряме „ТЕЛЕГРАФ” и веднага попадаме на заглавието „Килия за наркоманът затрил майка си за 1000 лв.” Никакво робство на граматиката – това, пълният член, вече за нищо го нямаме! Пълна свобода и в избора на темите…

Механизмите на цензурата или защо България е след Ангола и Етиопия по свобода на словото

Описаните в докладите примери с Милен Цветков, арест на журналисти, са само върхът на айсберга

Недоволството от големите медии пренася цензурираните теми за коментиране в социалните мрежи. Колаж: e-vestnik

На мнозина не им се вярва – неотдавна България беше класирана на 111-о място по свобода на словото от организацията „Репортери без граници”, след Гвинея, Кувейт и Ангола, до Етиопия. И много хора се чудят дали България заслужено е толкова назад. На какво основание? Месец по-рано, през март беше оповестен докладът на Държавния департамент на САЩ за човешките права за 2018 година. В него в раздела за свободата на изразяване е констатирано „тежко увреждане на медийния плурализъм” в България. Констатирани са „постоянно увеличаване на политическия натиск върху медиите” и т. н. В доклада се изреждат конкретни примери. „Журналисти и медии,…

Жить стало веселее

Румен Белчев

За позабравилите руския, пък и за тези, които изобщо не го знаят – в превод това значи, че да се живее става все по-весело. Изразът е част от реч на Й. В. Сталин, произнесена през тридесетте на миналия век – година след украинския глад, отнел живота на няколко милиона, и две преди масовите разстрели през 1937-а, а защо намесваме генералисимуса в нашенските кокошкарски истории ще разберем, ако прелистим заедно тазседмичните вестници. Че у нас се краде, не е тайна, разбира се, проблемът е, че и крадците започнаха да се крадат помежду си – „Убиец и крадец обраха сводник в затвора”…

Пролетни мераци

Румен Белчев

Крушите цъфнаха, птичките запяха, котараците завиха по покривите – пролетта май наистина дойде! А на пролетните мераци всички са подвластни – това си го знаем от класиката! Дори като в стария виц – приятно e да си спомним някои позабравени неща. Ето, например мома американка изведнъж, като видяла евентуалния кандидат-президент Байдън, изведнъж си спомнила далечната 2009-а година, когато той „я хванал за главата и си отъркал носа в нейния нос”. Пише го в „24 ЧАСА”, сигурно е вярно – ако не за носа, поне това, че има и такава мома от Кънектикът. Ама каква памет, а? „ТРУД” е малко по-хард…

Второто име на Годо

Румен Белчев

Има една такава пиеса – стоят двама под едно дърво, говорят си разни работи и чакат някой си Годо, който като дойде, всичко ще си дойде на мястото. Половин век след премиерата вече знаем за тая пиеса повече дори от автора є – знаем цялото име на въпросния Годо. „Държавата в очакване на Цветанов” – хвърля светлина върху тоя важен въпрос „СТАНДАРТ”. Има дори драматичен момент в очакването – „В такова нездраво очакване държавата е тръпнела досега само при посещенията на най-висши правителствени особи или на най-тежки престъпници”! Бррр! А Цветанов го няма – и в отсъствието му започват произшествия…

Кръстословичари, програмисти, астролози – как се променят медиите…

Кръстословиците допреди 20 години се измисляха дума по дума, име по име, буква по буква. Сега се правят с помощта на компютри. Снимка: Шатърсток

Не, не става дума за това, че някога пишехме на пишеща машина и снимахме на филм. В сп. „София”, където постъпих като млад журналист в края на соца, открих какви гилдии има в периодичния печат. Например тази на кръстословичарите. Имаше си сътрудници по редакциите, които припечелват някой хонорар в една или друга област, един пише за история на някоя сграда или улица, друг за личности, за художници и изложби. Имаше и графомани. Сега хонорари почти няма, а графоманите са улеснени от социалните мрежи. Но в онзи медиен свят гилдията на тия, дето правят кръстословици, беше забележителна. Това бяха ограничен кръг…

Зелените отвръщат на удара

Румен Белчев

Това можеше да се очаква – след вестникарските нападки срещу зелената мафия мафията да позеленее от яд и да отвърне на удара. „Агент 007 заменя петрола за ток” – научаваме от „СТАНДАРТ”. Странна замяна, ако питате мен – петролът може да се носи в туби, а токът – в какво – в кофи ли? Слава Богу, че си имаме „ТЕЛЕГРАФ”, който да доуточни, че всъщност „Агент 007 подкарва електромобил”. Защо, ще попитате – елементарно – „Целта е да се направи героят по-приемлив за защитниците на околната среда”. Виждате какво става по света – човек вече не може да трепе лошите,…

Нека да е лято!

Румен Белчев

Пролетта пукна, а заедно с нея разцъфтяха със звучно „пльок” и хиляди цветя – къде по ливадите, къде – по страниците на вестниците. Първи цъфнаха в „24 ЧАСА” – и то на първа страница, с твърдението, че „Само 4,8 % от жените у нас са шефове…” (дотук – нищо изненадващо, но хубавото предстои) – „Днес всички са жени”! Не бяхме очаквали, че било ставало толкова лесно! Като оправдание едва ли би послужила датата на броя – 8 март, защото се знае от стари времена – листчетата от календара отлитат, написаното – остава… Друга рецепта за промяна ако не на пола,…

За смях на кокошките

Румен Белчев

Нямам никаква идея откъде хората са решили, че над глупостта им могат да се надсмиват само кокошките. Пуйките се смеят много по-заразително! Предполагам заради това строгите данъчни служители са написали, а представителите им – приели вече като закон, че от догодина старците по селата ще трябва да си декларират кокошките пред НАП. При това – онлайн. Според информацията на „ТРУД” трябва да се декларират ниви над 0,1 хектара (декар, за несведущите), пет и повече прасета, един брой крава, петдесет кокошки… При това – бабите и дядовците „трябва и да опишат мерките си за безопасност, иновациите, които са въвели…” Озаптете си…

На Шипка всичко е спокойно

Румен Белчев

Отминаха дунанмите, отминаха клетвите, дрането на ризи и късането на чужди яки, развяването на знамена, речите, хората, фойерверките. Празникът отмина и отново както преди почти век и половина, не само на Шипка, но и в цялата република всичко е кротко и спокойно – точно, както си беше. Ние, гордите българи, продължаваме да се изравняваме с водещите нации – вярваме на „ТРУД”, че „Австралия е с най-висока минимална заплата” – според статистиките на изданието, „Най-високата минимална заплата е в Австралия – 14,15 долара на час”. Бърза сметка показва, че ние бачкаме за малко по-малко – 1,94 долара на час. Но това…

Раннодепутатска сенилност

Румен Белчев

С напредването на възрастта у хората се забелязва постепенно връщане към едни по-ранни години, наричано от злонамерените по един лош начин, а от по-добронамерените – вдетиняване, състояние, стигащо понякога чак до завръщане към памперсите. С удовлетворение забелязваме, че с напредването на мандатите и у скъпите ни народни представители става все по-забележима раннодепутатската сенилност – онова състояние, в което човек забравя какво е закусвал и ако не му напомни някой да отиде до тоалетната, може и да стане беля. Отваряме „ТРУД” от средата на месеца и научаваме за едно любопитно решение – „Разрешават прогнози в дните на размисъл и вот”. Ден…

На косъм от пълното щастие

Румен Белчев

На вас колко ви трябват за пълното щастие? Не просто така – да се събудите с мътна глава и да се чудите защо сте толкова щастливи, след като ви боли навсякъде, а така – изобщо? За най-пълното щастие? Не се мъчете да налучквате – учените са го изчислили заради вас – според изследване на сп. „Мениджър”, цитирано от „ТРУД”, „Най-щастливи у нас са учащите, хората с по-добро образование, предприемачи миниджъри (така е написано, сигурно е нова професия), експерти, хора с доход над 1500 лв. и четиричленни семейства”. Опитайте да издържате четиричленно семейство с 1500 лева и ще разберете какво е…

Фанете тогоз!

Румен Белчев

Обичам патриотите и тези, които се хранят добре! „60 % телешки шол в суджука за Живко Мартинов” – изпълва ни със завист информацията от „24 ЧАСА”. Въпросният ексдепутат може докато чака прокуратурата да се натутка с делото му, да се запише за участие в някои от кулинарните предавания – рецептата на заявката към производителя на суджуци за този, онзи, някой друг, дори и за Него, да не му казваме името, била „60 % телешки шол, 20 % свински бут, 10 % еленско месо, 9 % адитиви и 1 % подправки”. Да му мислим ние, дето набиваме ретросаламите от рога и…