Американски Великден

Вярата в чичо Сам е една за всички

Детските спомени за Великден са живи и шарени като чергите на баба. Миризмата на бухналия козунак, суетнята около шарените яйца, умението да откриеш между тях бияча и да си откраднеш парченце препечено агнешко. В спомена ми няма църква. Само пролетна радост. Дали защото времената бяха такива или защото българите си оставаме малко или повече езичници? Или защото в историята, църквата ни е играла повече културна роля? Знам ли. Откакто живея в Ню Йорк, някак все не мога и не мога да схвана кога точно се празнува Великден. Тук празникът минава значително по незабележимо от Коледа. Може би, за да не…

още »

O2 бар

Част съм от армията работохолици, които “влизат в деня си като пружина, изправена, обтекаема, несъкрушима” (като в онова хубаво стихотворение на Станка Пенчева “Утринен тоалет”). Живеем трескаво и задъхано, а за професионално активните мегаполисът Париж е като една мощна прахосмукачка, на която трудно се устоява, и всеки прави каквото може, за да пази здрави нерви и житейска философия. А и съвременното депресивно общество създаде какви ли не механизми за освобождаване от ежедневния стрес с въздействие върху всичките ни сетива, по избор. Като се започне с цигарата за радост или мъка (тук вече кафенетата са изумително празни след влязлата наскоро в…

още »