Как глобалният молец ми изяде чемшира. Реквием за едно село, лето 2018-о

Снимка: Иван Бакалов

    Чемширът зад къщата на прадядо ми е на около 150 години. Посаден е до стара къщурка още по турско. После до нея е построена новата къщичка, а старата е съборена. Та сега отзад седи чемширът, най-старото нещо от рода ни. Връстник на прабаба ми, която умря на 105 г. Тя е свидетел на Освобождението от турско робство. Била на 7 години, като бягали турците (в троянско имало много турски села), на места имало плячкосване, клане. Скрили детето, тоест прабаба ми, под едно дървено корито за пране на двора до плевнята. И й казали да лежи там да…

още »

Кольо Манев, рошавият чирпанлия от Париж

Никола Манев. Снимка: от сайта на художника

Кольо Манев имаше същата къдрава и рошава прическа и като млад, само не беше побеляла. Идваше си от Париж всяко лято, родителите му живееха в махалата, на ул. „Мургаш“. Манев си идваше с някакво „френско гадже”, руса, с дънки (тогава едни дънки правеха впечатление), която май беше холандка. Ние ученици в началното училище го гледахме с благоговение. Тогава беше обичайно хората да се чудят как така някой живее в Париж, пък си идва свободно. Има обяснение, някои неща се научават по съседски… Баща му арх. Манев е пратен да учи в Париж преди войната от родителите си учители от Чирпан.…

още »