Колко сгради ще паднат в София, ако друсне по-силно?
е-vestnik
Отговорът е – много.
Сега паднаха само комини и се напукаха неизвестен брой блокове.
Но при едно по-силно земетресение София ще стане бедстващ град, който няма да може да се възстанови с десетилетия.
По отношение на строителни нормативи България се е изравнила с Европа, но едва в последните десетилетия.
До 80-те години строителните нормативи са гарантирали сградите при по-слаби земетресения. Едва в края на 80-те години, когато някои земетресения като това в Стражица стряскат държавата, нормативите са повишени да гарантират оцеляване на сграда при 8-а степен на земетресение, но не по Рихтер, а по Медведев-Шпонхойер-Карник.
При социализма скалата на Рихтер не беше призната. Двата начина на измерване са несъпоставими, но приблизително земетресения с мощност 7 по Рихтер са равни на 8 по другата скала.
Три причини има да се тревожат софиянци за живота си – стотици сгради в столицата са с разрушени стени в основата си заради строителство на магазини.
Неведнъж конструктори и инженери предупреждават, че при по-силен трус те ще паднат. Но общинските рушветчии продължават да издават разрешение за такива преустройства на сгради. Или си затварят очите за незаконно преустроените.
Да му мислят хората, които живеят в такива сгради. И да си отговорят на въпроса как са допуснали, защо не са завели дело срещу онзи, който е направил магазина, или срещу общината.
Друга категория застрашени сгради са онези, които са строени калпаво при социализма. Грешат онези, които смятат, че тогава се е строило качествено. При румънското земетресение в Свищов паднаха два 8-етажни блока, доста далеч от епицентъра. В единия блок живееха кметът и градския партиен вожд. Тоест – за тях уж е строено добре. Да, ама не.
Трета категория опасни сгради са онези, строени при спекулативния строителен бум от 90-те до началото на кризата през 2009 г. Ниското качество на строителство се забелязва и с просто око при много сгради. То е не само външно, но и в конструкцията, качеството на бетона и др.
В София на 100 години става по едно голямо земетресение. От последното голямо са минали повече от 150 години. При такива очаквания умните нации проверяват строго всяка сграда. В Япония правят паспорти на всяка сграда и събарят онези, които не отговарят на изискванията.
Тук никому не е минало през ум такова нещо.
Уплашени от едно по-слабо земетресение преди 3 години, в общината на София обявиха, че ще правят паспорти на сградите. Нищо не направиха. Най-много сега пак да кажат, че ще правят нещо, за да покажат загриженост.
Отговорът е – много.
Сега паднаха само комини и се напукаха неизвестен брой блокове.
Но при едно по-силно земетресение София ще стане бедстващ град, който няма да може да се възстанови с десетилетия.
По отношение на строителни нормативи България се е изравнила с Европа, но едва в последните десетилетия.
До 80-те години строителните нормативи са гарантирали сградите при по-слаби земетресения. Едва в края на 80-те години, когато някои земетресения като това в Стражица стряскат държавата, нормативите са повишени да гарантират оцеляване на сграда при 8-а степен на земетресение, но не по Рихтер, а по Медведев-Шпонхойер-Карник.
При социализма скалата на Рихтер не беше призната. Двата начина на измерване са несъпоставими, но приблизително земетресения с мощност 7 по Рихтер са равни на 8 по другата скала.
Три причини има да се тревожат софиянци за живота си – стотици сгради в столицата са с разрушени стени в основата си заради строителство на магазини.
Неведнъж конструктори и инженери предупреждават, че при по-силен трус те ще паднат. Но общинските рушветчии продължават да издават разрешение за такива преустройства на сгради. Или си затварят очите за незаконно преустроените.
Да му мислят хората, които живеят в такива сгради. И да си отговорят на въпроса как са допуснали, защо не са завели дело срещу онзи, който е направил магазина, или срещу общината.
Друга категория застрашени сгради са онези, които са строени калпаво при социализма. Грешат онези, които смятат, че тогава се е строило качествено. При румънското земетресение в Свищов паднаха два 8-етажни блока, доста далеч от епицентъра. В единия блок живееха кметът и градския партиен вожд. Тоест – за тях уж е строено добре. Да, ама не.
Трета категория опасни сгради са онези, строени при спекулативния строителен бум от 90-те до началото на кризата през 2009 г. Ниското качество на строителство се забелязва и с просто око при много сгради. То е не само външно, но и в конструкцията, качеството на бетона и др.
В София на 100 години става по едно голямо земетресение. От последното голямо са минали повече от 150 години. При такива очаквания умните нации проверяват строго всяка сграда. В Япония правят паспорти на всяка сграда и събарят онези, които не отговарят на изискванията.
Тук никому не е минало през ум такова нещо.
Уплашени от едно по-слабо земетресение преди 3 години, в общината на София обявиха, че ще правят паспорти на сградите. Нищо не направиха. Най-много сега пак да кажат, че ще правят нещо, за да покажат загриженост.