Меглена Кунева: У нас оглушително отсъства разговор за ромите
Политическият съветник на еврокомисаря по транспорта Меглена Кунева, която бе избрана и за председател на Борда на директорите на Европейския център за политика (European Policy Centre) пред Агенция “Фокус” .
– Проблемът с ромите продължава. Той стана и една от основните обсъждани теми на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Как оценявате реакцията на европейските и българските институции при репатрирането на ромите от Франция?
– Комисията реагира като пазач на договорите, гарант, че записаното за Съюза като пространство на свобода, демокрация и човешко достойнство ще се спазва, независимо, че една или друга страна има конюнктурни трудности. Нашият Съюз е за хората. Вътрешният ред не може да бъде причина за нарушаването на права на етническа основа. Впечатлена съм от реакцията на Европейският парламент, от дебата в самата Франция. Нацията е толкова велика, колкото са велики гражданите й. Нали точно Волтер, с неговата „усмивка на разума” беше казал – „не съм съгласен с вас, но съм готов да дам живота си, за да имате право да кажете какво мислите”. Това е. Когато става дума за тази традиция Европа трябва да отговори на очакванията. За българската правителствена реакция – не видях такава. В европейския печат имаше снимки от разговора на румънския президент със Саркози. У нас разговори трябва да има. Те оглушително отсъстват. И не е късно да се започнат от гражданското общество. Но накрая пак ще опрат до нуждата от диалог и мерки на останалите видове власти. Някога европейският проект започва като проект на мира. Все повече хора в Европа се притесняват открито от популизма и ксенофобията. Може би това е следващата голяма битка в Европа.
– Тази седмица стана ясно, че ЕК ще започне наказателна процедура срещу Франция заради ромите – какви могат да са последиците за Франция?
– Стандартната завършва със съд. Но тук въпросът е друг – може ли европейското общество да се придвижи напред към идеалите си като равенство и свобода? Нашето общество, тук и днес? Всеки път, когато чуя някой да казва „да бъдем реалисти, това е положението” знам, че това е отказ от нещо важно. Като идеята, идеала, целта. В такъв случай от думите остава само скандиране и самоизмама.
– Всички говорим за това, че ромите трябва да бъдат интегрирани, но това така и не се случва. Кой носи вина – институциите, обществото като цяло или самите роми?
– Вие ме питате защо няма прогрес? А какво движи прогреса? Езика, общността, образованието, пазара, моралната чувствителност и управлението. Тези либерални сили предлагат надежда. Оруел не се е случил заради тях. Как говорим за ромите? Каква е общността – т.е. интеграцията ни, каква е моралната ни чувствителност към човешките ни права? Какво правят правителствата – аз смятам, че те трябва също като хората да имат морална чувствителност? Дори само задаването на тези въпроси очертава картина на липси. Трябва анализ и неотклонно действие. Няма магическо решение.
– Според вас имат ли желание самите роми да се интегрират?
– Има достатъчно примери, които категорично казват да. Но ние имаме нужда от интеграция на цялото ни общество. Ромите са само най-видимата част днес. А утре може да е нещо друго.
– Вие сте избрана за председател на Борда на директорите на Европейския център за политика (European Policy Centre). Какво е значението на този избор за България?
– Всеки избор е възможност. Мога да гарантирам, след четири години- колкото е мандатът ми- няма да има човек, от значение за европейските политики, който аз да не познавам. Досега съм работила в и с Европейската комисия, но също и с Парламента, със Съвета – държавите членки. Без да спирам контактите си с тях, сега ще прибавя широката сфера на влиятелния неправителствен сектор, където се зараждат, дискутират и изпробват много от идеите, ставащи реалност след това с помощта на трите институции, които изброих. Това е формула, която изпитах и като комисар, така че знам, че е успешна. Аз искам да съм политик на знанието и тази позиция ми дава голяма възможност. Всичко, което знам и мога е на разположение у нас. Аз ще продължа да разделям времето си между Брюксел и София. Мечтите и надеждите ми за България остават. И съм сигурна, че те са едни и същи за много хора. Обединение около тях е възможно. Знанието, сравнението, диалога ще дадат отговор на въпроса „как” и „колко бързо”. С това се занимава и този Европейски център за политика. Още на първият борд с мое участие говорихме, че трябва да имаме повече присъствие в столиците. Трябват ни силни партньорски организации от неправителствения сектор в България. Сам по себе си той е много важен на страната ни. Има неизползван капацитет. Особено сега, когато се правят икономии от администрацията, но публичните й функции трябва някой да продължи да ги върши. По време на преговорите имах чудесен опит с мониторинга по политическите критерии за присъединяване. При гаранция за независимостта им неправителствените организации и медиите са нещо като „огледало за обратно виждане” на управлението. Ако го имаш знание за машината вероятността да пристигнеш без катастрофи по пътя е гарантирана.
– С какво се занимава центърът?
– Мозъчен тръст е първата му характеристика, а организацията на големи събития- втората. Чест е да бъдеш част от дебати по покана на центъра, където се изявяват водещи европейски политици. Отворени форуми, с много въпроси, с онази „отчетност”, която не е прочитане на списък със свършеното, според автора, а дебати, от които всеки излиза натоварен с повече за мисли, но и готов да извърви допълнителен път, за да се стигне до по- добра идея и демократична процедура и начин за изпълнението й. Европейският център за политики е най-големият от такъв характер в Брюксел – занимава се с всички въпроси – икономика, външна политика, Лисабонският договор и институциите, климатични промени и миграция. Това е в програмата ни за тази година. Организацията е независима, непартийна, ориентирана към изграждане на единство и платформи на мнения. Които работят. Силно ориентирана към търсене на отговора „как става” на практика това, което предлагаме. Миналата година изготви „съвети” към новата Комисия. И се четеше с интерес и използване на препоръките.
– Каква ще бъде вашата роля в центъра?
– Председател на Борда. Има изпълнително тяло, което се занимава с ежедневното управление- там работят анализатори, журналисти с 20 и повече години практика в такива издания като „Файненшъл таймс”. От цял свят има хора, затова е и много интересно. За мен е особена чест, че поемам Борда от един толкова популярен политик като Антонио Виторино – първият комисар по правосъдие и вътрешен ред, министър на отбраната в своята страна. Бордът е важен за насоките на темите, за стратегията на успеха на самия Европейски център за политики.
– Какво е значението на анализите в политиката?
– Не подценявам интуицията, но само анализът дава същност. Ако него го няма, тя е само опаковка, а вътре е кухо. Затова и този Център е толкова ценен – защото е доказал, че може да прави анализи. Добрият анализ непременно е нещо отвъд „снимката на момента”. Той е пътят напред. Прогноза, процедури, които гарантират правата на гражданите, начини на отчетност, на промяна в движение , оценка на риска.
– Каква е ролята на младите лидери в политиката?
– Всяка система, която иска да е устойчива мисли как се обновява. Опитвам се да кажа очевидното без клише. Това, което мен ме притеснява днес в България е повишаването на емиграцията, много от хората, които очаквам да бъдат лидери в своите области утре. Не ме разбирайте погрешно – най-важното е човек да е свободен да избира. Плаши ме, че изборът не е тук.
– Как се учат младите лидери чрез симулации и какви са модерните европейски практики?
– Правя такъв проект с друга неправителствена организация – Лисабонски съвет – много, много добра, с насоченост – икономика. Тогава председателствах групата „Управление на бъдещето”. Заедно с партньорството на Колежа в Брюж се изготвиха пет теми – възложиха се след състезание на групи от млади хора от различни страни и те трябваше да изследват и дадат съвети на един пенсионен фонд, една община, градски съвет и др. – как да направят работата си по-ефективна. Не беше точно симулация- вложените усилия и отделеното време от партньорите беше истинско – и оценката на „потребителите” – на дадените съвети, плюс нашия борд и Европейския колеж.