България надолу – без дъно*

Любослава Русева

Боже! Толкова молитви отправихме към Теб, а непрекъснато губим. Утре отново ще влезем в битка, която ще бъде наистина тежка. В нея няма място за деца. Затова Те моля – не ни изпращай Твоя син. Ела самият Ти.“
Молитва на Кок, вожд на племето грикуаси, който се борил с африканерите през 1876 г.

Моята приятелка В. носи тази молитва в портмонето си. Казва, че си я препрочита, когато й е много тежко.

Последния път я извадила на 15 септември, в двора на училището на сина си – петокласник. Направила го веднага след тържествената част, когато директорката, облечена в еластично бяло трико, под което прозирал черен сутиен, завършила речта си с думите: „На хаирлия да е!“ и

прогърмяла песента на Славка Калчева „Бяла роза“

Докато си шепнела: „Боже…“ и т.н., моята приятелка се заслушала в разговора между две учителки:
– Адски ме кефи тая песен, иде ми да заиграя!
– Ама нали ти казах за трагедията в Пловдив! – отговорила другата учителка и захлипала.

Втората учителка се оказала новата класна на сина петокласник и също като новата зам.-министърка на образованието споделила, че няма никакъв опит, но „притежава визия как да се случат нещата“.  Всичко това обаче се разбрало, след като всички – и учениците, и родителите, изчакали тя да се успокои от „трагедията в Пловдив“, за която В. по-късно потърсила информация в „Гугъл“:
„49-годишната Йорданка Стоянова умря на сватбата на сина си Костадин от инфаркт под звуците на „Бяла роза“. Жената вече имала два инфаркта, които получила на различни празненства под звуците на същата мелодия. Първия път се случило след местните избори през 2007 г., а втория – пак на сватба, но на племенница на близък на семейството.“ Историята била разказана на челната страница и кажи-речи половината обем на водещ всекидневник през август…

Бяла роза – Планета Пайнер
http://www.youtube.com/watch?v=T99Z-3MoBOk

На следващия ден чувствителната класна, която щяла да преподава на петокласниците български език и литература, раздала учебниците. Този по литература изглеждал като парцал, но В. защипала разпадащите се страници, после ги подвързала, сложила и етикет. И тъкмо когато се успокоила, отворила на стр. 34 и се зачела в ето тази легенда:
„Eдно време, когато направил Господ света, заповядал да се явят и хората. Явили се първите хора – жидовете. Те изникнали из земята, като гъби. Жидовете били много високи и едри. Като се спънели и падали, пречупвали си кръста и не можели да станат. Най-много ги препъвала къпината, затова взели да й се кланят и да й колят курбан.“

Мисълта дали да се обади на телефон 112 хрумнала на клетата ми приятелка, когато прочела и народната песен „Славки си рожба не трае“:
Славки родила момиченце и му завидяла за хубостта. Затова го нарекла с грозно име – Грозданка, и го държала заключено до навършване на пълнолетие. Когато Грозданка най-сетне била освободена, излязла да мете двора и я видяло Слънцето. То веднага се влюбило в нея и поискало да се оженят. Да, ама коварната майка заповядала на дъщеря си да говее девет години (по-долу било дадено обяснение, че това е народен обичай младата невяста да мълчи след сватбата).

Говяла тя, говяла, но на Слънцето в един момент му писнало и решило да се ожени за друга. Грозданка станала кума. В деня на сватбата обаче тя не само си отворила устата (eстествено, оттам избълвала люти клетви и ругатни), а и подпалила булото на съперницата. Зарадвали се Слънчо и майка й и три дни всички яли и се веселили за победата на Грозданка…

Вечерта В. окончателно се отчаяла, когато чула по новините самопризнанията на няколко министри, направени пред ученици по случай първия учебен ден. „Получавайте шестици, защото

ако имате тройки, ще ви направят министър

Аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха – министър“, развеселено споделил културният министър Рашидов, приглаждайки опушения си от пури мустак. „Правехме двойни джобове, когато ходехме на практика в предприятието „Родопа“, и криехме салами в тях“, с усмивка разказал и колегата му Мирослав Найденов, понастоящем практикуващ в областта на земеделието.

„Това е дъното!“, обади ми се В., но веднага я успокоих, че не е. „Няма дъно“, отбелязах важно, излизайки с теорията, че пропадането е безкрайно, като реене в бездна, и винаги може да стане по-лошо. Накрая бодро посъветвах: „Кажи на сина си да говее, когато го изпитват, за да избегнете всякакъв риск от шестица! И му заший най-сетне двойни джобове!“

Виж продължението – целия текст във в. „Дневник
–––––––––
* Заглавието е на редакцията.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.