Гръцките студенти търсят спасение в чужбина

Франс прес

Гръцки студенти на протест срещу антикризисните мерки. Снимка: преств

В едно кафене в центъра на Атина двама гръцки младежи на по 26 години, и двамата с магистърски дипломи, пият поредното кафе и кроят планове как да осъществят големия си проект: да заминат и да се установят в Лондон. Костас Караникос и Комнинос Арванитакис, и двамата безработни, несъмнено ще подсилят редиците на над 70 процента от младите гърци, които заявяват, че искат да напуснат страната, за да намерят по-добър живот в чужбина, според проучване, осъществено от института Капа Рисърч за в.“Вима“ на 29 август.

Това е кошмар, казва Комнинос, който има диплома по политология и е безработен от повече от година.
Обожавам моята страна, всички мои приятели и семейството ми живеят тук, но след една година на какво мога да се надявам още? Не се надявам на нищо. Няма на какво да се надяваш в Гърция, казва той пред АФП. Нямаме голям избор, това е тъжната действителност, признава Костас, който е дипломиран график.

Професор Лоа Лабриандис, икономист и географ в университета в Солун, посочва, че между 110 000 и 135 000 са дипломираните гръцки младежи, работещи в чужбина, или девет процента от общия брой на дипломиралите се в Гърция. Според проучването на Капа, осъществено сред 5 442 души на възраст от 22 до 35 години, които са учили най-малко две години висше образование, 42 процента от анкетираните, подобно на Костас и Комнинос, имат планове да заминат.

Цифрите за безработицата, публикувани миналата седмица, илюстрират влошаване на положението. При положение, че нивото на безработица през второто тримесечие достига 11,8 процента, което е най-високо равнище от 11 години насам, безработицата засяга 22,8 процента от младежите на възраст между 15 и 29 години на фона на 17,7 процента през второто тримесечие на 2009 г.

Състоянието на духа в Гърция е много ниско, признава Комнинос, който за една година е кандидатствал безуспешно за повече от 100 различни работни места. Единствената работа, която му предлагат, е била нискоквалифицирана, зле платена, в повечето време без трудов договор и без заплащане на допълнителните часове.

Има изтичане на мозъци от Гърция, казва Лабрианидис. Този проблем е известен отдавна, но има засилване на процеса в началото на 90-те години и кризата, която Гърция преживява сега, несъмнено ще задълбочи нещата, смята той. Изследователят е направил анкета сред 2 800 гръцки студенти, принудени да заминат в чужбина, от които 51 процента са направили докторат. Той отбелязва, че гръцките фирми търсят малко хора с висока квалификация, като са твърде заети с това да се конкурират с отраслите с ниска цена на труда, съсредоточени в съседните балкански страни или в Турция, като например текстилния отрасъл.

Много дипломирани, много малко работни места, обобщава Савас Роболис, научен директор на изследователска агенция към Общата конфедерация на труда (ГСЕЕ) – основния синдикат на работещите в частния сектор. От 80 000 новозавършващи студенти, навлизащи на пазара на труда всяка година, гръцките фирми, според него, имат възможност да поемат само половината.

В последния си доклад за образованието ОИСР насърчава правителствата да инвестират във висшето образование въпреки кризата, за да се насърчи в крайна сметка създаването на фирми, работни места и да се увеличат данъчните приходи. Роболис, както и Лабрианидис, смятат, че гръцкото правителство, заето с драстични мерки за икономии, трябва да отчита този проблем. Според Роболис то трябва дори да отправи призив към заминалите в чужбина да се върнат в страната, включително като им предложи насърчения. Ние не искаме да напускаме Гърция, но ако нещата продължат да вървят така, ние няма да се върнем, казва Комнинос.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.