Депортираните роми тръгват за Испания

Ромско семейство в Тандарей. Ромите не са забогатели след пребиваването си в Западна Европа, но с радост биха се върнали там. Снимка: дъсън.юк.ко

Василе Урсару се перчи с наскоро боядисаната си къща в Румъния и казва, че заедно със семейството си следващата седмица тръгват за Испания поради икономически причини, след като са напуснали Франция от страх да не бъдат депортирани. Репатрирането на ромите от страна на Франция провокира официален представител на Европейския съюз да напомни за преследванията на този етнос от фашистите, помрачи среща на ЕС и възбуди спор между президента Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел.

„Франция ни превърна в някой“, казва 49-годишният Урсару, заобиколен от жена си и децата в ромско селище в Калвини на два часа северно от Букурещ. „Румъния не ни помогна с нищо. Ако тук нещата вървяха добре за нас, разбира се, че въобще нямаше да напуснем страната“, отбелязва още Урсару, който е напуснал Франция, за да не бъде депортиран, както се е случило през 2007 г.

В неприветливото селище безработни мъже стоят по улиците и си говорят с жените, които перат дрехи, а децата си играят по калните неасфалтирани улици. Половината от преминаващите превозни средства са каруци с коне, а по улиците една до друга са разположени недовършени къщи без течаща вода и канализация. Много от автомобилите имат френска или испанска регистрация. „Какво мога да правя тук?“, попита партньорката на Урсару Елена Баница. „Никой не иска да ми даде работа, а аз съм майка на пет деца. Във вторник заминаваме за Испания. Ние сме тук от седмица, но не можем да останем, защото няма с какво да се издържаме.“

Спечелените пари в Западна Европа без съмнение са подобрили условията на живот в Калвини и много роми ще се върнат там, поне временно, тъй като им е по-изгодно отколкото да останат в Румъния и им дава шанс да подобрят съдбата си. Урсару, който няма работа в Румъния, се е върнал преди седмица със съпругата и с трите си от общо пет деца от Франция, след като е живял 10 месеца в лагер в Париж.

Той е печелел между 15 и 20 евро на ден от събиране на старо желязо, а жена му и децата му са събирали същата сума от просия. Освен това те са получавали над 300 евро месечно помощи за децата и безплатни лекарства. „Всичко беше страхотно във Франция. Всеки ден взимах децата и просех“, каза Баница. „Парите, които събирахме, ги използвахме за строежа на къщата ни тук, която още малко и щеше да се срути. Сега искаме да отидем да събираме пари в Испания…“

Милиардерът и филантроп Джордж Сорос каза, че Франция трябва да преустанови „незаконното“ репатриране на ромите към Източна Европа и призова ЕС да отпусне средства, за да се приключи с „най-лошия пример на социално изключване“ в региона. Сорос, чиято фондация е похарчила 150 милиона долара за промотиране на правата на ромите, каза, че европейските правителства дълго време са си затваряли очите пред въпроса за ромите от региона, които са над 10 милиона. В Румъния почти 10 процента от населението са роми. Вековете на дискриминация са превърнали ромите в „низша класа“ с малък достъп до образование и работа, като по този начин те са лесни мишени за десните европейски политици, тъй като икономическата криза и увеличаващата се безработица предизвикват недоволство, заяви Сорос.

Липсата на интеграция в страни като Румъния, България, Унгария, Чехия и Словакия подтиква много роми да заминат, казват политически анализатори. Много деца не ходят на училище, а възрастните трудно намират работа. „Във Франция ние бяхме гонени, полицията ни прибираше от улиците, когато отивахме да продаваме нещата, които сме намерили. Но беше по-добре там. Тук никой няма да ни даде работа, нямаме нищо.“, заяви Каталин, който отказа да каже фамилията си.

Някои ултрадесни политически партии в източноевропейските страни насаждат антиромски чувства, довели до отдръпване. Унгарската партия Йоббик – Движение за по-добра Унгария, която заяви, че ромите са заплаха за безопасността на обществото и трябва да бъдат поставени в лагери под контрола на обществото, влезе в парламента за първи път през април. Стандартът на живот на ромите в момента е по-лош от това по време на комунистическия режим и по-голямата част от обществото ги възприема с подозрение, а някои хора дори ги обвинявят в престъпления, каза Петър Креко, анализатор от мозъчен тръст в Унгария.

„Има няколко поколения роми, израснали в обстоятелства, при които не са виждали хора, които да работят, да ходят на училище или да правят нещо, което мнозинството от хората възприемат като полезна социална дейност“, каза Креко. Правителствата могат да действат така, че да подобрят ситуацията, например да окуражават ромите да се обучават в технически специалности като автомобилната механика, дърводелството и електрониката, области, в които страни като Унгария имат дефицит на квалифицирани работници, каза Креко.

Изпълнителният директор на Европейския център за правата на ромите Роб Кушен каза, че депортиянията и медийното им отразяване може да подтикне някои нации да предприемат по-ефективни действия за интегрирането на ромите. Нищетата на всички нива и дискриминацията са двете причини, поради които хората се местят“, каза Кушен. „Трябва да има политическа воля на високо ниво, за да се създаде и да се финансира програма“.

Франция призова Европейската комисия да застави Румъния и България да използват структурните си фондове, за да създадат условия на живот за ромите и отхвърли обвинението, че Париж се цели конкретно в една етническа група.

Много роми вярват, че няма друг шанс в тези трудни времена, освен да търсят своето щастие в по-богатите държави. „Румъния е виновна за това, че напускаме, защото не ни дава социални помощи“, каза Урсару. „Всички тук в селището са си построили къщите с пари от Франция и Испания“.

47-годишният Василе Кодин казва, че е построил къщата си с парите от събраното желязо в Испания. Той заедно с още деветима роднини тази седмица се връщат там, а следващата цел е автомобил“. „Връщаме се в Испания, защото сега искаме да си купим семеен автомобил БеЕмВе“, каза съпругата му Стелута Думитру.

Сорос призова френския президент Никола Саркози, който нареди през юли унищожаването на стотици нелегални ромски лагери, да преустанови предприетите мерки, които по думите му открито противоречат на европейското законодателство, защото са насочени срещу етническа група.

От началото на годината Франция е депортирала над 8000 роми под предлог, че някои нелегални лагери са източник на престъпност. Това действие предизвика заплаха от санкции от страна на европейския комисар по правосъдието Вивиан Рединг и разедини лидерите в блока.

По БТА