Език, телефонни кодове, сметки за ток делят Косово

Косовски албанец минава край полицейски щитове, оставени в албанската част на разделената Косовска Митровица. Планът на ООН за Косово предвижда албанци и сърби да заживеят заедно в мир. Снимка: Ройтерс

Джуди Демпси
Косовска Митровица – този град в Североизточно Косово противоречи на всичко, което представлява ЕС. Той е разделен, жителите му са бедни, враждебни и се страхуват. Очаква се ЕС да им донесе мир и просперитет, особено ако най-сериозната му цивилна мироопазваща мисия бъде успешна.

Европейският съюз трябва да наблюдава дали се прилага изключително подробният план на ООН за независимост на Косово. Областта с население 1,9 милиона души, от които 90 процента са албанци и осем процента – сърби. От юридическа гледна точка Косово е част от Сърбия, макар че е под администрацията на ООН от 1999 година.
Никъде другаде няма да е толкова трудно, колкото в Косовска Митровица – градът, в чиято северна част живеят 18 000 сърби. Много от тях са се пренесли тук от други области на Косово след 1999 г., когато НАТО бомбардира Сърбия, за да спре етническото прочистване, провеждано по заповед на покойния югославски президент Слободан Милошевич.
В южната част на града, от другата страна на река Ибър, живеят 70 000 етнически албанци. И тук, както и на север, работата не достига. Предприятията, които са осигурявали повече от 19 000 работни места и за двете общности, са закрити.

Градът е измъчван от различия. Сърбите имат сръбски регистрационни номера на колите, албанците имат косовски регистрационни номера. Сърбите използват сръбския телефонен код 381, албанците – косовския 377. Сърбите пишат на кирилица и говорят сръбски, албанците пишат на латиница и говорят техния си език. Сърбия плаща сметките за ток и вода на сърбите в Косовска Митровица, ЕС – на албанците.

Въпреки това, планът на ООН за Косово, съставен от бившия финландски президент Марти Ахтисаари, който предвижда независимост на областта, предполага двете страни да живеят заедно в мир. Той описва подробно бъдещето на всеки културен и религиозен паметник и посочва как институциите – от местното управление и данъчните служби до съдилищата и училищата ще функционират между двете общности.

Въпреки че Сърбия и Русия се противопоставят на плана, почти сигурно е, че Косово тази година ще издигне червения си флаг с черен орел на него.

“Не мога да ви опиша колко важна е тази операция на ЕС, за региона и за Европа,” казва Каспър Клиндж, ръководител на екип на ЕС, подготвящ бъдещата мисия на евросъюза в Косово. „Трябва да го проведем както трябва”. Тази задача е тежка. Освен междуетническото недоверие и икономиката в криза, в Косово има много корупция и беззаконие.

„Много ще зависи от това, да се гарантира върховенството на закона, да се прекрати корупцията и да се изгради доверие, което ООН е пренебрегнала“, заяви Висар Бериша, директор на независимата агенция за социологически проучвания Индекс Косово. „ЕС не може да си позволи това място да отиде по дяволите“.

За да бъдат още по-трудни нещата, косовските албанци имат повече доверие на САЩ, отколкото на ЕС, защото Америка ръководеше бомбардировките на НАТО срещу Сърбия. В Прищина има плакати с американското знаме и думите „Благодаря, приятели на Косово“.

Дипломати от ЕС казват, че тяхната задача е да гарантират сръбското малцинство да получи своето място в Косово. Клиндж твърди, че 1350 полицаи и 250 юридически експерти от ЕС – цифри, с каквито никога досега Брюксел не се е ангажирал – ще помагат на косовските жители да прилагат плана на Ахтисаари. “Решаващо е върховенството на закона”, подчерта той. “А също изкореняването на корупцията. Местната власт, в която сърбите ще бъдат представени пропорционално, трябва да бъде напълно отговорна за действията си.”

ЕС ще има и правомощие да „коригира“. „Това не означава, че ще имаме изпълнителна власт“, каза Клиндж. „Тя е приоритет на живеещите тук. Но ако планът на Ахтисаари бъде нарушен, ще имаме правото да се намесим“.

Торбьорн Солхстрьом, дипломат на ЕС, който координира помощта на съюза с мироопазващата мисия на НАТО, каза, че е време жителите на Косово да започнат сами да се управляват.

Доскоро ЕС и САЩ се въздържаха от решаването на статута на Косово. Но колкото по-дълго продължаваше несигурността, толкова повече се разпространяваше зависимостта. “Местните политици се скриха зад ООН,” каза Бериша. „Никой не пое отговорност“. Областта стана икономически зависима от международната помощ, а инвеститорите, които чакат да бъде определен нейният статут, стоят настрана. ЕС – най-големият донор на Косово, е похарчил от 1999 г. два милиона евро на глава от населението повече, отколкото където и да било другаде по света. Според Солхстрьом помощта ще остане значителна през следващите две години. „По-евтино е от военна операция и от огромни вълни бежанци“.

16 000 военни на НАТО патрулират по улиците на разделения град. Когато те напуснат Косовска Митровица, мисията на Европейския съюз ще е изпълнена. Снимка: Ройтерс

Косовският премиер Агим Чеку е съгласен, че нерешеният статут на Косово подхранва зависимостта. „Той държи отворена една от последните балкански теми“, каза Чеку. „Независимостта ще затвори последния останал източник на нестабилност в региона. Тогава Косово ще има европейска перспектива.“

Етническите албанци, поне политическият елит, живеят с перспективата за независимост и евентуално членство в ЕС. „Знаем какво трябва да направим“, каза Чеку. „Най-голямото ни предизвикателство е да интегрираме сръбската общност във всекидневния живот на Косово“. Изясняването на статута на Косово, според Чеку, ще означава и изясняване за косовските сърби. „Те са объркани. Не знаят в коя държава живеят. Безпокоят се, че независимостта ще е лоша за тях“.

Оливер Иванович, косовски сръбски лидер, е по-предпазлив, когато говори за независимостта. „Ще бъде много трудно за сърбите тук да прегърнат независимостта, ако не е подкрепена от Сърбия“, каза той. Иванович е от Косовска Митровица, и затова беше изненадващо оптимистичен за аспектите от плана на Ахтисаари. „Наистина е добре, че ще има общо кметство за северна и южна Митровица“, счита той .“И двете общности ще имаме интерес за развитие на икономиката. И двете общности биха могли да печелят. Но е задължително НАТО да продължи да ни пази.“

Докато ООН се подготвя да напусне, силите на НАТО, които в момента наброяват 16 000 войници, ще останат в Косовска Митровица и ще продължат да патрулират по моста над река Ибър, който свързва двете етнически общности. Когато тези войници си тръгнат, ЕС ще е постигнал успех.

(по БТА със съкращения)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.