Как да оцелее еврото

Моментът е подходящ, за да бъдат коригирани правилата на еврозоната. Има опасност обаче ЕС да пропусне най-важното в плановете си да стабилизира единната валута.  Поне паниката от пролетта, когато Гърция бе на ръба на фалита, леко отслабна. Най-уязвимите членове на еврозоната – Гърция и Ирландия – все още плащат по-високи лихви за издаваните от тях облигации, но вече са взети мерки за строги бюджетни икономии. Огромният фонд за стабилизиране на еврозоната получи тази седмица така жадувания рейтинг ААА.

Така че сега е подходящ момент, за да бъдат коригирани правилата за единната валута. Европейската комисия ще представи идната седмица някои идеи, които ще бъдат обсъдени от специална работна група под ръководството на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой. За жалост твърде вероятно е те да стрелят наслуки по грешни мишени и да пренебрегват по-дълбоките проблеми.

Откъдето и да погледне човек, европейската единна валута в никакъв случай не е катастрофа. Тя изпълнява главната си цел да осигури стабилност на цените. Ако тя не съществуваше, то Европейският съюз щеше да бъде разтърсен през последните две години от по-тежък вариант на валутната нестабилност, която го разлюля в началото на 90-те години на 20-и век. Общият пазар щеше да бъде поставен под сериозна заплаха. На валутните пазари еврото е по-малко нехаресвано в сравнение с долара. От неприятностите в Гърция, Ирландия и в други страни обаче става ясно, че е необходимо да бъдат направени промени, ако ЕС иска еврото да оцелее в дългосрочен план.

Ревностните федералисти (както и неколцина евроскептици) се втурнаха да твърдят, че оцеляването на еврото в дългосрочен план изисква създаването на Съединени европейски щати с централен бюджет. Това са безсмислени дебати. Логиката е съмнителна: множество предишни примери за обща валута се оказаха успешни без общо правителство. Нещо по-важно, Съединените европейски щати няма да ги бъде, защото нито правителствата, нито избирателите в Европа желаят това. Така че европейските политици си намират извинение да пренебрегват правилния отговор, който е съчетание от три неща: малко прозрачност, малко повече натрапване на външни институции и много либерализиращи реформи от страна на националните власти.

Гърция е реклама на първите две промени. Внезапно направеното от нея разкритие, че финансите й са в по-лошо състояние, отколкото признаваше преди, бе доказателство, че всички страни членки на Еврогрупата се нуждаят от наистина независими статистически служби. То бе също така аргумент за по-голямо натрапване, по-специално на Международния валутен фонд (който преди бе държан извън еврозоната), че има право да налага и контролира едни по-строги условия за прилагане на спасителен план.

Агитирането в подкрепа на други форми на натрапване от Европейската комисия е по-проблематично. Чуват се приказки за почти автоматични санкции на държави, които нарушават правилата на еврозоната, като отнемане на нарушителя на правото на гласуване, спиране на еврофондовете и дори изключване от ЕС. Правдоподобни ли обаче са те? Пактът за стабилност и растеж бе предназначен да ограничава бюджетните дефицити, но никой не вярваше, че предвидените в него санкции ще бъдат налагани.

Франция и Германия се отнасяха презрително към пакта, като пренебрегнаха заплахите за унищожителни глоби. Дори след кризата, правителствата няма и, предвид факта, че са демократично избирани, не бива да се превръщат в лакеи, приемащи покорно диктатите на Брюксел (друга натрапчива идея: страните от Еврогрупата да си гарантират взаимно една на друга запазена част от своите дългове се натъква на сходни проблеми що се отнася до ефективност и суверенитет).

Оставете ги да фалират и това вероятно няма да им се случи

Възможно ли е пазарите да държат отговора за запазването на дисциплината в редиците на Еврогрупата? Това че инвеститорите се събудиха за суверенния риск в еврозоната, е достойно да бъде приветствано. Натискът за ограничаване на влиянието на пазарите (чрез забрана на суаповите сделки с дългове или пък чрез създаване на една по-податлива на влияние европейска рейтингова агенция) трябва да бъде отхвърлен като опит за убиване на вестоносеца.

Възможно е обаче един ден пазарите отново да заспят. Един начин да бъдат държани те будни е да бъде оставена възможността държави да изпадат в неплатежоспособност и да бъде изработена методична процедура за преструктуриране на дълговете на страните членки на еврозоната, в случай че станат непоносими, както все още е възможно да се случи с Гърция и дори с Ирландия. Ако държава от еврозоната може да се окаже в състояние на фалит, то има добри шансове инвеститорите да наложат по-строга дисциплина на всяка страна с прекалено големи дългове.

Нито Европейската комисия, нито пазарите обаче са способни да оправят по-дълбокия проблем на Еврогрупата, който не се крие в нейната финансова разпуснатост. Ирландия и Испания не пренебрегнаха финансовите правила в годините на икономически бум, но сега и двете са в беда. По-големият недостатък е, че няколко (предимно средиземноморски) страни членки страдат от огромно изоставане в областта на конкурентоспособността от Германия и други северни държави. Това си проличава от зиналите дисбаланси в еврозоната. Прекалено много държави смятаха, че веднъж като влязат вътре, ще могат да се тревожат по-малко за своята конкурентоспособност. На практика обаче те трябва да се безпокоят повече, защото загубиха завинаги възможността да прибягнат към девалвация на националната си валута.

Това води до три заключения. Първо, необходимо е средиземноморските страни да прокарат реформите, необходими за увеличаване на производителността и намаляване на цената на труда (Европейската комисия може да даде своя принос, като довърши изграждането на единния пазар в сферата на услугите). Второ, обаче, ще бъде безумство и равносилно на това тежестта на приспособяването да бъде понесена само от тях. Това би ги направило силно предразположени към дефлация.

Германия и останалите държави с излишък трябва да направят повече, за да запазят растежа устойчив, ако е необходимо, като взимат по-големи кредити, когато, както сега, търсенето е слабо. Трето, новите страни членки не бива да бъдат допускани в еврозоната, както стана с Гърция, преди да станат достатъчно приспособими, за да могат да поемат съответната отговорност. Ако Европейската комисия и Ван Ромпой не успеят да прокарат тези решения, то те ще се лутат около същността на въпроса.

По БТА