Да се учиш на пясъчна анимация във Варвара + Анри Кулев за тоталното объркване в културата

Известните режисьори Прит Пярн и неговата съпруга Олга обучават български студенти

Режисьорката Олга Пярн демонстрира пясъчна анимация. Снимка: Авторката

Преди седмица в странджанското село Варвара, край морето, световно известният аниматор Прит Пярн и неговата съпруга и колежка Олга гостуваха в “работилница” (workshop) за студенти по анимация от НБУ и НАТФИЗ.

Звездата на естонеца Прит Пярн изгрява през 70-те години. За пръв път негов филм получава награда на Варненския фестивал, следва куп други награди от  международни фестивали. Примерът му е толкова заразителен, че много скоро почват масово да копират неговия стил, в който доминират гротеската и черния хумор. Интересно е, че Прит Пярн започва кариерата си като аниматор на 35-годишна възраст. Преди това е работил като еколог и ботаник, а рисуването и карикатурата са му били хоби.

Във Варвара Прит Пярн не остави и за миг студентите на спокойствие, давайки им нелеки задачи: за 2 минути да измислят кратка случка с неочакван край; за 20 – да направят сценарий за анимационен филм.

Известният по света режисьор аниматор Прит Пярн учи студенти от НАТФИЗ и НБУ в с. Варвара. Снимка: Авторката

„Опитвам да им покажа как да правят сценарии, с които да избягват клишето, как да използват фантазията, различни техники и трикове,“ обяснява известният режисьор. „Най-важното за мен е да не се спират на първото, което им хрумне, макар че обикновено трудно се отказват от него.  Искам те да използват повече мозъците си. Човек трябва да се отърси от повърхностния слой на мислене, а това изисква време, усилие. Трябва да бъдат гъвкави и да са готови да си сменят решенията, да изоставят неподходящите идеи, колкото и да са ги харесвали в началото.

Ако намислят например добър финал, но той не съответства на основния разказ, по-добре е да се върнат и да променят изцяло разказа – независимо колко усилия ще им струва това. Другото, което искам да ги науча е, да не бягат от трудните, конфликтни теми. Много често младите се плъзгат по шегата, самоцелните гегове и не желаят да се захващат с по-сериозни теми.“

Прит Пярн 13 години преподава анимация във Финландия, а от 2006 г. обучава и студенти в Талин. От няколко години работи съвместно с съпругата си Олга, чийто „специалитет“ е пясъчната анимация. На демонстрацията, която тя направи във Варвара, студентите останаха изумени от лекотата, с която Олга  пресъздаде с пясък офорта на Рембранд „Мелницата“. И веднага си записаха часове при нея, за да пробват и те да направят кратка анимация с тази техника, чийто пионер е канадската аниматорка Карълайн Лийф. Днес много често аниматори освен филми, правят и пърформанси на живо с пясък, които са доста популярни. За съжаление, напоследък по-голяма популярност от анимационните филми с пясък имат пърформансите музикални клипове с пясъчна анимация.

Изображение, получено с пясъчна анимация. Снимка: Авторката

„Майка ми Елена Петкевич и вторият ми баща Владимир Петкевич бяха аниматори и владееха технологията с пясък,“ разказва Олга. „Когато бях на 7 години си мислех, че никога няма да се занимавам с такова нещо, защото ми се струваше безкрайно трудно.“

Но Олга пораства, насочва се към графиката и завършва Минската академия за изкуства със специалност офорт. По това време валят поръчки за анимационни филми и тя се включва да работи по тях  – „Трябваше да си изкарвам пари“. Тогава не е имало компютри и всичко се е снимало на 35 мм. Така овладява трудната техника на пясъчната анимация, която сега използва най-често.

Прит Пярн и съпругата му наскоро са се върнали от фестивала в Хирошима, където съвместният им филм „Гмурци в дъжда“ получи награда (филмът e награден и с „Гран при“ на фестивала в Загреб;  има и други награди, но фестивалите в Хирошима и Загреб са сред най-престижните). Прит е сценарист и художник на 24-минутния филм, а Олга – режисьор.

След България на двамата им предстоят серия  кръжоци със студенти в Хърватия, Белгия и Китай. За модната напоследък 3D анимация двамата съпрузи са категорични, че това е само едно средство и нищо повече. Проблемът според Олга е, че много малко от хората, които владеят тази техника, са художници. Основен „виновник“ за работилницата, която предизвика огромен интерес сред студентите, е проф. Анри Кулев, който има къща край Варвара.

Анри Кулев: Объркването е тотално; Правим кино с трохи; Да му мисли театърът

Анри Кулев. Снимка: Личен архив

Анри Кулев е завършил Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми. Между 1974 и 1993 година работи в Студия за анимационни филми „София“ като режисьор, художник, аниматор и продуцент. Режисира повече от 70 анимационни, документални и игрални филми и реклами. Носител е на много международни и всички престижни национални кино-награди като „Златна роза“, „Златен ритон“, „Златен клас“ и „Наградата на София“. Отличен е със специална награда на името на Алвин Бруновски за изключителен принос в развитието на световното  анимационно кино на „Биенале на илюстрацията“ в Братислава (2000). Преподава анимационна режисура в Нов български университет. Автор е и на множество карикатури и графики в пресата и многократно излага творбите си в България и чужбина. Правил е и сценографии за театрални постановки в Германия. В момента работи над пълнометражнния анимационен филм „Пук“ по сценарий на Валери Петров.

– Как се роди идеята за тази работилница, проф. Кулев?

– Причината като че ли е Варненският фестивал, който не съществува вече 20 години. Загубата е огромна, защото нямаме контакти с новите поколения аниматори. Нас буквално са ни отписали – не съществуваме на никаква карта на киното, в частност – на анимацията. А Варненският фестивал беше сред петте водещи в света. Другата причина е, че Нов български университет подкрепи идеята срещата да се състои във Варвара. Два пъти правихме опити да организираме подобно нещо в самия университет. Нищо не се получи, въпреки че гостуваха известни имена като Никола Майдак, много добър сръбски аниматор и полякът Даниел Шикура. Едва ли не събирахме студенти по коридорите. Сега интересът е голям и съм убеден, че за подобни прояви е добре човек да излезе от контекста на своето ежедневие. Хубаво ще бъде, ако тези прояви станат традиция.

– Какво искате да дадете на младите с подобни срещи?

– В конкретния случай най-важното е контактът със света, с хората отвън. Защото границите може да са отворени, но тези вътрешни завеси в нас самите не се вдигат лесно. Срещите с личности като Прит Пярн не са ежедневие. Човек не може да отиде на фестивал и да говори с него така свободно, както може да направи това тук. За мен най-важното е студентите да видят, че светът е малък, познаваем и зад тези големи имена се крият приятелски настроени хора. Колкото до чисто техническата страна на занаята – този семинар е безценен. С опита на Прит и неговите филми, с опита на Оля и нейните филми – тя е в първата петица на пясъчната анимация. Това е технология, която студентите не са и сънували, която дава изумително богати възможности. Много е сложна и малко хора по света я работят.

– А у нас някой използва ли я?

– Не , поради хиляди причини. Трябва да има интерес към този занаят – това е важно. Когато никой не се интересува от киното, как ще мотивираш младите да градят вътрешно самочувствие, да работят с различни технологии. Интересът в България в момента е към парите, към наглото и безцеремонно поведение. Всичко останало е смешно и то си личи накъде отиват нещата. Точната дума е: наникъде.

– Как приемате последните промени в сферата на културата?

– Какви промени? Орязването на парите не е промяна, а постоянна тенденция вече второ десетилетие. След като държавата престана да се занимава директно с култура, всичко отиде на кино. А една от задължителните функции на държавата е подкрепата на културата, независимо от наглите, чалгаджийски гласове, които твърдят, че това означава да се поддържат хранилки за идиоти. Страната ни има нужда от култура, има нужда от свързващо звено между нея и Европа. Но за съжаление никой не обръща внимание на това. Затова приемам с безразличие т. нар. промени, защото този процес е от много години. Това е река, която ме влачи и отстрани изглеждам като недоволен старец.

– У нас сякаш забравят, че думата „пазар“ означава и брой купувачи. Нито едно изкуство у нас не може да разчита изцяло на пазара.

– Да, разбира се, объркването е тотално. Киното първо претърпя т. нар. реформа още в началото на 90-те. Тогава всички отидохме на улицата и започнахме да кандидатстваме за субсидии във Филмовия център, да търсим пари за проектите си. И тази система като всяка друга е несъвършена и винаги където има пари, има недоверие към това как точно се разпределят те. Младите недоволстват: ах, тази мафия. Старите пък негодуват, че младите са толкова напористи. Има някакво объркване и взаимно подозрение, още повече, че от началото на 90 години имаше една страхотна тапа за младите и се пропуснаха едно-две поколения. Нагнети се една отрицателна енергия, която и днес още ни тежи. Да му мисли театърът сега – той ще изтърпи страхотен удар. Ясно е, че няма как да се покрият толкова много на брой театри. А е жалко, защото актьорите ни са много добри.

– Едва ли се спестяват толкова много пари от театри, киното е може би по-скъпо удоволствие.

– Тук може да се спори. Ние правим киното с трохи, истинска смехория. Целият бюджет за кино беше около 9 млн. долара. А насреща ни се усмихва Джеймс Камерън, който прави филм за 600 млн. долара.  Така американците съсипаха европейския пазар – много скъпи, зрелищни, касови филми, които изкарват за две-три седмици парите си на американския пазар, после буквално се подаряват на Европа – колкото изкарат тук, толкова.

– Съвсем скоро на фестивала във Варна „Златната роза“ ще бъде премиерата на новия ви филм „Цахес“ по приказки на Е. Т. Хофман.

– Работим  отдавна  по  този проект – поне 10 години минаха от идеята до реализацията. Заснехме го сравнително бързо, после много се забави при монтажа, тъй като снимахме с една сравнително непозната технология. Финалното копие не е на 35 мм лента, а на DCP. Сега трябва да търсим разпространител – силно се надявам „Арена“ да помогне и да вземе филма.

– Имате чудесни документални филми като „Сънувам музика“  и „Душевно“, но днес трудно човек може да види хубав документален филм.

– Всичко сякаш е обърнато нагоре с краката. Всички телевизии раздуват собствената си автореклама и обявяват за фантастичен филм всеки обикновен телевизионен репортаж. В момента, когато някой надигне глас, много лесно му затварят устата: о, този е мечтател за старото, той се е затъжил за онези години. Нищо подобно. Би трябвало да се вземе всичко добро от преди, да се отсее ценното и да се върви напред. Не може да пренебрегваме добрите си традициии, да не уважаваме постигнатото от нас самите, и да искаме и другите да ни забелязват и уважават. Поддържането на културата е отговорност на държавата, от които тя сякаш се е отказала напълно. И това, за съжаление, е много тъжно – особено за младите хора.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.