Сърбия: Ако нямаше корупция, щяхме да бъдем рай за инвеститорите

Разчитайте на евтина работна сила с високотехнологични знания. Елате в Сърбия! Така би могла да звучи обявата, с която тази държава би могла да участва в пространството за обяви на която и да било развита страна по света в търсене на инвеститори. Ако инвеститорът се хване на това доста вярно изявление и се запъти към Сърбия, все пак трябва добре да се подготви. Там го очакват няколко клопки.

Първата сред тях е почти непробиваемата административна бариера, която в началото изглежда пробиваема. Следва корупцията на такова ниво, че ще ти се прииска да я заобиколиш в широк завой. Ако потенциалният инвеститор пренебрегне това, следва лошата пътна инфраструктура.

Жалко. Тъй като Сърбия е само на три часа пътуване със самолет от най-отдалечената точка на Европа, два часа до Лондон, също толкова до Москва или до Северна Африка, един час до Истанбул, т.е близостта на пазара е неоспорима. За нейното развитие би могло да бъде от полза и това, че е разположена на две паневропейски мрежи – пътния коридор номер 10 и речния коридор 7 през Дунав.

И по пътищата до всяка точка на Европа може да стигнете за 24 часа. Когато се вземе предвид пазарът, Сърбия е съвършената производствена платформа за пласиране на стоки в ЕС, Русия, други страни и региони, с които са подписани договори за свободна търговия. Събрани заедно, това са пазари от почти милиард жители, казва Александър Милорадович от SIEPA (Сръбска агенция за инвестиции и промоция на износа).

Сърбия освен това стабилизира своята политическа ситуация, хармонизира отношенията си с Европейския съюз и взе ясно решение за своите стандарти и законодателство, с което този сегмент на неизвестност е премахнат за инвеститорите. Не е за пренебрегване и комплектът данъчни и най-нови фискални облекчения, като субвенциите за ново работно място, което прави Сърбия привлекателна в сравнение с други страни, казва Милорадович.

От две до десет хиляди евро се дават на инвеститора за ново работно място в зависимост от вида инвестиция, частта на страната, в която той инвестира, и броя на работните места, които открива. Също съществуват програми на правителството на Сърбия, с които се отваря възможност държавата да участва с до една четвърт от инвестицията. Пример за това е „Фиат“, който със себе си привлича цяла редица други фирми, които също ще се занимават с износ, а техните продукти ще се бележат като сръбски.

Звучи идеално, почти като реклама. Но всички тези екстри стават безсмислени в изострената конкуренция, особено по време на криза, когато пред инвеститорите се поставят бариери като администрацията, натрупаният бюрократичен апарат, бавното получаване на разрешения за строителство, нерешените въпроси за собствеността, лошата инфраструктура (само коридор 10 се строи повече от десетилетие), старата електрическа мрежа и отново корупцията.

Именно от това се оплакват инвеститорите, казва Сърджан Лазович, директор за корпоративни и регулативни дейности на Бритиш Америкън Табако. Веднага след това, добавя той, онова, което все пак може да бъде важно за американските инвеститори, освен специфичното географско положение, са и споразуменията за свободна търговия, които Сърбия има.

Сърбия е една от редките страни в света, която благодарение на подписаните споразумения с ЕС, Русия, страните от ЕФТА, ЦЕФТА, Турция и Беларус позволява достъп до пазар от почти милиард жители. Несъмнено предимство на Сърбия е и качествената работна сила, казва той.

Лазович е един от мнозината, които виждат слабостите на Сърбия като инвестиционна дестинация във вече споменатите сложни процедури, бавната администрация и прекомерната бюрокрация, особено на местно ниво. Областите, в които американските инвеститори биха могли да участват, според неговото мнение, са инфраструктурата, услугите, търговията, както и производството на стоки за широко потребление, които може да намерят пазар не само в ЕС, но и в Русия и всички други страни, с които Сърбия има подписани споразумения за свободна търговия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.