Спорът с Гърция съсипва Македония

Ройтерс

Големите надежди на Македония, че статутът на страна кандидат за членство в ЕС ще привлече чуждестранни инвеститори, които да дадат тласък на икономиката й, отдавна бяха разбити. В основата на проблема е спорът с Гърция за името на страната. Процесът на присъединяване към ЕС се очаква да даде на Македония рамката и импулса да реформира икономиката си и да гарантира на инвеститорите увереността, че могат да печелят пари в малката, бедна балканска страна с население от два милиона души.

Но продължаващият вече две десетилетия спор със съседна Гърция заради използването на името Македония остави страната извън НАТО и ЕС, а неотдавнашните опити на Скопие и Атина да намерят компромис се провалиха. „Македония не може да си позволи да остане в чакалнята на ЕС прекалено дълго, това може да съсипе страната“, коментира западен дипломат.

Македония получи статут на страна кандидат за членство в ЕС през 2005 г. – такъв статут все още не са си издействали други кандидатки като Сърбия, Албания и Черна гора – но Скопие все още не е започнало преговори за членство заради възраженията на Гърция. През 2008 г. Атина блокира и влизането на страната в НАТО. За разлика от Македония, Албания и Хърватия вече станаха членове на НАТО. Оставането извън международните институции вече явно оказва негативно влияние върху една от най-слабите икономики в Европа.

„В страната няма сериозни дискусии или дългосрочен план какво да се прави, ако тази ситуация продължи“, отбелязва Мариян Николов, експерт от базираната в Скопие неправителствена организация Център за икономически анализи. Икономиката на Македония се сви с 0,6 процента през 2009 г. и с 0,9 процента през първото тримесечие на 2010 г., но отбеляза растеж от 0,4 процента през второто тримесечие.

Международният валутен фонд и правителството прогнозират икономически растеж от 2 процента за тази година, докато предвиждането на централната банка не е толкова оптимистично – 0,6 на сто. Правителството предвижда за следващата година растеж от 3,5 процента благодарение на възстановяването в световен план, което дава тласък на металопреработвателната промишленост и строителния сектор на Македония.

Страната се нуждае отчаяно от външни инвестиции, за да насърчи производството си, да намали безработицата, която е около 34 процента, и да повиши конкурентоспособността на продуктите си на международните пазари. Чуждестранните инвеститори обаче не бързат да рискуват парите си в страна, която мнозина смятат за политически нестабилна и за аутсайдера на Европа. През 2009 г. преките външни инвестиции са намалели до 180 млн. евро от 399 млн. през 2008 г. и 506 млн. през 2007 година.

Голяма част от чуждестранните инвестиции са в сектора на телекомуникациите, където единствените три мобилни оператора са германската компания Дойче Телеком, словенският Телеком и Телеком Аустрия груп. Сред инвеститорите в македонския банков сектор са френската Сосиете Женерал и словенската Нова Люблянска банка. Гърците, които държат контролния пакет акции в единствената петролна рафинерия ОКТА и в Стопанска банка, все още са най-големият чуждестранен инвеститор в страната.

Дълговата криза в Гърция не оказа голямо влияние върху гръцките фирми в Македония, тъй като банката й в Скопие беше добре капитализирана и не притежаваше гръцки държавни облигации, нито пък разчиташе на финансиране от банката майка. Гръцката криза се отрази най-много на търговията, защото Македония, която няма излаз на море, разчита на гръцките пристанища за по-голямата част от износа и вноса си.

Според някои експерти местните власти са използвали спора за името като извинение за липсата на напредък в реформите. „Последното средство, до което правителството може да прибегне, е да каже, че икономическата ситуация е влошена заради Гърция. Това просто не е вярно. Липсата на чуждестранни инвестиции се дължи на лошата икономическа политика“, посочва бившият министър на финансите Джевдет Хайредини.

Повечето от критиките на дипломатите от ЕС се отнасят до липсата на реформи в съдебната система, правовия ред, държавната администрация и свободата на медиите, а всички те са от решаващо значение за оценката на риска на чуждестранните инвеститори. Според дипломатите сегашното консервативно правителство, съставено от партията ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски, която държи 63 места в 120-местния парламент, няма желание да прокарва болезнени реформи, тъй като се опасява да не загуби подкрепата си.

Министърът на финансите Зоран Ставрески оспорва това мнение. „Постигнахме много добри резултати при създаването на благоприятна бизнес среда. Няколко международни институции ни похвалиха за реформите, дори ни класираха сред страните с най-успешна политика на реформи“, посочва той.

Последният преглед на кандидатурата на Македония от страна на ЕС, в края на 2009 г., показа, че страната е постигнала добър напредък в борбата срещу корупцията. Въпреки някои проблеми в прилагането на законодателството, ЕС препоръча стартиране на присъединителни преговори – предложение, което се блокира от Гърция.

По БТА