Чер хайвер, Бербатов и пари на ръка

Румен Белчев

Кой знае защо напоследък прочитът на вестник ме връща към щастливата младост, когато бъдещето задължително беше светло, плановете се преизпълняваха, а петилетката свършваше за има-няма четири години.

Такъв оптимизъм, такива розови новини бълват ротомашините, че човек започва да се чувства като в латиносериал, където единственият проблем пред семейството е да уточни чие точно е детето.

Но и този въпрос не може да помрачи светлото ни настояще – четете „СТАНДАРТ“ – „Хранят сираци с черен хайвер“. За тези, които не си спомнят граматиката от четвърти клас, в случая глаголът „хранят“ е в сегашно време. Което означава, че рано сутрин дечурлигата получават по една филийка, намазана с хайвер и ръпат ли, ръпат… Да, ама не. Сегашното време се отлага за светлото бъдеще – „Нищо чудно деликатесът да се появи на трапезите им, ако контролните органи успеят да изземат незаконния улов от моруна и след това го дарят на интернатите“… Има едно-две „ако“, но иначе – няма по-щастливо детство от това в домовете за сираци!

Няма и по-щастливи и доволни поданици от нашите сънародници – те само се чудят къде да кръшнат на половинките си. „ТЕЛЕГРАФ“ се е погрижил да помогне на читателите си с подборката „Ерогенните зони на България“. Набързо погледнато – „G-точката на София е край Железница“. „Заралии окупират поляните край Люляк“. „Заюва поляна е най-гореща в Благоевград“. „Добруджанци се крият край Прилеп“. „Кюстендилци пъшкат на три места“. В Казанлък „Палавниците отскачат до Бузлуджа“. Само в Кърджали е пълна скука – там „Мачкат чаршафи по хотелите“…

И Бербатов се отпуши и започна да вкарва – радост, радост, радост! Три пъти радост – заради хеттрика. Народен бард съчини песен по тоя случай, веднага отпечатана в „ТРУД“:

„Повярвай, бе, Бербатов

бележи, беееее…“

„СТАНДАРТ“ моментално си приписа поне половината заслуга – „Финтът на чакрите отпуши Бербатов“. За тези, които не следят събитията, има и пояснение – „Преобръщането на каръка обаче дойде от една медитативна тренировъчна програма, която „Мистериите на Стандарт“ му състави“…

Тъй като в „24 ЧАСА“ не са много добре с медитативните програми, там наблягат на размножителните функции на звездата – „Митко, не стискай зъби, като правиш второто, за да е момче“…

А „ТРУД“ се заравя в тайните на старите полицейски досиета, откъдето старателно преписалата ги г-жа Анна Заркова ни носи изключителна сензация, която преобръща наопаки всичките ни представи за Втората световна война. Според нейното епохално откритие терористичните бойни групи на комунистическата партия, избивали през 40-те прогермански настроени политици и военни, „са създадени след 22 юни 1941 г., когато СССР напада Германия“…

В друг брой на трудовия вестник се натъкваме на любопитна публикация. Нека прочетем заедно какво казва Осман Октай в стенограма от телевизионно предаване. Притеснен от интервюто на лидера си Ахмед Доган (онова, в което обясняваше, че е прал гащичките на жена си), той се обажда на г-жа Валерия Велева. „И аз є викам – Валерия, дай да го откупим (интервюто) да не излиза. Не – вика тя…“

От една страна – хубаво, че му е отказала. Свободната журналистика е неподкупна и не се продава! От друга – защо депутатът направо предлага на зам.-главния редактор на вестника да откупи неудобната публикация? Не е ли по-простичко да помоли да не излиза или просто пикантният абзац да се зачеркне?

Да не би това да значи, че друг път нещичко е откупувано?

От този вестник? Или от друг?

А?

Виж още текстове в блога на Румен Белчев