Как тв-игрите обират зрителя

"Стани богат" спрян от чужбина заради прекалено трудни въпроси?

„Ало къщата“ по Нова телевизия с неотразимата Зара, която натрапчиво кара зрителите да се обаждат.
Снимки от екрана на НТВ

„И представа нямате колко пъти съм се обаждала и колко много пари съм навъртяла за телефон при опитите ми да се запиша за участие в играта на Нова телевизия „Ало, къщата“. И всеки път ми казват, че съм ту втората обадила се, ту седмата, ту деветата, ту третата. Е как пък веднъж не се паднах десета!!! Явно има някаква измама, но пък от друга страна, никой не ме е карал да се обаждам.“

Този типичен разказ на зрител, подведен да похарчи твърде много пари за телефон, за да участва в телевизионна игра с въпроси и награди, нямаше да звучи абсурдно, ако не бе споделен от представител от Съвета за електронни медии (СЕМ). До него достигнахме в стремежа си да открием комисия, институция, регулаторен орган или организация, която да следи телевизионните игри, в които се участва със скъпи телефонни обаждания.

Нуждата от такъв надзорен орган е очевидна. Някой би трябвало да следи тези игри да не лъжат и да не обират зрителите, да изисква правилата им да са ясни и логично обосновани, да гарантира чрез редовни проверки, че обажданията от зрителите не се обработват манипулативно, да следи дали се изплащат обещаните награди и мн.др.

Повод да проверим как стоят нещата в България взехме от скандала с подобна телевизионна игра, който гръмна във Великобритания наскоро. Там след разследване на телевизия BBC стана ясно, че зрители на частния британски канал GMTV са ощетени с близо 40 милиони лири стерлинги за 4 години. Хората, които се обаждали по скъпите телефони, за да печелят награди в сутрешния блок на GMTV, често са звъняли и изпращали SMS-и напразно, защото победителите били определяни много преди края на шоуто.

Кой ни гарантира, че това не се случва в България?

Тъй като се отнася до потенциални финансови измами, първо се обадихме на Агенцията за финансово разузнаване, но се оказа, че те не се занимават с телевизионните игри. Ето защо ни препратиха към Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Там главният директор „Разрешение и контрол върху хазартната дейност“ Симеон Симеонов любезно ни обясни, че единствената игра, която комисията по хазарта е лицензирала и за която отговаря, е „Треска за злато“ по БТВ. Всички останали игри в българския ефир не се водят хазартни. И ни препоръча да се обадим на Държавната комисия за защита на потребителите (ДКЗП).

От ДКЗП научихме, че те вече са направили каквото им е по силите за защита на потребителите, като са задължили организаторите на тези игри да изписват цената на обаждането с ДДС. Посъветваха ни да се обърнем към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

От КРС се оказа, че също като предишната комисия следят само да е изписано колко струва телефонното обаждане. „Отговаряме само за предоставянето на телефонни номера, но не можем да следим за съдържанието. Ако искат, по телефона на „Ало, къщата“ могат да дават консултации за диети или да използват линията за еротичен телефон и да пъшкат на зрителите – нищо не може да направим“, коментираха от КРС и ни препоръчаха да се свържем със Съвета за електронни медии (СЕМ).

Служител от СЕМ ни разказа това, което цитирахме в началото, и ни обясни, че според Закона за радиото и телевизията не могат да се намесват в програмната политика на телевизиите, ето защо и те следят само за това да е изписаната цената на телефонното обаждане с ДДС. И ни препоръчаха ни да се свържем с Държавната комисия за защита на потребителите (ДКЗП).

„Треска за злато“ по бтВ е единствената лицензирана като хазартна игра. Снимка: бтВ

След този безрезултатен рейд по ДКХ, ДКЗП, КРС и СЕМ, се обадихме се на неправителствената Българска национална асоциация на потребителите.

При тях нямаше жалби на граждани, излъгани от организатори на ТВ игри, но във форума на сайта им открихме следния коментар за играта на НТВ „Ало, къщата“:

„На екрана се изписва 1.20 с ДДС, но наскоро един човек сподели, че го таксували 1.20 в разпечатката и накрая добавили ДДС върху цялата сума за месеца, т. е. получава се 1,44 с ДДС. Ако това е вярно, става доста грубо.“

„Ало, къщата“, какви ги вършите?

Решихме да проверим лъжат ли с цената на обаждането в играта „Ало, къщата“, как може да се запишем за участие и имаме ли шанс да спечелим. От телефон с предплатени минути се обадихме на посочения номер, под който бе изписано – цена на обаждането 1.20 с ДДС. Имахме точно 10 лева с ДДС. След разговора останахме с 8.80 лева. Явно по отношение на цената са коректни. Отговориха ни следното: „Трябва да станете обадил се номер 10, в момента сте номер 1. Съжаляваме. Опитайте отново.“

Опитахме отново още 2 пъти – бяхме съответно № 5 и пак № 1. Похарчихме за нула време 3.60, без да успеем дори да попаднем в списъка на „обадилите се под номер 10“. От този списък, който сигурно се състои от 1000 човека (но няма как да знаем), в произволно избран момент организаторите благоволяват да се обадят само на един. Така той получава правото да играе. Ако отговори на зададения въпрос правилно, печели сигурна сума от порядъка на 800 – 1 300 лева. Всички останали потенциални участници имат право само да гледат, да чакат, да се ядосват, но най-вече – трескаво да пълнят джоба на Нова телевизия и на продуцентите с по 1.20 на обаждане.

Погледахме „Ало, къщата“ и похарчихме някой лев, докато установим двата основни метода, по които тези игри си пълнят джоба за сметка на зрителите.

Ало къщата с другата водеща, не по-малко настоятелна към зрителите да отговарят на тъпите въпроси.

Единият начин е да се задават трудни до невъзможни за отгатване въпроси. Тогава предаването дава шанс на много зрители да отговорят, което потенциално увеличава шанса им да спечелят, но реално единственото, което се случва, е участниците един след друг да съобщят в ефир грешния си отговор. Това насърчава онези зрители, които мислят, че знаят верния отговор, да се обаждат още повече.

Вторият метод е да се задават елементарни въпроси, на които всеки би могъл да отговори, но след това да не се дава възможност на нито един зрител да се включи в ефир, докато не свърши предаването и организаторите не са използвали целия потенциал на играта за изръсване на зрителите.

Ще илюстрираме с примери от 2 поредни предавания. В първото беше зададена много трудна задача, тип „математическа“, с подвеждащи и двусмислени елементи, както в графичното изобразяване на цифрите и числата, така и в условието. В резултат на това, човек можеше да се аргументира за десетки различни верни отговори. Така че явно трябваше да уцели варианта на продуцентите.

След разкриването на верния отговор, се разбра, че зрителят едва ли изобщо някога би се справил. Защото умът, който би стигнал до даденото като вярно решение, трябваше да е много комплексно, но и дисхармонично развит. Едновременно с математическата си логика и познания, човек трябваше да приложи някакви едва ли не езотерични хитрини, за да измъдри „оригиналното“ решение, пръкнало се за кратко с малки цифри на екрана. Пъзелът си остана неразгадан и отпадна от играта.

Суматохата покрай търсенето на решение обаче, помогна на водещите да се занимават със същата загадка в две поредни предавания (всяко от които трае над 1 час), да набират обаждания и да включват често хората да опитват късмета си, без всякакъв риск за продуцентите и шанс за зрителя, някой да спечели с верния си отговор. Както пишеше в един форум: „Играта може и да е тъпа, но тъпи пари няма“.

След провала на трудната и подвеждаща задача в средата на второто предаване, милостивата водеща пусна нова, невероятно лесна задача. Условието беше: Търсим 9 буквена дума, която е съставена от Х,О,А,М,О,Т,П,И,П. След което започнаха да текат 4 минути, в които зрителите трябваше да мислят коя е думата и ако се досетят, да се обадят, да се запишат под №10 и да получат шанс в някакъв момент да ги свържат с ефира.

През четирите минути водещата се държеше инфантилно, пускаше плоски лафове, усмихваше се и разговаряше с невидими за зрителите свои колеги в студиото. След като изтече времето, вместо да включи зрител, тя даде жокер – думата започвала с „Х“. И пусна да текат нови 4 минути, през които насърчаваше зрителите да се обаждат. Новото време, след което се очакваше да бъде включен зрител, също изтече. Тогава водещата заяви, че понеже е много добричка, ще даде още един жокер – втората буква е „И“. Поредните 4 минути започнаха да текат. Следващия път, вместо да даде шанс на хората да отговорят и да спечелят, тя каза, че думата е голямо тревопасно, но пък агресивно животно. Третият жокер бе последван от умолителни, фалцетни призиви към зрителите: „Айде бе, хора! Толкова ли не се сещате? Трудна ли е задачата? Лесна ли е? Ами тогава какво чакате? Обаждайте ни се, за да спечелите!“ И нови 4 минути, разбира се.

Тази задача не може да я реши и математик. Отговорът – 83, е далеч от математиката и е поредната шмекерия на авторите на играта.

Това надлъгване и събиране на пари от кандитат-участници продължи до края на играта. На интервали от по 4 минути. След изтичането на всеки от тях, надеждата на хората някой да бъде включен в ефир, се оказваше излъгана. В края на предаването най-после се свързаха с наистина големият късметлия (единствен реален участник) – Добромир от Николаево. Той позна и спечели 1 300 лева. Играта свърши.

Вероятно през цялото време телефоните са прегрявали от обаждания, много хора са искали да отговорят, но само един получи този шанс. През останалото време, вместо да включва зрители, водещата даваше жокери, които никому не бяха нужни и се опитваше с поведението и думите си да подведе колкото може повече абонати на БТК, Мтел, Глобул и Вивател, че никой не се сеща за отговора и трябва само да се обадят, за да спечелят.

Тука има – тука нема

Въпреки че всичко прилича на откровена манипулация, „Ало, къщата“ съвсем не е сред най-мътните игри в българския ефир. Тя все пак се излъчва в национална медия, патентована е от „Ендемол“ (компанията, която държи правата на „Биг Брадър“ и „Стани богат“), а когато някой зрител спечели, телевизията, а не екипът на предаването, му изплаща парите. Това поне донякъде гарантира, че хората си получават сумите.
Националните медии претендират, че сами контролират игрите, които се излъчват в техния ефир, че поддържат архив и пазят документи за преводи на суми по наградите.

За съжаление, вместо да са източник на безгрижно забавление за зрителя, най-големите и популярни игри в българския ефир често предизвикват скандали, недоверие, зрителски гняв и всевъзможни отрицателни емоции. Дори и да са международни формати, игрите в България явно претърпяват злополучни трансформации. Говори се например, че „Стани богат“ не е паднала от ефир заради липсата на зрителски интерес, а е спряна по настояване на Ендемол. От ръководството на компанията били възмутени от факта, че в българския вариант умишлено се задавали прекалено трудни въпроси, за да се попречи на когото и да било да спечели 100 хиляди лева.

В момента Ендемол извършва проверка и на друга игра в България – ВИП Брадър, за да установи дали до победата на Христина в последния ВИП сезон се е стигнало чрез манипулации на зрителския вот. Това обаче не попречи на Нова телевизия да прибере 10-те милиона лева, които спечели от играта.

Други популярни игри от този тип, в които зрителите биват поощрявани да харчат пари по телефона за участие или за гласуване, са „Сделка или не“, „Един срещу всички“, “Големият ?”, „Треска за злато“, „Мюзик айдъл“, „Пирамида“.
Както стана ясно, само „Треска за злато“ е лицензирана от комисията по хазарта. Всички останали игри не „зависят от зара“, както изисква етимологията на думата хазарт, така че, дори и да лъжат зрителя, няма кой да ги санкционира.

Какво се случва в кабелните телевизии?

В кабелните телевизии по-рядко се организират игри в типичния формат с декори, водещи и продуценти. Манипулациите там се извършват главно под формата на различни услуги, които зрителите получават в замяна на изпратен есемес.

По музикалния канал ММ например, се изписва текст с приблизително следното съдържание: „Изпрати есемес със своето име и това на партньора ти, а ние ще ти кажем дали си подхождате“. И после по екрана тръгват надписи „Мими и Любо си подхождат 27%“, „Иван и Богдана си подхождат 94%“. От страна на телевизия ММ, някой пред компютъра натиска копче, с което срещу всеки изпратен есемес автоматично излиза текст подхождат ли си дадените хора и колко процента. На компютъра тези текстове са въведени предварително и се падат произволно. Нещо като късметчетата, които ти се дават към кафето в някои заведения. Хората искат да бъдат лъгани и си плащат за това. Само че липсва ограничение есемеси да изпращат само пълнолетни и накрая сметката я плащат родителите.

По друга музикална кабелна телевизия – e-TV, зрителите могат да участват в телевизионен есемес-чат. Тъй като никъде не е изписана информация за цената на 1 есемес, човек би предположил, че с този надзор от всички комисии, няма увеличение на стандартната тарифа. Но нищо подобно. Есемесът струва точно 30 стотинки, тоест – двойно, а ако си написал съобщението си на кирилица, вместо на латиница, на екрана излизат неразбираеми символи. Машината им не се оправя с кирилицата, но няма как да го разбереш, докато не изпратиш есемес.

По подобен начин – с есемес-чат, печели и денонощният канал, по който се излъчват на живо участниците в Биг Брадър. Срещу 60 стотинки на есемес, думите ти се публикуват на екрана и достигнат до други хора. Популяризират ти мнението, та дори и то да гласи: „Само Левски!“ В повечето случаи – пак за сметка на родителите ти.

Колкото забавни, толкова и безумни услуги срещу изпращане на скъп есемес предлагат и останалите кабеларки.
По „Фокс лайф“ например предлагат срещу 2.40 с ДДС да ти отговорят на въпроса на коя от героините от сериала „Сексът и градът“ приличаш – на Саманта, на Кали, на Миранда или на Шарлот. Ако не ти се иска да се оприличаваш с тях, може да изпратиш есемес да ти кажат същото, само че за теб и героините от „Отчаяни съпруги“.

По City TV има друга забавна услуга – казват на хората срещу есемес какви са били в предишния си живот. Във връзка с това зрител се възмущава във форума на телевизията от получения отговор: „Била куртизанка в Северна Америка около 891 година. Първо, населването на Северна Америка от европейците става през 1690, което е с около 800 години по-късно, а куртизанките са типичен за европейското кралско общество след 15-16 в феномен. В индианското общество едва ли е имало куртизанки.“

Още по-комични са предсказанията на „Оракула“, който отговаря на зрителски въпроси, отправени в писмен вид чрез есемес за 2.40 лева с ДДС в телевизия „Планета“. Отговорите се появяват също в писмен вид веднага след публикуването на въпроса в ефир. Така например зрител, самоопределил се като Тони, пита: „Ще скъсам ли с гаджето си“ и оракулът му отговаря: „ДА“. След него друг зрител – Живко, пита: „Ще забременея ли?“ и оракулът също му отговаря – „ДА“.

Как ги регулират по света

След скандала във Великобритания, английският СЕМ реши да промени правилата за телевизионните игри с въпроси и награди. Там, за разлика от България, някаква регулация под формата на задължителни правила за тези игри има. Има и наздорен орган, но въпреки това се случват измами.

Сред най-важните мерки, които се очаква да бъдат изпълнени спешно във Великобритания, е телевизионните игри с награди да бъдат регулирани чрез закона за хазарта, както е с бингото, рулетката, покера и др. В момента, заради елемента на проявено познание от страна на участника, игрите с въпроси и награди не се водят хазартни нито във Великобритания, нито в България.

Друго изискване, което се очаква да бъде поставено на английските продуценти на телевизионни игри, е да се вижда на екрана колко обаждания постъпват във всеки момент от зрители на предаването и да има индикатор за вероятността хората да се свържат със студиото. Ще бъдат взети мерки също и условията на всяка игра да бъдат по-прозрачни, а въпросите да не са подвеждащи.

В България няколко държавни комисии, от по минимум десетина човека всяка, следят единствено дали е изписано колко струва обаждането с ДДС. Много от телевизиите продължават да не го изписват. Комисиарите се правят, че не забелязват или при сигнал, вдигат рамене, сякаш не се отнася до тях и продължават безсъвестно да ни прибират парите чрез бюджетните си заплати. Телевизиите ни се усмихват и ни взимат парите по телефона. Не е чудно,
че сме най-бедната държава в Европейския съюз.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.