Откъде идва терористичната заплаха за Русия?
Ежедневний журнал
На 5 октомври 2010 г. федерален съд в Ню Йорк произнесе присъда срещу Файсал Шахзад, американец от пакистански произход, опитал се да взриви „Таймс скуеър“. На следващия ден шефът на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев заяви на форум в Сочи,че терористичната заплаха за Русия идвала „от чужбина“. Обърнете внимание: Шахзад е бил обучен в Пакистан. Съдът в САЩ обаче не заяви, че този човек с изконно англосаксонското име Файсал е пристигнал „от чужбина“. Напротив, съдията припомни на терориста, че той е гражданин на САЩ, положил клетва да бъде верен и предан на тази страна.
Нашите власти са друго нещо. Чужбинската тема си е постоянна за тях. „Действията на въоръжените бунтовници все още се координират и финансират от чужбина“, заяви в началото на годината зам.-министърът на вътрешните работи Аркадий Едельов. „Колкото до Русия, никой днес не отрича, че се формира заплаха в чужбина“, казва г-н Патрушев и уточнява, че заплахата идвала „от Афганистан, Пакистан и редица други държави“. Думите на Патрушев създават впечатление, което мирише извънредно лошо.
О, да.
Ислямският фундаментализъм от началото на 21-и век, както и социализмът от началото на 20-и, безспорно е интернационално явление. От гледна точка на фундаменталистите, срещу Кавказ се води отбранителен джихад и всеки член на уммата (религиозната община на мюсюлманите – б. р.) е безусловно задължен да участва в него. Чечения навремето бе разглеждана от мюсюлманските фундаменталисти като един от плацдармите на битката за исляма – наред с Босна и Кашмир.
Измежду членовете на „великолепната 19-орка“, взривили на 11 септември Кулите близнаци, поне един е воювал в Чечения – Науаф ал Хазми, който е бил някога в най-близкото обкръжение на Бин Ладен. Други петима са имали намерение да последват този пример – Халид ал Мидхар (също най-близък помощник на Бин Ладен), братята Ал Шехри и братята Ал Хамди. Хатаб (известен чеченски терорист, убит през 2002 г. – б. р.) се вдигна на джихад още от 17-годишен, но не за да брани свободата на Чечения или свободата на Афганистан. Той се вдигна на джихад срещу неверниците.
На 11 септември 2001 г., минути след като експлодираха Кулите близнаци, в грузинския град Панкиси се чул телефонен звън – обаждане от Афганистан. По всичко личи, че са търсели Саиф ал Ислам ал Масри от Шурата (върховния съвет – б. р.) на Ал Каида, пленен впоследствие през декември 2002 г. в Панкиското дефиле и изпратен в Гуантанамо. Тъкмо това обаждане всъщност станало причина грузинците да прочистят Панкиското дефиле по молба на американците. Кое тогава не е наред в думите на г-н Патрушев?
Три неща.
Първо, думата „чужбина“ ни отпраща не към някаква организация, група от хора или духовна общност – отпраща ни към някаква държава. Това е явна лъжа. В света няма нито една държава, включително ислямска, която да подкрепя кавказките муджахидини на държавно равнище. Тъкмо затова изобщо не би хрумнало на прокурора в САЩ да заяви, че Шахзад е получавал помощ „от чужбина“. Той е получавал помощ от една извънтериториална общност, чиито вътрешни връзки са твърде сложни, а понякога и съвсем ефимерни. Така например, мароканските, сирийските, алжирските и пакистанските младоци – атентаторите от мадридската гара „Аточа“, не са поддържали контакти с Ал Каида, нищо че са имали силно желание, и са черпели вдъхновение само от Интернет.
Държавен лидер на Афганистан е президентът Хамид Карзай. Независимо от личните му качества (и от това доколко е корумпиран), Хамид Карзай не подкрепя муджахидините в Русия. Държавен лидер на Пакистан е президентът Асиф Али Зардари. Независимо колко на брой пакистански военни или разузнавачи от Ай Ес Ай тайно (или не толкова) подкрепят талибаните, Асиф Али Зардари с абсолютна сигурност не финансира Доку Умаров (бунтовнически лидер от руския Северен Кавказ – б. р.).
Самите ислямски фундаменталисти не се възприемат като граждани на една или друга държава. Те се възприемат като членове на единната умма и всяко мнимо или действително оскърбление на уммата в някоя точка от земното кълбо се възприема от тях – в противоположната точка, като лична беда. Прочее, с изявлението, че опасността идвала „от чужбина“, Патрушев оскърби държавите Пакистан и Афганистан. Защо обаче да говорим само за Пакистан и Афганистан? Ако следваме логиката на Патрушев, сред враговете ни от чужбина трябва да посочим и други – най-малкото Судан, Йемен, Сомалия, Алжир, Малайзия, Тайланд, Иран, Ирак, ивицата Газа, Ливан и Бали.
Второ. Така са тръгнали нещата, че като използват термина „от чужбина“, руските власти намекват за Запада. Сиреч, не водим сражения с някакви си въшливи терористи. А с Израел и САЩ. Експлозиите в Беслан проехтяха по вина на „трета сила“, заяви през 2004 г. руският сенатор Торшин, оглавил парламентарната комисия за разследване на терористичния акт. „Ситуацията в Кавказ е трудна и такава ще си остане във връзка с наближаващите избори в САЩ“ – думи на генерал Шаманов през 2008 г. (Ген. Владимир Шаманов години наред е командвал федерални войски в руския Северен Кавказ, после и сили, участвали в конфликта с Грузия през 2008 г. – б. р.).
А след руско-грузинската война като покровител на терористите се споменава и Грузия. Официални обвинения, крайно оскърбителни за грузинското правителство и непотвърдени с нищичко нито веднъж, прокънтяваха редовно преди всяко посещение на високопоставен американски политик в Тбилиси.
И трето. Проблемът с изявленията „за чужбина“ е там, че те не звучат като констатация, а като оправдание. Един вид, у нас си нямаме никакви проблеми, нямаше да има и муджахидини, ако не бяха интригите на враговете ни в чужбина. Меко казано, това не е така. За нелегалната дейност в Кавказ е специфично, че днес фундаменталистите смятат региона за фронт от второстепенно значение.
Далеч съм от мисълта да подценявам ролята на парите във войната. Парите са кръвта на войната. „Стига да има пари – ще има и хора, щом има хора – ще има и пари“, казал Гай Юлий Цезар. Засега обаче основните финансови потоци текат към Ирак и Афганистан, а кавказките нелегални се хранят с пари от руския бюджет. Връзката им с „чужбината“ е чисто идеологическа – също като талибаните, кавказките муджахидини отричат демокрацията, проклинат САЩ и подкрепят Хамас.
Всичко това впрочем го вършат и официалните власти в Русия.
По БТА