С тъпи акции ДАНС уж гони ислямисти

ДАНС в акция. Снимка: Булфото

сп. „Диалог”, Холандия

„ДАНС удари радикални ислямисти!” – съобщават българските медии не без тръпка на страхопочитание.

Какво ли си е рекъл горкият български гражданин като е прочел това страховито заглавие. Какви пенсии, какви заплати, какви болници, каква култура. Бели кахъри са туй! Ето, „радикалните ислямисти” настъпват, добре че е ДАНС да бди и да ни пази!

И засяда гражданинът на България пред телевизора, и трепери от ужас. Пълното съобщение гласи: „ДАНС, МВР и прокуратурата проведоха съвместна акция по превантивни действия срещу ислямистката организация „Ал Уакф Ал Ислями“, изповядваща радикален ислям.”

Не е шега.

Съвместна акция на службите за сигурност, на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата по …„превантивни действия”! В България сме напреднали, че още преди да има извършено престъпление, ние вече търсим извършителя му.

В това отношение родните служби имат славни традиции. Навремето Държавна сигурност и народната милиция неуморно следяха за минаване на престъпни мисли през главата и изпращаха на лагер в Белене със следната забележка: „Мислел да бяга!” На това му се казва превантивни действия.

С други думи: традициите са живи. Както правилно каза и един местен жител от района на сегашните превантивни дансаджийски действия: „Това си е Държавна сигурност. Дохаждат, когато си искат, у когото си искат и правят, каквото си искат”!”

Виж, ако стане престъпление, тогава е друго. Тогава у нас никой не си мръдва пръста да търси извършителите му. И правилно, защото току-виж се окаже, че я президентът, я главният прокурор, я вътрешният ни министър вечерят с тях.

Страшната организация

Но какво е станало, чуди се гражданинът, защо са тия обиски? Там е работата, че нищо не е станало. Това са си обиски по превантивни действия. Един вид – ние да ви обискираме сега, че то сетне като се счупи стомната….

Добре, ама имало някаква страшна организация с някакво страшно име. Имало е. Тази страшна организация, регистрирана в Холандия, се появила и у нас някъде в лето 92-ро през миналия век, а десетина години по-късно някои от ръководителите на тази организация, били осъдени в Холандия за извършени престъпления.

Ами нашите служби защо сега са се сетили?

Е как защо? Нашите славни служби, оказа се, могат да извършват превантивни действия не само преди, ами и след.

Защото навремето може и пръста не са си мръднали, прилагайки принципа „да се не следиме, оти може и да се хванеме”, но ето сега се плеснали по челата и хукнали да извършват превантивните действия по обезвреждането на… вече обезвреденото от други.*

По-добре късно, отколкото никога.

А има ли я или не днес у нас тази фондация, това няма никакво значение за нашите сърцати спецслужби, които може и да не знаят кого и какво търсят, но пък знаят къде да го търсят!

Затова – търси „радикален ислям” по гори и села!

Аксиома на службите: Който търси – ще намери!

А що е то „радикален ислям”, болест ли е, престъпление ли е  – тия въпроси от ДАНС не си ги задават, защото нямат време.

От ДАНС действат! Нареди им някой, закачулват се, мятат пушка на рамо, мятат се по колите и хукват! Репортерки и репортери хукват след героите от ДАНС по баирите на родопските селца да видят що е то радикален ислямист. И търсят те сред местните, травмирани от десетилетия държавен терор отрудени хорица, що е то „радикален ислямист”, брада има ли, няма ли и дали ако има, не крие в брадата си ако не бомба, то поне „забранена” литература.

Какво е това „забранена литература”

– също никой не знае. И най-важното никой не пита в кой точно български закон е описано какво е „забранена литература”?

Едно време беше ясно – всичко, което идваше от Запад беше забранена империалистическа литература, подривни и опасни бяха разните там каталози тип „Некерман” и „Бурда”. Тогава народната власт зорко бдеше и вадеше опасната литература от куфарите на малцината български граждани, успели да прескочат до Запад. Но ред имаше тогава, не като сега. Сега никой не знае какво е забранена литература.

И от ДАНС не знаят, затова тършували в дома на имама от Лъжница цели четири часа – от 6 до 10 сутринта. Пълнили кашони, товарили в колите, изтрепали се от работа и за по-лесно взели всичко! Ми тъй де – да му мислят сетне началниците, дето са ги проводили!

Къщата на имама в Лъжница – отвън народ, вътре – агенти от ДАНС и разтревожените им домакини, които им предлагат кафе и обяд. Нашите смели дансаджии, понеже никой не им беше обяснил що е то „забранена литература”, те за по-сигурно натоварили де що хартии, книги, касети, дискове намерили.

Но таман да си тръгнат, поглеждат през прозореца и виждат, че цялото село се събрало. И тук историята се колебае. Според медиите: хората отвън блокирали смелите ни дансаджии и не ги пускали да си ходят. Според самите хора обаче, домакините многократно подканяли нашите емилбоевци да си вървят по живо, по здраво, а имамът лично им гарантирал и едното, и другото.

Нашите смелчаци обаче корени пуснали в стаята.

Предполага се, че героите усетили да им омекват краката. Запънали се като магаре на мост и не щат, и не щат да си вървят. Видели се в чудо хората –  предлагали им кафе, предлагали им обяд, предлагали им вода и напитки. Героите всичко отказали. Накрая домакините се сетили и им предложили тоалетна. Тук историята също мълчи и не е известно дали предложението е било направено навреме или твърде късно.

В случая важен е екшънът, важно е превантивното действие, както категорически обясни пред колегите от бТВ прокурорът от Благоевград. „Но какво търсите? Какви основания имате да правите обиски?” – питат журналистите благоевградския прокурор. „Не мога да ви кажа какво търсим, – отговаря им, – ще видим после какво търсим като го намерим.“ Тъй ами! Първо се търси, после се гледа какво си намерил и чак тогава разбираш какво си търсил всъщност.

Важно е шум да се вдига, саби и щикове да се лъскат

В Европа службите за сигурност действат тихомълком и далеч от медиите, а когато се стигне до обиск и арест, предоставят необходимата информация – да знае обществото, че е имало сериозни основания за тия крайни мерки и да не се чуди дали някому не са нарушени правата.

Защото в някои страни като Холандия, например, ако службите за сигурност си превишат правомощията, жална им майка. У нас, разбира се, не е така. У нас, жална им майка на гражданите, а службите са прави, дори когато грешат.

Затова у нас службите за сигурност вдигат шум и патардия до небесата, когато „удрят радикални ислямисти” (каквото и да значи това, макар че то нищо не значи, ама карай). У нас службите, след като нахлуят закачулени и въоръжени до зъби, след като избият някоя и друга врата, след като проснат някой и друг гражданин на земята, след като обърнат нечия къща с главата надолу, сетне мълчат като пукели и не казват защо аджеба са арестували хората, защо са избивали врати по нощите и защо са правили обиск да търсят нещо, което и те не знаят какво е!

Вдъхновителите на акцията

Засега историята, поне официалната, мълчи кой всъщност вдъхнови дансаджиите за тази им смела акция?

Обаче на – някои медии и тук издадоха четата. Колегите от в. „24 часа“ питали бившия главен мюфтия Недим Генджев той ли има пръст в тая работа. И какво им отговорил Недим Генджев?

Ето какво: „Нямам никаква намеса в акцията на ДАНС, но като бивш офицер от ДС до 1982 г. подкрепям и поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха.”

И тук се сещам за следния закон на Потър: „Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.”

Защото мюсюлманите от китната ни страна не щат и да чуят за Недим Генджев, камо ли за главен мюфтия да си го избират. А не щели и да го чуят, защото според мнозина от тях той не бил никакво духовно лице, ами най си бил ченге и доносник на Държавна сигурност, участник на страната на ДС в процеса, цинично наречен „възродителен”, защото бил неморален човек и безбожник, защото се возел на мерцедеси дълги оттук до не знам си къде, а в апартамента му на пъпа на София, с кон можело да се разхождаш.

Какво казват по БНТ? Ах, и този колега от БНТ! Вместо да покани едно-две ченгета да ни разяснят колко опасно е това, което и те самите не знаят какво е, взел та поканил за коментар на ураджийската акция на ДАНС проф. Теофанов от СУ и преподавателя от НБУ Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желев по етническите и религиозните въпроси. И какво ни разказва Михаил Иванов?

Че тази същата фондация, която службите се сетили сега – след толкова години – да разследват „превантивно”, била активна у нас по времето, когато… главен мюфтия бил самият Недим Генджев.

И Недим Генджев, спомня си Михаил Иванов, искал с нейна финансова помощ да строи Ислямски център у нас, а с нейни стипендии пращал млади момчета да следват в арабските страни.

А какви ги разправя същият този Недим Генджев пред колегите от 24 часа: „Поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха с тази фондация.”

И чуйте какво още казва човекът, настоявал баш с парите на тази фондация да създава ислямски център: „Аз го говоря това повече от 10 г. Досега никой не направи нищо. Тази фондация е поделение на “Мюсюлмански братя”, която пък е забранена в много страни – Египет, Сирия и др. В центъра на дейността на “Уакф ал Ислами” тук стои главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и неговото най-близко обкръжение. Твърдя това най-отговорно.”

И колегите от „24 часа“ заключили не без основание, че очевидно обвиненията на офицера от Държавна сигурност Недим Генджев са пряко свързани с неговата битка с Мустафа Алиш Хаджи за поста главен мюфтия и за това кой да разпределя парите от благотворителност.

Сега ще видим дали поздравяващият службите Недим Генджев, за когото мюсюлманите в България не щат и чуят, ще свика конференция, след която премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов тържествено ще го поздравят с поста на главен мюфтия. Ето накратко някои от резултатите на

съвместните акции на ДАНС, МВР и прокуратура:

Първо, раздрънкали са оръжията за пред света, че и нашите служби, барабар Петко с мъжете, гонят терористи. Е, засега само „превантивно” и нерде терористи, нерде „радикални ислямисти”**.

Второ, всели са страх у българските граждани, сипали са отново сол в отворените рани на хората от Родопите и отново са затвърдили усещането на мюсюлманите у нас, че българската държава им е мащеха и че те не са равноправни български граждани.

Трето – като следствие от горното, смелите дансаджийски акции ще хвърлят отново българските мюсюлмани – и турци, и помаци – в прегръдките на ченгетата от ДПС.

Четвърто. В резултат от това пък, на ченгетата от „Атака“ и ВМРО, ще им се зачервят оклюмалите гребенчета, ще надуят пера и перушини, ще стегнат националистически редици и ще спечелят някой и друг глас в идващите избори.

С други думи и днес службите си действат по познатата схема: ”аз на тебе, ти – на мене”. И хем са угодили на някой „свой” кадър, хем по ефекта на доминото – де що има ченгесарийски партийки вече са намазали филийките си със съответната реторика след вдигането на пушилката по родопските пътища.

Ами с тия служби, работещи не според ЗАКОНА, а дансуващи по политическата свирка на сульо и пульо (бил той юнак Яне или бабаит Недим, бил той Гоце, Волен, Краси, Бойко, Цецко, Кольо или Борко, или каквото и да е там име юнашко) –  такава национална сигурност. Тоест – никаква.

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”, сигурно отново би възкликнал авторът на следните редове: „Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е.”
Помните ли кой е казал това? Казал го е Васил Левски.
––––––––––

* Самата организация не е забранена, тъй като в Холандия не са следвали курсовете на чичко Сталин, поради което не признават колективна вина, а само лична. Обаче след разкритията, фондацията е компрометирана и практически дейността й е сведена до нула, защото кой ще се обвързва с фондация, която покрай благотворителността си, вършила и други не особено богоугодни дейности – б. а.

** Такова престъпление „радикален ислям” няма, както няма и престъпление „радикално православие”. Иначе, току-виж започнат с Пловдивската митрополия, а чак и до Атон може да стигнат. Пази Боже пък да търсят и „радикален католицизъм”, че тогава ще стане дебела работата – понеже, както чуваме, Папата най-радикално проповядвал срещу метода „ин витро”, противозачатъчните таблетки и абортите. Не знам дали да ги подкокоросвам и да им казвам, че има и радикално протестанство, защото тъдява в Холандия има цели села, които не искат да си ваксинират децата, например, понеже Господ трябвало да решава кое да оцелее и кое – не, както и кое да пипне детски паралич и кое – туберкулоза. И ходят тия ми ти протестанти най-радикално с едни традиционни носии, а жените – с поли, дълги до земята. И странно, но на холандските служби за сигурност през ум ни им минава да спретнат акция, за да им дърпат полите, както нашите юначни служби сваляха шалварите на родопчанките – б. а.

Със съкращения. Заглавието е на редакцията. Виж пълния текст и още текстове от авторката в блога: http://dilmana.web-log.nl/