Как спасяваха чилийските миньори – воля, чудо и наука

бТВ също проследи спасителната операция. Снимка: от тв екрана

Чилийските власти успяха да извадят на повърхността всички 33-ма миньори, които бяха затрупани преди 69 дни на 700 метра дълбочина при изключителна като мащаби и сложност спасителна акция. Операцията приключи в четвъртък, по-малко от 24 часа след започването й, след като и 54-годишният Луис Урсуа излезе от капсулата „Феникс“. Урсуа е главен бригадир на една от трите групи, попаднали в плен дълбоко под земята. Преди него на повърхността излезе 29-годишният Ариел Тикона Янес. Той бе посрещнат от съпругата си Маргарита, която е майка на третото му дете Есперанса (Надежда на испански). Есперанса се е родила на 14 септември, докато баща й е бил под земята. Появата на Луис Урсуа бе съпроводена от бурни аплодисменти и радостни възгласи на спасителите и звуците на сирена, която отбеляза успеха на историческата спасителна операция на 33-мата миньори.

Както почти всички останали миньори Урсуа бе посрещнат от президента на Чили Себастиан Пинера. „Освобождавам ви от смяна и ви поздравявам. Като добър капитан вие излязохте последен“, каза Пинера, имайки предвид капитаните на кораб, които последни напускат потъващия си кораб. „Надявам се това никога повече да не се случи. Благодаря на цяло Чили. Гордея се, че съм чилиец“, заяви Урсуа. Президентът Пинера благодари на спасителите, инженерите, лекарите и бог за успеха на спасителната операция. ”Ние направихме това, което целият свят чакаше. Ние имахме силата, имахме духа, искахме да се борим за своите семейства и това бе най-великото нещо”, заяви Урсуа. Половин час след него от шахтата излязоха и шестимата спасителни работници, спуснати под земята.

„Мисията е изпълнена“, обяви президентът Пинера, прегръщайки ръководителя на екипа. Заедно с президента и присъстващите спасители и държавни представители Луис Урсуа изпя чилийския национален химн. Останалите 32-ма миньори бяха закарани в болница за прегледи и лечение. Някои от миньорите страдат от тежки зъбни инфекции, други имат проблеми с очите заради дългото време, прекарано в мрака и мръсотията в мината. Един от 33-мата ще бъде лекуван от пневмония, но състоянието му  не e тежко. Министърът на здравеопазването на Чили съобщи, че миньорите се намират в много по-добро състояние от очакваното.

75% наука, 25% чудо

Най-изумителното в операцията по спасяването на затрупаните миньори бе колко лесно изглежда всичко. Това, разбира се, не беше така. Всеки аспект от мисията бе планиран и търпеливо направляван, от първоначалните усилия да се локализира местонахождението на оцелелите от 5 август, до приноса на НАСА със спасителната капсула, която ги изведе над земята, пише „Уолстрийт джърнал“. Когато и 33-ият миньор се появи на повърхността, последван от шестима спасителни работници, чилийците обявиха, че цялата операция е била благословена от частица късмет. „Това беше 75% инженерство и 25% чудо“, заяви топографът Макарена Валдес.

Спасителният екип първоначално не е имал причина за голям оптимизъм, ако се съди по нивото на оцеляване при други минни аварии. Рекорд за оцеляване под земята принадлежеше на трима китайски миньори в провинция Джуизу, които са дъвкали въглища, за да утоляват глада си по време на 25-те дни под земята през 2009 г.

Чили е в еуфория, но предстоят трудни решения

Два дни Чили е в еуфория от чудодейното спасение на миньорите от мината Сан Хосе, но страната тепърва трябва да намери отговор на някои трудни въпроси. Компанията за добив на медна руда, която е собственик на мината (най-голямата компания в страната – „Коделко“), където срутване на скална маса затвори 33-та миньори в подземен затвор за повече от два месеца, трябва да обясни защо мината въобще е работила, след като е съществувала опасност от сериозна злополука. „Тази мина никога повече няма да заработи“, обяви президентът Себастиян Пинера. Той бе категоричен, че „хората, които са виновни за аварията, трябва да поемат своята отговорност“.

Мината е започнала работа преди 125 години. Цялата спасителна операция струва между 10 и 20 милиона долара. Една трета от средствата са дошли от дарения, а остатъкът е бил платен от държавата и от „Коделко“. Добивът на медна руда, в която се съдържат и значителни количества злато, осигурява 40 на сто от приходите в чилийския държавен бюджет. В отрасъла работят около 10 000 души, като средната месечната заплата е около 1600 долара.

Успехът на операцията укрепи позициите на президента

Спасяването на миньорите укрепи позициите на чилийския президент, пише френският в. „Монд“. Себастиан Пиниера не можеше и да мечтае за по-красив кадър: когато вторият изваден миньор Марио Сепулведа излезе на повърхността пред обективите на камерите, той бързо прегърна жена си, след което се обърна към президента, за да му подари парченце от скала, донесено от дъното на мината. Президентът го прегърна и тази прегръдка продължи по-дълго, отколкото прегръдката на миньора с жена му – доказателство за искрената признателност на спасения към неговия президент, гледка, която обиколи света за броени часове.

Към 5 август, когато стана срутването в мината, рейтингът на Пиниера бе най-ниският на държавен глава от връщането на демокрацията в Чили през 1990 г. и то само пет месеца след идването му на власт. Президентът бе изправен пред множество проблеми, засилваха се и критиките към правителството за недоброто справяне с последствията от разрушителното земетресение от февруари.

Още на 6 август обаче, преди да се получат вести за 33-мата под земята, Пиниера се обърна към нацията и пое риска да заяви, че миньорите са живи, кълнейки се, че ще направи всичко в човешките възможности, за да ги върне. Истината е, че Себастиан Пиниера излиза със засилени позиции от драматичното приключение на миньорите както в национален, така и в международен план. Вчера сутринта той получи поздравление от държавни глави от цял свят за доброто управление на спасителната операция, а най-новото допитване показа, че е върнал популярността си от времето на встъпването му в длъжност, отбелязва „Монд.

Операцията прикова вниманието на световните медии

Британският „Гардиън“ създаде на уебсайта си специален блог, в който по часове и минути беше изписана хронологията на събитията, поместен беше видео и снимков материал. „Гардиън“ цитира репортер на Си Ен Ен (каналът следи на живо излизането на миньорите на повърхността и е направил копие на капсулата, с която се вадят миньорите), който казва, е пребиваването в капсулата е все едно си в някаква „лоша телефонна будка“.

„Дейли телеграф“ също осигури почти „на живо“ отразяване на действията на спасителните екипи в Чили. Вестникът публикува автентичен разказ на една от съпругите на миньорите. В него 51-годишната Лилианет Рамирес споделя, че през първите дни, когато съдбата на миньорите е била неизвестна, мнозина са й повтаряли, че трябва да се приготви за най-лошото. Но тя вярвала дълбоко в сърцето си, че те са живи и ще бъдат спасени и се молела на Бог това да се случи. Рамирес си спомня как на 17-ия ден от аварията някакъв непознат дошъл в дома й и започнал да вика „Те са живи; те са живи!“. „Дейли телеграф“ цитира и някои от писмата, които получавала от 63-годишния си съпруг Марио Гомес (най-възрастният от затрупаните миньори). Според разказа й първите писма били пълни с положителни емоции и практически напътствия като това тя да плати сметките и да не харчи прекалено много пари.

„Ню Йорк таймс“ отрази по подобен начин – с текстове, снимки и видео – на уебсайта си горещата новина от Чили. Според вестника вчерашният ден е бил изпълнен с изключителни вълнения. Докато чилийският президент Себастиан Пинера стоеше в тревожно очакване до входа на спасителния тунел, пише вестникът, семействата на миньорите и 1300 журналисти се бяха събрали около плазмените телевизионни екрани в импровизирания палатков лагер „Надежда“, който вибрираше от почти карнавална атмосфера, докато спасителите работеха наблизо. В един момент президентът се смеси с роднините и даже запя с тях песен, пише „Ню Йорк таймс.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.