Шефът на М-тел – мениджър или „Нерон“ на годината?
Тези дни някак незабелязано мина новината, че шефът на М-тел, някой си Андреас Майерхофер от Австрия, бил станал „Мениджър на годината“. Странно, този път нямаше фанфари и обширни интервюта, въпреки че компанията дори честваше 15-години с обилни реклами и помпозен концерт на Енрике Иглесиас в калта зад НДК. (Преди година пък президентът Първанов награди тогавашния шеф на М-тел за соиално отговорна политика… виж тук).
Но медиите този път май се позасрамиха да надуят тръбите в чест на Майерхофер. Нали по същото време огромната компания монополист, поверена на мениджъра на годината, вече повече от месец не можеше да обслужва клиентите си (и още не може), не беше им издала по две месечни сметки, не можеше да им дава информация (и още не може) и отнасяше ругатните на хиляди потребители (виж тук).
По гениално мениджърско решение по същото време М-тел отговаряше на въпросите с недомлъвки и уговорки за „проблеми при отделни потребители“ поради „смяна на платформата“, пращаше хората за зелен хайвер като караше персонала си да ги заблуждава и доста успешно запушваше устите на големите медии с нови потоци реклама за услуги, които все още не може да предоставя.
Явно у нас тъкмо това се смята за успешен мениджмънт – да забатачиш фирмата, да кажеш на потребителите да си налягат парцалите и да чакат, а медиите да купиш с масирана реклама. Интересно, ако такъв шеф да речем подпали централата на фирмата си, както император Нерон подпалил Рим, пак ли ще го обявят за „мениджър на годината“?
Нищо чудно. На това му се вика „сила на рекламата“.
Виж тук по темата – Какво става в М-тел? Ще има ли компенсации за неуредиците?